/Поглед.инфо/ 25-годишният „демократичен“ театър завърши през есенния политически сезон 2014 г. Ако политиците понасят съвети, по-добре да си гледат празниците и да не правят никакви сметки за новия януарски сезон 2015 г. Той ще започне също като сезон 2014 г., но съвсем няма да завърши като него.

2015 г. ще бъде година на импровизацията, сценарият на управляващите няма как да се състои само с платените актьори. Публиката също ще иска да участва, тя ще излезе на сцената. За съжаление парламентът вече е тесен за сцена, към него никой няма да прояви интерес, неговият театър не носи хляб, а вече не носи и зрелище. Собствениците на телевизии, медии и рекламодатели не могат повече да играят ролята на обществено мнение. Тяхното мнение е само част от театъра, то не е обществено.

За какво ще разсъждава общественото мнение през 2015 г. вън от парламента, на улицата?Хората няма да питат „Кой“.Те знаят, че трябва да търсят правосъдие. Хората ще питат „Защо“?Защо няма пари за пенсии, за образование, защо няма медицинска помощ, защо заплатите са наполовина от производителността на труда, защо се вземат заеми и защо плащаме за КТБ, за НЗОК, за частни училища и пр. После ще дойде въпросът на кого плащаме?

Към институциите вече няма никакво доверие, те го загубиха с бездарните си политически пиеси и повече нямат полезен ход. Политиците не спазваха Конституцията, за театъра беше достатъчно да се обединяват през годините единствено около антикомунизма, другото име на който е фашизъм. Досега сме стигнали само до ксенофобията и до извода, че всички бедни са цигани, а не обратно.

Подмяната на социалните проблеми с етнически е факт и това е най-опасният театър. Разбира се, в България има консерватори, либерали, социалдемократи и социалисти със социално и национално мислене, но те най-често са изритвани от сцената като непотребни наивници.

Защо свърши театърът? Защо българите вече не искат да го гледат? Защо единственият начин да се борят за децата и достоинството си е излизането на улицата?

Защото българинът придоби опит. Защото се самообразова. И остава само да преодолее страха, а гладът и униженията ще свършат тази работа.

Какво знае българинът за капитализма ?

Че системата след 1989 г., скрита зад театъра на демокрацията, е серия от обири на държавата и гражданите.

  1. Инфлацията при либерализацията на цените, за да влезем в пазарна икономика през 1990 г., постави на колене цели социални групи и съсловия. Заплатите на държавни служители, полицаи, лекари, магистрати и други професии изведнъж се намалиха в пъти. И голяма част от тези съсловия през 90-те години започнаха да вършат работа срещу „компенсации“-рушвети от гражданите. Корупцията налезе в здравеопазването и съдебната система поради това, че лекари и магистрати загубиха социалния си престиж. И започнаха да го компенсират с пари. За да го загубят завинаги. Разбира се, това са само щтрихи от процеса.

  2. Новосъздадените български банки ограбваха икономиката с лоши кредити.

  3. Дойде огромното източване на спестяванията на гражданите с валутната криза 1996-97 г., организирана с помощта на виртуозния световен играч на валутните пазари Джордж Сорос. Вината беше преписана на Жан Виденов, защото вместо да краде, изплащаше външен дълг и искаше българските предприятия да се продават по пазарни цени.

  4. Дойдоха спасителите от десницата, които си присвоиха вече създадения при Виденов валутен борд, те само сложиха подписите си под готовия механизъм. Целта беше да спре източването на банките, но както видяхме и валутният борд не успя да спре ограбването на банките, както и законите на ЕС не успяха.

  5. Започна приватизацията на Иван Костов – по същество най-голямото ограбване на държавната икономика, което не създаде нито пазар, нито социална основа на дясното, нито капитализъм.Приватизацията за 1 лв. и разпродаването на активите на предприятията на части, продажбите на Нефтохим, на „Балкан“ и какво ли не, беше върховното капиталистическо постижение на българската десница.След провала на приватизационните фондове, част от тях се преобразуваха в пенсионно осигурителни частни капиталовви фондове и със закон гражданите, родени след 1959 г., започнаха да дават част от заплатите си на цели колективи от мениджъри, приближени до властта. За да „управляват парите им“ - добър сценарий.

  6. Симеон Сакскобургготски се появи с популизъм, напазарува си парламентарна група, както се говори, средно по 50 000 евро за депутатско място, и с това отвори нова страница в българската политика – политически пазар на гласове и затриване на всякаква идеология, на всякакво желание хората да искат да правят бъдещето си с идеи. Парите, ограбването стана легитимна политика, узакони практиките на леви и десни капиталисти и внесе финансовата далавера като водеща.

  7. При „царя“ започна играта с външния дълг на България. И днес, вместо царските министри да плащат падежите по онзи прекупен от тях дълг, правителството на Б. Борисов взема заеми, за да плати падежите през 2015 г. и мълчи, пази колегите си от НДСВ.

  8. През всичките 25 г. новият български капитализъм не престана с контарбандата, наследена от времето на социализма. Тя се разви в небивали размери. Тя има и своя символ – генерал Ваньо Танов, зад когото прозира генерал Борисов.

  9. Пак през всичките тези години на ниво се представя търговията с хора, т.е. износът на проституция, органи и неплатен труд.

  10. Неплащането на данъци от големите производители и търговци, от външните инвеститори, узаконяването на ограбването на труда на българите стана официално с наложения 10 % всеобщ данък върху всички видове доходи – от заплати, от печалби, от реституция, от аренда и пр. Офшорната икономика се практикува от големите предприемачи в България, които са си избрали за президент един офшорен капиталист, водач в прогресивни практики за укриване на данъци.

  11. Законът за обществените поръчки е една от „омертите“ вътре в политическия елит. Чрез него държавните поръчки, а вече и европейските пари, остават само в клиентелата на партиите. Външен активист-капиталист няма никакъв шанс да се добере до изпълнение на изискванията на поръчката. Всички знаят, че политическата лоялност, а не пазарът, е най-важното условие за да си капиталист в България.

  12. Пенсионната реформа – публиката се подгрява от лятото на 2014 г. Предстои да се пенсионират първите работили и внасяли осигуровки в частните пенсионни фондове, а парите в тях отдавна е ясно, че са само виртуални. След стачките на полицаи, военни и миньори, започна – тука има, тука нема, но не пари, а пенсионна възраст. Да признаем – добър театър. И до днес политиците-лобисти на частните фондове от всички цветове вият, че хората ще могат да преместят парите си в държавното осигуряване. За закона на ГЕРБ са само лобистите на явно изхарчените фондове на категоризираните работници. Другите фондове ще трябва да започнат да се разплащат след 2017 и 2020 г. А дотогава могат да печелят още като харчат годишно минимум по 40-50 милиона лева, които задължително се събират от всички работещи под 55 г. Сега т.н. капиталови пенсионни фондове не искат да видят, че ГЕРБ и ДПС им правят услуга, отвеждат отговорността към държавното осигуряване и няма кой да им търси отговорност за едни 8 и повече милиарда лева, „инвестирани“ или изнесени от България пари.

  13. Колективното съсипване и разпределяне на активите на една банка. Ограбване без последствия, без главен прокурор, без политически решения, без виновни. Сценарий 2014г. Пропуснах ограбването на НЗОК от първото правителство на ГЕРБ – 1,3 милд. лева са някак малко на общия фон, но те ограбиха здраве!

  14. Ще оставя т.н. проблем с корупцията за анализ на неправителствените организации. Това е тяхната чалга изпълнение от години наред.

Театърът свърши. Хората не искат да са зрители на обедняването си, което е свързано с известни на всички престъпления. Сега правителството на Борисов се окопа с милиарди левове заеми. Финансовият министър знае, че нито десните лобисти на фондове от РБ, нито "левите“ от АБВ, ще се откажат от предстоящето раздаване. Само не мога да разбера защо при наличието на толкова много пари за билети за театър, политиците не си купят и малко време. Много са самонадеяни.

Перспективата за България вече е извън театъра. Печели този, който пръв го напусне и признае реалността, в която живеем. За да я променим.