/Поглед.инфо/ В периода на т.нар. преход икономиката на България претърпя качествени изменения. В резултат на проведените „Шокова терапия“, ликвидационни мероприятия по унищожаване на колективните земеделски стопанства, реализираните „масова“ и касови приватизации, разпродажба на банките, както и на структуропределящи, стратегически предприятия на чуждия капитал, затваряне и даже разрушаване на други такива, даже, когато те бяха носители на високи технологии и произвеждаха стоки с висока степен на добавена стойност, въвеждането на плоски данъци и други, в Родината ни бе въведен възможно най-краен неолиберален модел, който е без аналог в световната практика. В рамките на същия българското стопанство и трудови ресурси са поставени в услуга на транснационални корпорации от една страна, и на тясна олигархична група от „нови българи“ от друга.

Всичко това доведе до жестоки поражения върху българския стопански и технологичен потенциал, до архаизация на множество сектори и отрасли на българската икономика, до най-дълбоките социално-имуществени различия в Европа и до отчайваща бедност за немалка част от населението, а най-вече до тежка социо-демографска катастрофа, която ако продължи да се развива по същия начин българският народ и държава могат да изчезнат в близките няколко десетилетия.

В крайна сметка днес след малко повече от тридесет години Отечеството ни е най-изоставащия член на ЕС, периферийна капиталистическа държава, зависима територия, неоколониално общество с мъгляви, да не кажем никакви дългосрочни перспективи.

Стратегия за възраждане на България

За излизането на нашата Родина от тази пропаст без дъно се предлага Стратегия за възраждане на България, основана на съответната философия, както и предполагаща системен подход за нейното осъществяване. Философията на стратегията се базира на три ключови принципа:

• Социално равенство, разбирано като създаване на обществени условия – политически, материално-икономически, образователни, социо-културни и прочее за равен старт на членовете на обществото;

• Социална справедливост – равенство пред закона, но закон, който защитава обществения интерес, т.е. интересите на мнозинството, на онези, които справедливо се трудят за своето благо, но и за развитие на обществотото, а не закон бранещ интереса на каквото и да е егоистично малцинство, било то на някаква бюрократична, имуществена или прочее основа;

• Социална солидарност – същата е основа на истинската човешка свобода, защото без солидарност, без важната обществена подкрепа на всеки един член на обществото от страна на социума като цяло, не е възможна нито свободата като физическо понятие, нито творческата свобода като духовно такова.

Системният подход, използван от стратегията означава, че усилията за нейното осъществяване следва да бъдат насочени към преодоляване на ключовите схеми и механизми, които определят гибелната посока, по която върви днес нашата Родина. Решаващият момент в социално-икономическата област е предлагането на алтернатива на неолибералнта система на България. Тази алтернатива може да бъде представена чрез различни заложени в кратко, средно и дългосрочна перспектива програми и проекти в Стратегията за възраждане на България.

Краткосрочни програми и проекти

Под краткосрочни програми и проекти се има предвид такива, които е нужно да бъдат започнати веднага, но тяхното осъществяване ще изисква срок от 1 до 3 години, а именно:

  • Въвеждане на прогресивен подоходен данък за физически лица, както и семейно подоходно облагане;

  • Диференциране на Данък добавена стойност/ДДС/, включително намаляване и даже премахване по отношение на стоки и услуги със социална ориентация – учебници, стоки за деца, лекарствени средства и други.

  • Прилагане на данъчна система за юридическите лица, която да стимулира развитието на високи технологии, както и производството на иновативни и с висока степен на добавена стойност изделия и услуги. Освобождаване от данъци на разходите за разработката на високотехнологични и иновативни изделия и услуги;

  • Ограничаване на хазартните дейности от страна на частни лица и поемане на същите от държавата;

  • Строг контрол и регламентация на търговските вериги по начин по който да бъдат защитени интересите на гражданите и националните интереси;

  • Прегред, ограничаване, строг контрол и прекратяване, на сделки за концесии и аренда във връзка с добив на суровини – злато, редки метали, енергийни източници и други, както и договорите с енергопроизводящи, енергоразпределителни и водоснабдителни дружества, ощетяващи българските икономически и национални интереси;

  • Осъществяване на парична реформа, реализация на облигационен заем, така че да не се налага страната ни да влиза в дългова спирала и дългова зависимост, строг контрол и регламентация на банковата дейност предвид налагането на различни видове такси, ощетяващи вложителите и други;

  • Ежегодна актуализация на пенсиите и трудовите възнаграждения предвид инфлацията, както и осъществяване рекомендации на частния сектор във връзка с актуализациите;

  • Създаване на програма за подпомагане на дребния и среден бизнес, както и на стартъпи в сферата на високите технологии и производството на стоки и услуги с висока степен на добавена стойност чрез инфомационно, правно-административно обслужване, формиране на фондове за рисково финансиране, митнически и данъчни облекчения и други;

  • Рязко ускоряване привличането на чужд капитал в сферата на високите технологии и производството на стоки и услуги с висока степен на добавена стойност чрез инфомационно и правно-административно обслужване, митнически и данъчни облекчения и други, както и на висококвалифицирани специалисти в различни области на високите технологии;

  • Многовекторно развитие на международните бизнес отношения, формиране на държавна организация подпомагаща износа на стоки и услуги с висока степен на добавена стойност, както и на иновативни изделия и услуги;

  • Особен акцент върху развитие на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.Преход от днешната доминираща тенденция на монокултурно земеделие с ниска степен на преработка на суровини към мултикултурно земеделие с висока степен на преработка на суровини и култури. Ограничаване и забрана на продажбата на селскостопанска земя на чужди физически и юридически лица;

  • Други.

Средносрочни програми и проекти

Това са такива програми и проекти, които е нужно да бъдат започнати веднага, но тяхното осъществяване изисква срок от 5 до 7 години. Тук от ключово значение става изграждането на социална и солидарна икономика като алтернатива на неолибералния модел, което означава формиране на мрежата от предприятията/субектите/ на този тип икономика. За да разберем какво представляват същите следва да сравним с начина на функциониране на субектите на конвенционалната икономика - индивидуално-частни и колективно-частни(акционерни, дялови и други) предприятия. Но тук трябва също така да се включат държавни и полудържавни организации(предприятия), т.е. субектите на т.нар. „държавен капитализъм“. Основната цел на субектите на конвенционалната икономика е т.нар. „максимизация на печалбата“. В резултат на това в неолибералната система днес имаме неравенство от такива мащаби, каквито никога не са съществували в никоя епоха досега. Това отчайващо неравенство без съмнение е една от основните причини за редица негативни процеси и събития в глобален план.

Социалната и солидарната икономика включва следните субекти:

  • Социални предприятия - колективни и кооперативни предприятия, взаимоспомагателни дружества, популярни банки и други. При тях печалбата се разпределя относително справедливо сред всички участващи в трудовия процес, както и съществува значително по-широка система на участие в управлението, отколкото в предприятията на конвенционалната икономика;

  • Национални предприятия – Законът за националните предприятия по условие трябва да включва създаването на различни Национални фондове – „Майчинство и демографско възраждане“, „Трета възраст“, „Национално здраве“, „Национална сигуност“, „Национален научен и иновационен фонд“ и други. Съответно една немалка част от структуро-определящи, стратегически и други тип ключови организации – банки, застрахователни дружества и други, следва да бъдат трансформирани или създадени като национални предриятия. Чистата печалба на същите следва да отива в Националните фондове. Управлението на Националните предприятия ще се осъществява от Национални съвети, включващи както професионалисти, така и обществени фигури, известни с висок морал и социални достижения;

  • Солидарни предприятия – при тях крайната цел на функциониране е дългосрочното устойчиво развитие на съответната социална общност на локално или национално равнище. При предприятията на солидарната икономика става дума за най-широка система на участие:

  • Съвет на трудещите се – т.е. работещите в организацията имат възможност чрез този съвет да участват в процеса на вземане на решения;

  • Съвет на потребителите – чрез този механизъм се създават условия потребителите също да участват в процеса на вземане на решения;

  • Съвет на общността – това е третия важен механизъм, който създава условия за участие на съответната общност в процеса на вземане на решения.

Създава се Национален регистър на солидарните организации независимо от формата на собственост – индивидуално-частна, колективно-частна, кооперативна, държавна и т.н., като това може да се направи в различни категории – А, Б и В. Във всяка от тези категории има подкатегории, например А1, А2, А3 и А4. Подкатегориите са в зависимост от големината на предприятието и съответно мащабите на неговата дейност и равнище на печалба.

При положителен счетоводен финансов резултат солидарното предприятие внася в Националните фондове определен процент от чистата печалба в зависимост от категорията на регистрация. Освен идеалната мотивация за това да бъдеш солидарно предприятие, свързана с това да се подпомага дългосрочното устойчиво развитие на местната общност или националното общество, трябва да съществуват и икономическа такава. Последната трябва да бъде свързана с определени облекчения в данъци, мита, достъп до кредити и други такива, облекчения по линия на пенсионна система, други видове социални системи и т.н.

Дългосрочни програми и проекти

Същите е нужно да бъдат започнати веднага, но тяхното осъществяване изисква срок от 10 до 15 и повече години. Основното в тези програми и проекти е преходът на България на иновационна технологическа платформа на развитие, т.е. това което днес се нарича „Четвърта технологическа/индустриална/ революция – нови информационни технологии, изкуствен интелект, интернет на нещата и други, нанотехнологии и нови материали, нова енергетика, нови производствени технологии на основата на роботи и триизмерни печатни устройства и много други. Тук следва да се отбележат такива проекти като:

  • Финансиран от „Националния научен и иновационен фонд“ и държавата, и привлечено друго финансиране, мониторинг на иновационните процеси в страната и по света;

  • Организирани от държавно-обществени съвети иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области;

  • Създаване с финансиране от страна на „Националния научен и иновационен фонд“, държавата и привлечен друг капитал, включително чужд, на технологически клъстери, технополиси и научни градчета, използващи научния потенциал на БАН и българските университети, както и получаващи съответни облекчения и друг вид подкрепа;

  • По предложение на държавно-обществени съвети и „Националния научен и иновационен фонд“/ННИФ/ инвестиране в пробивни изследователски проекти, центрове и „венчърни фирми”, които могат за определен срок пълно или частично да се освободят от данъци, такси и други;

  • Безплатно предаване на лицензи за стопанско използване на патенти, полезни модели и други, патентовани в хода на изследвания проведени с държавни бюджетни средства или по линия на ННИФ;

  • Дейност на финансирани чрез ННИФ, държавния бюджет или по смесен начин центрове за разпространение на нововъведенията, консултационни центрове, иновационни борси, изложби и панаири, информационни издания и други;

  • Финансирана чрез ННИФ, държавния бюджет или по смесен начин експертиза на иновационни проекти;

  • Закупуване от чужди страни, както и осигуряване на регистрация и продажба в чужбина на патенти и лицензии посредством средства от ННИФ, държавния бюджет или по смесен начин;

  • Данъчна, митническа, кредитна, информационна и друг вид подкрепа на високотехнологични проекти,

  • Морална подкрепа чрез връчване на държавни награди на водещи учени, даване на почетни звания, пропаганда и рекламиране на тяхните постижения, осигуряване на академично издигане и т.н.;

  • Други.

Заключение

Осъществяването на Стратегията за възраждне на България означава:

  • Постепенна, но безвъзвратна промяна на досегашната неолиберална държава, отнасяща се към своите граждани, общество и нацонални интереси по един недостоен начин;

  • Осъществяване на работеща прогресивна алтернатива на неолибералната социално-икономическа система на функциониране;

  • Създаване на дългосрочни перспективи за устойчиво развитие на нашата Родина.