Най-сетне намерих време и воля да прочета докрай доклада на Ахмед Доган пред злополучния форум на ДПС.
Трудно ми беше да се преборя с този текст поради няколко причини.
▪ Първата от тях е, че животът ми минава в постоянно четене на много стойностна научна литература и имам сравнително задълбочена и поне донякъде професионална представа за нивото на съвременния научно-политически дебат.
От тази гледна точка докладът на Ахмед Доган е на средно научно равнище, липсва му сериозна дълбочина, липсва му интелектуална дълбочина – вижда се, че човекът има солидна философска база, но отдавна е приключил с научното си развитие и започва да преобладава в умствените му усилия псевдоинтелектуалщината, любителството, има наченки на наукообразна парвенющина.
В този смисъл е объркан жанрът – за научна конференция докладът е на нивото на докторант, за партийна конференция е твърде сложен, звучат не-политически и полунаучни фрази:
-- „Дискурс на самоцелното надбягване за технологична иновативност.”
-- „Това обстоятелство на рефлексивно равнище имплицира.”
-- „Политическото време е узряло за профилактично категориално изместване на акцентите на Властовата система.”
--„Дискурсът на Постмодернизма продуцира реалности като холограмата.”
-- „Властовата система на политическия Модернизъм, като надстройка на класическия капитализъм, подхожда повече на онтологията и логиката на Въглеродната епоха.”
▪ Втората причина е, че докладът съдържа леко обагрени с неповторимото ахмеддоганово научно-симулационно и научно-имитационно слово заемки от чужди разработки. Или Ахмед Доган е сколасал да прочете Джереми Рифкин, Тимъти Гартън Аш и Алвин Тофлър от постепенно остаряващи техни монографии, или е предпочел за по-напряко да прочете публикации на български автори по темата – вкл. проф. Васил Проданов, та дори и – нека не звучи нескромно – и мен.
В този смисъл за оригиналност не може да се говори, даже – вероятно заради и без това непосилния за конкретната аудитория език, всичко е доста олекотено, изкорубено и изтърбушено, че започва да прилича на профанизирано.
▪ Третата причина е, че все пак някои частички от доклада на Ахмед Доган са в посока на разсъждения, които тотално липсват в българския политически дебат. И за неспособността на бюрократизирана, безидейна и безлидерна Европа да осъществява цивилизационната си мисия и геостратегическата си роля; и за необходимостта от замяна в съвременния политически мениджмънт на комнадването (командоренето) с координиране, на централизацията с децентрализация и на йерархичните структури с мрежови – все идеи, до които като политик Ахмед Доган говори много правилно, а като учен говори много късно и почти плагиатски, рефлексивно.
▪ Четвъртата причина е, че в същностно политическата си (а не в напън-визионерската) част – за днешната управленска действителност у нас, Ахмед Доган е силен, ясен и точен. Но за силен, ясен и точен може да се нарече аналогичен текст на български политолог (и то не от проповедниците на ултрадесния, свръхлиберален, мегаконкурентен, гигапазарен модел), докато Ахмед Доган ако говори така, задължително трябва да изясни своята ужасна роля за стигането ни дотук, до ръба на бездната:
-- за превръщането на върхушката на ДПС в шайка нагли корупционери;
-- за моделите на политическо управление, налагани от правителствата с негов мандат;
-- за третирането на едни от най-почтените и порядъчни българи с турско етническо самосъзнание като политическа рая, та да не би да се осъзнаят и освестят като интегративно необходими на страната ни граждани;
-- за обвързването му с криминално проявени лица;
-- за непрекъснатото противопоставяне на етносите в България с акцентиране върху това, което ни различава и разделя, вместо върху това, което ни сближава и обединява!
▪ Има и пета причина – да не би моята критика да се пречупи през призмата на някакво „анти” отношение към българските турци! Нищо подобно – един от най-близките ми приятели в гимназията бе Ерол, аз и досега го наричам Ерол, а той – не знам защо – се нарича Андрей... Освен това обичам почти като свои деца едно младо семейство български турци, но нашата реакционна политическа каста и корупционерската върхушка на ДПС ги прокудиха от България далеч, много далеч, защото на реакционната ни политическа каста и на корупционерската върхушка на ДПС не са нужни родолюбиви, българолюбиви български турци...
Аз съм убеден, че при стопяващото се население в България, България има потресаваща необходимост от всеки български гражданин, защото всички български граждани – българи, турци, роми, евреи, арменци ... – са нейни равноправни чеда. Българщината не е етнически оцветена, тя не е монопол само на етническите българи. Българщината е да обичаш България и искаш тя да бъде развита, модерна, демократична, европейска държава, съхраняваща своята национална идентичност в многоликото европейското семейство. България е на всички ни, ние не можем един без друг, ако българският етнос има някаква по-особена роля, то не е свързано с повече права, а с повече отговорности – да сплотява около себе си, да събира народа и държавата, да запазва българския характер на българската държава в Европа и света.
Главното, важното, ценното, истинското, значимото е не кой какъв е по етнос или религия – това е нещо лично, вградено, непроменимо, част от вътрешния свят и душевността на всеки човек.
Главното, важното, ценното, истинското, значимото е човек да обича България, да е привързан към нея и свързан с нея, да иска на нея и на нейните граждани да им е добре, хубаво и щастливо заедно – вътре в нейните граници или с мисълта за нея.
Ето защо смятам, че ролята на лидерите на нацията е да сплотяват и събират народа и държавата. Но като всичко сегашни политически лидери и Ахмед Доган не прави това, а напротив, постоянно разделя и разгражда общността на всички български граждани, противопоставя ги по етнос и религия. В тази насока, за жалост, работи и неговият доклад на злополучния форум на ДПС...
