/Поглед.инфо/ Още от древна Елада знаем, че всяка трагедия, реализирана на сцена и пред очите на всички, има своите правила. Завръзка, кулминация на неразрешимия конфликт и потъването на всичко в кръв, сълзи и пот. И някъде между тези действия се намесва всевиждащият хор – основният арбитър на случващото се, моралният оценител на участниците в драмата, гласът на невидимата публика, която, притихнала, следи това, което се разиграва пред очите им.

Започвам по тази начин, защото от няколко дни не мога да се отърва от усещането, че БСП е декор, политическа сцена, на която се разиграва грандиозен спектакъл! Не знам и още не мога да ви кажа дали той е трагедия, разказ за изкупление, мелодрама, сапунка или откровен водевил. Още е рано да прогнозираме, но събитията безмилостно ще разкрият жанра на пиеската. Към момента ние можем да фиксираме основните случки и да поемем ролята на хора – тоест да възкликнем мощно на финала и да раздадем оценки, присъди и морални проклятия.

Нощта в неделя срещу понеделник беше злокобна за БСП!

Всички медийни декори, социологически макиажи, всички центрове и епицентрове рухнаха, за да разкрият болезнената картина на една партия, която не може да спечели избори. Трагедията е още по-голяма, защото жадната за сензации публика половин година беше хранена с проучвания, анализи, откровени свирки, патетични речи и напомпан позитивизъм! Социолози бяха категорични, че БСП печели, партийни апаратчици ни уверяваха, че това са избори, които левицата не може да загуби, журналистически калинки пърхаха с очи и твърдяха, че победата е на една ръка разстояние.

Към тази банда трябва да прибавим и фигурата на самата пчела-майка Корнелия Нинова, която от пленум на пленум на Националния съвет ставаше все по-арогантна в своите политически домогвания заради Голямата Победа, която ни чака на 26 май!

А след нея – еех, след нея се очакваше от реките да потече мед и масло, олигархията на ГЕРБ да се запише в манастир, да дойдат предсрочните избори и Нинова да влезе във властта под шпалир от маслинови клонки и статии на Валерия Велева!!!

Реалността обаче се оказа по-гадна!

Нахаканата, нахална, арогантна и откровено противна кампания на Бойко Борисов напълно заглуши левицата. Оказа се, че БСП в епохата на Нинова, въпреки самоуверените пози, е напълно безпомощна да се противопостави. Всички хвалби бяха строшени като декор. Истината лъсна страшна и неугледна. Резултатът след това беше повече от логичен – ГЕРБ се откъсна с 6 процента в резултата на вота, което вече е показателно. Ако разликата беше няколко хиляди гласа, можеше да говорим за паритет. Ако ГЕРБ бяха победили с един процент разлика, можеше да влезем в хипотезата, че социолозите почти са познали.

Но 6 процента е изобличение!

ГЕРБ смазаха претенциите и разкриха истинското лидерство на Нинова - триумф на позата над смисъла!

Но това, че се биеш в гърдите, не те прави победител!

Това, че вееш знамето на победата преди самото сражение не ти осигурява никаква преднина!

Всъщност днес Нинова падна в собствения си капан!

Защото тя нахъса електората до крайност, задумка тъпаните до оглушаване, качи залозите безобразно по комарджийски, но блъфът й стана ясен, когато броенето на бюлетини започна.

И за това няма как да й е виновен друг!

Тя е жертва на самата себе си! На своя напомпан стил, който отказваше да види реалните проблеми на БСП, който я изолира в собствения й кабинет на „Позитано“, в който тя нито чу, нито видя какво се случва из страната. Именно този кабинет, именно този въздушен замък от социологически шаманства и придворна журналистика вкара Нинова в клопката и сега тя много трудно ще се измъкне от нея!

Защо се случи така!?

Това, както винаги, е въпрос за 100 хиляди лева /без право на жокер/. Причините са много и трябва да бъдат обект на особен анализ.

Ако обаче трябва да си избера една основна, тя е, че Нинова напълно узурпира БСП за самата себе си, стъпи с токчето си на черепа на партията, обвърза я с усмирителната риза на голямото си его, а за да се случи всичко това, партията беше обезкървена откъм политическа експертиза, реални идеи и всякаква идеология!!!

Това си пролича и в самата кампания.

БСП, под диктовката на Нинова, се опита да се превърне в триумфален борец срещу корупцията, но само на такава основа няма как да градиш успешно визия. Борбата с корупцията не изисква само да сочиш потъналите в безобразия, а да обявиш на висок глас как ще пречупиш нейния гръбнак и каква държава ще предложиш, какви идеи.

БСП беше екзотично креслива за скандалите, но удивително тиха за това какво следва след Бойко Борисов.

Махаме Борисов и какво следва!? Заменяме го с Кирил Добрев!?

Точно този нелеп контраст обезсили силните личности, които намериха място в листата. Резултатът – Елена Йончева не звучеше като себе си, Иво Христов така и не се развихри, а и нямаше желание да го прави.

И черешката на тортата – абсолютно измислената битка със Сергей Станишев. Ако тя беше проведена по идейни причини, може би щеше да има някакъв елементарен смисъл. Но Нинова се заплете в нея изцяло на интригантска основа. Тя просто се опита да изтръгне от БСП всеки, който не зависи от нея и не пърха край полата й.

Това докара пълна шизофрения на левите избиратели, които бяха поставени в ролята на Буридановото магаре. Когато не можеш да убедиш дори социалистите в праведността на своите битки, как се очаква да накараш периферията да се заинтересува!?

Тази периферия не излезе да гласува, защото тя така и не направи разликата между БСП и ГЕРБ, между ГЕРБ и всички останали. Към това трябва да прибавим и налудничавото напускане на парламента, което допълнително самозатвори левицата и ето имаме всичките съставки за огромна трагедия и катастрофа!

Както винаги обаче, най-интересното започна след загубата.

Тук Корнелия Нинова стъпи върху друга своя мина.

Три години слушахме от нея как носи отговорност в лично качество, как тя разбирала морала съвършено различно от другите лидери на БСП.

Но когато загубата отнесе главата на левицата, първата реакция на Нинова беше да се скрие! В нощта на вота тя не се появи пред медиите. Реши да се ослуша и да види дали е в състояние да изплете още някоя схема, още някоя интрижка, която да й купи време и доверие.

Нямам представа какви мисли са й минавали в онази нощ, но на сутринта станахме свидетели на откровена бурлеска.

Нинова обяви, че започва процедура за нов избор на лидер!!??

Но не каза, че хвърля оставка!

Това освен юридически абсурд е и морален фалит!

Тя тръгна да търси доверие, без да ни информира носи ли отговорност.

Свикнал съм на много дивотии в нейната ледена епоха в БСП, но това надмина всичко. Може би нейните сиви кардинали се усетиха колко е карикатурна ситуацията, защото само ден по-късно, на пленум на левицата, Нинова все пак обяви, че хвърля оставка и свиква конгрес, който да я потвърди. Във всяка друга ситуация подобен акт нямаше как да бъде коментиран, но, типично за нейния стил, тя отвори огромна бездна от възможни интерпретации!Защото в анализа й пред пленума нямаше нито една дума за нейните грешки. Оказа се, че Нинова е жертва на обстоятелствата и лошия си хороскоп.

Дори оставката се хвърля с идеята, че на пряк избор тя ще успее отново да се докопа до лидерското място и да се саморазправи с вътрешните критикари, които вероятно я вбесяват с желанието си да проверят докъде стига демокрацията в БСП.

Нинова не успя да победи ГЕРБ и заради това сега се е наточила да взима главите на тези, които не мълчат и не ръкопляскат пред нейното свръхего. Това желание за саморазправа с вътрешния враг си пролича още преди около две години, когато на един конгрес на партията целият й доклад беше като едно проклятие срещу хората, които говорели свободно по медиите.

Всичко, което описваме, е политическа патология!

След такава загуба истинските лидери се оттеглят, за да дадат нов простор на своите партии, за да им помогнат да намерят нови идеи. Само че Нинова си е самодостатъчна и смята, че тя и единствено тя е нужна на БСП в такъв труден момент.

Нейният проблем е, че тя няма какво различно да предложи! Цялата кошница с номера беше изпробвана, всички интриги бяха опитани, блъфовете бяха изхабени и дори и да остане лидер, Нинова е обречена да бъде лидер на разрушението, а не на съзиданието.

Пиша всичко това с надеждата делегатите на конгреса да осъзнаят пред какъв избор са изправени!!!

Дали ще оставят да бъдат употребени като статисти в спектакъл, обречен да завърши нещастно или ще намерят сили в себе си да се противопоставят на този панаир на суетата, който вече обезкървява БСП и я подменя с нещо друго, нещо нечисто, мръсно и безкрайно подло!

БСП има шанс да се излекува от синдрома „Нинова“, но първо трябва да погледне колко големи са пораженията и в какви руини е партията след само три години, които ни ги представят като възход.

Интересно защо тогава не пием шампанско от щастие, а гледаме като хора удряни с мокър парцал и юмруци?