Провалът на консултациите за Обществения съвет при президента Росен Плевнелиев е поредната лоша новина на фона на тежката политическа криза.
"Не сме съгласни с формата на срещата. Няма да седим с олигарси на една маса. Няма да преговаряме с тези, срещу които се борим", отсякоха бунтарите и напуснаха залата.
Бунтарите разчетоха поканата на държавния глава като капан, от който побързаха да се измъкнат. Раздразни ги най-вече от присъствието на шефове на работодателски организации, десни икономисти, политолози и социолози. В същото време исканията им се увеличават и вече включват и отмяната на привилегиите на банките. Извън ултиматумите за обуздаване на монополите и въвеждане на граждански квоти в държавните регулаторни органи, представителите на улицата настояват за спешни промени в Изборния кодекс и премахване на суровите ограничения за участие на нови партии и граждански движения на изборите. За това искане парламентарните партии от всички бои продължават да си правят оглушки, тъй като никой няма интерес от допускането на нови играчи и равнопоставеност на изборите. Кръвоносната система на политическото тяло е запушена - от десетилетия се възпроизвежда един и същи елит, който
вече е мишена на разярените граждани
Без да се влее свежа кръв с граждански движения или самите партии да започнат да се обновяват и оздравяват, неминуемо ни чака нов площаден взрив след броени месеци.
Комитетите на протестиращите продължават да държат на искането си сегашното Народно събрание да продължи работата си в хипотезата на член 64, ал. 2 от конституцията, който предвижда, че депутатите продължават да работят "при война, военно или друго извънредно положение". Идеята им е неосъществима засега - ГЕРБ и БСП върнаха мандатите за съставяне на правителство, а на 5 март ДПС смята да стори същото.
При това положение президентът е с вързани ръце и единственото, което му остава, е да разпусне парламента и да назначи служебен кабинет до дни. Освен ако не размисли и вместо на ДПС предложи мандат на партия, която е готова да даде картбланш за експертен кабинет.
Най-мрачният сценарий е при разтурен парламент гневът на улицата да се насочи към държавния глава, който е последната опора в люшканата от недоволството държава. И при най-добро желание Росен Плевнелиев не би могъл да посрещне и задоволи лавината от радикални искания.
В предизборната какофония президентът ще бъде изложен и на критичен натиск от страна на опозиционните партии, които също нямат интерес от успокояване на страстите и провеждане на извънредния вот в спокойна обстановка.
Разум и отговорност трябва да проявят и бунтарите, особено след като властта падна и до 12 май реално няма да има кой да извърши тежките реформи, които желаят. Изострянето на напрежението в този момент рискува да потопи държавата в хаос и безвластие и да отприщи нови разрушителни процеси. Един от възможните варианти е Плевнелиев да направи и втори Обществен съвет, в който да участват единствено представители на протестиращите от различните градове и да защитава исканията на улицата. Без вслушване в гласа на улицата, отпушване на политическата система и пренастройване на партиите към защита на гражданския интерес, изборите на 12 май няма да успеят да разрешат кризата.
Без радикално скъсване с досегашния модел на управление следващото правителство, каквото и да е то, също ще бъде заложник на народния гняв. Затова може би е добре лечението да започне сега. Защото хаосът чука на вратата.
