/Поглед.инфо/ Постмодернизмът като интегративна, но вътрешно противоречива, еклектична, двусмислена философска концепция, от една страна, а от друга - социокултурна платформа и от трета - система от идеи, ценности и събития, първоначално се формира и прилага в западните страни. В същото време виждаме различни национални интерпретации, в рамките на които Япония е много интересен случай.

В Страната на изгряващото слънце има различни идеи, събития и движения, особено сред младежките общности, които до известна степен могат да бъдат причислени към такова голямо, вътрешно противоречиво и еклектично явление като постмодерната световна вълна на младежката субкултура ,

В калейдоскопа на различни, недвусмислени и понякога взаимно опровергавани явления като "отаку", "хикикомори", "аниме", "фрийта", "когал", "косплей" и т.н., може да се един или друг елемент от постмодерната младежка субкултура в Япония. Култура, отразяваща жаждата в търсене на все по-призрачно бъдеще за по-голяма част от нейните носители.

Въведение

Постмодернизмът като какофония от философия, ценности, артефакти и т.н. създава един вътрешнопротиворечив социо-културен, социо-политически и даже социо-икономически феномен. Един от аспектите на демонстрацията на постмодернизма е, разбира се, културната вълна особено сред младото поколение.

Тази културна вълна привлича все повече внимание на различни изследователи с различен произход - социолози, културни специалисти, психолози, историци и т.н.

В Япония е създаден вариант на такава постмодернистка младежка култура, която се изразява със сложна амалгама от такива прояви като Отаку, Хикикомори, Косплей, Когал, Фрийта и т.н.

Целта на дадения материал е да се направи кратък преглед на горепосочения феномен, както и да се опита да намери социално-икономическите, социално-политическите и социокултурните му корени и да даде едно собствено обяснение за него.

Постмодернизмът като глобален феномен

Постмодернизмът като явление е изключително противоречиво и трудно за дефиниране. Самият термин предполага, че е преминат периодът на Модерна, на Модерността. Постмодерните идеи са повлияли на философията, изкуството, литературата, архитектурата, дизайна, икономиката, интерпретацията на историята и културата от края на XX век.

Постмодерността е отделен термин, описващ социалните и културните условия, свързани с епохата, в която възникна постмодернизмът. Идеологическата база на модерното е рационализмът, идеята за националната държава, проблемите, заявени от мислителите като Карл Маркс, Зигмунд Фройд, теорията на относителността на Алберт Айнщайн и въпросите, поставени от квантовата теория. Постмодернизмът поставя въпроса дали тези идеали и идеи изобщо могат да съществуват. Присъстват редица понятия за постмодернизма като културно явление, които понякога са взаимно изключващи се.

Юрген Хабермас/See Habermas, Jürgen. The philosophical discourse of modernity: twelve lectures. Cambridge, Massachusetts: MIT Press. 1987. ISBN 0262581027./, Даниел Бел /Bell D. The coming of post-industrial society: A venture of social forecasting. — N.Y.: Basic Books, 1973, ISBN 0-465-01281-7/и Зигмунд Бауман/Bauman Z. Life in Fragments: Essays on Postmodern Morality. London: Blackwell, 1995/ интерпретират постмодернизма като резултат от неоконсервативната политика и идеология, която се характеризира с естетически еклектизъм, фетишизация (т.е. прекалена или нерационална отдаденост на предмет, дейност и т.н.) на потребителски стоки и други отличителни черти на т. нар. пост-индустриално общество.

Във философията на постмодернизма има сближаване не с науката, а с изкуството. По този начин философската мисъл е не само в зоната на маргиналност по отношение на класическата наука, но и близо до подходите и размишленията, които се наблюдават в художествената култура в края на XX век. Ключов аспект на постмодернистичната вълна е деконструкцията като тенденция. Честно казано, всички нови явления имплицитно съдържат в себе си моменти на декомпозиция и деконструкция. Така чрез частично унищожаване на старото се изграждат блоковете на новото. Обаче в случая на постмодернизма деконструкцията в нейната постмодернистична форма по правило води не до обновяване, а до разпадане на цялата система.

В постмодернистичната философия, както и в постмодернистичната култура като цяло, има добра илюстрация на постмодернистката антирационалистична деконструкция. Тя, например, е в следното противопоставяне в литературата и филмите: Стилът на научната фантастика срещу стила на фантазията.

Трябва обаче да кажем, че положителният аспект на постмодернизма като философия е принципната отвореност за диалог, която допринася за формирането на нови направления, синтезиращи и обединяващи преди това несъвместими области.

Постмодернизмът в Япония

Японският критик Коджин Каратани твърди, че елементи от японската постмодерност могат да бъдат проследени до началото на 19 век/See O'Keefe Don. 'Postmodernism in Japan': Critics, historians and writers analyze the contemporary age” in “The Japan Times”. Books Review, SEP 10, 2016./, докато историкът Й. Виктор Кошман предполага, че японската модерност „не е изчерпала напълно своя потенциал“./ Ibidem./

Професор Наоки Сакаи заема по-радикална позиция, като предполага, че постмодернизмът „никога не е бил отделен от геополитическия ред на света“/Ibidem/ и срещу него трябва да се води политика на противопоставяне. Други автори заобикалят по-големия разговор, като се фокусират върху отделните прояви на постмодернизма.

Такъв автор като Даниел Дж. Адамс казва, че „Явно Япония е напреднала нация с невероятни технологични възможности, но това не я прави модерна или постмодерна.

В културно отношение Япония е уникална версия на това, което би могло да се нарече „предмодерно“. С други думи, огромното мнозинство от японците имат мироглед, който отминава много поколения на практика непроменен. И този мироглед е анимизъм. Анимистичният мироглед на японците може да се види в японската поп култура”./Ibidem./

В дадената ситуация предпочитаме да се съгласим с интерпретацията на такива автори като Юрген Хабермас, Даниел Бел и Зигмунд Бауман, които виждат постмодернизма като резултат от неоконсервативната политика и идеология. Възможно е да се спори, че силната тенденция в съвременната младежка култура е свързана със социално-икономическите условия, създадени от неоконсервативната политика - така наречения неолиберален модел. По един или друг начин поне част от културната вълна на т.нар. „J-Pop“ е отражение на неолиберализма. Нека разгледаме внимателно въпроса.

„Отаку“ (お た く / オ タ ク) е японски унизителен термин за хора с „обсесивни интереси“/ Обсесия - 1. Натрапчива тревожност, свързана с идея-фикс, нежелано чувство или емоция, често придружено със симптоми на тревога и безпокойство. 2. Натрапчива, често безпричинна идея или емоция, обсебване. Вж. в Речник на думите в българския език, в http://rechnik.info/%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%81%D0% B8%D1%8F/, особено в „аниме“ и „манга“. Субкултурата в „отаку“ е централна тема на различни „аниме“ и „манга“ творби, документални филми и академични изследвания. Тази субкултура започва през 80-те години на ХХ век като промяна на социалния манталитет и „отглеждането“ на черти на „отаку“ от японските училища, съчетано с примиряването такива индивиди да станат социални „аутсайдери“, т.е. изпаднали от норамалния обществен живот и среда личности.

„Хикикомори“ (на японски: ひ き こ も り или 引 き 籠 も り), буквално „издърпване навътре, затвореност“, т.е. „остро социално оттегляне“) са юноши или възрастни, които се оттеглят от социалния живот, често търсят крайни степени на изолация и затвореност. „Хикикомори“ са описвани като самотници или „отшелници на съвременността“. Предполага се, че близо половин милион японски младежи са станали такива „доброволни социални затворници“, които се затварят вкъщи. Те в продължение на месеци и даже години не излизат от стаите си, хранени и обгрижвани от близките си.

Японското министерство на здравеопазването, труда и благосъстоянието определя „хикикомори“ като състояние, при което засегнатите индивиди се изолират от обществото в домовете си за период над шест месеца. Психиатърът Тамаки Сайто определя „хикикомори“ като „състояние, което се е превърнало в проблем за хора във възрастта им от късните двадесет години натам. Това състояние включва самозатварянето им в собствения дом и неучастието в обществен живот в продължение най-малко от шест месеца или по-дълго. При това това изглежда няма друг психологически проблем като основен източник освен това отшелничество"/Teo Alan R. "A New Form of Social Withdrawal in Japan: A Review of Hikikomori" in International Journal of Social Psychiatry, June 30, 2009/.

Фрийта (フリーターfurītā) е японски израз за хора, които работят на непълен работен ден или са безработни, с изключение на домакините и студентите. Първоначално терминът включва млади хора, които умишлено, въпреки постигнатата квалификация отказват да станат т.нар. „постоянни работници/служещи“ във фирмите и корпорациите въпреки, че когато възниква термина такава възможност съществува.

„Фрийта“ днес могат да бъдат описани като неработещи или често пъти частично работещи лица. Тези хора не започват кариера след гимназия или университет, а вместо това печелят пари чрез временна работа, нерядко на нискоквалифицирани и нископлатени работни места.Но затова пък избягват силната обвързаност с фирмата и корпорацията, характерна за т.нар. „постоянни работници/служещи“. Последните имат някои определени задължения като, например, понякога необходимостта от извънредна работа, т.нар. „дзангьо“. Макар и по-нископлатена работата в условията на точно определено частично работно време освобождава „фирийта“ от такива задължения.

Kogal (コギャルkogyaru) е японска модна култура, която включва най-вече ученички, носещи тоалет, базиран на японска училищна униформа/т.нар. „моряшка униформа“/, но с много къси поли. Късите поли се носят независимо от сезона. Момичетата също могат да носят дълги, но смъкнати чорапи и шалове, както и да са с прически, характерни с боядисана в ярки и нехарактерни за човешката коса цветове.　Думата "kogal" е англицизирана от “コギャル“,－“когяру“, т.е. термин създаден от 高校生/ко:ко:сей/ т.е. ученик в горния гимназиален курс и „ギャル“, т.е. японизирано произношение на английското „girl“- момиче. Момичетата се разхождат на групи по публични места и демонстрират нерядко предизвикателно поведение.

„Косплей“ (コ ス プ レ – японско произношение „коспуре“), е синтез на английските думи „костюм“ и „игра“. По своята същност това е изкуство на „пърформанса“, в което участниците, наречени „косплейъри“, носят костюми и модни аксесоари, за да представят конкретен герой. „Косплейъри“-те често си взаимодействат, за да създадат субкултура, а по-широкото използване на термина "косплей" се прилага за всяка костюмирана ролева игра в заведения освен на сцената. Всяко нещо, което се поддава на драматична интерпретация, може да се приеме като тема. При това не е необичайно да видим смяна на половете. Любимите източници като източник на такива игри включват „аниме“, анимационни филми, комикси, „манга“, филми на живо, телевизионни сериали и видео игри и т.н.

Вместо заключение

Ако се опитаме да дадем обяснение на тези различни изрази на младежката субкултура на Япония, е възможно да кажем следното:

Основната ценност на неолиберализма като общество на жестока конкуренция с цел максимизация на печалбата, е успеха, изразен от стремежа този успех да се превърне в свръхбогатство, както и да се постигне най-високо ниво на свръхпотребителство, на суперконсумация, като демонстративен израз на успеха.

Другата страна на тази ключова неолиберална ценност е страхът да не станете „губещ“/загубеняк, „looser“/. Въпреки това, тъй като първият споменат „идеал“ е невъзможен за по-голямата част от младите хора, се раждат различни реакции – ескейпизъм /на английски: escapism от escape – бягам, избягвам т.е. бягство от реалността/, изолационизъм, морално унизителен адаптивизъм и др. Всичко това е добре демонстрирано в различните аспекти на субкултурата на някои младежки общности в Япония.