/Поглед.инфо/ „Без никакво значение за мен е кога ще са изборите за президент. Това, което ме притеснява, е, че политическите партии абдикират от тези избори“. Не, това не са дума на някой безименен анализатор, на някоя от поредните говорещи глави в телевизора. Не са думи и на безстрастен политолог, възмущаващ се от късното издигане на кандидати от страна на големите партии.
Това са думи на лидера на най-голямата политическа партия у нас - Бойко Борисов. Най-важното от всичко е, че освен горепосочените думи, на този човек принадлежи и това изказване: „Не е време за избори и за кандидатури, ще му дойде времето през август или септември“. След тази смущаваща дихотомия, която някак съжителства в едно и също политическо, че и физическо тяло, ме кара да възкликна вдъхновено, че наистина и ний сме дали нещо на света. Вече е ясно – Бойко Борисов вече е ефективна опозиция на самия себе си. Днес излиза и казва, че е рано и кандидат няма да обявява. Утре излиза и се скарва сам на себе си, че партиите, най-голямата, от които е негова, абдикират от тези избори.
И докато казва нашият премиер, че партиите, т.е. и той, абдикират от изборите, той казва и друго – не го интересува кога ще са изборите. Това идва веднага след изказване на заместника му Цветанов, който обявява, че ГЕРБ иска избори в първата половина на ноември. С други думи Борисов въобще не му пука кога ГЕРБ искат избори. Което е странно на фона на това, че той многократно е подчертавал, че ГЕРБ, това е Борисов и че ако той излезе и си направи нова партия, тя ще е силна колкото е силен ГЕРБ днес. Де факто той в момента се държи като външно тяло на собственото си тяло.
Бойко Борисов не влиза случайно в ролята на двуликия Янус. Той тренира. Това е една загрявка за Борисов в президентски одежди – ако реши да се впусне в битката за президент, той ще се държи точно така – ще критикува партиите, като надпартийна институция, ще седи от страни до тъч линията и ще подвиква с тълпата. Едни пет години на „Дондуков 2“ може би ще подобрят поовехтелия му образ, ще поизправят очуканите фрагменти от политическата му броня и ще го върнат на терен по-силен от всякога. Междувременно ще е оставил неговите гербаджии, които вече си мислят, че са много велики и могат и без него, да се издавят в дълбоките води на голямата политика, пък той след един мандат на ремонти по имиджа, ще се върне отново, за да им докаже, че докато може да става сам от леглото, всичките му придворни ще имат нужда от протекцията му. Или поне на него вероятно му минават такива сметки през главата.
Понеже стана дума за сметки – точно това е проблемът на тези избори. Партиите, вторачени в сметки, забравиха, че имат отговорности пред избирателите си. В ГЕРБ е пълен хаос, в БСП не по-малък, ДПС си има своя ДОСТ, при патриотите не е ясно още ще има ли кой да поведе бащина дружина и въобще какофонията е впечатляваща. Накрая ще се окаже, че единственият възможен сценарий е да се появи силна гражданска кандидатура, която да спои фрагментираните партийни централи и да ги подсети, че партиите имат една основна функция – да предлагат хора и политики, посредством които да управляват държавата и да задават хоризонти. Дали няма, отново и за пореден път, да се наложи гражданите да спасят партиите от самите себе си? Бих препоръчал на партийните лидери, включае Борисов, който все още се води такъв, да си влязат в обувките и да започнат да си вършат работата. Защото в политиката вакуум няма. Ако партиите не знаят, не искат или не могат да си издигнат кандидати, уверявам ги, че наесен България все ще има нов президент.
