/Поглед.инфо/ Дългогодишните опасения на мнозина родолюбиви и демократично мислещи европейски общественици, че Европейският съюз върви към федерализация, унищожение на националните държави и тоталитаризъм, за съжаление, се сбъдват пред очите ни, а никой в България дори и не споменава това. Става въпрос, че новият германски канцлер от Германската социалдемократическа партия Олаф Шолц открито обяви, че федерализацията на Европейския съюз ще е една от основните цели на кабинета му. Това са идеи, които до неотдавна социалдемократите отричаха публично и твърдяха, че става въпрос за спекулации на тези, които те обикновено наричат "крайнодесни". Реториката за федерализация обаче винаги е била неприкрита при основния коалиционен партньор на германските леви, а именно "Съюз 90/Зелените", които станаха известни с това, че в името на американските интереси предпочитат да оставят германския бизнес без достъп до евтиния и надежден руски газ.
В новата "светофарена" коалиция Шолц ще бъде канцлер, водачът на либералната Свободна демократична партия Кристиан Линднер финансов министър (бидейки застъпник на интересите на едрия капитал), а върлата атлантичка и истерична русофобка, която е съпредседател на "Зелените" Аналена Бербок ще е външен министър. Основата на тяхното коалиционно споразумение беше изложена в документ в документ от 178 страници, който включваше 52 000 думи. В него членовете на коалицията се занимаваха с редица въпроси, включително икономиката, миграцията, канабиса и изменението на климата. Един от най-интересните и плашещи параграфи обаче е безсрамната амбиция на новото правителство да работи за „развитието на федерална европейска държава”.
С други думи открито признание, че новият германски кабинет на социалдемократите, зелените и либералите ще работи против националния суверенитет, свобода и демокрацията на 26-те други страни-членки на Европейския съюз. Но на кого ли у нас му пука?! Както каза един от участниците в новото коалиционно правителство на България - "каквото е добро за ЕС и НАТО, е добро и за България", нали? И все пак сред петте милиона жители на страната, надявам се, все още са останали такива, които предпочитат България да не приключи съществуването си мирно и кротко след 14 века история.
И така, нека се върнем към новия германски режим и лунатичните му планове за еврофедерализъм или по-правилно казано за еврототалитаризъм. Удо Булман, който беше водещият преговарящ на ГСДП по европейските въпроси, каза, че „времето го изисква“ и „хората го (превръщането на ЕС в свръхдържава, б.р.) чакат“. Нищо обаче не би било по-далеч от истината. Унгария и Полша гласуват за умерено консервативни и патриотични партии, във Франция при всяко положение президентските избори ще бъдат спечелени от патриотичен кандидат (Земур или Льо Пен), в Италия първа политическа сила е "Лига" на Салвини. Това са все евроскептични партии или такива, които се застъпват за "Европа на нациите". Такива вече има и в самата Германия, Австрия, България и другаде. Очевидно е, че въобще няма масов консенсус относно превръщането на ЕС в тоталитарна свръхдържава, която контролира всеки аспект от живота на гражданите.
Още повече, че както си спомняме, някога прогресивни и по-либерални народи като холандците и французите казаха не на опитите за федерализация чрез референдуми. Какво да кажем за горди нации като унгарците и не само, които едва ли скоро ще позволят да бъдат поставени на колене и управлявани от неизбрани от никого човечета и чиновници в Брюксел, чиито имена повечето граждани рядко са чували?!
Всъщност, във втората най-важна страна в ЕС - Франция, не само, че очакваме победа на патриотичен кандидат на изборите за президент, но анкетите показват, че французите са все по-скептични към неефективния и по-често вреден Европейски съюз.
Както каза един говорител на унгарския премиер Виктор ОРбан, документът на германската коалиция не е "европейска, а очевидно западноевропейска програма", която е "изключително далеч от това, което в централната част на Европа мислим за света и обществата".
Той добави, че новото германско правителство „явно иска Съединени европейски щати, но поне го правят открито, а не чрез скрито разширяване на правомощията на европейските институции и отслабване на правомощията на държавите-членки“.
Трябва да се признае, че досега наистина чиновниците в Брюксел, обслужващи разни задкулисни и корпоративни интереси действуваха потайно и прикрито, а днес не се прикриват, когато се опитват да унищожат 27 европейски държави и нации. Това най-вероятно се дължи на факта, че както известният руски историк проф. Андрей Фурсов казва, глобалистите усещат, че имат малък прозорец от време - около 10 години, за да изпълнят своята програма и цели. Изпуснат ли го, многополюсният свят ще се затвърди необратимо, а с него и мулти-идеологическия и мулти-идеен свят, сиреч неолиберализмът ще загуби ексклузивната си роля като официална и единствена доктрина на света и дори на Европа.
Документът на германската коалиция също говори за стъпки към съгласувана външна политика на ЕС. Той има за цел да премахне принципа на единодушие, като вместо това той се замени с гласуване с квалифицирано мнозинство, което означава, че държавите-членки вече няма да имат право на вето върху външната политика. Това може да доведе до увличане на държави в чуждестранни ангажименти, с които не е задължително да са съгласни. Например на България в русофобски ангажименти. Или на страни като Латвия, които нямат нищо общо с Китай в синофобски ангажименти (неслучаен пример).
С други думи, това което социалдемократи, зелени и либерали предлагат, е отделните държави да изгубят реалното си право на глас. Сбогом демокрация, здравей тоталитаризъм, задвижван от еврофондовете и германско(-американските) шантажи и изнудвания!
За да постигне своите федералистки цели, новото германско правителство ще предостави повече правомощия на Европейския парламент.
Новата коалиция планира да позволи на Европейския парламент да инициира законодателство, което в момента е единствено право на Европейската комисия. И ако сега Европарламентът е безгласна буква и място за добре платена чиновническа кариера на неуспели политици и нагаждачи, то с това предложение той ще се превърне в реален властови център. Става въпрос за същата институция (Европарламентът), която е известна с това, че над 200 от членовете й са официални сътрудници на структурите на милиардера Джордж Сорос. Институция, чиито инициативи са основно или милитаристко-русофобски, или в рамките на зелената идеология и против енергийната сигурност на Европа.
Европейският парламент е най-федералистката от всички институции на ЕС, а освен това е и най-крайната. Всъщност Европейската комисия често действа като спирачка за някои от ексцесиите на парламента, поради което междуинституционалните конфликти са широко разпространени. Вземете например неотдавнашния случай, при който парламентът съди комисията, че не е наказала достатъчно бързо Полша и Унгария за отказ да се съобразят с диктатите на ЕС. Или неотдавнашната анти-руска резолюция на Европарламента, която дори призоваваше за намеса във вътрешните работи на Руската федерация.
Ако зависеше от Еп, то отдавна безумните идеи на Грета Тунберг щяха да се осъществят и енергетиката на континента щеше съвсем да умре, отстъпвайки пред енергийните свръхсили като Русия, САЩ, Китай и ключови държави в сектора от Близкия изток. Нямаше да имаме повече и Българска армия, а вместо това щеше да има Европейска армия, която вече щеше да участва в различни военни интервенции и смяна на режими по цял свят.
И разбира се, държавите, които се отклоняват от фашизоидния план на новата германска власт ще бъдат жестоко нападнати и притиснати. Не е случайно, че либералният фашизоид Ги Верхофстад, който неведнъж е призовавал за цензура и заглушаване на алтернативните гласове, аплодира новото германско правителство.
Разбира се, в България упорито се мълчи по този въпрос, защото националната независимост, свобода и самото съществуване на страната ни отдавна не са ценност за повечето политици, а уви и за част от обществото ни. Доказателството е, че имаме изключително доминация на неолиберални и антинационални, про-европейски и атлантически сили в НС. Но може би все пак предстои промяна? Колелото на историята се върти и последните може да станат първи, дори когато всички ресурси, медии и власт са на страната на компрадорския елит.
