/Поглед.инфо/ На 16 януари 2020 г. американския всекидневник The New York Times публикува писмото на Бенджъмин Ференц, в което бившият американски прокурор осъжда убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани, като „аморално действие и явно нарушение на националното и международното право.“ Писмото буквално гласи:
„Г-н главен редактор,
Сега, когато почти съм столетник, не мога да премълчавам истината. В САЩ пристигнах през 1921 г. като невръстно дете на бедни емигранти. Израствайки, започнах да чувствам задължението да се отплатя за възможностите, които Съединените щати ми бяха предоставили.
През Втората световна война бях мобилизиран в американската армия. Но изключително горд се почувствах, когато ме удостоиха с честта да служа на моята страна като главен прокурор на един от процесите в Нюрнберг срещу нацистки водачи, които бяха избили милиони невинни мъже, жени и деца.
Наскоро администрацията съобщи, че по нареждане на Президента, Съединените щати „са извели“ (което в действителност означава „екзекутирали“) изтъкнат военен ръководител на страна, с която не сме във война. Като възпитаник на Юридическия факултет на Харвард и с десетки публикации по проблема, възприемам този аморален акт като явно нарушение на националното и международното право.
Обществеността трябва да знае истината. Пренебрегнати са Хартата на ООН, Международният наказателен съд, Международният съд в Хага. В сегашния свят на киберпространство, младите хора навсякъде са изложени на смъртна опасност, освен ако не променим умовете и сърцата на тези, които изглежда предпочитат войната пред закона.“
Бенжамин Берел Ференц е роден на 11 март 1920 г. в Унгария, в момента, когато част от историческите унгарски земи, известни като Трансилвания, са окупирани от румънска войска, а впоследствие са подарени на Румъния от победителите в Първата световна война. Семейството едва успява да се измъкне от размирния район с десетмесечното бебе на ръце и пристига в Америка с голяма група бежанци. Заселват се в Ню Йорк.
Родителите му са бедни, но са принудени да заделят от залъка си за малкия Бенджи, който проявява изключително усърдие в училището. Завършва с отличие и е приет със стипендия в университета "Харвард". По време на следването си, САЩ са въвлечени във Втората световна война и много от университетските професори започват да изследват правните проблеми, свързани с военните престъпления. Студентът Бенджъмин Ференц се включва в една от работните групи, активно подпомагайки своите професори. След като през 1943 г. се дипломира в "Харвард", той е мобилизиран в американската армия и служи в 115-и противотанков артилерийски батальон. През 1945 г. е преместен в щаба на Трета армия, командвана от генерал Патън, където е разпределен в екип, който има за задача да събира доказателства за извършени военни престъпления. В качеството си на разследващ, той става свидетел на ужасяващите злодейства в освободените от американската армия нацистки концентрационни лагери. Демобилизиран е в края на 1945 г. Но седмици след Рождество, отново е привикан – този път като прокурор в Нюрнберг.
Известна е ролята на главния американски прокурор Робърт Джексън (1892-1954) за справедливите смъртни присъди на главните, останали живи главатари на Райха. По-слабо се знае, а напоследък дори се премълчава, че Нюрнберг всъщност е нарицателно за серия от наказателни процеси, продължаващи десетилетия; че в Германия и по света се издирват нацистки военнопрестъпници, за да бъдат предадени на правосъдието. След приключване на първия – главният процес, и оттеглянето на Робърт Джексън, през октомври 1946 г. започват нови 12 процеса пред военния трибунал на САЩ в Нюрнберг. Те се ръководят от изтъкнатия американски адвокат, израсъл през войната до чин бригаден генерал – Телфърд Тейлър (1908-1998). На тези процеси 163 от 200-те обвиняеми са признати за виновни. В хода на съдопроизводствата се формират и главните правни основания за престъпления, извършени срещу мира и човечеството, кодифицирани през 1950 г. от Организацията на обединените нации в 7-те най-важни принципа на Нюрнберг. Нека припомним четвъртия принцип: Обстоятелството, че дадено лице е действало по нареждане на своето правителство или на висшестоящ, не го освобождава от отговорност съгласно международното право, при условие че е имал възможност да направи морален избор!
Бенджъмин Ференц е един от помощниците на Тейлър. Назначен е за главен прокурор по делата на т.нар. Ainsatzgruppen. Това са мобилни есесовски отряди на смъртта, върлуващи в окупираната от нацистите Източна Европа. От 1941 до 1945 г. те избиват близо 2 милиона души: 1,3 милиона евреи, 250 хиляди цигани, около 500 хиляди партизани, славяни, хомосексуалисти, хора с увреждания... От 22-мата есесовски главорези, изправени пред съда, смъртни присъди получават 13.
Опитът натрупан през 10-те години (1946-1956) в Германия – не само в осъждането на нацистки военнопрестъпници, но и при уреждане обезщетения за пострадалите и техните наследници – формира у Ференц дълбокото убеждение за необходимостта от създаване на международна правна основа за въздаване на справедливост за жертвите на международни престъпления. Завръща се в САЩ и се отдава на адвокатска кариера. Но след американския провал във войната срещу Виетнам напуска частната правна практика и се посвещава всецяло на създаването на Международен наказателен съд, който да служи като най-висока световна инстанция за съдене престъпления срещу човечеството и военните престъпления. Публикува и няколко монографии на тази тема. Избран е за професор по международно наказателно право в университета Пейс, Ню Йорк.
Международният наказателен съд се създава на 1 юли 2002 г., когато влиза в сила т.нар. Римски статут на Международния наказателен съд. Президентът Джордж У. Буш подписва договора, но не го предлага за ратифициране. Същевременно, американската администрация сключва двустранни споразумения с други държави, съгласно които граждани на САЩ не могат да бъдат изправяни пред Международния наказателен съд (МНС). Бенджъмин Ференц многократно критикува този двоен стандарт и настоява САЩ да се присъединят към МНС без резерви. Според него, фундаментална норма на закона, установена в човешките отношения и правния мир в хода на столетия е, че законът трябва да се прилага еднакво за всички, включително в международен контекст. В интервю от 25 август 2006 г. Ференц заявява, че трябва да се съди не само Саддам Хюсеин, но и Джордж Буш, защото е разпоредил да се започне война срещу Ирак без разрешението от Съвета за сигурност на ООН. През 2013 г. в интервю за Аннете Вайнке и Даниел Щал, публикувано в академичния портал „Източници за историята на правата на човека“ (Quellen zur Geschichte der Menschenrechte), той още веднъж заявява, че „използването на въоръжена сила за постигане на политическа цел трябва да бъде осъдено като международно и национално престъпление.“
