/Поглед.инфо/ Протестите от 2020 г., които определиха в голяма степен изборните резултати от 04.04.2021 г., показват посоката на развитие на политическия процес към промяна. Образуват се два центъра на възможна консолидация на политическите сили в страната – единият на статуквото – около Б.Борисов и другият на промяната – около президента Р.Радев. Въпросът е кой от тях и кога ще сформира бъдещата изпълнителна власт ?
Двата центъра са принципно различни и ще действат с коренно различни средства.
Центърът на статуквото ще се опита да разколебае преди всичко някои нови политически сили и с различни средства да ги привлече към себе си. Б.Борисов е в позицията на играч ва банк. Той се страхува преди всичко от промяна със служебно правителство на президента. В преговорите с партиите Борисов ще използва цялата мощ на държавата, която ще продължи да бъде в негови ръце до формирането на ново правителство. Той има на разположение държавната администрация, където могат да текат назначения и уволнения. На негово подчинение са МВР и ДАНС. За него работи главният прокурор и специализираната прокуратура. Това са сили, с помощта на които ГЕРБ могат и да шантажират, да рекетират и да заплашват, да си служат със средства за натиск и манипулация в рамките на закона. Някои по-неопитни и незапознати с българския политически живот нови депутати лесно могат да се поддат на натиск и да забравят предишните си клетви и обещания. Такава е опасността за силите на промяната, които още са на прага на реализацията си.
Другият център - на промяната, ще действа с демократични и морални средства. Промяната може да получи легитимност и да се утвърди като тенденция само с борба срещу диктата на главния прокурор и Б.Борисов. Битката със системата, създадена от десетгодишната власт на ГЕРБ, изисква морал и законодателство, което да даде възможност на съдебната власт да върши работа срещу корупцията и беззаконието по високите етажи на политиката. Президентската институция има доверие и олицетворява лидерската роля на промяната. Президентът поставя в центъра на своята политика преодоляването на дълбоките недъзи на управлението на Б.Борисов, които напоследък се потвърждават все повече и от чужди политици. Р.Радев обяви своята кандидатура за втори мандат и това означава, че политиката на президента ще се обвързва естествено със спечелването на още един мандат. С това ще се съобразят и партиите на промяната. В отношението към президентската институция ще проличи дали партиите, които са заявили своята нетърпимост към Б.Борисов, са били наистина такива. Р.Радев през тази изборна година е естественият лидер на анти-ГЕРБ силите. Сега ще проличат комуникационните способности на президента и вицепрезидента и дали партиите на промяната ще останат такива, дали отделни депутати няма да се изкушат да колаборират със статуквото на Борисов.
Възможно е партиите от новия парламент да потънат в сметки, преговори и съображения без да се съобразят с това, което искат от тях избирателите – промяна на системата и методите на управление в България. С действия за самите себе си народните избраници ще се лишат много бързо от народната любов. На едни следващи избори, каквито най-вероятно ще има скоро, те ще бъдат наказани. А ако няма избори, то съществува и демократичната форма на улична съпротива, за която бившите протестъри и настоящите избиратели са готови.
