/Поглед.инфо/ Във връзка с предстоящите местни избори в столицата, Агенция „Фокус” потърси за коментар социолога проф. Михаил Мирчев, който е едно от спряганите имена за кандидат за кмет от листата на БСП – София. Самият проф. Мирчев е роден през 1954 година в София, преподава в УНСС – катедра „Икономическа социология”, председател е и на Българска социологическа асоциация (БСА). Потърсихме мнението му за проблемите на столицата и как той вижда тяхното решаване.
Въпрос: Проф. Мирчев, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще издигнат за трети мандат настоящия кмет на Столична община Йорданка Фандъкова. Според вас, какво успя да постигне тя досега и какво не?
Михаил Мирчев: Успя да постигне видимост, че София се модернизира, развива се нейната инфраструктура, харчат се много пари за хубави неща. Фандъкова успя да постигне и видимост, че нещата в София се управляват без големи скандали. Това са нейните плюсове до момента.
Въпрос: Какви са основните проблеми в столицата, които остават скрити за столичани?
Михаил Мирчев: Проблемите са огромни. Първо, как се харчат парите на столицата. Бюджетът е огромен - около 1.5 млрд. лева всяка година и дали тези пари ефективно се харчат, защото, от една страна, виждаме, че има неща, които се построяват, модернизират – булеварди, спортни площадки, градинки и т.н. Магазинната мрежа също се разширява, има доста оживено жилищно строителство. От друга страна, се наблюдават огромни диспропорции между централната част на града и крайните квартали, между лъскавите булеварди и малките квартални улички, между новото строителство и старите квартали, които много бавно се реновират, освежават и подновяват. Да не говорим за чистотата и как десет години се прави завод за боклук, както и изключително досадния проблем с уличните кучета, липсата на места в детските градини и ясли.
Въпрос: Всеки ден се говори за променената инфраструктура в града – ремонтите на големите кръстовища, метрото, но автобусите на градския транспорт продължават да са претъпкани. Защо обаче транспортната услуга винаги се оказва недостатъчна в София, предвид разрастването на града?
Михаил Мирчев: Поради една структурна и управленска причина. Структурната причина е, че град София градоустройствено на времето е сметнат за около 1 млн. жители. В момента в София има около 1.5 млн. жители плюс приходящите хора от провинцията. Вероятно реалното число на пътуващите и живеещите в София е близо 2 млн. Така че колкото и бързо да се разраства транспортната инфраструктура, броят на населението и превозните средства в София много бързо изпреварват темпа на модернизиране на инфраструктурата. Втората причина е чисто управленска. Винаги съм се чудел защо на определени кръстовища, където в момента има две платна, не се направи трето, за да се източват на светофарите колите, което за два управленски мандата не се направи. Чудел съм се и защо непрекъснато наблюдаваме ново строителство на блокове, а уличката между тях остава шестметрова, така че, като се паркира от двете страни, колите се разминават много трудно. Продължава и диспропорцията с многото апартаменти и малкото места за паркиране, както и затискането и унищожаването на зелените площи в София. Така че има и чисто управленска причина на нерационално мислене, което е пряка отговорност на главния архитект и на всички служби, подчинени на кмета, които се занимават с тези проблеми. Може и да се постави въпроса за качеството – нови булеварди, а изведнъж работата се оказва некачествено свършена и започват ремонти, което значи нови и нови задръствания.
Въпрос: Как може да се реши въпроса с т.нар. синя и зелена зона, както и прозрачното разходване на приходите от тях?
Михаил Мирчев: Сините и зелените зони са решение, с което може да се регулира паркирането. От една страна, да се знае кой паркира и какво плаща за тази услуга, а от друга – да се намали паркирането до два часа в централата част, за да може повече хора да имат достъп до нея. В тази посока развитието е много правилно. От друга страна, стои болният проблем с паяците. Непрекъснато се лутаме от едната в другата крайност.
Наблюдаваме доста нагла и безотговорна работа на паяците, когато отнасят коли, неизвършили драстично нарушение. В същото време изведнъж забраняваме работата им. Накрая остава големият проблем –огромните средства, които ежедневно се калкулират в касите на кого – на общината или частни събирачи на плащания. Къде отиват - като приходи за инвестиции или реинвестиции в града, общината работи с тях или това е своеобразна форма на частно, полузаконно приватизиране на централните градски зони, за да могат частни интереси да се обогатяват. Това е много голяма въпросителна, която стои като зададен въпрос, но с недаден ясен отговор от кмета Фандъкова и нейните подчинени.
Въпрос: Споменахте за презастрояването на София, оформят се постоянно нови и нови жилищни кооперации. Как виждате решаването на този проблем и има ли план за развитие на жилищните сгради?
Михаил Мирчев: Тук трябва да се обърнем към общия градоустройствен план и непрекъснатите частични промени, които се правят под егидата на главния архитект и администрацията, която работи в общината. Проблемът е за междублоковите пространства, за пропорцията между блок и зелена площ около него. Навремето имаше доста строги стандарти и когато са строени комплекси като „Надежда”, „Люлин”, „Младост”, те се спазваха. Тогава имаше много високи блокове, с огромни апартаменти, което предполага, че зелената площ трябва да е голяма, за да може града да диша. Тези неща обаче започнаха да се нарушават и за 25 години виждаме голямата битка – да се отнеме градинката между два блока и да се построят три по-малки. Това е доста неравна битка между гражданите, които се опитват да се съпротивляват и общината, която очевидно в тези случаи обслужва частни, егоистични интереси. Тези пропорции – застроена площ, живеещи хора и зелената дишаща част на града, би трябвало да се спазват, иначе градът ще се самозадуши и ще се превърне в градско гето. Ходил съм в Атина няколко пъти и съм се ужасявал от тази липса на въздух.
Въпрос: Проф. Мирчев, все повече хора предпочитат София като място за живеене и работа, както и има много пътуващи от съседните градове. Какви са предимствата и недостатъците на София в това отношение?
Михаил Мирчев: София предлага много работа – криминална и законна. Така че потокът на хора, които желаят да си изкарват хляба тук, ще се увеличава. Още повече, че има голяма диспропорция между София и условно казано провинция –деиндустриализацията, доста примитивната икономика, които принуждават младите, по-образованите и по-предприемчивите да напускат своите родни места и да търсят препитание в град като София. Това е огромен миграционен поток от провинцията към София. Затова София става мегаполис и има голяма опасност да не се окаже след 20 години, че половината българи живеят и работят в София. Едната страна е, че обезлюдяваме страната, за да напомпаме София с младо и жизнено население. Другата страна е как да се справят градските власти под напора на такива миграционни вълни. Инфраструктурата непрекъснато ще изостава от потребностите, ще имаме проблеми с жилищните площи, паркоместата, канализацията, водата. Би трябвало тази диспропорция да се успокои, но това не е възможно на ниво кмет, а при рационална политика на ниво правителство и централни власти.
Въпрос: Преди по-малко от месец общинските съветници от БСП – София алармираха, че Столична община заделя само 1% от бюджета си за здравеопазване в София и усвоява едва около 80% от него. С какво си обяснявате това?
Михаил Мирчев: Строят се магистрали, метро, спортни площадки, молове, а не се дават пари за социалната сфера. Социалната сфера е здравеопазването, училищата и детските градини, местата за културен отдих, но не мола с киното, а традиционните читалища, които биха могли да се модернизират. Това е друга, следваща много голяма диспропорция. За съжаление, нещата не се подобряват за последните десет години власт на Йорданка Фандъкова и ГЕРБ.
Въпрос: Вие назовахте за диспропорцията между крайните квартали и центъра на София. Как може да се реши тя?
Михаил Мирчев: Чрез планиране – огромно количество пари не само за централните булеварди, но и за обикновените улички, постигане на качество. Като се положи асфалт на една уличка, на следващата пролет да не й кърпим дупките, а поне десет години да има гаранция, че строителят си е свършил работата. Нещата са елементарни, но трябва да се вършат на практика – планиране, качество и пренасочване на ресурси. Разбира се, че строителството и модернизацията трябва да продължи в градската част, но трябва да има и за всички райони, включително и крайградските, но не където живеят богаташи в огромни скъпарски къщи, а където живее обикновения гражданин.
Въпрос: В такъв случай, проф. Мирчев, от каква визия се нуждае столицата?
Михаил Мирчев: От модерна, европейска визия. София е много красив град с изключителни възможности да си вземем мястото сред авторитетните европейски столици. Диспропорциите трябва да бъдат омекотени и парите, които се харчат да отиват за повече неща. Също така виждаме, че от парите, които се харчат и столичани се радват на добри придобивки, при по-рационалното им разходване, за един програмен период от 5 до 6 пъти повече неща биха били построени и по-широк фронт от столичани биха се възползвали от придобивките. При по-рационално използване на финансовия ресурс, по-доброто планиране и по-строгия контрол, ще бъде облагодетелствана по-голяма част от столицата.
Предстои ни много горещо политическо лято. То е европейско и световно, но тези неща идват и към България. Тази политическа конюнктура ще се стовари някак си върху нашите местни избори и начина, по който ще ги проведем. Дано столичани имат шанса да направят по-добър политически и личностен избор за следващите години управление в София.
Въпрос: Като социолог, какво смятате за провеждане на референдум 2 в 1 с местните избори?
Михаил Мирчев: Това е стара идея на президента Плевнелиев. Едното съображение е евентуално да се постигне по-висока избирателна активност, за да бъде легитимен резултатът от референдума. Второто е популизъм. Това е една ПР акция от страна на Плевнелиев, който се подготвя от далеч за своята кандидатура за втори мандат. Що се отнася до въпросите – на тях може да се отговаря на референдум, но стоят доста въпросителни от чисто процедурно естество, ако има три въпроса, дали с една бюлетина трябва да се гласува или с три за всеки поотделно. Освен това, дали формулировката е правилна и дали тя е сугестивна и манипулира избирателя да дава положителни, а не избирателни отговори.
