Николай Слатински

За доклада на Ахмед Доган от злополучната конференция на ДПС

(Или защо не го намирам гениален и мъдър) Най-сетне намерих време и воля да прочета докрай доклада на Ахмед Доган пред злополучния форум на ДПС. Трудно ми беше да се преборя с този текст поради няколко причини. ▪ Първата от тях е, че животът ми минава в постоянно четене на много стойностна научна литература и имам сравнително задълбочена и поне донякъде професионална представа за нивото на съвременния научно-политически дебат. От тази гледна точка докладът на Ахмед Доган е на средно научно равнище, липсва му сериозна дълбочина, липсва му интелектуална дълбочина – вижда се, че човекът има солидна философска база, но отдавна е приключил с научното си развитие и започва да преобладава в умствените му усилия псевдоинтелектуалщината, любителството, има наченки на наукообразна парвенющина.

Николай Слатински 4203 прочитания
За доклада на Ахмед Доган от злополучната конференция на ДПС

Най-сетне намерих време и воля да прочета докрай доклада на Ахмед Доган пред злополучния форум на ДПС.
Трудно ми беше да се преборя с този текст поради няколко причини.

▪ Първата от тях е, че животът ми минава в постоянно четене на много стойностна научна литература и имам сравнително задълбочена и поне донякъде професионална представа за нивото на съвременния научно-политически дебат.

От тази гледна точка докладът на Ахмед Доган е на средно научно равнище, липсва му сериозна дълбочина, липсва му интелектуална дълбочина – вижда се, че човекът има солидна философска база, но отдавна е приключил с научното си развитие и започва да преобладава в умствените му усилия псевдоинтелектуалщината, любителството, има наченки на наукообразна парвенющина.

В този смисъл е объркан жанрът – за научна конференция докладът е на нивото на докторант, за партийна конференция е твърде сложен, звучат не-политически и полунаучни фрази:

-- „Дискурс на самоцелното надбягване за технологична иновативност.”
-- „Това обстоятелство на рефлексивно равнище имплицира.”
-- „Политическото време е узряло за профилактично категориално изместване на акцентите на Властовата система.”
--„Дискурсът на Постмодернизма продуцира реалности като холограмата.”
-- „Властовата система на политическия Модернизъм, като надстройка на класическия капитализъм, подхожда повече на онтологията и логиката на Въглеродната епоха.”

▪ Втората причина е, че докладът съдържа леко обагрени с неповторимото ахмеддоганово научно-симулационно и научно-имитационно слово заемки от чужди разработки. Или Ахмед Доган е сколасал да прочете Джереми Рифкин, Тимъти Гартън Аш и Алвин Тофлър от постепенно остаряващи техни монографии, или е предпочел за по-напряко да прочете публикации на български автори по темата – вкл. проф. Васил Проданов, та дори и – нека не звучи нескромно – и мен.

В този смисъл за оригиналност не може да се говори, даже – вероятно заради и без това непосилния за конкретната аудитория език, всичко е доста олекотено, изкорубено и изтърбушено, че започва да прилича на профанизирано.

▪ Третата причина е, че все пак някои частички от доклада на Ахмед Доган са в посока на разсъждения, които тотално липсват в българския политически дебат. И за неспособността на бюрократизирана, безидейна и безлидерна Европа да осъществява цивилизационната си мисия и геостратегическата си роля; и за необходимостта от замяна в съвременния политически мениджмънт на комнадването (командоренето) с координиране, на централизацията с децентрализация и на йерархичните структури с мрежови – все идеи, до които като политик Ахмед Доган говори много правилно, а като учен говори много късно и почти плагиатски, рефлексивно.

▪ Четвъртата причина е, че в същностно политическата си (а не в напън-визионерската) част – за днешната управленска действителност у нас, Ахмед Доган е силен, ясен и точен. Но за силен, ясен и точен може да се нарече аналогичен текст на български политолог (и то не от проповедниците на ултрадесния, свръхлиберален, мегаконкурентен, гигапазарен модел), докато Ахмед Доган ако говори така, задължително трябва да изясни своята ужасна роля за стигането ни дотук, до ръба на бездната:

-- за превръщането на върхушката на ДПС в шайка нагли корупционери;
-- за моделите на политическо управление, налагани от правителствата с негов мандат;
-- за третирането на едни от най-почтените и порядъчни българи с турско етническо самосъзнание като политическа рая, та да не би да се осъзнаят и освестят като интегративно необходими на страната ни граждани;
-- за обвързването му с криминално проявени лица;
-- за непрекъснатото противопоставяне на етносите в България с акцентиране върху това, което ни различава и разделя, вместо върху това, което ни сближава и обединява!

▪ Има и пета причина – да не би моята критика да се пречупи през призмата на някакво „анти” отношение към българските турци! Нищо подобно – един от най-близките ми приятели в гимназията бе Ерол, аз и досега го наричам Ерол, а той – не знам защо – се нарича Андрей... Освен това обичам почти като свои деца едно младо семейство български турци, но нашата реакционна политическа каста и корупционерската върхушка на ДПС ги прокудиха от България далеч, много далеч, защото на реакционната ни политическа каста и на корупционерската върхушка на ДПС не са нужни родолюбиви, българолюбиви български турци...

Аз съм убеден, че при стопяващото се население в България, България има потресаваща необходимост от всеки български гражданин, защото всички български граждани – българи, турци, роми, евреи, арменци ... – са нейни равноправни чеда. Българщината не е етнически оцветена, тя не е монопол само на етническите българи. Българщината е да обичаш България и искаш тя да бъде развита, модерна, демократична, европейска държава, съхраняваща своята национална идентичност в многоликото европейското семейство. България е на всички ни, ние не можем един без друг, ако българският етнос има някаква по-особена роля, то не е свързано с повече права, а с повече отговорности – да сплотява около себе си, да събира народа и държавата, да запазва българския характер на българската държава в Европа и света.

Главното, важното, ценното, истинското, значимото е не кой какъв е по етнос или религия – това е нещо лично, вградено, непроменимо, част от вътрешния свят и душевността на всеки човек.

Главното, важното, ценното, истинското, значимото е човек да обича България, да е привързан към нея и свързан с нея, да иска на нея и на нейните граждани да им е добре, хубаво и щастливо заедно – вътре в нейните граници или с мисълта за нея.

Ето защо смятам, че ролята на лидерите на нацията е да сплотяват и събират народа и държавата. Но като всичко сегашни политически лидери и Ахмед Доган не прави това, а напротив, постоянно разделя и разгражда общността на всички български граждани, противопоставя ги по етнос и религия. В тази насока, за жалост, работи и неговият доклад на злополучния форум на ДПС...

 

http://nslatinski.org

Още от Николай Слатински

Голямата Столица и Малката България: нЕкои впечатления
Николай Слатински

Голямата Столица и Малката България: нЕкои впечатления

/Поглед.инфо/ Гарантирам - временното откъсване от политическото кукувиче гнездо е много здравословно. Когато човек се завърне от Малката България в Голямата Столица, осъзнава с пълна сила, че животът е далеч по-различен от потресаващо изкривената действителност, която медиите набиват в съзнанието на хората. А хората имат проблеми, които липсват в медиите.

01.10.2014 11:20
В това критично време няма "Въздържал се"
Николай Слатински

В това критично време няма "Въздържал се"

Да го кажа веднага и много ясно:Всякакви списъци, проскрипции, дадзибао-та, подписки, надписки, задписки и дописки, както и всякакви подобни масовки на подмяна на личността със стадна принадлежност са ми дълбоко, до отвращение противни.Затова и в колективните усилия съм се опитвал да покажа себе си, собствената си позиция. И ако не става дума за много истинско общо усилие - например за изпаднал в беда човек, нуждаещ се от рядко лекарство или медицинска намеса и други такива, избягвам да бъда долуподписан, да слагам името си под гневни декларации и грижовни апели, да се подреждам в групи на възмутени или възбудени граждани, макар да съм виждал тълпи интелектуалци, пристъпващи нервно от крак на крак, за да им стисне десницата някой много временен и преходен човечец, приседнал за мандат или два във височко и представително държавно кресло...

06.11.2013 09:35
Да, подкрепям!
Николай Слатински

Да, подкрепям!

Като гражданин,като родител,като университетски преподаватели като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България,

30.10.2013 19:43

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07