Мнозина у нас утре ще празнуват като празник на любовта деня на св. Валетин. След това предстоят мартенските празници – Баба Марта, 8. март и др. Всичко това ме накара да се замисля за празничните артикули, които купуваме, и стоящият зад тях труд.
Може би е също толкова важно да се спрем на работата на хората, които в мраз и валеж стоят на улицата и продават любовни знаци, мартеници или пък красивите хартиени подаръчни пликове, но реших да разгледам съзидателния труд на хората, които създават тези предмети. Въпреки че част от стоките са внос от чужбина, най-вече Китай, немалък процент се създава и у нас. В 90% от случаите - от надомни работници.
За големите хартиени пликове, които се продават в книжарници и цветарници на цени между 1 и 2.50 лв., надомният работник получава... 4-5 стотинки. Цифром и словом. Между 40 стотинки и охоо, цял 1 лев е заработката за пришиването на горната част към подметката на обувка за износ. Чифт ръчно изработени обувки в Англия струва... поне 60 паунда (ок. 130 - 150 лв).
Този тип трудещи се в България са ок. 500 000. Да, прочетохте добре, половин милион. 6.8% от цялото трудоспособно население на страната. За разлика от Европа, където тази работа е сравнително добре регламентирана, подобен "лукс" у нас след промените няма. Липсват осигуровки и почивни дни. Малцина са "късметлиите", които имат какъвто и да е договор с работодател. Половината се осигуряват на мизерни прагове като самонаети лица. Най-много са заети в шивашката и обувната промишленост, галантерията и кинкалерията.
Над 80% са жени. Близо половината са над 50 г. Повечето - от райони с много висока безработица. Всички тези фактори ги правят социално изключително уязвими и ги принуждават да приемат унизителните условия на работа.
Половината надомнички не само създават продукт, но и го продават. Така работният им ден се удължава често пъти до 12 - 14 часа.
Работничка, която шие обувки, разяснява, че работодателят й (според мен по-правилно е да го наричаме експлоататор) се обажда привечер, тя отива да вземе материалите и от 17 ч. до сутринта трябва да е ушила обувките. Такива измишльотини като допълнително заплащане за извънреден и нощен труд няма. Просто няма.
Колкото и да се самоексплоатира човек, едва ли би могъл да мечтае за месечен доход по-висок от 300 - 350 лв.
Това е модерна форма на робство. Нищо повече и нищо по-малко.
В публикацията са използвани материали, публикувани в броя на в-к "Дума" от 29.11.2010 г.
