Военният съд в Бейрут смята, че членове на БСП-Пловдив са офицери от „Мосад”, които искали да убият шейх Насралла
На 25 януари 2013 г. „Стандарт” публикува статията „Хизбулла отвлече български зет” за безследното изчезване на Талал Мохамед Халил на 25 ноември м.г. в Бейрут. Жененият за българска арабин отишъл в родината си да си вземе имотите, полагащи му се по наследство. Също така – да се откаже от ливанско гражданство, за да завърши процедурата по издаване на български паспорт. Вместо това е арестуван от милициите на шиитската Партия на Бога и отведен в неизвестна посока.
--------------------------------------
"Девет месеца се лутам между живота и смъртта в пълно отчаяние. Обикалям държавните институции и търся помощ, но, уви, безуспешно", ридае Кети Райчева-Халил.
След отвличането на съпруга й тя се обръща към Министерството на външните работи. Оттам изпращат официална нота, на която ливанската страната дава следния отговор: ""Установено е, че Талал Халил е влязъл на територията на страната на 18 ноември 2012 г. и не я е напускал."
На 25 януари 2013 г. Кети получава известие от Международния Червен кръст, че съпругът й е намерен. При обиколка из ливанските затвори хуманитарни работници го откриват в централния зандан "Румие" в изключително тежко физическо и психическо състояние. Зад решетките Талал прекарва три инфаркта и отслабва наполовина - от 120 на 60 килограма. Със съдействието на Червения кръст и Външно роднините му успяват да се свържат с него. "На снимката изглеждаше като жив труп - изпит, изплашен и блед като смъртник.
Като го видях, сърцето ми потъна.
Когато се чухме по телефона, в началото Талал не можеше да говори. Чуеше ли глас на близък човек, започваше да хлипа и да плаче. Направо да ти се скъса сърцето. Постепенно успя да продума няколко свързани изречения", разказва съпругата му.
Повече от два месеца 61-годишният арабин е изтезаван в някоя от многобройните тъмници на шиитската партия на Бога в южен Бейрут, след което на 23 януари е предаден на Военното разузнаване на Ливанската армия.
На 7 април Талал Мохамед е изправен пред Военен съд в Бейрут. Обвинен е, че е шпионирал в полза на израелското разузнаване, предоставял е информация за граждански и секретни места и местонахождения на Съпротивата на Хизбулла, повечето от които
после са бомбардирани от Израел
по време на юнската война през 2006 г.
Най-тежкото обвинение срещу него гласи, че е събирал и предавал данни къде се намира дома на генералния секретар на Хизбулла шейх Хасан Насралла с цел да подпомогне убийството му от Израел. От години Насралла живее в секретни бункери и се придвижва по мрежа от тайни тунели под земята. За предателството си е получил $ 100 000 от израелската държава.
При разпитите, съпроводени с нечовешки мъчения, в подземията на Хизбулла, Талал Халил е признал, че в Пловдив, където живее с прекъсвания от 1989 г., се е свързал офицерите от израелското разузнаване "Любо", "Радо", "Емо", "Димитър", "Наско", "Кибарски", „Альоша”, „Симеон” и „Рамадан”, които били от еврейски произход. Либарски му възложил да разузнае дали Хизбулла не държи пленения израелски пилот Рон Гарад в сградата в сградата "Шуейфани" в южния квартал "Дахия" на Бейрут. /Гарад е заловен от шиитската групировка „Амал” през октомври 1986 г., след като неговият изтребител „F-4 Phantom II” се разбива. Впоследствие е предаден на Хизбулла и Иран, но израелската държава понастоящем смята, че е убит/.
Талал Халил изпълнил задачата, но установил, че военният летец не се намира в сградата.
По-късно същият офицер от "Мосад" – Кибарски, поискал от българския зет да събере информация за високите сгради в квартал „Дахия” и да постави на покривите им предаватели, но Халил отказал под предлог, че е много трудно.
Друг път израелското разузнаване му дало 8 000 долара и го изпратило в шиитския квартал в Бейрут, за да проучи местонахождението на военните структури на Хизбулла". След завръщането си в България е бил привикан на тайна среща в Израелското посолство в София, където офицерите Сами и Раймон го обучавили как да използва компютър и програма за въздушна топография и определяне на координати и цели, и нанасянето им върху карта. На тази среща той получил $ 3 000 и компютър, зареден със специални картографски програми.
Талал Халил се върнал в Бейрут, където събирал информация за стратегическите обекти на Хизбулла и местонахождението на висшите дейци на Партията на Бога. Този път е внесъл в Ливан свръхмодерна апаратура за предаване на данни чрез шифровани съобщения,
скрита в дъска за рязане на месо, и с
нея предава информацията на Мосад.
Според военното следствие по време на шпионската си дейност от 2002 г. насам ливанецът е разузнавал телекомуникационната компания "Телеком", фирми за търговия с телекомуникационни устройства и сървъри, пристанище "Ал Узаи", строителна фирма „Уаад”, радиото и телевизията на Хизбулла. Българският зет периодично бил пращан на спецобучение в Тел Авив.
"По време на разпита обвиняемият Талал Халил заяви, че е член на БСП и като такъв е имал връзка с политици, депутати, министри и офицери от сигурността и е изброил някои от тях. Той е добавил, че двама от офицерите - Альоша и Радо са му поискали в един момент да събере информация за изчезналия в Ливан израелски пилон Рон Арад", пише в решението на Военния съд, с което „Стандарт” разполага.
За шпионажа в полза на Израел и заговора за убийството на шейх Насралла съдият-следователят Риад Абу Гайда иска смъртна присъда. Халил не се признава за виновен и обжалва решението. Следващото заседание на съда ще се проведе на 1 ноември.
Пред Военния съд Талал Халил се отрича от първоначалните показания и заявява, че те са изтръгнати след зверски изтезания в килиите на Хизбулла. По време на разпитите, водени от отговорника по сигурността на Хизбулла Абу ал Фадл, са го пребивали до безсъзнание и са
гасили фасове по тялото
му, има и счупено ребро.
"Той се страхува да говори за всички мъчения, на които е бил подлаган", казва негов дългогодишен приятел. В затвора на ливанеца му е отказано преместване в лечебно заведение въпреки трите наскоро прекарани инфаркта, диабета и преживения преди време инсулт.
Съдът постановява: "Хизбулла” е предала Талал Халил на 23 януари 2013 г. и той веднага е бил предаден на лекаря на затвора д-р Самир Кахуаджи, който е установил, че задържаният е в добро здравословно състояние, което опровергава твърдението му, че е бил подложен на побоища".
Халил казва също пред съда, че е бил арестуван и изтезаван, защото е политически противник на Партията на Бога и е агитирал на изборите за партията на Саад Харири.
Обвиняемият заявява, че си е измислил "офицерите от израелското разузнаване" - "Любо", "Радо", "Емо", "Димитър", "Наско", "Кибарски", "Альоша", "Симеон" и "Рамадан", които всъщност са негови приятели и познати от Пловдив. Наскоро те са си извадили документи от служба "ГРАО", че не са евреи, а българи, и са ги изпратили да бъдат представени пред Военния съд. Талал и съпругата му Кети, както и
някои от замесените „израелски агенти”,
са членове на БСП-Пловдив.
Близките му в града под тепетата, както и местната организация на Социалистическата партия са потресени от кошмарните обвинения.
"Какви $ 100 000? Ние едва свървахме двата края. Напоследък той нямаше пари и за кафе. Дори за последното му пътуване до Бейрут през ноември снаха му изпрати 300 долара", недоумява Кети Райчева. Според нея пълни измислици са и ходенията до Тел Авив и тайните беседи в израелското посолство, за които е обвинен от властите в Ливан.
Негов приятел намира за особено нелепо твърдението, че ливанецът е комуникирал с „Мосад” чрез модерна шифровъчна апаратура. "Талал, горкият е много зле с техниката - дълго не можеше да разбере кое е сайт и и кое - мейл. Голям зор видяхме докато го научим да работи с компютър. Той не става за разузнавач, тъй като е прекалено доверчив и добър - можеш и залъка от устата му да вземеш". Близките му подозират, че зад зловещия шпионски съдебен процес се крие роднинска вендета за пари и имоти. Според тях снаха му Сана го е подмамила в Ливан и го е натопила с донос до Хизбулла за израелски шпионин, за да не му даде полагащото му се наследство.
Засега военното следствие не е представило никакви доказателства срещу 61-годишния клетник освен изтръгнатите с насилие показания в килиите на Хизбулла.
Семейството на Талал Халил получава пълно съдействие от и.д. посланика ни в арабската страна Пламен Цолов и неговите служители. Дипломатите провеждат неформални срещи с ливански държавници, посещават го в затвора, настояват да му се осигури медицинско лечение, превеждат съдебните решения и помагат за защитата. Министерството, начело на което се смениха трима министри от изчезването на ливанеца досега, обаче е далеч по-резервирано в подкрепата си. „Искахме от Външно да се намесят. Те казаха, че
делото е от частен характер и не може
българската държава да се бърка.
Обещаха да съдействат, ако ние покрием всички разноски по защитата на Халил. После консулството успя с много мъки да намери адвокат, тъй като никой не искал да защитава човек подобно обвинение в служба на Израел”, отбелязва Кети Райчева.
Тя си обяснява колебливото поведение на министерството с последните ходове срещу „Хизбулла” – посочването на групировката за извършител на атентата на летище „Сарафово” и включването на военното крило на групировката в черния терористичен списък. „От Външно се въздържат да се месят в политически истории. Смятат, че случаят е от битов характер и не искат да политизират нещата”, допълва съпругата му. Семейството смята, че единственият шанс Талал Халил да бъде спасен, е спешно да получи българско гражданство и външно министерство да се задейства.
От 23 години той живее в Пловдив и процедурата по издаването на българки паспорт е почти приключена. Ливанецът е получил всичките необходими разрешения и одобрения от външното и правосъдното министерства. Единственият документ, който липсва, е бележка за отказ от ливанско гражданство. Докато е в затвора, той обаче няма как да се сдобие с скъпоценния документ.
„Ако властите не се смилят, не му дадат бързо гражданство и той не получи българска и европейска правна защита, моят тежко болен съпруг ще умре в затвора”, тревожи се Кети Райчева.
Въпроси към външния министър Кристиян Вигенин
1. Г-н Министър, ако Талал Халил е ливански гражданин и България не може официално да се застъпи за него, не се ли притеснявате, че други български граждани и членове на БСП - "Любо", "Радо", "Емо", "Димитър", "Наско” и т.н. са обявени за офицери от израелското разузнаване в решение № 22/2013 на Военния съд Бейрут? Не смятате, ли че е застрашена тяхната сигурност и те са потенциални мишени на Хизбулла, ливанското разузнаване и враговете на Израел в региона?
2. Защо Външно министерство мълчи вече 4 месеца и прикрива зловещия шпионския скандал? Не излиза ли, че българската страна е гузна по отношение на чудовищните обвинения, в които пряко са набедени български граждани, а косвено и БСП, в тежки престъпления?
3. Ще съумее ли държавата да гарантира живота и сигурността на гражданите си у нас и по света, след като България изигра ключова роля за вкарването на Хизбулла в черния списък на ЕС на 22 юли?
