Симеон Миланов

Трите причини, поради които днешна Америка е обречена

/Поглед.инфо/ Тези дни целият свят стана свидетел на поредица от размирици, грабежи и метежи, предизвикани от убийството на млад чернокож мъж от американската полиция. Някои говорят за проблема за гетата и маргинализацията на чернокожите, а други за почти хроничния расизъм на американската полиция.

Симеон Миланов 103043 прочитания
Трите причини, поради които днешна Америка е обречена

/Поглед.инфо/ Тези дни целият свят стана свидетел на поредица от размирици, грабежи и метежи, предизвикани от убийството на млад чернокож мъж от американската полиция. Някои говорят за проблема за гетата и маргинализацията на чернокожите, а други за почти хроничния расизъм на американската полиция.

Но ситуацията е много по-сериозна, отколкото ни се представя. Неслучайно президентът Тръмп каза, че ако се наложи, ще прати Националната гвардия в Минеаполис. Защото това нито са първите, нито последните бунтове, които се случват в САЩ.

Америка има фундаментален проблем. Всъщност, не един, а поне няколко. Тези проблеми са заложени още в далечния 18-ти век, когато се създават Съединените щати.

На първо място, това, разбира се, е социално-икономическият проблем. Въпреки пропагандното клише за "американската мечта", истината е, че днес в САЩ има повече безработни, отколкото по времето на Голямата депресия. Но дори и преди кризата с коронавируса, Америка беше първенец сред развитите държави по броя на бездомни, бедни и просещи. Говорим за едно общество, което сякаш е излязло от най-дистопичните фантастични романи. От едната страна е свръхбогатият елит на Уолстрийт, Вашингтон и Силиконовата долина. Хора като Джеф Безос, за когото вече се говори, че ще стане първият трилионер в историята. Разбира се, и хора като познатия на цяла Източна Европа, Джордж Сорос.

От другата страна са Ръждивият пояс, милионите безработни, хилядите съсипани бизнеси, просяците, реднеците (бялото население в селските райони) и расовите малцинства, които стават все по-бедни, онеправдани и безправни.

Дълго време идеята за Американската мечта беше притегателна сила за хора от цял свят. Американската средна класа изглеждаше многобройна, добре устроена и представена във властта повече, отколкото във всяка друга страна.

Но система, при която печалбата е превърната в най-висша ценност, а държавата, медиите и данъчната система съществуват, за да направят живота на едрия капитал по-лек, няма как да не се изроди.

Всъщност, ако обърнем поглед към историята, ще видим, че това не е прецедент, а тенденция, която се забелязва при всички империи (каквато, да ме извиняват родните либерали, Америка е). Ще бъде ли изненада, ако кажа, че някога великата Римска империя е създадена от група централноиталийски селяни, а завършва битието си под управлението на крупни латифундисти, които за да максимизират печалбите си, си издействат данъчни привилегии и правото да експлоатират дотогава свободното селячество, след като притокът на робска работна ръка е свършил. Познато, нали? А нима Британската империя не беше преди всичко империя на частните интереси? На Източноиндийската търговска компания, Сесил Роудс и ред други подобни величия. Дори Руската империя, в която Петър Велики си мечтаеше да въведе принципа на меритокрацията, се изроди в сбор от частни феодални владения на затворения клуб на руските дворяни.

Днешна Америка не е по-различна, а напротив, тя надминава всички исторически примери в това отношение. Това е страната, в която медиите по цял ден облъчват хората, че видите ли, ако имаш нормално, солидарно здравеопазване, като всички развити и дори развиващи се страни, това е комунизъм. Ако не плащаш 2500 долара за извикване на линейка или 10 хиляди долара за лекарска помощ при раждане, това е най-мракообесен, тираничен и опасен болшевизъм.

Стига се до ситуация, при която финансово-икономическият елит на САЩ, т.е. едрият капитал е отвъд обсега на правосъдието, законите и правилата. Изходът на изборите вече се решава от технологическите гиганти или финансовите донори. И ако някой политик се опита да ги озапти поне малко, резултатът е, че почват да плашат с изтегляне на капиталите си в чужбина, прехвърляне на производства в Азия и разбира се, предизборни компромати.

Вторият голям проблем, който САЩ имат, е расово-етническият. Либералите, медиите и политиците могат да си заравят главите в пясъка като щрауси, но фактите са жестоки. Америка, която ни беше давана за успешен пример на мултикултурализма е точно обратното. Пример за провала му. Преди 30 години Калифорния е била преиумществено "бял" щат. Днес е преимуществено латиноамерикански. Очаква се до няколко години Тексас от бастион на Републиканската партия, да стане бастиот на демократите, но не защото тексасците са получили политически катарзис и са станали либерали, а защото демографията на щата се е изменила и сега той е това, което наричат "minority majority state'' (щат, в който малцинството е мнозинство). Излишно е да се споменава, че там, където американските робовладелци богатееха на гърба на отвлечено и поробено африканско население, днес доминиращата расова група са чернокожите.

Всяка етническа група има своите интереси, културни норми и начин на живот. И в повечето случаи те са несъвместими с тези на другите. Впрочем, едно добро доказателство е фактът, че САЩ са страната на етническия вот. Добре известно е, че ако вие сте бял мъж, протестант от селските райони, вие ще гласувате за републиканците и най-вероятно за някой палеоконсервативен кандидат. Ако сте млада цветнокожа жена, католичка, по всяка вероятност гласът ви ще отиде при демократите.

Дълго време Американската мечта тушираше расовите и етнически проблеми, защото всички бяха обединени във всеобщия американски стремеж за забогатяване. Но културните въпроси винаги са много по-дълбоки, отколкото това, което е на повърхността. Ако не беше така, българите отдавна щяхме да сме приели държавната религия на Османската империя и масово да сме се потурчили, за да се възползваме от "големия османски пазар" (както често обичат да ни говорят родните умнокрасиви османофили). Но етническите групи не изчезват просто така, както им се иска на неолибералите. Няма как англосаксонците, негрите, латиноамериканците, азиатците, индийците, евреите, германците и славяните в САЩ да се слеят просто хей така в еднородна, сива и унифицирана смес, която да служи само като работна ръка и консуматори за едрия капитал.

И когато държавотворният етнос на една държава е малцинство, а в случая на САЩ това са т.нар. WASPs (бели англосаксонци, изповядващи протестантството), самата изначална идея за държавата и легитимността й се губи. Защото гватемалецът и мексиканецът не са в САЩ, за да станат американци, както им се иска на неолибералите. Нито пък чернокожият иска да изгуби своята култура и идентичност. Днес белите американци от нелатински произход са 52,7 % от населението. Очаква се поради ниска раждаемост и неконтролируема имиграция, делът им да падне до под 50 %. Афроамериканците са почти 13 %, но поради ред причини (включително въведената от демократите програма за контролирана раждаемост и въобще високият брой на абортите), броят им не се увеличава. Латиноамериканците са минимум 20 %, но никой всъщност не е сигурен колко са реално.

Въпреки идиличните представи за мултикултурализма, демографските статистики на САЩ показват, че в страната има реална предпоставка за сериозен конфликт. Тук не е въпросът какво ни се харесва, а какво може да стане или какво вече става. Гетата и т.нар. ''no-go-zones'' (зони, в които дори полицията не влиза) в Париж, Лондон и Франкфурт, за Америка са много стар и все по-разрастващ се проблем. Всъщност, ежедневие. И честността изисква да подчертаем един факт - няма случай в човешката история, когато държавотворната етническа група да е паднала под 50 % и държавата й да е оцеляла. Не и в познатия си дотогава вид.

Последният голям проблем, който заплашва Америка, това е политическото разделение. То е нормално за всяка демокрация и не само, но в САЩ е стигнало непознати досега размери. Демократи и републиканци не спорят просто за нивото на данъчните ставки или коя да е следващата жертва на американската външна политика, а за самата същност на страната. За въпроси като това какво трябва да се излъчва по медиите. Каква история трябва да учат американските деца. Какво значи да си "американец". И твърде често се случва тълпа от развилняли се американски студенти (не афроамериканци, а най-често бели), привърженици на демократите и либерализма, да провалят речта на някой републиканец, при това с камъни. Или пък симпатизант на републиканците, на когото му е дошло до гуша и е стигнал до опасно ментално състояние, да извади легалното си автоматично оръжие и да открие стрелба по либерали, етнически или сексуални малцинства.

По време на Втората световна война американското общество е що-годе единно. Всички, независимо от пристрастията си, застават зад лозунга за победата. Днес никой не може да си представи консервативният земеделец или протестантски пастор от Тенеси и Мисисипи да се обедини за каквото и да е с либералния хипстър от Сан Франциско или Ню Йорк. Това се отразява и на политическите битки. Неотдавна в своя предизборна реклама Тръмп каза, че от изборите ще зависи бъдещето на цялата цивилизация. От друга страна, демократите се надпреварват да наелектризират електората си, обяснявайки, че още един мандат на Доналд Тръмп и САЩ ще се превърнат в копие на Третия Райх.

Консерваторите не гледат и не вярват на либерални медии като Си Ен Ен. Либералите се подиграват с консервативни медии като Фокс нюз.

Политическото разделение е стигнало до такива умопомрачителни нива, че влияе дори на безобидни неща като кулинарията, музиката или спорта.

Нека не забравяме как, когато Тръмп спечели изборите, се появиха ред възмутителни реакции от страна на известни либерали, в това число и призиви за насилие и дори убийство на новия президент. От другата страна, на барикадата са не по-малко ожесточени. Като човек, който контактува с американци, няма как да не остана изумен, когато чуя някой иначе културен човек да казва, че "когато почне гражданската война, либералите ще умрат от глад, а и оръжията са при нас".

Демографските диспропорции и междуетническото напрежение, комбинирани с икономическите проблеми, изчезването на средната класа и превръщането на богатите в още по-богати и седящи над всякакъв закон и справедливост, са все бомби със закъснител. Политическото напрежение само ще раздухва тези проблеми и ще наелектризира противоположните лагери до степен, отвъд която няма връщане.

Американската мечта е просто утопия, а ежедневните сблъсъци и конфликти в САЩ са доказателство. Ако най-негативните прогнози за кризата се сбъднат, въобще не е изключено напрежението да ескалира във втора гражданска война. При предишната разделението между Юга и Севера беше далеч по-малко. Дори това да не се случи, в САЩ са взели превес сложни процеси, които все повече ще разделят американското общество и ще правят съществуването на държавата в този й вид невъзможно. Каквото и да се случи, последствията ще се усетят в цял свят и особено в Европа, която от 70 години е твърде зависима от САЩ. Процесите в ядрото на една империя винаги повлияват на периферията.

Още от Симеон Миланов

РЕПРЕСИИТЕ ПОЧНАХА: Атлантическият режим си умира от страх
Симеон Миланов

РЕПРЕСИИТЕ ПОЧНАХА: Атлантическият режим си умира от страх

/Поглед.инфо/ От ДАНС, очевидно по политическа поръчка, вчера арестуваха председателя на НД Русофили - Пловдив и член на ИБ на ГС на БСП-Пловдив, Златомир Дьовленски. Уж по обвинение, че бил разкривал държавни тайни. Моля?! Ало, ДАНС, вие шегувате ли се с нас? Младши експерт в община Родопи на Пловдив разкрива държавни тайни? Че той има ли въобще достъп до нещо, което го няма в интернет?

09.07.2024 12:17
Каква ще бъде съдбата на Източна Европа след войната в Украйна?
Симеон Миланов

Каква ще бъде съдбата на Източна Европа след войната в Украйна?

/Поглед.инфо/ Доклад на Симеон Миланов на конференцията ""Две години война в Украйна - какво следва след "края на историята"?, организирана от Суворовския институт във Виена с участието на проф. Александър Дугин.

28.02.2024 13:51
Путин - Тъкър Карлсон - сблъсък на два свята и две цивилизации с различно светоусещане
Симеон Миланов

Путин - Тъкър Карлсон - сблъсък на два свята и две цивилизации с различно светоусещане

/Поглед.инфо/ Сблъсъкът на два свята и две цивилизации с различно светоусещане, но обединени от една обща, по мащабите си есхатологична заплаха - това е, което видях преди всичко в интервюто на консервативното острие на Америка (което в Русия би минало в най-добрия случай за умерен и класически либерал) с по-скоро либералния президент на Русия (който на Запад би минал за ултра/палео-консерватор и реакционер). Тъкър видимо се изнерви и както сам каза, "не разбра какво е отношението" на краткия исторически преглед, който Путин направи, започвайки още от Рюрик и появата на Киевска Рус през 9-и век. Защо? Защото Тъкър, макар и консерватор в Америка, е преди всичко жител на Новия свят, с неговото светоусещане и разбиране за историята като нещо линеарно - сякаш това, което се е случвало преди, няма отношение към това, което се случва сега.

25.02.2024 03:47
Ако изборите бяха днес, Тръмп бие. Какви ще са последствията?
Симеон Миланов

Ако изборите бяха днес, Тръмп бие. Какви ще са последствията?

/Поглед.инфо/ Въпреки политическите преследвания, изразени в 4 дела и 91 обвинения срещу него, дори най-либералната социология е категорична - Доналд Тръмп бие Джоузеф Байдън, ако изборите в САЩ бяха днес. Според проучване, поръчано от либералната (sic!) медия NBC, 46 % от американците биха гласували за републиканеца срещу 44 %, които биха избрали демократа. Като добавим снощната победа на Герд Вилдерс в Холандия, както и задаващата се национално-консервативна вълна на европейските избори, се очертава допълнителна ерозия на крипто-тоталитарния либерален ред, който глобалистките кръгове и спекулативен капитал се опитваха да наложат над Западния свят през последните три-четири десетилетия.

24.11.2023 14:02

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07