Ходжа, шейх и евангелисти се борят за душите на ромите в "Изток"
Без вярата щях да съм сводник в Германия, казва "терористът" Ахмед
"Ако не бях повярвал истински в Бог, сега щях да съм сводник в Германия", казва Ахмед Муса Ахмед с глас, задавен от вълнение. Признава, че на младини е бил друг човек, поел пътя на развалата и греха, но после оставил дори алкохола и хазарта. "Сегашният Ахмед го е гнус от онова, което е правил предишният Ахмед", говори за себе си в трето лице той. 37-годишният проповедник е подсъдим за тероризъм и според прокуратурата е най-опасният от 13-те мюсюлмански духовници, обвинени в разпространение на салафизъм. Заплашват го
30 г. затвор.
Току-що е минала обедната молитва и в клуба на джамията "Абу Бакр" в квартал "Изток" в Пазарджик е пълно с младежи. Много от тях имат бради, но са с избръснати мустаци, носят панталони, дълги до над глезена, тъй като според преданието така се е обличал пророкът Мохамед. Ахмед казва, че преди общността да приеме вярата, махалата в Пазарджик не е била цвете за мирисане. "Тогава не можех да си скъсам обувките. Като се събуеш и влезеш в стаята, тутакси някой ти краде обувките. Свалят ти дрехите от простора. Хвала на Аллах, сега тук няма никакви кражби. Не само че не си заключваме вратите, но и прозорците не си затваряме", отбелязва той. По-големият му брат - ходжата Яшар Мустафа, допълва, че през 90-те "Изток" е бил гето в най-зловещия смисъл на думата. Почти
всяка сватба приключвала
с едно-две убийства
"Само за това, че си напръскал някого с вода, или си го погледнал накриво, или си загледал жена му - взима ножа от чинията и те коли като агне", разказва той. По улиците се продавали свободно всякакви наркотици - "Каквато дрога ти хрумне, такава имаше". По улиците се въргаляли спринцовки и надрусани с хероин деца, а на всеки ъгъл имало хазартни игри - зарове, сварка, покер, "тука има, тука нема".
"Когато момичетата навършат 12-13 г., ги отвличаха по улиците. Някои ги взимаха за жени, а други ги продаваха като проститутки в Западна Европа", спомня си Ахмед Муса. Според брат му преди те били мюсюлмани само по име, знаели единствено да правят сюнет и сватба по ислямски обичай. По времето на комунизма пък всеки в махалата, който слушал турска музика и бил леко брадясал, се считал за крайно подозрителен. "На моята сватба през 1982 г. дойдоха милиционери, бутнаха казана с храната, конфискуваха инструментите на оркестъра и глобиха музикантите, които бяха дошли от Хасково да ни свирят. Разотидохме се", разказва Яшар.
През 1994 г. Яшар и Ахмед прегръщат вярата, а две години по-късно отварят малък месчит в махалата и започват да събират младежи за проповеди и четене на Корана. "Те се запалиха по религията, промениха се напълно и повлияха на своите семейства. Почнаха да водят бащите си в джамията, която построихме преди десетина година", разказва имамът. По думите му благодарение на религията семействата ставали по-добри и сплотени. Мъжът спирал да пие, да проиграва на комар малкото си пари и да ходи по проститутки, а започвал да се грижи за семейството си. Жените пък вече били спокойни, защото знаели по всяко време къде са мъжете им.
"С моя приятел Ахмед Абдул Кадир на 12 г. бяхме най-големите крадци в махалата. Всички бяха пропищели от нас. Благодарение на вярата спряхме да грабим, станахме прилежни в учението и се превърнахме в момчета за пример на цялата махала", казва Али Салим Хюсеин. Ахмед потвърждава с кимане историята и допълва: "Вярата ни е вродена. Всеки човек се ражда с нея. Ние го имаме, но не знаем как да го използваме". Махалата днес е коренно различна, улиците са чисти, а ромите живеят в спретнати боядисани къщи. Невръстните момичета не ги крадат, женят се по ислямски обичай - ако е непълнолетна, се иска благословия от родителите. Жените ходят с шарени забрадки, вързани по най-причудлив начин. Силно вярващите ходят в черно и плътно забулени - на момите се виждат само очите, за да се опази честта им до венчавката, а омъжените - с открито лице. На сватбите мъжете и жените стоят отделно, няма алкохол и музика почти не се чува.
Пияндета не се срещат, а в околните заведения изобщо не се сервира алкохол. "Вече няма наркотици в махалата. Последно дойдоха едни дилъри на хероин от Пещера, но бързо разбраха, че не са добре дошли", разказва Али. Младежите в клуба не пушат, поддържат отлична физическа форма и ги вълнуват много повече от тълкуванията на Корана, отколкото светските страсти. В махалата са
изкоренени някога популярните гадания и магии
никъде не се играе комар. Бавното и мъчително преображение в "Изток" се дължи на усърдната проповедническа дейност от различни посоки. Освен джамията за душите на обитателите се състезават още текке с шейх, както и десетина пастори от протестантски църкви - съботянски, петдесетни, методистки и т.н. Паралелните ислямизация и евангелизация се водят на турски и на български език - повечето жители говорят и двата езика, а циганска реч се чува по-рядко. Ахмед Мусса казва, че същината на техния идеал са думите на Мохамед: "Бъдете най-добрите" и "Бъдете като пчели, които дават мед". 37-годишният проповедник не иска да си спомня авантюрата с групировката Халифат от Кьолн, заради която бе осъден условно преди време. Сред 13-те мюсюлмански духовници, обвинени в салафизъм, той е един от малцината, който не е завършил Ислямския университет в Медина. Неговият дом не бе претърсен по време на акцията на МВР и ДАНС на 6 октомври 2010 г., когато полицията влезе в къщите на останалите подсъдими да търси радикална литература. Всъщност Ахмед има незавършен 9-и клас, не е нито ходжа, нито имам, нито ваиз, нито мухатиб. Той е член на джамаата /джамийското настоятелство/ и алим /мюсюлманин за пример/, харизматичен лидер на миряните. "Те знаят, че веднъж съм осъждан. Затова мисля, че изкуствено ме пришиват към това дело.
Трябва им черна овца, търсят изкупителна жертва
смята Ахмед. Според него анонимните свидетели, върху чиито показания прокуратурата гради обвиненията срещу него, са измислени и не съществуват в действителност. Той отрича да е проповядвал омраза срещу християните. "С протестантските пастири обсъждаме редовно проблемите на вярата и морала и намираме общ език. С някои от тях обаче не се разбираме", признава подсъдимият за тероризъм. Наскоро в МВР го викали на разпит, след като един евангелски пастир го натопил, че е казал публично, че Исус е Божи пратеник и пророк, но не е Син Божий, и че никъде в Евангелието Христос не споменавал Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух. Веднъж пък богословският спор приключил с бой. Ахмед казва, че учи мюсюлманите да вършат само добро и да служат за пример на останалите. "Ние се гордеем с нашите духовници. Знаем, че не правим нищо лошо и няма от какво да се страхуваме или срамуваме", казва 28-годишният Ахмед Кадир.
