/Поглед.инфо/ Пенсионната система на България през последните 75 години

В началото на 1990-те много се шумеше, че с одържавяването на Социално-осигурителната система у нас през годините след 9 септември 1944 г. „комунистите ограбили тази система – нейните парични средства и имоти“. Според данни от онова време, богатството на Осигурителната система е било около 2 млрд. тогавашни щатски долара. Не мога да твърдя дали е истина. Цитирам по публикации за онова време.

В разгара на истерията, обаче съзнателно беше спестена втората част от истината. С одържавяването на социално-осигурителната система от новата власт, цялата текуща издръжка по изплащането на пенсии и здравното обслужване са били поети от републиканския бюджет. От 1945 г. до сега – бюджетът издържа Осигурителната система 75 години.

Не ми е известно изследване, което да докаже общия реален размер на бюджетните трансфери към социалното осигуряване през този период. А това не е така лесно, като се има предвид, че не могат да се сумират разновременни номинални разходи или приходи за такъв дълъг период. Един номинален лев приход или разход днес не е равен на един номинален лев след 10 и още по-малко - след 30-50-70 години. За да бъдат сравнявани или сумирани, разновременните номинални величини трябва да се превърнат в осъвременени величини към текущия момент. Или текущите величини да се приведат към базисните. Освен това се изисква тогавашните долари да се превърнат в настоящи, да се провери точността на валутните курсове, влиянието на инфлацията, на няколкократните парични реформи и т.н.

А кой може да докаже, че стойността на тези 2 млрд. долара щеше да расте непрекъснато, през този период, дори и през кризисните години? По време на финансови кризи целият капитал на Социално-осигурителната система може да се стопи. За големия размер на бюджетните трансфери на държавата през тези 75 години може да се съди косвено, макар и много грубо, по сумарните трансфери през последните 10 години – над 57 млрд. лева (около 27 млрд. евро). Виж таблица 1. Това е много сложно упражнение. Механичното сравняване на разновременни номинални величини свежда но нула твърденията за „ограбване на Социлно-осигурителната система след 9 септември 1944 г.“

Таблица 1. Трансфери за Осигурителната система

от Консолидирания бюджет – в млрд. лв.

Години

Пенсионно осигуряване

НЗОК

Общо

2019

4,23

1,44

5,67

2018

4,50

1,29

5,79

2017

4,72

1,16

5,88

2016

5,06

1,07

6,13

2015

5,05

1,02

6,07

2014

4,94

0,99

5,93

2013

4,74

0,95

5,69

2012

4,59

0,95

5,54

2011

4,18

0,96

5,14

2010

4,83

0,96

5,79

Общо

46,84

10,79

57,63

Източник: Сайта на Министерството на финансите

Ако се съди по горните числа, не е изключено, държавата да е превела на Осигурителната система през този период дори повече от това, което е отнела от нея с одържавяването след 9 септември 1944 г. Това може само да се предполага, без да се твърди категорично. Защото не е доказано категорично.

Любопитно е също да се знае, че през годините преди 9 септември 1944 г. и през следващите няколко години, ръководител на Социално-осигурителната система на България е бил Емануил Гешев – брат на известния полицейски следовател по онова време - Никола Гешев. Въпреки тясната роднинска връзка със следователя Гешев, пенсионният деятел Емануил Гешев е бил оставен от новите власти да ръководи пенсионната система до към 1948 г. и е бил един от главните автори на изработеното тогава пенсионно законодателство, прилагано години след това. Този факт показва, че Правителството на Отечествения фронт е оценявало високо и е ползвало разумно дефицитните ни професионални кадри за развитието на пенсионното дело. Тази изключително важна институция за живота на милиони български граждани. Особено за възрастните хора.

Някои демографски показатели в ЕС и България

България сега е страната с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС - 74,8 години, при 80,9 години средно за ЕС. При това положение пенсионната възраст у нас не бива да се повишава. По подобие на западноевропейските страни, тя следва да се обвърже със средната продължителност на живота у нас. Разликата между средната продължителност на живота (80,9 години) и преобладаващата средна възраст за пенсиониране (65-66 години) в ЕС – , т.е. около 15-16 години, е два пъти по-голяма от същата разлика у нас – около 8 години. Това показва, че един български средностатистически пенсионер ползва и без това далеч по-ниската си пенсия, за два пъти по-къс период. Тази разлика между ЕС и България трябва да се съкращава в бъдеще чрез удължаване на средната продължителност на живота у нас, а не чрез форсирано повишаване на пределната възраст за пенсиониране. Виж таблица 2.

Таблица 2. Пенсионна възраст за прослужени години в ЕС.

Страни

Пенсионна възраст

Страни

Пенсионна възраст

Австрия

65/60

Италия

66,5

Белгия

65

Латвия

63,5

България

66+4

Литва

64/63

Хърватска

65/62

Холандия

66

Чехия

63

Португалия

66,5

Дания

67/65

Полша

65/60

Естония

63,5

Румъния

65/61

Финландия

63,5

Швеция

67/65

Франция

66

Словакия

62,5

Германия

65,5

Словения

65

Гърция

67

Испания

65,5

Унгария

64

Швейцария

65/64

Ирландия

66

-

..

Източник: Сайтове на Евростат и на ОИСР.

Пояснение: Редовете с две числа означават възраст за мъже и за жени.

Неблагоприятна е и възрастовата структура на нашето население. Делът на младото население у нас (0- 14 години) сега е 14,2%, при 15,6% средно за ЕС. А делът на възрастното население (65-79 години) у нас е 16,25%, при 14,2% средно в ЕС. Към 2060 г. се очаква един работещ българин да издържа един пенсионер, понеже населението в трудоспособна възраст от 3,3 млн. души сега, ще се стопи до два милиона.

В началото на 2019 г. общият брой на пенсионерите (получатели на различни видове пенсии) у нас е 2,13 млн. души Преобладаващата част от тях са за навършена възраст и прослужени години. Средният осигурителен доход за август 2019 г. е 972 лв.

България е страната с най-ниски пенсии в ЕС.

От 1 юли 2019 г. те бяха повишени с 5,7%, което означава 2,8% средногодишно за 2019 г. Минималната месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст нарастна от 207,60 лв. на 219,43 лв, а социалната пенсия за старост от 125,58 лв на 132,74 лв. Максималният размер на месечната пенсия нарастна от 910 лв. на 1200 лв. Средният размер на месечната пенсия през 2019 г. е 386,27 лв. Българската пенсия в ниската зона (около 90 евро) и граница на бедността (около 165 евро) е три пъти по-ниска от пенсията в Албания, Македония и Сърбия и 8-10 пъти по-ниска от преобладаващата пенсия в западноевропейските страни. При такива темпове на повишение ще са нужни десетки години, докато достигнем сегашното равнище на пенсиите в ЕС. А през това време техните пенсии ще продължат да нарастват. Следователно, и дума не може да става за някакво догонване на тяхното равнище.

Показателен за реалното равнище на пенсиите е «коефициентът на заместване». Това е отношението на средната пенсия към средната заплата в даден момент или период. То зависи от много фактори, на които не е нужно да се спирам тук. Само ще отбележа, че при равни други условия, той показва стартовото или средното равнище на средната пенсия към средната заплата в съответната страна. У нас сега той е 36%, в Чехия – 50%, в Португалия – 54%, във Финландия – 58%, в Турция – 64%, в Италия – 65%, в Австрия – 78%, в Испания – 81% и т.н. Средно за ОИСР нетният коефициент на заместване е около 63%.

Като се имат предвид и далеч по-високите средни заплати в тези страни, можем да си представим колко мизерно ниско е реалното средно равнище на пенсиите в България. И тук ние сме рекордьори с мизерията на възрастните хора в ЕС. И въпреки това, нашите пенсионери очудват Европа с робското си търпение, а българските управници - със социалната си арогантност!

Трябва да се настоява за незабавно и ускорено повишаване на пенсиите. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст сега е 219 лв., а социалната пенсия за старост – 133 лв. Ако държим сметка за социално-икономичската логика, минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност, който през 2019 г. е 348 лв, а напоследък беше повишен с десетина лева. Средната месечна пенсия през 2019 г. е 386 лв. Към 2030 г. тя следва да достигне около 1350-1400 лева, а към 2040 г. – 2500 лева. Средната пенсия обаче не е достатъчно показателна, защото зад нея се крие мизерно ниската пенсия на 1,3-1,5 млн. пенсионери и относително високите, въпреки ограниченията, за малка част от пенсионерите (50-60 хил. души) с по-високи пенсии.

Както споменах по-горе, много важен показател е отношението на средната пенсия към средната работна заплата. Ако сега средната пенсия у нас е около 36% от средната брутна месечна заплата, към 2030 г. тя трябва да достигне поне до 45-47%, а към 2040 г. – до 55-60%. Това са минималните цели, които трябва да си поставим. Дори и тогава ще изоставаме от редица европейски страни по сегашното равнище на този показател.

Прогнозираното от Министерството на финансите средногодишно повишение на пенсиите с 3,0-4,0% за следващите години е подигравателно спрямо пенсионерите, при сегашното им мизерно ниско равнище. При такива доходи няма как да се повиши потребителското търсене на два милиона пенсионери. Нито пък е достатъчно тези хора да оцеляват биологично. При такова равнище на пенсиите е неизбежно масовото трайно недохранване, боледуване и преждевременна смърт на което са изложени 1,3-1,5 милиона души. А тези нещастни хора продължават да търпят. И дори да гласуват отново и отново, за онези, които ги инквизират!

Необходима е спешна и радикална реформа

Солидарното начало като основа на пенсионната система трябва да се запази през следващите години и десетилетия. Това обаче не е достатъчно за оцеляване на пенсионерите при сегашното тежко състояние на системата. Само с реформирането на тази система не може да се решат дори най-острите проблеми на 1,3-1,5 млн. души с най-ниски пенсии, за които са внасяни малки осигурителни вноски или изобщо не са правени такива в миналото, по рзлични причини. Те не осигуряват дори жизнения минимум на тези бедстващи хора. Те са и под линията на бедността. И въпреки това, робското им търпение продължава.

Наложителни са и други важни промени в пенсионната система. Имам предвид постепенното повишение на пенсионно-осигурителните вноски и съотношението им между работодатели и наемен труд. Делът на работодателите трябва да се повиши. Имам също предвид отмяна на привилегиите за пенсионни вноски за държавните служители, на заетите в органите на сигурността, на отбраната и други подобни. Към тях трябва да се прилага общото правило.

Драматичните проблеми на пенсионерите не могат да бъдат решени през следващите 10-15 години, дори с най-изобретателни реформи в настоящата солидарна пенсионна система, при сегашното равнище на заплатите и размера на пенсионния фонд. При съществуващите принципи и правила на тази система и мизерните настоящи и очаквани доходи, върху които ще се изчисляват осигурителните вноски, не може да се разчита на съществено увеличение на пенсионния и здравноосигурителния фонд, за да се постигне значимо бързо увеличение на пенсиите и на потенциала на здравното осигуряване. За тази цел са нужни много повече средства и то през близките десетина години.

Увеличаването на ресурсите на пенсионно-осигурителната система налага паралелно ускорено и чувствително повишение на трудовите доходи, а на тази основа – отчисленията за осигурителни вноски

За тези възрастни хора трябва да се приложи и паралелно пряко допълнително подпомагане, финансирано с още по-големи бюджетни субсидии. За 2019 г. са предвидени 5,67 млрд. лв. трансфери от Републиканския бюджет. Както личи от таблица 1., тези трансфери са постоянни през последните 10 години. За предлаганата цел годишните бюджетни трансфери трябва да бъдат увеличени с 1,3.-1,5 млрд. лева. Точният им размер ще се определи в зависимост от поставената цел за размера и скоростта на повишение на различните пенсии.

Ежегодният размер на тези допълнителни субсидии за осигурителната система ще се определя с трансфери от годишните републикански бюджети. Считано от средата на 2020 или началото на 2021 г., на българските пенсионери следва да се осигури минимален месечен доход от около 450-500 лв. – сумарно от двата източника: пенсионните фондове и допълнителната бюджетна субсидия. Средният доход на българския пенсионер трябва да се индексира през следващите години по строго определен ред, без прекомерно голяма разлика между минималния и максималния.

Българските пенсии са значително по-ниски от това, на което следва да са, при нашето равнище на социално-икономическо развитие и многократно по-ниски в номинално изражение от развитите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То трябва да започне още от началото на 2020 г – с ежегодно повишение на средната реална месечна пенсия до 2030 г. с 90-95 лв., а не със 6-8 лева, както предвижда правителството. Средната пенсия за трудов стаж от 386 лв. в 2019 г., следва да достигне около 1400 лева към 2030 г. и 2600 лв. към 2040 г.(виж таблица 3.). Както вече споменах, допълнителният годишен трансфер от бюджета през този период ще възлиза на 1,3-1,5 млрд. лева. Допълнителни средства ще бъдат набрани и от други източници, за които стана дума по-горе.

Таблица 3. Средна месечна

пенсия - в лева

Години

Средна пенсия

2016

330

2017

360

2019

386

2020

540

2025

850

2030

1400

2040

2600

Източник: Собствени оценки

През 2019 г. коефициентът на заместване беше 36% . Според тези оценки през 2020 г. ще достигне 37,5%, през 2025 г. 41-42%, в 2030 г. 46-48% и към 2040 г. около 55-60%. Това съотношение между средна пенсия и средна заплата е по-рационално и съответства на европейската практика.

Общото стопанско оживление ще активизира производството, износа и заетостта в цялата икономика, ще увеличи доходите на физическите лица и печалбите на компаниите. Това пък ще увеличи постъпленията в бюджета от преки и косвени данъци и ще повиши потенциала на държавата да разширява финансирането на важни обществени програми.

Политиката на доходите у нас е несправедлива. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новосъздадената стойност между труда и капитала (между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което държавата мобилизира с данъците и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 35-36%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%, при 48% средно в ЕС.

Зад ниските проценти в България се крие траен стремеж на властите, особено през последните десетина години, да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите, за сметка на работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите. Това изостря доходното неравенство в продължение на много години. То е възможно поради пословичната търпимост, на българите и липсата на активни синдикати и неподкупни политически партии, които да ги поведат в защита на фундаменталните им интереси.

Тази смесена система (на едновременно финансиране от здравно-пенсионния фонд и повишени трансфери от бюджета) следва да се прилага, докато бъде извършена радикална реформа в основната конструкция на пенсионната система. Така че тя да бъде способна да поеме сама пенсиите и здравното обслужване на българските граждани. Този преходен период наверно ще трае доста години. Такъв период обаче се оказва крайно необходим.