/Поглед.инфо/ Протестът няма социални искания и остава далеч от реалните проблеми на хората в кризата. Парадоксалното е, че едни и същи скъсани в обществото връзки определят наличието на протест и заедно с това неговия силно съмнителен успех.

1. Скъсаната връзка между управляващи и управлявани не се запълва от връзка на опозицията с управляваните. ГЕРБ е далеч от хората с гражданско самосъзнание. Но не е по-близо до тях нито БСП, нито друга опозиционна партия.

2. Няма разбиране и чуване на протеста с опозицията в парламента. И едните и другите говорят за корупция във властта и липса на морал, но говорят по отделно, без никакъв синхрон или намек за взаимодействие. Десните от София са на площада и ги няма в парламента. Левите са в парламента и ги няма на площада.

3. В парламента има вот на недоверие към правителството. Той е неуспешен, мнозинството на ГЕРБ и коалиция е твърдо за оставането си в парламента. На улицата скандират „оставка“, но парламентът не чува. Виковете са слаби, разнородни и не предизвикват усещане за тревога в управляващите.

4. ГЕРБ има монопол на политическата власт, с изключение на президентската институция, която е със слаби правомощия. С този монопол държавата е употребена докрай на партиен принцип, целият държавен апарат е клиентела на коалицията ГЕРБ-ОП. Бюрокрацията не обслужва гражданите, тя обслужва управляващите партии и техните фирми. Монополът се разбива трудно. Виковете „мафия“ не помагат много.

5. Гражданите на протеста са морално недоволни, но са социално индиферентни. Те нямат социални искания, сякаш икономиката на България е цъфнала и вързала, сякаш кризата не е икономическа и бизнесът е доволен. Очертава се и скъсана връзка между гражданите от една страна и профсъюзите и бизнеса от друга. Профсъюзи и бизнес са заедно против протестите. И тогава за какви протести става дума ? Млади хора са възмутени и влагат цялата си енергия да събудят обществото, но то с морал не се събужда.

6. Президентът подкрепя протеста, но изглежда самотен като институция без правомощия срещу монопола на ГЕРБ.

7. Борисов ще се опита да си донесе нова легитимност с парите от Брюксел, това ще вбеси още повече протеста. Но усещането за недостатъчност на силата на протеста ще остане. Защото протестът не отваря темата за харченето на парите, не говори за това, че гражданите не получиха нищо, освен безработица и фалити от кризата.

8. Наесен, когато студентите отвън си заминат, тогава ще излязат на площада бедните и хората в безизходица с реалните си проблеми, които обаче ще бъдат друг отчаян протест.