Повървяхме тази сутрин с мой състарил се състудент от Факултета по механика и математика. Някога, през 1975 г., той бе оцелял случайно при трагедията, когато луд младеж изпозастреля много хора в тяхното студентско общежитие.
Сега той ми каза:
- Четем те вкъщи, но ти подценяваш ръководството на БСП. Те отлично знаят, че правителството е обречено, обаче бавят топката умишлено, съвсем съзнателно протакат, за да ескалират протестите, да стават сблъсъци и сакатлъци, за да избият търпенията на протестиращите, да се изнервят нещата окончателно, докато си втвърдят електората, докато го нажежат до червено. И после отведнъж ще зарежат Орешарски, ще го хвърлят на кучетата и ще тръгнат на избори, на които ще си вземат всичките гласове до абсолютно един – на членове, съмишленици, деца и внуци, а каквото падне отгоре на объркани хора, дето казват "По-добре БСП, отколкото Бойко Борисов и десните..." – добре дошло!
Този мой състудент по принцип, както ми обясни той, „левее”, макар при никоя власт да не е бил добре. Пробвал се е и в науката, и в преподаването, когато имаше разни измислени „проруски” и „проукраински” университети, бил е нощна охрана, правил е опити за бизнес, играл е компютърно на борсата, но е загубил няколко хиляди и сега пак играе на борсата, но виртуално, дават му хипотетични 10 000 и все едно залага в реални условия, само че, пак повтори той – виртуално. Та затова „левее”, защото едвам свързва двата края. И по тази причина, „по инерция” като правило гласува за БСП.
В разговора с него стана дума и за нещо много интересно, заради всъщност което пиша този текст.
Ето какво накратко какво дискутирахме:
Виденов и Орешарски са възможно най-антагонистичните и противоположни политици от гледна точка на БСП.
- Виденов беше истинска и неотделима част от БСП; Орешарски е външен и чужд за БСП.
- Виденов имаше крайни леви убеждения; Орешарски е с крайно десни убеждения (стига му това, че е идеолог на ултрадесния плосък данък).
- Виденов бе човек с ясни, праволинейни, безкомпромисни принципи; Орешарски няма никакви принципи и е свръхгъвкав, готов на всевъзможни компромиси.
- Виденов бе обожаван от обикновените партийни членове; Орешарски не може да предизвика дори елементарна симпатия у обикновените партийни членове.
- Виденов искаше да бъде лидер; Орешарски е съгласен да бъде мерионетка.
- Виденов бе биткаджия; Орешарски се крие страхливо.
- Виденов бе отчаян оратор; Орешарски две думи на кръст не може да каже.
- Виденов имаше болезнено чувство за чест и си подаде оставката; Орешарски търпи всякакви обиди и натрапени му кадри, но дори не познава, в неговия морално-политически речник няма думата „оставка”.
И все пак, въпреки всичко, Виденов и Орешарски ще свършат еднакво. В момента, когато вече няма да бъдат необходими на ръководството на БСП и на дърпащите им конците задкулисни олигарси, те ще бъдат хвърлени на тълпата, ще бъдат жертвани и дори превърнати в козли отпущения, ще се превърнат в нарицателни за некомпетентно, некадърно и неспособно управление.
Общо-взето до такъв консенсус стигнахме с моя състудент. Аз обаче, имайки горчивия опит да съм бил съветник на Георги Първанов с илюзията, че той ще бъде национален лидер, след като е получил шанса да стане държавен глава, се озъртам за новия Николай Добрев или за новите николайдобревци, за които някой ден хората ще си казват, че партийните лидери на БСП ги пожертваха на принципа (взет от една позабравена комунистическа книга) „Те загинаха, за да живеем ние.”
