/Поглед.инфо/ В БСП открай време се говори за различни крила – първо лиловско и лукановско, в по-късен етап овчаровско, първановско и какво ли още не. Някои са гледали като крила различните фракции, които периодично са възниквали в партията. Обединението на левите социалисти дори е възприело в названието си думата „крило“ – Лявото крило. Всичко това са верни неща и отразяват, в по-голяма или по-малка степен, групирания на хора с леви убеждения под общата партийна шапка. Днес реалният партиен живот в БСП все повече се структурира в две основни линии, дори когато участниците не се самоопределят като принадлежащи към тях.
В БСП днес има ясно очертани две крила - социалдемократите и социалистите и техните различия имат силно идеологически характер. Поемам риска да си навлека гнева и на двете крила, а от дясно да ме опровергават с аргумента, че в БСП отдавна няма идеология. Но рискът си заслужава, защото БСП е идеологизирана партия, а лобитата в нея сега съществуват и работят в полза на корпоративни интереси, само защото идеологическите крила водят люта битка от години и всяко едно от тях е убедено, че то е не само правилно, но и по-силно. Резултатът е възможността всеки конфликт да се представя като личностен, кадрови или лобистки. Разбира се, че всеки конфликт е основан на интереси, но ако те не бяха на идеологическа основа, отдавна партията да се е разпаднала и същите хора да водят битките от името на други партии и други идеологии.
От създаването си до днес исторически БСП е наследник на съюза, раздорите или обединенията на социалдемократите и социалистите в левия спектър. Какво представляват и как се делят съвременните социалдемократи и социалисти?
Емблематичният представител на социалдемократите е ГСДП. Немските социалдемократи скъсаха официално с марксизма през 1959 година, за тях частната собственост и пазарът са основата на икономическото развитие, те са за силни профсъюзи, които договарят трудовите интереси на работниците със собствениците и държавата. От времето на Бернщайн е останала формулата „Движението е всичко, целта е нищо“, като под движение разбират битката за по-добри условия на живот на трудещите се в рамките на силна частна собственост. Те са склонни на компромиси с десни и популистки партии и най-често държат да са част от властта с центъра и дясното, независимо от това колко ще могат да представляват интересите на наемния труд – работници, държавни служители, мениджъри, малък и среден бизнес, културни дейци. Това са най-общите характеристики на българските социалдемократи, които най-често ползват програмните решения на ГСДП и следват политическото поведение на тази силна европейска лява партия.
Другото обособено крило в БСП - отново повтарям, по същество и според анализа на политическото поведение, а не непременно като самоопределение на членове – е това на социалистите. Те защитават в управления от типа на Швеция, където делът на държавната собственост е относително най-висок и смятат, че регулативните функции на държавата трябва да са силни. Тяхната идея за управление се основава на конкуренция между държавната и частната собственост, приватизация на печеливши държавни предприятия и национализация на губещи, които да бъдат санирани и подкрепени с държавни средства. Такава беше политиката на президента Обама в САЩ, който национализира губещите банки, наля огромни държавни средства в тях и успя да стабилизира американската икономика. Чрез мерки по национализация стабилизираха своята банкова система по време на кризата след 2008 г. Франция, Германия и много други европейски държави, които дори стоят много далеч от лявото и социализма. Ако в България политиците бяха и малко държавници, вместо фалит на КТБ и кражба на огромни пари, щеше да се следва американския и европейския модел на стабилизация на банките чрез одържавяване. И това на практика е социалното и социалистическото решение. А моделът на разграбването на КТБ у нас използва практики на безнаказани военни хунти от 60 и 70-те години на 20 век.
Основният водораздел между двете крила в БСП и днес минава през отношението към държавната собственост, регулирания пазар и начина на защита на интересите на наемния труд и малкия и среден бизнес. По идея и двете крила са за ликвидиране на монополите и вземане на високи данъци от най-едрия бизнес. Последното като цяло е позиция на БСП, по която никой не оспорва публично.
Но на практика в партията има силни лобистки фигури в енергийния бранш, в търговията от различни сфери, в образованието и здравеопазването. Тези лобистки интереси съществурат и в двете идейни групи, но са малцинства или отделни елементи в тях. Тези фигури разполагат с голям финансов ресурс и се опитват да диктуват партийни решения, далеч и от социалдемокрацията, и от социализма. Диктуват се корпоративни решения в интерес на един или друг монопол или олигарх. Блокира се партийната политика на големи маси от леви хора, от каквито се състои членската маса и електоратът на БСП.
В една партия силните идеологически крила, които ясно формулират общата основа на политиката и различията си, могат да водят осъзната компромисна, но обща политика в рамките на лявото и да оставят постепенно лобистките интереси да се представляват от отделни фигури, зад които не стои никаква част от електората. Защото заблудата, че парите са абсолютно всичко, не върви на избори (освен когато ги прави ГЕРБ и тогава са нужни стриктни наблюдатели от ЕС).
Според мен, двете крила – социалдемократическото и социалистическото в БСП - трябва да се открият пред публиката и със самочувствие да представляват политиките си. На практика това означава всяко гласуване в парламентарната група или в Националния съвет да представлява редуване на социалистически и социалдемократически решения, между двете крила. Редуване на решения чрез осъзнати политики за съществуването и взаимодейюствието на двете леви крила, защото в едно решение социалдемокрацията и социализмът често не може да се съвмести. И когато не се намерят идеологически леви решения, идва ред на лобистите и неясните уж прагматични, а понякога и откровено десни решения по определени политики. За да не става така, е необходима работа по предварителна подготовка на поведението на ПГ по различните законопроекти и намирането на вярното за момента поведение – социалистическо или социалдемократическо. Например – и това вече е политика, а не идеология – веднъж ПГ трябва да подкрепи дясно-центристко решение в името на национален интерес, например, укрепване на НЕК. Друг път, в името на държавата и левия електорат, трябва да се подкрепи социалистическо решение – например – национализация в здравеопазването, което ще се наложи да извърви и този път.
Давам си сметка, че веднага ще ми възразят, че такава политика е невъзможна. Ще кажа – напротив, това става и сега, но всеки път депутати и активисти на БСП или крият или не знаят каква идеология и какви интереси защитават, когато предлагат едно или друго решение. Конфликтите в партията вместо като идеология и интереси се представят като персонални и махаленски. Искам да подчертая, че във всяка партия има личностни конфликти и различия, във всяка партия има борба за ръководни постове, но тази борба се води с идеологически средства, защото иначе, ако се води като у нас, електоратът губи доверие в партията. Ако идеологията остане на заден план, остават да царят само личните интереси, партията престава да се съобразява с хората, които представлява. И това е днес състоянието на цялата ни партийна система. Мързелът да четеш и да пишеш оставя партията без политически дебат, организациите и да ги има, освен да се карат по лични и битови проблеми, няма какво да си говорят. Без идеология организация не става, на никакво ниво. Лесно е да кажеш, че някой е десен или остарял догматик, проблемът е да правиш политика като търсиш и най-вече познаваш измеренията на съвременното ляво. Това БСП реализира с коалиционните си партньори от Лява България, но не успява във вътрешен план.
Идеологиите изразяват вътрешните интереси на всеки човек, но е много трудно всеки да може да каже какъв е точно, има социалисти, които освен такива са и религиозни и в това няма нищо лошо. Не е работа на всеки да се определя сам какъв е, но всеки трябва да каже каква политика иска по въпроси за данъците, за държавната собственост, за частното образование и прочие. Въпросът е в това определен ръководен кръг в БСП да си даде сметка как да се откроят двете крила в БСП и как всяко от тях да заеме достойно място и да бъде готово на компромис и обща политика в рамките на общото ляво днес. Текат прекалено сложни процеси, за да си позволи лявото да се разединява.
Смятам, че това е пътят към единство и укрепване на БСП. Нито едно от двете крила няма да спечели битка срещу другото, защото ако социалдемократите са по-близки до бизнеса, то социалистите са по-близки до електората на БСП. Ако социалдемократите са повече евроатлантически ориентирани, социалистите държат на близост с Русия, а на България й трябват и двете политики.
Би било лесно, ако се бяха очертали естествени лидери на тези крила, но за съжаление това не са Михаил Миков и Сергей Станишев, както изглежда на пръв поглед. Ако бяха те, то те са достатъчно опитни и щяха да се разберат на основата на компромис. Заедно с това, обаче, именно тези фигури са най-влиятелни и от тях трябва да се изискват решения. Михаил Миков успя да овладее до голяма степен партийните структури, той има сила да направи промени в кадровия състав на ръководството, но за това му трябват ясни идеологически принципи – и социалдемокритически, и социалистически, силни леви идеи, с които да се покаже идеологическата нищета на лобистите и те да си търсят други партии. Сергей Станишев е високо реализиран политик, най-успешният български съвременен лидер от европейски мащаб. Той би могъл да задава мъдри посоки на БСП, далеч от личностни конфликти. Дори и да се предлагат нови кадрови решения, те трябва да бъдат идеологически обосновани. В противен случай всичко ще се превръща в личностни раздори, и партията, която през годините иначе трудно губи електорат, когато задава идеология за бъдещето, ще спре да се развива и ще изглежда в дълбока криза.
Идейната работа, разграничаването на двете крила в БСП и тяхното обединение на основата на компромиси ще гарантира единството на партията, спокойствието на кадрите и правилата на организационната работа. Идват избори и тактическият компромис трябва да се изработи сега. Приказките за това, че трябвало БСП да се разцепи още в началото на прехода отдавна нямат значение. БСП от началото на своето съществуване съдържа в себе си различни нюанси на лявото, тя има широка периферия от леви коалиционни партньори и не е в интерес на никого, дори и на десните, БСП да бъде слаба партия. Стабилната демокрация стъпва на два крака – ляв и десен, а хората правят своя избор според живота, който левите и десните не само обещават, а реализират в управлението.
