Скъпите грешки на правителството “Орешарски“

/Поглед.инфо/ Продължавам да съм убедена, че правителството на Пламен Орешарски беше крайно необходимо. Въпреки липсата на мнозинство и при съотношение на депутатите 120 на 120 с решаващата роля на партия „Атака“. Политиката изисква риск и нетрадиционни решения, които могат да бъдат разбрани само от разстоянието на времето.

Защо беше необходим компромисът „Орешарски“ ?

1. Правителство на БСП-ДПС през 2013 г. беше задължително за демокрацията в България, защото то трябваше да преодолява диктатурата на ГЕРБ, наложена от правителството на Бойко Борисов в централната и местната власт. Унищожени бяха парламентарни практики, Министерският съвет командваше Народното събрание, министър-председателят ползваше държавата като бащиния и се опитваше да подражава на Тодор Живков.

2. Правителството на ГЕРБ рекетираше бизнеса и държавните фирми, то произвеждаше проблема „КТБ“ пред очите на всички. Б. Борисов, с наложената му политика на Симеон Дянков, орязваше бюджети за образование – два пъти бюджена на СУ и на БАН. Дянков на практика ограби Нациионалната здравна каса. Дянков водеше политика на геноцид срещу пенсионерите и работниците с ниски доходи. Облагаха всички заплати, даваха се предимства на всички чужди монополи, говореше се за пазар, без държавата да позволява пазарна политика, защото обслужваше монополите. Държавните поръчки и европейските фондове се връщаха в ЕС, ако не можеха да се усвояват от фирми на ГЕРБ.

Само това да бяха греховете на ГЕРБ, а те са много повече, ново правителство трябваше да има.

Но какви бяха фаталните грешки на „Орешарски“ ?

1. Предложението за Делян Пеевски не трябваше да се прави, защото хората нямаше да го разберат и нямаше доверие, за да го приемат. А то беше целесъобразно заради борбата с олигархията. Това решение на БСП и ДПС можеше да изведе Пеевски от положението му на олигарх, да го натовари с държавни задачи и ако не се справи, да го уволни. Изпращането на Пеевски от икономиката в политиката можеше да нанесе удар върху един олигарх като го направи полезен за държавата или ако не е, да го изгони от там. Ако Пеевси беше станал шеф на ДАНС, щеше да се нанесе решителен удар върху олигархията като един от олигарсите заработи против самите олигарси. В историята има много примери за такива политически решения. Един от големите политици-бизнесмени на Великобритания е голямата дама Елизабет Първа. Тя привлича на своя страна най-големия пират на всички времена Френсис Дрейк, защото английските адмирали не могат да се справят с него и английските търговски кораби не могат да минат Ламанша. След като Дрейк се разбира с кралицата, той става национален герой на Англия и страшилище за испанската флота. Кралицата и Англия побеждават. Друг пример може да бъде бащата на бъдещия президент на САЩ Джон Кенеди. Той поставя начело на Федералния резерв на САЩ след Втората световна война един от големите мафиоти на Ню-Йорк. С това отсича част от ръцете и възможностите на мафията и поставя под контрол много мафиоти. Рисково и успешно политическо решение. Разбира се, Станишев и Доган трябваше да знаят, че това в България не може да се случи, че държавата е слаба, те нямат достатъчно доверие за такова решение . Затова назначаването на Пеевски беше фатална грешка.

2. Втората, още по-фатална грешка на правителството на Орешарски, Станишев и Доган - беше оттеглянето на Пеевски часове след появата на хората, които протестират. Хората имаха право, те искаха морал. Но политиците нямаха право да се поддават на натиск за морал, те трябваше да правят политика, да настояват на рисковото си решение и ако трябваше да отстранят Пеевски след месец или два, но да не показват слабост. Не можеш да вземеш рисково и силово решение и часове след това да се откажеш от него. Това е пагубно за всеки политик и всяка политика.

3. Огромна грешка на Орешарски беше откъзът да се търси отговорност на Дянков за НЗОК, на Борисов за казуса „Мишо бирата“, на Цветанов за подслушванията и организацията на участието на МВР в местните избори 2011 г. Въобще властта на Орешарски по никакъв начин не засегна бруталните действия на Борисов и Цветанов в техния мандат. Така БСП-ДПС се показаха повече като съучастници, отколкото като опоненти. И загубиха още повече доверие.

4. Не може да се управлява след авторитарна диктатура и суспендирана на практика Конституция, ако не се преследват всички незаконни действия на ГЕРБ. Днес мнозинството около ГЕРБ е нагло, то взема заеми, за да даде пари на банките. Откровено да спаси бизнеса на банките и фирмите, които са следвали указанията на ГЕРБ да си държат парите в КТБ. На всички е ясно, че казусът с КТБ е заложен от ГЕРБ и е избухнал с помощта на ДПС. Но никой не търси отговорността там, откъдето трябва да се търси. Как се гласува актуализация на бюджета с милиарди за подкрепа на банките, през които ще се върнат парите на големите вложители и кредитополучатели от КТБ, без парламентът да изслуша главния прокурор по казуса? Как става това като никъде го няма по света ?

5. Защо служебните министри на президента Плевнелиев не са извикани в парламента да обяснят защо и къде са харчени парите? А ако те са харчили малко, къде е резервът, оставен от правителството на Орешарски? И защо всички депутати от ГЕРБ при актуализацията на бюджета говорят за 20 милн., за 30 милн., но не и за изхарчени от Орешарски милиарди ? Такива няма, но тогава защо се позволява да се лъже така нагло в парламента и да се вземат заеми за милиарди!

6. Правителството на Орешарски не обясни, че европейските средства по екология са спрени през 2012 г. заради това, че Томислав Дончев работи с тези средства по правилата на предприсъединителните фондове, които изискват много по-малка отчетност, отколкото фондовете след присъединяването 2007 г. Такова невежество или нарочна и нагла небрежност не е била виждана дотогава в ЕС, според европейски чиновници. В резултат на това, че министрите на Орешарски не бяха достатъчно настойчиви в критиката и разкриването на незаконни действия на правителството на ГЕРБ, днес, във второто правителство на Борисов, самият той тича в парламента и продължава да лъже за европейските средства – защо са спрени и защо се възстановяват. Ами възстановяват се, защото министърът на екологията в правителството на Орешарски започна за спазва законите на ЕС за страните членки на съюза. А не защото има ново правителство. Борисов не знае ли, че администрацията на ЕС работи с администрацията на отделните страни, а не с правителствата, те като правителства не я интересуват. Знае. Вече знае много повече, отколкото в първия си мандат, но лошото е, че продължава да лъже.

7. Правителстото на Пламен Орешарски нямаше никаква политика за връзка с общественото мнение чрез Пресцентъра си – такъв просто нямаше. В замяна на това се правеха някакви срещи с неправителствени организации, но това не замести информационната слабост на правителството. Никой от министрите нямаше самочувствие публично да се бори със старите авторитарни практики на ГЕРБ и да утвърждава конкурсно начало и публичност. А така срещу диктатура и популизъм не може да се отстои.

8. Политиката на правителството и на парламентарното мнозинство, с т.н. неправителствени организации, при Орешарски мина всякакви граници с показност на преговори по всякакви проблеми и най-накрая тези организации наложиха най-неработищите идеи в избирателния закон.

9. Центризмът на ДПС не изигра ролята на стабилизиращ фактор, а на фактор, който застрашава правителството. ДПС е центристка и либерална партия и нейната политика е да обръща мнозинства в парламента и да се оказва в различни противоположни коалиции. Това е играта на всички центристки либерални партии. Но в решителни моменти тази игра прави лоши обрати за играчите – те се оказват извън управлението или дори извън парламента, какъвто е примерът на германските Свободни демократи.

10. Ниското самочувствие и неразбирането на целите на правителството на Орешарски направи групата на БСП в бившия парламент безпомощна да се защитава. Всичко се превръщаше във вътрешни битки. Това е най-големият подарък за ГЕРБ, който БСП направи, без да се замисли. Разбира се, с безценната помощ на бившия лидер на БСП и президент Георги Първанов, който вече е само приятел на Борисов.

Едва ли съм изчерпала проблемите, които днес позволяват на парламентарното мнозинство в 43-тото НС да се вихри с лъжи и нападки към управлението на правителството на Орешарски. Сигурно има много грешки на това правителство, заради които то трябваше да си отиде. Но голямата грешка остава липсата на националната задача – да се преодолее диктатурата на Борисов и да се възстанови действието на Конституцията и законите. Затова всеки остана на нивото на собствения си ограничен интерес, който с времето се превърна в страх от връщането на Борисов. И този страх го върна във властта. Но вече като фарс на проваленото първо му правителство. Защото историята се повтаря като фарс.