Кое е по-ефикасно – по-голям държавен дълг или данъчна реформа?

/Пголед.инфо/ Тези дни нашите политици се чудят как да балансират приходите и разходите на държавата, защото служебното правителство внесе проекто-бюджет с висок дефицит от 12-13 милиарда лева. Този дефицит е 6,4% от БВП, при допустим 3,0%. За постигане на тази цел трябва да увеличим приходите или да намалим разходите. За увеличение на държавните приходи изобщо не се говори. Тревожи ме, че съкращенията за които най-много се говори, са социалните разходи: заплати, пенсии, помощи, детски, майчински и други подобни. А сме в разгара на страшна демографска криза, която заплашва бъдещето на България.

Най-сигурно трайно балансиране на бюджета се постига чрез висок икономически растеж. Това обаче е по-сложно и изисква повече време. А ние се нуждаем от по-бързо намаление на бюджетния дефицит до 3,0% от БВП, още през тази година. И то без да се посяга на социалните разходи и на инвестициите. А през следващите години трябва да се стремим към балансиране на бюджета.

Има два начина за бързо увеличение на приходите и намаление на бюджетния дефицит:

Първо. Емитиране на нов държавен дълг. Нашият публичен дълг не е много висок, като процент от БВП, но икономиката ни е в тежко състояние и изгледите за близкото бъдеще не са добри. Освен това, публичният дълг беше натрупан през последните години частично по външни причини, особено поради безразборното налагане на санкции срещу Русия и предизвиканото от това поскъпване на енергоносителите и много други важни стоки. Това облагодетелства и съответните компании, които се възползваха от хаоса и натрупаха астрономически свръх печалби. А изплащането му ще се прави от цялото общество, включително и от най-бедните, които не са виновни за натрупването на дълга.

Трябва също да се има предвид, че бъдещото обслужване на публичния дълг ще става все по-трудно, защото предстои повишение на лихвените проценти по дълга. Ръководството на БНБ съобщи на 30 Април, че предстои повишение на лихвите.

Така лихвеното натоварване на бъдещите бюджети ще расте, за сметка на разходите за социално-икономическо развитие

Второ. Провеждане на данъчна реформа. България е най-бедната страна в Европейския съюз (ЕС), но от 2007-2008 година мобилизира най-малък процент от доходите на физическите лица и от печалбата на бизнеса за задоволяване на важни обществени потребности. Това става чрез прилагане на най-ниските преки данъци в общността. При равни други условия, това означава и най-ниски държавни приходи за финансиране на социално-икономическото развитие. Ако в ЕС средните данъци върху доходите на физическите лица и върху печалбата са около 30-35%, в България са 10%. При това, тези данъци са пропорционални или както е прието да се наричат „плоски“. Може да получавате 100 лв. и 100 млн. лева, но ще плащате все 10% данък. В първия случай ви остават 90 лв. след изплащането на данъка, а във втория – 90 милиона лв. Това е типично антисоциално и антиикономическо данъчно облагане.

Ниското облагане се оправдава официално с оставянето на по-голяма част от новите ресурси на бизнеса, за да ги инвестира в нови производства и нови технологии у нас. Бизнесът обаче не оправдава тези надежди. Ние сме последни в Европа по нови производства и по конкурентоспособност на икономиката. Нашият бизнес инвестира оставените му по-големи ресурси в екстравагантни резиденции и офиси, в ценни книжа и в други подобни начинания по света на хиляди километри от България, които нямат нищо общо с разширяването на производството, новите технологии и заетостта у нас.

Това, на свой ред стимулира и огромната емиграция на специалисти и работници от България, защото не виждат перспективи за намиране на подходяща работа и професионално израстване у нас.

Няма цивилизована държава в света, която да прилага „плоски“ преки данъци. Нима това е случайно! Те всички използват умерено или стръмно прогресивни преки данъци.

Като член на ЕС постоянно ни се внушава, че трябва да управляваме икономиката си и всички други сфери на нашата държава, както правят в ЕС. Но не прилагат този принцип спрямо данъците. Може би защото в централните ръководства на управляващите у нас партии има много милионери. А те не обичат прогресивните данъци по понятни причини. С това се обяснява и пълното мълчание по данъците на почти всички наши партии в предизборните им платформи. Повечето от тях, включително и левите партии подчертават, че са против всякакво повишение на данъците.

Най-успешно финансово балансиране на нашата икономика може

да се постигне чрез данъчната система. Но не със сегашната ни допотопна данъчна система. От 2007 г. настоявам в мои публикации за прилагане на по-модерна данъчна система, която разпределя по-справедливо данъчното бреме. С други думи, за европейска данъчна система. Но срещам пълно мълчание от управниците.

Всичко това ме кара да не препоръчвам емитиране на нов държавен дълг, а справедлива данъчна реформа.

Препоръчвам следната данъчна реформа:

1. От 1. юли 2023 г.”плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход, примерно до 1000 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. Може да се мисли и за намаляване броя на данъчните етажи. Необходимо е въвеждане на необлагаем минимум, примерно до 900-1000 лв., колкото е минималната заплата. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум. Следващите доходи, примерно до 2500 лв. месечно (което би могло да е масовият случай) да се облагат с 10%; превишението от 2500 до 4000 лв. с 15%; горницата до към 6000 лв. с 20% и над 7000 лв месечно с 25%. Тези числа са примерни. Те могат да се променят в зависимост от установените равнища на заплатите. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 35% и 55%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Предлагам на вниманието на управленците таблица 1.:

Таблица 1. Максимален данък върху доходите на физическите лица в страните от ЕС

Източник: Евростат.

Пояснение: Данъкът е за 2022 г. и показва фиксирания от закона максимален процент на изземване от държавата на реализирания доход от физическите лица.

Могат да се посочат и още няколко европейски държави, които не са членки на ЕС, но спрямо тях се прилага същият данъчен режим: Исландия – 46,25%; Швейцария – 40,00%; Норвегия -38,20%; Лихтенщайн – 24,00%; Сърбия – 20,00%; Украйна – 18,00%; Беларус -13,00%; Молдова – 12,00%.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата (което е над 60-65% от БВП), предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета.

Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко негативен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме. Който получава повече ще плаща прогресивно по-висок данък, защото може да си го позволи. Любопитно е, че това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г. А някои хора в България не желаят да го разберат в 2023 г.! За съжаление, такива хора управляват нашата държава сега.

1. От 1 юли 2023 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той не се облага. Ако е по-голям горницата се облага по скалата на данъка върху доходите.

С този данък се оставя по-голям доход на разположение на семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза.

2. От 1 юли 2023 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%, т.е. на равнището на другите източноевропейски страни, но по-ниско от западноевропейските. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните предприятия (това ще бъдат предимно семейни фирми, чийто размер подлежи на уточняване); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. В ЕС преобладаващите ставки за този данък са между 20 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което неизбежно ще стане през близките години, като елемент на интеграцията в бюджетната политика. Виж таблица 2.

Таблица 2. Максимален корпоративен данък

в страните от ЕС

Източник: Евростат.

Пояснение: Данните също са за 2022 г. Числата показват максималния процент на изземване от държавата на реализираната от бизнеса печалба. Популярното название на този данък е – данък върху печалбата.

И тук за по-голям обхват могат да се покажат данни за още няколко европейски страни, които не са членки на ЕС, но спрямо тях се прилага същият данъчен режим: Норвегия - 22,00%; Исландия – 20,00%; Украйна – 18,00%; Сърбия -15,00%; Швейцария – 14,93%; Беларус – 13,0%; Лихтенщайн – 12,50%; Молдова – 12,00%.

Препоръчвам също тези основни ставки да се съчетаят със:

а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2024-2030 г.

На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори с много силни контрааргументи: вековната икономическа изостаналост на нашата страна; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; оскотяващата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност през последните години. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 5-10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления в бюджета.

1. Стандартният ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 юли 2023 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни и луксозни вносни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 30%. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че 16 страни членки на ЕС прилагат по-висок от стандартния ДДС (Унгария – 27%, Хърватия, Дания, Швеция -25%, Гърция – 24% и т.н.). По-ниските ДДС за лекарствата ще облекчат живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.

2. От 1 юли 2023 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 300 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента няколко десетки хиляди депозита. Известно е, че лихвите ще растат, а с това и значението на този данък.
3. От 1 юли 2023 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

4. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.

5. От 1 юли 2023 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 400 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти.

6. Да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и от 1 юли 2023 г. да се повиши за големите и най-големите наследства, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.

7. От 1 юли 2023 г. отчисленията от централния бюджет за общинските бюджети да се правят по твърди нормативи, валидни за години напред. Примерно, 8% или 10% от постъпленията по преките данъци на територията на общината. Наред с всички други плюсове, това ще заинтересува местните власти за по-добрата събираемост на съответния данък в техния регион.

Настоящият текст е само най-обща рамка за предлаганата данъчна реформа. Естествено е, че тази схема трябва да се разработи в най-големи подробности от Министерството на финнсите.

Модернизирането на нашата данъчна система се бави вече 15-20 години. В момента България прилага допотопна данъчна система. Това е една от важните причини за изоставането в нашето социално-икономическо развитие.

Ще бъде много добре ако предложените промени се извършат от средата на тази година. Давам си сметка, че това ще бъде много трудно. Още повече като се има предвид очакваната съпротива на едрия бизнес и на неговите представители във високите управленски органи на държавата.

Като резервен вариант на предлаганите промени предлагам началото на 2024 година. И в никакъв случай по-късно!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?