Станишев погази вътрешнопартийната демокрация и се готви да напълни листите с любимците си
От миналата сряда насам БСП се намира в твърде нелепа ситуация. Сергей Станишев, който от 12 години е начело на партията, заяви, че не ще да бъде следващият министър-председател, пък каквото ще да става.
Соцлидерът съобщи благата вест първо не на своите другари на пленума, а пред президента Плевнелиев, който се скъса да му благодари за конструктивната позиция.
Станишев обясни самоотвода си с познати клишета - "За мен властта никога не е била самоцел" и "Амбицията на БСП не е властта, а да променим нещата към по-добро за хората и за нашата държава". На следващия ден пред бТВ добави нови щрихи към мотивите си: "Не го правя като поза и в свой интерес", "Имаме нужда от правителство, което не е затворено и тяснопартийно". "Няма да позволя на Борисов да казва: "Идва лошият Станишев", отсече накрая соцлидерът.
Постъпката му бе посрещната с широко одобрение - водачът на БСП показал, че не ламти за власт и осъзнал, че няма достатъчно доверие за тежките дела, които очакват бъдещия премиер. Светъл пример за държавник, европейски политик от най-висша проба и прочее.
Никой не посмя да каже, че с оттеглянето на Сергей Станишев проблемът само се задълбочава. Откога дезертьорството на командира на една армия преди решителната битка минава за благородно и достойно поведение?
Ако беше толкова принципен, защо не си подаде оставката след тежката загуба през 2009 г.? Защо не си тръгна след позорния разгром на местните избори през 2011 г., които бяха съчетани със провал и на президентските? Защо се окопава със всички сили във властта през последните 5-6 години?
Та днешният състав на Националният съвет се отличава с колосално мнозинство от негови послушковци. Да не говорим, че администрацията на "Позитано" и Изпълнителното бюро - също са пълни с негови хранени хора плюс някоколко незаобиколими авторитета. Защо колосален медиен и пропаганден ресурс се похарчи за тиражирането единствено на неговия образ? Защо публиката е принудена да гледа лидерският му двубой с Борисов, който по драматични обрати вече надмина всички сапунени сериали?
Сергей Станишев съсредоточи в ръцете огромна власт, а освен това методично
натика противниците си по кьошетата.
В прозорливата си статия в "Дума" "Протест убива, протест лекува" Иво Атанасов отбелязва: "Централизацията стана още по-силна на последното конгресно заседание, което взе решение Националният съвет не просто да утвърждава листите, а да ги подрежда. Това омаловажава ролята на местните структури. Те няма, разбира се, да стачкуват, но ще работят със свито сърце, а когато се работи със свито сърце, се получава свит резултат. Ето защо партийният връх трябва в максимална степен да уважи тяхната воля".
Сега ръководството на БСП възпява референдумите и на конгреса дори бе приета специална Декларация за развитие на пряката демокрация в България. Там е работата, че вътре в партията всички наченки на пряка демокрация са потъпкани. В Устава на първо място е предвидено червените кандидати за президенти, депутати, кметове и общински съветници да се подлагат на вота на всички членове.
Тази процедура на вътрешнопартиен избор така и никога не влезе в сила - или нямаше време, или позитанци се бояха какво ще си науми редовият социалист. Вторият вариант е листите да се подреждат на общински и областни конференции, а пленумът единствено да ги утвърди. Това право също е отнето. Сега вече Националният съвет, дирижиран от Станишев, ще може да им спусне каквито си поиска депутатски листи. Тоест освен че им взеха пряката, социалистите вече не могат да разчитат и на представителната демокрация в БСП.
Лидерът обяви, че ще има много нови лица и из кулоарите на "Позитано" вече се правят залози къде ще бъдат парашутирани любимците на председателя - оргсекретарят Красимир Янков, медийният гуру Антон Кутев, Станислав Владимиров /племенник на пернишкия лидер Ненко Темелков/, Росен Карадимов /адвокат на олигарси/, Боян Чуков /бивша дясна лъка на Алексей Петров/, Деница Златева, Любомир Петков и т.н.
Останалите депутати ще бъдат обичайните заподозрени, които споменаваме винаги като примери за безпринципни и компрометирани политици, овехтели слуги на олигарсите и проводници на всевъзможни частни стопански интереси.
Най-перфидният сценарий е Станишев да вкара своите протежета в парламента и да посочи някого за премиер. При рутинен преглед на червените редици на очи се набиват три фигури, способни да се нагърбят с тази съмнителна чест - Пламен Орешарски, Янаки Стоилов и Георги Първанов.
Опитът на Орешарски като финансов министър е безценен, а и като непартиен член той би бил приемлив за другите играчи в хипотетичния коалиционен кабинет.
Янаки Стоилов пък се счита за пазителя на левите скрижали, един от малцината
с непробита морална броня политици на прехода.
Първанов понастоящем е с противоречива репутация в партията - уважават го заради двата мандата, но е подозрителен на станишевисткото статукво с това, че иска да дръпне килимчето на председателя.
И при трите хипотези излъченият премиер ще се окаже пионка на Станишев, който планира да стои като червен регент в сянка.
Позата на марионетка би била особено неудобна и унизителна за Георги Първанов. Пред бТВ бившият президент определи предварителния отказ на Станишев от премиерския стол като "отстъпление и стъписване".
Той предложи БСП да направи предварителни избори за министър-председател, каквито не са предвидени в устава. Допълни, че е готов да посочи няколко подходящи за целта дейци, но че не е добре неговото име да влиза в отбора на този етап.
Първанов е стара лисица и от първия миг е наясно каква клопка му е заложил неговият някогашен ученик.
Червените непрекъснато повтарят, че държавата е разорена и се намираме на ръба на фалита, но в Политическата рамка за управление другарите с лека ръка са написали: "Значително повишаване на доходите още през първата година на управлението". Подобен подход към реалностите показва, че левият премиер е обречен да стане жертвено агне - да увеличава данъци, да кастри разходи и да обяснява защо не потичат обещаните от Станишев мед и масло. Като проектопремиер на коалиционно правителство Първанов, или който и да е друг, ще се окаже разпънат между няколко партийни централи, а освен това ще работи под дулото на враждебно настроеното към него крило Станишев, което при подходящ случай, за да изпусне парата на народното недоволство, ще му намаже ските без да се замисли. Ще може ли министър-председателят да тръгне срещу монополите и олигарсите, когато зад гърба му се ритат едрите икономически лобита,
а кукловодите му се крият от отговорност?
Симптоматична е и друга сентенция, която Станишев повтаря в тв студиата напоследък - "Амбицията на БСП не е властта, а промяната". Та нали само след дни БСП ще поиска властта и това ще прави от сутрин до вечер през цялата предизборна кампания.
Вотът не е конкурс за красота, а битка за доверието на гражданите, което се изразява в завоюване на властови позиции с цел да се осъществи промяната. Та каква промяна би могла да направи соцпартията, ако е в глуха опозиция?
Самодейният спектакъл на "Позитано" 20 се разиграва на фона на вряща и кипяща улица, която вдига лозунги в десетки пъти по-леви и искрени от мъглявите програмни разработки на партията. Нито един от лидерите на столетницата не смее да се появи протестите, за да не го линчуват.
Улицата днес крещи срещу бедността, неравенството, експлоатацията, ограбването, олигарсите, монополите, липсата на суверенитет и държавност. Вторият вик на площадите е срещу старите лица ъна партии и муцуни, които са омръзнали на всички до смърт. Очертава се следващото управление да тръгне под знака на ниско доверие, високи свръхочаквания, недостиг на ресурси, хлабава коалиция и изнервен и изгладнял народ, който го гледа в ръцете и очаква бързо подобрение.
По нищо не личи, че БСП разбира какво се случва в обществото и какви са нейните задачи и отговорности. Затова и лукавото оттегляне на Станишев не е стъпка в правилната посока, а ще удължи агонията на самозабравилия се партиен елит.
