/Поглед.инфо/ Виждам, че големият и най-позорен от пет години насам провал на БСП обърка всички. Обърка членовете на БСП, но и обществото. И то толкова, че в гнева и отчаянието се потулва истинският проблем на левицата в България. Но пък обяснява защо и как Корнелия Нинова - един напълно чужд на БСП човек, без никакви качества да бъде политически водач, бе избрана за неин лидер, а след толкова груби грешки и бездарни действия не само не бе отстранена, а дори събра огромна любов и привързаност. И сега се вижда и в социалните мрежи, и по медиите, и във вътрешно партийните разговори колко е силна реакцията спрямо тези, които остро я критикуват. Съдя лично по себе си и по отношението на много социалисти към онова, което пиша и говоря за най-сетне подалата оставка Нинова.
Феноменът изглежда необясним, а проблемът с лидерството неразрешим. Но то е защото и аз като мнозина други гледам на БСП като истинска лява партия с традиции, опит, идеология. И се надявам, че в поведението й и в поведението на ръководството и членовете й работи някаква строга логика, присъща на партия с традиции и отговорност за обществото и нацията. И не вярваме, защото не искаме да вярваме, че може да е станала съвсем друга, различна, напълно противоположна на онази, за която я мислим.
Това според мене е и първата причина, за да бъде ситуацията в БСП днес необяснима и мъчително трагична. И от тук се разплитат всички останали, довели до сегашния проблем пред БСП.
Невъзможно е да решим който и да било проблем, ако преди това не го опишем изчерпателно, а след това и го формулираме кратко, ясно и точно. За да направим това обаче, е необходимо да го познаваме в дълбочина и дори да прозираме в познанието и формулировката евентуалното му решение. В неолиберална България, а още повече в болната БСП, се отучихме да действаме по този начин. Неолиберализмът толкова затъмни и обърка мозъците ни, че разрушителните сили надделяха навсякъде, а те не ненавиждат подобни подходи. Затова и толкова бързо всичко се разруши.
Ще кажа без никакво колебание и съмнение: БСП май напълно е изгубила инстинкта си за самосъхранение. Иначе няма как да си обясним сляпото вървене към гибел. Малцина са тези, които виждат сериозните опасности над нея и в нея самата. Дори катастрофално ниските резултати на изборите не им отварят очите, за да видят уродливата, но безспорна истината.
Партията напълно изгуби своя идеен облик. Тя никога не е била толкова безразлична към идеи и идеология. Та как да бъде иначе, щом председателката е толкова политически и идеологически неграмотна. Понякога тя се опитва публично да обяснява какво е ляво и дясно, но повече от нелепици не изрича. Преди няколко дни я чух да обяснява по телевизиите, че намаляването на дефицита в държавния бюджет било „дясна политика“, защото ограничавало социалните разходи. Преди това говореше със същия апломб и патос какво означава „социална справедливост“ и за други основни идеологически понятия. По-рано често повтаряше, че лява политика е засиленото участие на държавата в обществените и икономическите дела. Чула го е очевидно от някого. Но забравя да уточни за коя държава говори. Защото и днес намесата на либералната държава и особено тази на Б. Борисов направо вулгарна и непоносима. Но това не означава, че политиката на ББ е лява, нали? Изхождайки обаче от политическата неграмотност на Нинова, е все пак лява. И затова навярно я атакува само вербално, а не с аргументи и съучастие в протести. Същата неграмотност откъсна партията почти напълно от традициите.
Нинова по начало не познава партийната история, но за нея е енигма и самата партия като състав, организация, състояние, структури, настроения, материална база. Може да й дават някакви справки за тях, но по тях не се постига истинско познаване. Защото партията е жив организъм, много чувствителен към социалните проблеми, държавата, политиката и геополитиката; тя не понася пасивно положение, безразличие, бягство от борба и служение на политическия противник. А Нинова я промени точно в тези пунктове.
Според мене много тежък удар за партията бе въвеждането на пряк избор на председател. Формално той е „демократично средство“, но в БСП през цялата й история борбата за власт и ръководене не се афишира, не се поощрява и оправдава. Защото винаги начело на партията е заставал този, който е имал качества и заслуги да бъде там. Борбата за власт в една партия е най-изтощителната процедура; тя развращава членовете й, насъсква ги едни срещу други и отвращава симпатизантите й.
Но Нинова успя да заблуди членовете на БСП, че така е най-добре. Заблуди ти, именно защото партията се бе скъсала с идеологията; тя вече се бе отказала от традициите си и се бе превърнала в най-обикновено дребнобуржоазна партийка.
Дребнобуржоазният характер на ръководството, а и на партията като цяло, е най-мрачното дъно, до което тя някога е достигала. Само в такава партия е възможно да се наложи човек като Нинова – уж енергична, уж загрижена, уж разчистваща „задкулисието“, а всъщност я узурпира, настройва хората едни срещу други и им налага свои правила и норми. Членовете на партията са дисциплинирани и приучени да уважават ръководителите си и когато е необходимо, да им се подчиняват. Това използва и Нинова. Не може да й се отрече, че тук тя прояви умения и качества на властник и узурпатор. Нинова измисли понятия като „вътрешно партийна опозиция“ и „задкулисие“, а под знамето на обновлението и „разчистване на статуквото“, грубо бяха отстранени опитни хора. Тя ги обвини в кариеризъм, използвачество, колаборация с ГЕРБ, „настанали се на хранилката на мафията“. И в какви ли още не гадости и мерзости, за да ги заменени с млади кариеристи, които дори не са интелигентни хора.. Вижте й обкръжението и ще се убедите, че съм прав.
Ще добавя най-сетне и отношението й към властта на Борисов и към президента – особено в предизборната кампания.
Към Борисов отношението бе привидно неприязнено, ала в практическите стъпки на БСП нямаше воля за промяна, за премахване на режима, за изчистване на държавата от неговата простащина, корупция. Говореше се за смяна на „модела Борисов“, но се говореше от трибуната на Народното събрание (и то н толкова често) или на пресконференции. БСП не даваше подкрепа на протестите, а и сама не ги организираше и практически не допринесе за свалянето на Борисов.
Обществото ни само видя как пет години отношението към президента е като към „полувраг“, от когото очакват „да се поправи“. Той не получи подкрепата на БСП, когато категорично одобри протестите и сне доверието си от правителството на Борисов. А когато бе назначено служебното правителство, ръководството на БСП изведнъж видя грешки и пропуски в неговата работа и бързаше да ги показва, защото „не било свещена крава“. Такава бърза реактивност изобщо нямаше към правителството на Борисов. Създаваше се мнение, че Радев не заслужава да бъде подкрепен от БСП за втори мандат. Аз нямам съмнение, че такова щеше да е решението и националния съвет, ако не беше силния натиск от основните партийни организации за решителна и категорична подкрепа.
Срамно бе поведението на Нинова във времето след първия тур, когато се въздържа да призове членовете на партията да гласуват за Радев и Йотова. Това бе толкова срамно и гнусно, че не знам дали партията ще го забрави.
Проблемът на БСП е, че тя вече не автентична лява партия, а именно дребнобуржоазна, еснафска, напълно опортюнистична, безлична и умираща партия. В нея няма социален и политически нерв. Тя е извън живота, не чувства улиците и площадите, не изразява онези хора, които я създадоха и заради които тя получи право от историята да съществува повече от век.
Може ли този проблем да бъде решен?
Аз се съмнявам. Съмнявам се, не толкова защото разбирам, че само с задължителната смяна на Нинова той няма да бъде решен. Нужни са хора, които да изработят нейната идеология и да набележат всичките мерки, чрез които тя да възвърне своя автентичен ляв и социалистически характер. Силно се съмнявам с появилите се движения вътре в партията, които се опитват да предложат някакви политически алтернативи. Техните идеи няма да изведат БСП от мозъчната й смърт. Защото тя е точно в такава смърт!
Съмнявам се и защото БСП само се самоуби непосредствено след 10 ноември 1989 г. и по същество извърши контрареволюция и реставрира капитализма и буржоазията. Тя почти нямаше избор, а и ако беше отказала, капитализмът пак щеше да бъде повторно установен у нас. За да запази кожата си, тя промени нрава си. И това стана неусетно и някак постепенно и плавно. Но вече я виждаме напълно различна от онова, което някога е била и би трябвало да бъде!
Политическите субекти не са биологични организми и аналогиите с тях не са точни. Тук е плахата надежда, че възможностите не са погубени. Но е необходимо съзнание у едно ново ръководство на БСП за нейното възстановяване. Дано тези хора да не са от ония, които днес много говорят, ала когато дойде време да направят нещо, замълчават и се скриват.
Ако се намерят истинските хора и те се решат да се пожертват, нека ги славим и честваме като избавители и спасители!
Но преди това Нинова и обкръжението й трябва да бъдат решително и завинаги отстранени! За да се разчисти хоризонтът на новото и движението към него да е по-лесно и бързо…
