/Поглед.инфо/ "Най-големият капитал на една страна са хората. Именно през тях има развитие на икономиката, има и пазар. Точно в това е голямата мисия на БСП - да защитим обикновения човек и неговите възможности". С тези думи се обърна президентът на ПЕС Сергей Станишев и кандидат за евродепутат към хиляди българи, сърби, румънци, англичани и др., които се бяха събрали на големия фестивал на българската общност във Великобритания, провел се в Енфийлд, Северен Лондон. Екип на Поглед.инфо беше специален гост на събитието и с очите си видя огромният интерес към него.
Много българи се събраха да чуят посланията, които освен Сергей Станишев им отправиха и други двама кандидати в евролистата на левицата - Цветелина Пенкова и Иван Кръстев. Въпреки това, интересът към Станишев определено беше най-голям - българската общност във Великобритания показа най-голямо внимание към идеите му, а потокът от желаещи да се снимат и да вземат автограф от него беше неспирен.
Организатори на този фестивал са благотворителна организация “Български фолклор, традиции и култура”, East European Forum – платформа на 45 организации, подкрепящи гражданите на ЕС във Великобритания, БСП-Лондон, кметство Енфийлд и Forty Hall & Estate. Идеята за този фестивал е част от стратегията на East European Forum да се промотира културата на страните от Източна Европа и да се наложи визия, различна от тази, която в продължение на години бе внушавана от крайнодесни политически партии и таблоиди във Великобритания. "Над 2 млн. граждани на ЕС от Източна Европа живеят в Кралството. Един милион от тях са в Лондон. Нашият принос към това Лондон да е един от най-проспериращите градове в света и да е магнит за емигрантите от цял свят е безспорен. Ние плащаме такси, цели отрасли от икономиката на Лондон зависят от нас. От хотелиерство, ресторантьорство, строителство, до здравеопазване. Ние сме част от това общество, ние сме данъкоплатци и гласоподаватели и участваме активно в икономическия, културен и социален живот на Лондон. С този фестивал ще се опитаме да покажем, че това изключително разнообразие на култури, религии и етноси, което е уникално, е богатство и Великобритания е една от малкото страни в света, успяла да привлече емигранти от цял свят.", коментира Нишан Джингозян, основният организатор на събитието, председател на Българския център за социална интеграция и култура.
Кулминацията на всички прояви беше събитието в Енфийлд. "Не бива да се чувствате забравени. Тук са 280 000 българи и всички тъгуват за България", отправи още своите поздравления Сергей Станишев. По стечение на обстоятелствата той отпразнува своя рожден ден точно по време на фестивала в Лондон. Според него България трябва да реши своя основен проблем - как да накара хората да остават в родината си, а не да търсят реализация навън. Всеки тежи там, където са корените му, каза още той под аплодисментите на събралите се на фестивала. Той сподели, че желанието за това България да стане по-добра държава, да има възможност за реализация на всеки е било искането на всеки човек, който го е заговорил в столицата на Англия.
От своя страна Нишан Джингозян обяви, че според него българските посолства трябва да бъдат подсилени, което важало особено за посолството във Великобритания. Според него нуждите на стотиците хиляди българи във Великобритания нямало как да бъдат посрещнати от сегашния състав на посолството, особено в светлината на задаващия се Брекзит. Според него сънародниците ни там имат нужда от институционална подкрепа, от помощ как да попълват документите си, да получават консултация как да не бъдат принуждавани да напуснат. Ние не сме емигранти, а мобилни граждани на Европа, категоричен бе Джингозян.
Именно на този въпрос бяха посветени срещите на Станишев с представители на Лейбъристката партия, включително водача на листата ѝ Клод Мораес, и с екипа на кмета на Лондон Садик Кан. От многобройните разговори стана ясно, че дълго време българската държава просто е пренебрегвала проблемите, а това беше и мнението на събралите се на фестивала българи, които търсеха трибуна, за да разкажат за трудностите, с които се сблъскват.
Своеобразният триумф на фестивала беше и огромното хоро, което се изви, огласявано от песните на Гуна Иванова. Следващата година планираме голямото Гергьовско хоро да бъде в центъра на Лондон, на Трафалгър скуеър, закани се пред медиите Нишан Джингозян.
Над 15 български групи за народна музика и танци се включиха във фестивала заедно с представители на общностите от Румъния, Полша, Сърбия, Унгария, Украйна, Македония и Кипър.Те бяха призовани от представители на властите в района да се интересуват каква ще е съдбата им след Брекзит, да се регистрират, да имат лични лекари и най-вече да ваксинират децата си. Българите са трета по големина общност във Великобритания след поляци и румънци. През 2017 г. българската общност бе идентифицирана от властите във Великобритания като една от 6-те приоритетните общности, която изпитва проблеми и не е представена във властта, обясни Джингозян. Във Великобритания е най-галямата българска диаспора. В Лондон има 18 български училища, хиляди фирми. В Североизточен Лондон има цяла българска улица. Българите тук преминават през изключително труден период, защото поради Брекзит всички трябва да кандидатстват за нов статут, обясни Джингозян. Той разказа, че голяма част от българските граждани са заплашени да не могат да придобият статут, защото нямат документи, не говорят английски, а големият проблем е, че липсва информация и няма разяснителна кампания.
Хората без този статут стават нелегални за Великобритания от края на 2020 г., ако страната не постигне сделка за Брекзит, а при такава - 30 юни 2021 г. е последният срок, обясни Тони Петкова от организацията the3million, която се занимава със защита правата на европейците след Брекзит, включително и на българите. Целта ни е да помагаме на групите в риск и неравностойно положение да преминат по-лесно през процедурите. Има българи и роми по ферми, които не говорят английски, трябва да им се помогне, обясни тя. И призова българското посолство в Лондон да е по-активно. Даде за пример румънското посолство, в което има гореща линия на румънски език за съдействие.
