/Поглед.инфо/ "Който иска суверенитет, трябва да напусне Европейския съюз", заяви германският професор по право от Аугсбургския университет, Кристоф Ведер в интервю за Зюддойче Цайтунг.

Или иначе казано, уважаваният и реномиран правен експерт от родината на Ангела Меркел изрази на глас амбицията на елитите в Берлин и Брюксел, а именно - да се унищожат националните държави в полза на една общоевропейска свръхдържава/империя.

Създаването на една общоевропейска империя е стара мечта, както на Адолф Хитлер, така и на Наполеон Бонапарт, за която има сериозни индикации (фактологически подкрепени), че сме на път да видим с очите си.

Процесът, разбира се, не е от вчера, но именно през почти отминалата 2020 година той набра такава скорост, каквато не е набирал за последните три десетилетия.
Изглежда, че кризата с коронавируса действа като катализатор или претекст за консолидирането на Европейския съюз. Естествено, това което еврочиновниците наричат "общоевропейска солидарност", всъщност е израз на центростремителните тенденции, които битуват в Брюксел и Берлин.

Коронавирусът се използва като претекст за повече харчове от страна на ЕС и всъщност, повече зависимост на страните-членки към Брюксел. Все пак, здравната криза доведе до тежки икономически последствия, с които нито една отделна страна със средни или малки размери в Европа, не може да се справи изцяло.

Или поне така ни се казва...

Допълнително сила на германо-френските центростремителни тенденции дава фактът, че Обединеното кралство напусна континенталния блок на 1 февруари, 2020 година.

От самото си влизане в съюза, та до самия край на членството си, Лондон беше основната пречка пред всякакви германо-френски мераци за федерализация, било то на икономическо, финансово или пък на политическо ниво.

Сега обаче, такава спирачка няма. Основните противници на европейския проект за унищожение на националната държава са страните от Вишеградската четворка - Унгария, Полша, Словакия и Чехия. Освен тях, четворката Австрия, Дания, Холандия и Швеция донякъде охлаждат евроцентрализаторските амбиции с нежеланието си да харчат парите на данъкоплатците си за издържането или помагането на Източна и Южна Европа.

Ако се върнем на професор Ведер, той предлага начин, по който Европейският съюз може да избегне всякакви блокажи от страна на "непослушните" като Унгария и Полша.

Той смята, че член седми може да бъде активиран за въвеждането на санкции за нарушаване на "върховенството на закона" (което не важи за мутренско-дерибейския режим в България, а за непослушници като Виктор Орбан)и отнемане правото на глас на неподчинилата се държава.

Още повече, професор Ведер смята, че законът може да се интерпретира по такъв начин, че Унгария и Полша респективно, да не могат да блокират гласуването срещу една от двете, както те правеха досега.

Идеята му е, че когато държава, срещу която има подобно гласуване, не би трябвало да може да блокира сходния вот за друга страна в нейната позиция.

"По този начин Полша и Унгария няма да могат да се защитават", казва германецът, цитиран от Ремикс Нюз.

Това е само намек за всичко, което предстои. Разбира се, че когато една империя се изграда и централизира, тя трябва да подсигури собствения си тил преди да може да излезе на международната сцена.

Точно това прави и Европейският съюз, когато удря по Унгария и Полша (и не само). Въпросът никога не е опирал до "върховенство на закона", както показва дългогодишната подкрепа на Брюксел и Берлин за режими като този на г-н Бойко Борисов, които са доказали многократно, че по корупция се конкурират с африканските диктатури.

Освен това, една империя/унифицирана държава се нуждае от своята обединяваща идеология. Идеята, че демокрацията в Европа е някакъв идеен супермаркет, в който всеки може да си вземе каквото му харесва, е уви (за хората вярващи в плурализма)далеч от истината.

Обединяващата идеология на Европейския съюз, разбира се, е неолибералният глобализъм в различните му нюанси и аспекти - центристка "християндемокрация" за по-десните градани и социаллиберализъм за по-левите и зелен екстремизъм за най-лумпенизираните сегменти от европейската младеж.

По-нататък в статията въпросът за идеологическата унификация в Европейския съюз ще бъде разгледан. Сега обаче нека да се фокусираме върху индикациите, които ни показват, че Европейският съюз се готви за преход от съюз между отделни страни към свръхдържава.

От Втората световна война насам, темпото, с което евроинтеграцията върви се определя от Германия и Франция, които поне доскоро действаха в унисон (сега вече има известни разлики, защото Еманюел Макрон се опитва да изземе лидерската позиция на Берлин).

Френският президент Еманюел Макрон от встъпването си в длъжност до днешна дата не е спрял да оказва натиск за по-тясна интеграция от финансовата сфера до идеята му за създаване на общоевропейски въоръжени сили (като по този начин се премахне един от основните компоненти на независимите национални държави, а именно собствената армия).

От своя страна канцлерът Ангела Меркел трябваше да води една много по-балансирана и "разкрачена" политика, справяйки се с различни фактори. Меркел трябва да работи, както за еврофедералисткия проект, така и да не изпуска властта в собствената си държава, в която сериозни вътрешни сили са против това Германия да поема финансовото бреме на евроинтеграцията и поддръжката на по-изоставащите страни-членки. Позиция, която се споделя и от четворката Австрия, Швеция, Холандия и Дания.

Отговорът на Европейския съюз на кризата с коронавируса беше изключително амбициозен. Всъщност, още в началото на кризата в една своя статия писах, че ако Европейският съюз отговори с идеи за остеритет, както фактически стана при кризата от 2008 година, и както искат Австрия, Швеция, Холандия и Дания, то европейският проект щеше да свърши безславно.

Но за добро или зло, Европейската централна банка започна една стимулационна програма на стойност от 1850 милиарда евро (1,8 трилиона евро). Колосална сума, каквато никога досега не е харчена за помощ и развитие.

Всъщност, тази сума представлява 15,5 процента от брутния вътрешен продукт на страните от Еврозоната.

Тези колосални средства позволиха на страните-членки, особено тези в Южна Европа, да продължат да взимат заеми и да избягват или по-скоро отлагат банкрутите.

Това впрочем е нещо, за което си струва да се каже "с един куршум два заека". От една страна по този начин Европейският съюз избягва опасността от тежка икономическа криза или по-точно от нещо подобно на Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век.

А от друга страна южните страни, които и без това са задлъжняли, ще станат още по-задлъжняли и зависими от някои фактори. Едва ли има хора, които да не помнят, че например в случая на Гърция, тези зависимости доведоха до изключително тежка и позорна ситуация, при която за сметка на бита, стандарта и суверенитета на гръцкия народ, Европейският съюз и Германия започнаха да диктуват условия и политики на Атина.

Но да се върнем към настоящата ситуация. Едва ли по случайност, Германия изостави старата си политика, която твърдо се противопоставяше на взимането на заеми от страна на Европейския съюз на финансовите пазари.

Берлин се съгласи с един европейски стимулационен план на стойност 750 милиарда евро, с който да се подкрепят икономиките опустошени от коронавирусната криза. Разбира се, това са преди всичко Италия, Испания и други южни страни.

Значителна част от тези пари - почти 400 милиарда евро, ще бъдат под формата на грантове. За сметка на това, опозицията на Австрия, Холандия, Швеция и Дания срещу този план, т.е. на Севера срещу южното разточителство не успя да постигне почти нищо значително.

С други думи, линията на Еманюел Макрон надделя.

Новият европейски помощен пакет е на едно безпрецедентно в историята на континента и блока ниво. Той представлява 150 процента увеличение на бюджета на Европейския съюз в рамките на три години, което не е шега работа.

Той е значим по няколко причини:

- Той налага един прецент, при който европейските правителства все по-често ще се изкушават да приемат компромиси относно харчовете на Европейския съюз.

- Рано или късно всеки взет като заем цент ще трябва да бъде върнат. Това ще създаде натиск за създаването на европейски данъци според редица експерти. Те може би няма да се наричат по този начин, но ще представляват точно това. Неслучайно Еврокомисията предлага например въглеводороден данък върху вноса, данък върху технологичните гиганти и такъв върху финансовите транзакции (не, че всяко от тези неща е лошо).

- Последното нещо всъщност е и най-важното. Неолибералните глобалистки елити в Брюксел поставят едно условие - който иска достъп до фондовете и парите, ще трябва да приеме новите норми и правила на еврокрацията.

Това е особено опасно, но не е и чак толкова безпрецедентно. По същество, досега европейските фондове, които се разпределят най-вече из Източна и Южна Европа не се раздаваха от алтруизъм, както може би някои еврооптимисти наивно си мислят.

Не, хората в Брюксел и Берлин много добре осъзнават, че на места като Италия, Балканите или пък Централна и Източна Европа, фондовете се използват за създаването на патронно-клиентни мрежи. По същество мафиотски или феодални структури и системи, при които управляващият елит на дадена страна, воден от малка група хора, се издържа чрез еврофондовете и ги разпределя на по-дребните си слуги срещу вярност и лоялност.

Европейският съюз винаги е бил наясно, че в страни като България например, фондовете ще се използват почти изцяло в корупционни схеми, от които обикновените граждани няма да видят абсолютно никаква полза.

Но важното е, че по този начин националните (псевдо)елити стават зависими от господарите в Брюксел. Местните дерибеи получават издръжка, а западният господар геополитически контрол.

Но така или иначе, сегашните опити на Европейския съюз да изведе това на коренно ново и много по-открито ниво, срещнаха съпротивата на Унгария и Полша.

Двете страни заплашиха, че ще наложат вето, както на редовния бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027, така и на новия фонд, който е уж за справяне с последствията от Ковид.

Действително, Европейският парламент поиска механизъм, по който да може да наказва полския и унгарския народи, както и всички други потенциални непокорни групи, заради това, че не приемат единствената "правилна" идеология, която трябва да обедини 27-те страни-членки в една свръхдържава.

Целият проблем с Полша, например е, че Брюксел иска да лиши няколко полски града от фондовете, защото създадоха "анти-ЛГБТ зони" (тоест, че се обявиха в защита на традиционния брак и семейството и казаха, че няма да финансират неправителствени организации, които промотират антисемейни идеи, в т.ч. транссексуалност, джендърна идеология и тнт).

На пръв поглед въпросът може да не изглежда сериозен на всички, но това е битка за душата на Европа. Дали континентът ще бъде такъв, какъвто е бил винаги или ще стане поле за социални и дори биологични експерименти.

Не е тук мястото да прилагаме статистиките и фактите, които говорят, че джендърната идеология води до нестабилни общества, хаос, откровени престъпления (като допускането на деца да се осакатяват физически)и тнт.

Правителствата на Виктор Орбан в Унгария и това на партията на Ярослав Качински в Полша, независимо дали от опортюнизъм или искрена вяра, твърдо застават в защита на традиционалистките възгледи на своя електорат и нациите си. А това разгневява Брюксел неимоверно.

Досега за да се лиши една нация от европейски фондове, трябваше единодушието на 26 други национални правителства.

Съвсем естествено, Будапеща и Варшава могат да разчитат една на друга и да налагат вето на всеки опит за еврократски удар срещу едната или другата. Досега....

Но проблемът е, че за разлика от Великобритания, която до последния момент на членството си успешно успяваше да блокира поне по-големите попълзновения на идеологията на еврократите, или пък на Франция на Шарл де Гол, Унгария и Полша не са съвсем в позицията да спрат желязната машина на Европейския съюз.

И двете страни действително получават големи суми от европейските фондове.

И на фона на това, сега едно супермнозинство от 55 процента от държавите, представляващи 65 % от населението, може да лиши дадена страна от еврофондове.

Виктор Орбан и Матеуш Моравецки (всъщност Ярослав Качински) все пак успяха да получат една отстъпка в иначе почти обречената си битка срещу железния ботуш на Брюксел.

От легална гледна точка, орязването на европейските фондове ще може да става само в случаите, когато е доказано, че с тях е злоупотребяване, а не заради налагането на "европейските (анти)ценности".

Де факто Европейският парламент няма да може да изнудва и тероризира Унгария и Полша, само защото народите на тези страни в голямото си мнозинство не искат да приемат неконтролируеми и безкрайни потоци от мигранти от Третия свят, или пък, защото не желаят да подменят християнския си мироглед с либерално-джендърната идеология.

Освен това, за щастие на Източна Европа, лишаването от фондове може да стане вече само с решение на Европейския съд. Е, друг е въпросът, че този съд е известен със своята правна креативност, а и както знаем от историята на епохата след 1989, има не един или два прецедента, когато Западът нарушава т.нар. "върховенство на закона", когато то не му изнася на целите.

Все пак, по този начин шансът Брюксел да удари по някоя източноевропейска страна по идеологически причини, засега намалява в известен смисъл.

Всичко това обаче ни дава сериозна индикация за оформянето на структурите и механизмите, по които ще бъде създадена една европейска свръхдържава или по-правилно казано, империя.

Лека-полека виждаме как идеите на хора като мосю Макрон стават факт и се материализират:

- Днес имаме стотици милиарди европейски средства, с които опустошените от локдауните държави стават по-зависими.

- Следва и проектът за Европейска армия, който ще лиши националните държави от най-важния символ и гарант на техния суверенитет и независимост, а именно въоръжените сили. Вместо това, огневата мощ на Европа ще бъде монополизирана от брюкселския чиновнически елит, който ще я ръководи.

- Говори се за общ финансов министър на Европейския съюз, както и допълнителна финансова и икономическа интеграция.

- Рано или късно всички страни-членки ще влязат в Еврозоната и Шенген.

- Брюксел, макар и благодарение на Унгария и Полша това да става по-трудно, ще може да наказва непокорните провинции.

Всъщност, в известен смисъл самото съществуване на еврофондовете е най-важната и сериозна заплаха за суверенитета на европейските национални държави и народи.

Елити на страни като България, които нямат никаква инициатива да създават добавена стойност и да се опитват да развиват страната си (за да могат и самите те да се обогатят, както правят обикновено елитите), вместо това разчитат изцяло на подаянията и дотациите от Брюксел.

А там дневният ред се определя от френско-германския съюз и европейската номенклатура. Тоест, в страни като България и Гърция например, всяка промяна на олигархично-корупционното статукво ще е сериозно затруднена от зависимостта им от европейските средства, които се разпределят точно с тази цел. Класическа имперска тактика, която е прилагана от редица световни империи през историята.

Връщайки се на бъдещето на Европейския съюз като цяло, вече никой не крие, че борбата е между съществуването на националните държави (а съответно и нациите)и създаването на една Европейска свръхдържава.

Свръхдържава, в която гражданите на отдалечени и малки провинции като България, няма да имат никаква дума относно не само икономиката и политиката, но и социо-културните норми, порядки и "ценности" . В нея процесът по идеологическата унификация, който вече виждаме да върви ускорено, ще бъде завършен и наложен с целия инструментариум на държавната мощ, в това число и репресии, както и ограничаване на свободата на словото (както ЕС иска да наказва цели народи, защото не приемат джендърната идеология, нелегални мигранти или пък се опитват да реформират съдебната си система без разрешение от брюкселския бял сахиб).

Колкото и апокалиптично да звучи, това ще е една свръхдържава, която имайки предвид идеологическия уклон на номенклатурата й, подобно на Съединените щати ще е "земен рай" за корпорациите, но не и за работническата класа, дребния и среден бизнес и така нататък.

Превръщането на Европейския съюз в единна държава, което беше основен приоритет на еврократите, допълнително се засили от кризата с Ковид, който дойде като манна небесна за поддръжниците на еврофедерализма.

Но все пак нищо не е загубено напълно за хората, които вярват в демокрацията, националната държава, суверенитета, социалната справедливост и правото на малкия да изкаже мнението си пред големия. Унгария и Полша, които в никакъв случай не са еталони за некорумпирани държави, все пак доказаха, че има начини да се противодейства засега на европейската номенклатура.

За съжаление, излизането на Великобритания от Европейския съюз ни лишава от най-мощния съюзник на центробежните сили в блока, но за сметка на това, всяка от страните-членки все още има възможност (докато не се появи и "европейски министър на външните работи" и европейско МВнР)да провежда многостранна дипломация. Такава, която да е насочена и към другите полюси на света, като по този начин дава възможност за избор.

Но рано или късно, на дневен ред ще дойде въпросът, в това число и за България или за "последен бой" за реформирането на Европейския съюз, или за напускането му с цел запазване на държавността и интересите на нацията.