БСП е пред вътрешна война за листите, докато "Атака" им отмъква избирателите
Листопадите в БСП притежават дискретен чар - мастити партийци с блеснали погледи се предлагат на белокоси старци в низовите организации, листчета с имена хвърчат из общинските и областните структури, апаратчици на "Позитано" надничат през ключалките на шефовете, красиви умове си поръчват хвалебствени статии в пресата. Предизборната суматоха е потопена в кисело-сладък сос от безвкусни компромати и изтънчени интриги. Спряганите кандидати продължават да ходят като ударени с трифазен ток до мига, в който не бъдат регистрирани депутатските листи.
Тази пролет обаче червената партия прилича на съскаща тенджера под налягане и ако Станишев не отпусне винтила, тя ще вземе да гръмне далеч преди 12 май. Във вторник Румен Петков излезе със смразяващото предположение, че БСП е на път да загуби изборите. Бившият вътрешен министър обвини Станишев, че нередовно събира Изпълнителното бюро и Предизборния щаб. "Ако решенията в партията се взимат еднолично от председателя, това е лошо. Още по-зле за БСП би било решенията да се вземат от нелегитимни органи или хора, на които по никакъв начин партията не е гласувала доверие или отговорност", подчерта плевенският депутат.
Мнозина разчетоха думите му като предупредителен изстрел. И тук не става дума само битката за листата в Плевен, където соцлидерът се опитва да изпързаля Петков. Проблемът е всъщност системен и се шири в национален мащаб, а не е поредният епизод от сериала "Сергей и двамата Руменовци".
В БСП се наблюдава гигантско стълпотворение от мераклии за парламента, като кандидатите са четворно повече от друг път. Това се дължи на факта, че редица партийни членове бяха уволнени от администрацията след слизането от властта през 2009 г., много други останаха на улицата в загубените общини на вота през 2011 г. Към тази резервна армия се добавят напиращите млади кариеристи, коалиционните партньори от десетината партийки в Коалиция за България плюс така наречената гражданска квота и кръгът от любимци около председателя.
Дори листите да можеха да се разтягат до безкрай, пак
трудно може да бъде задоволен океанът от депутатски амбиции
Станишев е в изключителна деликатна ситуация да пази тънкия баланс между локални и национални интереси, между стари кучета и нахакани комсомолци, между застоя в партията и революционната обстановка на улицата, между идеалисти и прагматици.
Взелото опасни висоти напрежение пролича и от отлагането на съботния пленум, на който трябваше да бъдат определени водачите на листи и местата на коалиционните партньори. На "Позитано" вървят всевъзможни слухове за конфигурациите по места и никой от титулярите засега не знае точно в кой избирателен район ще се състезава. В резултат всички се ослушват подозрително и сплетничат по ъглите.
Голяма част от сериозните играчи, които изпаднат от раздаването, ще го възприемат като космическа обида и ще бойкотират кампанията. По-неприятно обаче ще бъде, ако саботират своите или пък директно подкрепят друга партия.
На "Позитано" 20 витае обстановка на безтегловност след изненадващия отказ на Сергей Станишев да бъде премиер, независимо от резултатите на вота. Мнозина го определиха като дълбокоумен стратегически ход, но други недоволстваха, че отказът му е все едно генерал да дезертира преди решителната битка. И днес, на въпроса кой ще бъде техният претендент за министър-председател, социалистите смутено свиват рамене.
Протестната вълна в страната също донесе главоболия на "Позитано". Последните социологически проучвания показват спад на най-голямата опозиционна партия с два-три процента. След като свали кабинета на Бойко Борисов, улицата пренасочи гнева си към всички стари политици и логично срещу "партията майка". Данните сочат, че част от твърдото червено ядро започва да прелива към "Атака" и някои по-малки антисистемни партии. В разгара на бунта Волен Сидеров смени посланията си - намали ксенофобските нотки и заговори като тесен социалист, възхвалявайки покойния Уго Чавес, национализацията и връщането на държавата в стратегическите отрасли. "Атака" изпревари отляво червените и те ще трябва да положат сериозни усилия да убедят дългогодишните си избиратели, за които считаха, че са им в кърпа вързани.
Стандарт
