Протестите - опит за равносметка

Традиционният спад на всякаква активност през август логично доведе и до отслабване на градуса на политическо напрежение в страната.

Въпреки заканите през септември протестите да бъдат подновени с още по-голяма енергия (с тръби и павета, забрана и съд за всички членове на БСП, ДПС, „Атака” и ГЕРБ, изцепи се един), вече се появиха някои анализи какви са последиците от протестите в този първи рунд.

Първо конспективно представям някои точки, които ми се струват важни и по които ще развия аргументи по-долу.

Обществено-политически последици

• Постигнато (оставка на Пеевски) и непостигнато (оставка на целия кабинет)

• Разделяне на протеста и обществото, връщане в 90. години

• „Оглушаване” - Хората оглушаха селективно – чуват мнението само на „своите” и са абсолютно глухи за мнението на „другите”.

• „Оглупяване” – емоциите взеха връх над разума; рязко падна нивото на критично мислене и то се проявява само към аргументите, статиите и мненията на „другата страна”, каквото споделят „нашите” е безусловната и непогрешима истина.

• Възраждане на клеймото „комунисти” като опит около това знаме да бъде сплотена десницата

• Прокарване на разделение между протестите февруари и сега

• Не се роди ясна алтернатива и политическа промяна едва ли може да се очаква скоро

Негативни икономически последици

Обществено-политически последици

• Постигнато и непостигнато

Протестът още в първите дни извоюва целта, заради която започна – Д. Пеевски не стана шеф на ДАНС. Втората идея обаче – оставка на правителството не се случи.

Интересно е да се поразсъждава в плоскостта, че първите няколко дни на протеста, когато хората бяха обединени от обща кауза и възмущение, протестът постигна целта си, а когато започна опитът за неговото овладяване и насочване в определена посока, той не сполучи.

• Разделяне на протеста и обществото

Отново се появи разделение на обществото на две части; на мода отново излязоха забравени лозунги като „червени боклуци”, като обществена атмосфера сме върнати в началото на 90. години.

За това колко всъщност недемократично и антилиберално е делението на „млади и способни” срещу „грозни и тъпи” вече писах ТУК.

Интересен детайл е, че сред читателите на „Дума”, които в мнозинството си се самоопределят като леви хора, процентът на висшистите е около два пъти и половина по-голям от средния за страната. (ТУК)

В първите дни на протеста със сигурност там имаше различни хора. Вероятно е факт, че и понастоящем в хепънингите по жълтите павета участват люде с различни мотивации. Проблемът обаче е, че разликите се заличават и действията на всички са насочени в общото русло. То може да бъде направлявано от едно агресивно малцинство и да обслужва интереси, независимо от искреното желание или убеждение на участниците в процеса.

Още Хегел е писал за тази ирония, при която поставената цел силно може да се различава от постигнатия резултат.

В протестите може би все още има едно пренебрежимо малцинство леви хора, които, според техните оценки, протестират за нормалност и за по-лява политика. Както обаче Ал. Симов писа вече, генералната цел зад протестите е друга. Става думаза целенасочен опит да бъде дискредитирана идеята за ляво управление по принцип;

идеята, всеки, които се обяви, че мисли по различен начин и не подкрепя протестите, да бъде сатанизиран, заклеймен и натикан в ъгъла, при това със запушена уста. В момента не наблюдаваме атака срещу олигархията, а атака срещу БСП. Това е първата стъпка от много прост и ясен сценарий - атака срещу всяка идея за лява политика. БСП трябва да бъде изолирана, разцепена и/или маргинализирана.

Вече дори започнаха конструирания на една бутикова левица, „която на изборите да взема гласовете на разочарованите, но никога да не проведе основната битка на всяка левица по света - промяна на икономическото статукво.” (А. Симов ТУК )

Целта, разбира се, е закрепване за поне две поколения напред на съществуващите икономически реалност, т.е. на олигархията, срещу която протестите се обявяват, че борят. Ако този сценарий бъде реализиран, ще има няколко последици – реализиране на иронията на историята, за която говори Хегел, но по-лошото е, че цената ще плащаме всички ние.

Тук не става дума за това аз какво мисля за БСП – мога да я критикувам за много неща, а за обективната идеология зад протестите и атаките срещу социалистическата партия.

В момента България не разполага с почти никаква промишленост или пък сериозно земеделие. Демографската катастрофа е реалност, а социалният капитал на страната е все по-влошен. Най-катастрофалното развитие е превръщането на страната ни в територия, която не разполага със своя икономическа зависимост, контролирана от няколко олигарси със съмнителен произход на капитала, неразполагаща с никакви съпротивителни сили. Една голяма лява партия, колкото и дясно да е ръководството й, колко и близка да е до олигархията, винаги е заплаха за едно подобно положение.

• „Оглушаване” - Хората оглушаха селективно – чуват мнението само на „своите” и са абсолютно глухи за мнението на „другите”.

• „Оглупяване” – емоциите взеха връх над разума; дори и интелигентни хора се поддават на първосигналните си реакции. С пълна сила действа правилото, че интелигентността на тълпата е равна на коефициента за интелигентност на най-глупавия й участник, разделен на броя на участващите в тълпата. Рязко падна нивото на критичното мислене на огромен процент от политически активната публичност. Критичност се проявява само към аргументите, статиите и мненията на „другата страна”, каквото споделят „нашите” е безусловната и непогрешима истина.

• Клеймото „комунисти” – наричат БСП и неучастващите в протеста „комунисти”. Така „Позитано” се оказва критикувана от десетилетие, че не е достатъчно лява, а същевременно други наричат БСП „комунисти”, въпреки че тя няма нищо общо с комунистите като идеология, документи, програми, но и по-важно – като управленска практика, елит (никой в ръководството на БСП не счита себе си за комунист) и практическо поведение.

• Разделението между протестите февруари и сега. Тогава протестите не били за ценности,а за хляб. Ако хлябът и социалната справедливост не са ценности, то какво е?

• Не се роди ясна алтернатива и политическа промяна едва ли може да се очаква скоро. Първо, и на децата е ясно, че ГЕРБ отчаяно се нуждаят от избори, за да спрат процесите на разпад на партията. Борисов иска да не бъде разследван. Скандалите с Цветанов, Фидосова, тефтерчето на Златанов, отцепването на регионални структури са обективни процеси. В една своя статия Иван Бакалов анализира изолацията на ГЕРБ (ТУК ). Анализът му е точен, защото ГЕРБ е партия, която беше създадена, за да функционира във властта и може да съществува само във властта, чрез властта и за властта.

Реформаторският блок няма за момента сериозно присъствие. (Любен Обретенов в „Сега” посочи кадровите, идейни и организационни слабости на тази крехка спойка). Формацията не може да разчита на сериозен изборен резултат. Правят се сметки за съставяне на коалиция между ГЕРБ, „реформаторите” и евентуално НФСБ, ако влезе в парламента. Няма обаче гаранция, че те ще имат мнозинство.

Електоратът на ДПС е относително постоянна величина, БСП в момента е силно сплотена. Ако отново имаме управление на ДПС и БСП, отново ли ще имаме протести и избори през 2 месеца, докато „правилните” не ги спечелят ли?

Икономически последици

Хотелите в София са празни, редица предприятия регистрират загуби заради транспортни и логистични проблеми; потрошеното държавно и общинско имущество само в нощта на протеста се оценяват на поне 30 000 лв.

Очакваме вторият рунд на този политически сблъсък през есента.