/Поглед.инфо/ Тези дни целият свят стана свидетел на поредица от размирици, грабежи и метежи, предизвикани от убийството на млад чернокож мъж от американската полиция. Някои говорят за проблема за гетата и маргинализацията на чернокожите, а други за почти хроничния расизъм на американската полиция.

Но ситуацията е много по-сериозна, отколкото ни се представя. Неслучайно президентът Тръмп каза, че ако се наложи, ще прати Националната гвардия в Минеаполис. Защото това нито са първите, нито последните бунтове, които се случват в САЩ.

Америка има фундаментален проблем. Всъщност, не един, а поне няколко. Тези проблеми са заложени още в далечния 18-ти век, когато се създават Съединените щати.

На първо място, това, разбира се, е социално-икономическият проблем. Въпреки пропагандното клише за "американската мечта", истината е, че днес в САЩ има повече безработни, отколкото по времето на Голямата депресия. Но дори и преди кризата с коронавируса, Америка беше първенец сред развитите държави по броя на бездомни, бедни и просещи. Говорим за едно общество, което сякаш е излязло от най-дистопичните фантастични романи. От едната страна е свръхбогатият елит на Уолстрийт, Вашингтон и Силиконовата долина. Хора като Джеф Безос, за когото вече се говори, че ще стане първият трилионер в историята. Разбира се, и хора като познатия на цяла Източна Европа, Джордж Сорос.

От другата страна са Ръждивият пояс, милионите безработни, хилядите съсипани бизнеси, просяците, реднеците (бялото население в селските райони) и расовите малцинства, които стават все по-бедни, онеправдани и безправни.

Дълго време идеята за Американската мечта беше притегателна сила за хора от цял свят. Американската средна класа изглеждаше многобройна, добре устроена и представена във властта повече, отколкото във всяка друга страна.

Но система, при която печалбата е превърната в най-висша ценност, а държавата, медиите и данъчната система съществуват, за да направят живота на едрия капитал по-лек, няма как да не се изроди.

Всъщност, ако обърнем поглед към историята, ще видим, че това не е прецедент, а тенденция, която се забелязва при всички империи (каквато, да ме извиняват родните либерали, Америка е). Ще бъде ли изненада, ако кажа, че някога великата Римска империя е създадена от група централноиталийски селяни, а завършва битието си под управлението на крупни латифундисти, които за да максимизират печалбите си, си издействат данъчни привилегии и правото да експлоатират дотогава свободното селячество, след като притокът на робска работна ръка е свършил. Познато, нали? А нима Британската империя не беше преди всичко империя на частните интереси? На Източноиндийската търговска компания, Сесил Роудс и ред други подобни величия. Дори Руската империя, в която Петър Велики си мечтаеше да въведе принципа на меритокрацията, се изроди в сбор от частни феодални владения на затворения клуб на руските дворяни.

Днешна Америка не е по-различна, а напротив, тя надминава всички исторически примери в това отношение. Това е страната, в която медиите по цял ден облъчват хората, че видите ли, ако имаш нормално, солидарно здравеопазване, като всички развити и дори развиващи се страни, това е комунизъм. Ако не плащаш 2500 долара за извикване на линейка или 10 хиляди долара за лекарска помощ при раждане, това е най-мракообесен, тираничен и опасен болшевизъм.

Стига се до ситуация, при която финансово-икономическият елит на САЩ, т.е. едрият капитал е отвъд обсега на правосъдието, законите и правилата. Изходът на изборите вече се решава от технологическите гиганти или финансовите донори. И ако някой политик се опита да ги озапти поне малко, резултатът е, че почват да плашат с изтегляне на капиталите си в чужбина, прехвърляне на производства в Азия и разбира се, предизборни компромати.

Вторият голям проблем, който САЩ имат, е расово-етническият. Либералите, медиите и политиците могат да си заравят главите в пясъка като щрауси, но фактите са жестоки. Америка, която ни беше давана за успешен пример на мултикултурализма е точно обратното. Пример за провала му. Преди 30 години Калифорния е била преиумществено "бял" щат. Днес е преимуществено латиноамерикански. Очаква се до няколко години Тексас от бастион на Републиканската партия, да стане бастиот на демократите, но не защото тексасците са получили политически катарзис и са станали либерали, а защото демографията на щата се е изменила и сега той е това, което наричат "minority majority state'' (щат, в който малцинството е мнозинство). Излишно е да се споменава, че там, където американските робовладелци богатееха на гърба на отвлечено и поробено африканско население, днес доминиращата расова група са чернокожите.

Всяка етническа група има своите интереси, културни норми и начин на живот. И в повечето случаи те са несъвместими с тези на другите. Впрочем, едно добро доказателство е фактът, че САЩ са страната на етническия вот. Добре известно е, че ако вие сте бял мъж, протестант от селските райони, вие ще гласувате за републиканците и най-вероятно за някой палеоконсервативен кандидат. Ако сте млада цветнокожа жена, католичка, по всяка вероятност гласът ви ще отиде при демократите.

Дълго време Американската мечта тушираше расовите и етнически проблеми, защото всички бяха обединени във всеобщия американски стремеж за забогатяване. Но културните въпроси винаги са много по-дълбоки, отколкото това, което е на повърхността. Ако не беше така, българите отдавна щяхме да сме приели държавната религия на Османската империя и масово да сме се потурчили, за да се възползваме от "големия османски пазар" (както често обичат да ни говорят родните умнокрасиви османофили). Но етническите групи не изчезват просто така, както им се иска на неолибералите. Няма как англосаксонците, негрите, латиноамериканците, азиатците, индийците, евреите, германците и славяните в САЩ да се слеят просто хей така в еднородна, сива и унифицирана смес, която да служи само като работна ръка и консуматори за едрия капитал.

И когато държавотворният етнос на една държава е малцинство, а в случая на САЩ това са т.нар. WASPs (бели англосаксонци, изповядващи протестантството), самата изначална идея за държавата и легитимността й се губи. Защото гватемалецът и мексиканецът не са в САЩ, за да станат американци, както им се иска на неолибералите. Нито пък чернокожият иска да изгуби своята култура и идентичност. Днес белите американци от нелатински произход са 52,7 % от населението. Очаква се поради ниска раждаемост и неконтролируема имиграция, делът им да падне до под 50 %. Афроамериканците са почти 13 %, но поради ред причини (включително въведената от демократите програма за контролирана раждаемост и въобще високият брой на абортите), броят им не се увеличава. Латиноамериканците са минимум 20 %, но никой всъщност не е сигурен колко са реално.

Въпреки идиличните представи за мултикултурализма, демографските статистики на САЩ показват, че в страната има реална предпоставка за сериозен конфликт. Тук не е въпросът какво ни се харесва, а какво може да стане или какво вече става. Гетата и т.нар. ''no-go-zones'' (зони, в които дори полицията не влиза) в Париж, Лондон и Франкфурт, за Америка са много стар и все по-разрастващ се проблем. Всъщност, ежедневие. И честността изисква да подчертаем един факт - няма случай в човешката история, когато държавотворната етническа група да е паднала под 50 % и държавата й да е оцеляла. Не и в познатия си дотогава вид.

Последният голям проблем, който заплашва Америка, това е политическото разделение. То е нормално за всяка демокрация и не само, но в САЩ е стигнало непознати досега размери. Демократи и републиканци не спорят просто за нивото на данъчните ставки или коя да е следващата жертва на американската външна политика, а за самата същност на страната. За въпроси като това какво трябва да се излъчва по медиите. Каква история трябва да учат американските деца. Какво значи да си "американец". И твърде често се случва тълпа от развилняли се американски студенти (не афроамериканци, а най-често бели), привърженици на демократите и либерализма, да провалят речта на някой републиканец, при това с камъни. Или пък симпатизант на републиканците, на когото му е дошло до гуша и е стигнал до опасно ментално състояние, да извади легалното си автоматично оръжие и да открие стрелба по либерали, етнически или сексуални малцинства.

По време на Втората световна война американското общество е що-годе единно. Всички, независимо от пристрастията си, застават зад лозунга за победата. Днес никой не може да си представи консервативният земеделец или протестантски пастор от Тенеси и Мисисипи да се обедини за каквото и да е с либералния хипстър от Сан Франциско или Ню Йорк. Това се отразява и на политическите битки. Неотдавна в своя предизборна реклама Тръмп каза, че от изборите ще зависи бъдещето на цялата цивилизация. От друга страна, демократите се надпреварват да наелектризират електората си, обяснявайки, че още един мандат на Доналд Тръмп и САЩ ще се превърнат в копие на Третия Райх.

Консерваторите не гледат и не вярват на либерални медии като Си Ен Ен. Либералите се подиграват с консервативни медии като Фокс нюз.

Политическото разделение е стигнало до такива умопомрачителни нива, че влияе дори на безобидни неща като кулинарията, музиката или спорта.

Нека не забравяме как, когато Тръмп спечели изборите, се появиха ред възмутителни реакции от страна на известни либерали, в това число и призиви за насилие и дори убийство на новия президент. От другата страна, на барикадата са не по-малко ожесточени. Като човек, който контактува с американци, няма как да не остана изумен, когато чуя някой иначе културен човек да казва, че "когато почне гражданската война, либералите ще умрат от глад, а и оръжията са при нас".

Демографските диспропорции и междуетническото напрежение, комбинирани с икономическите проблеми, изчезването на средната класа и превръщането на богатите в още по-богати и седящи над всякакъв закон и справедливост, са все бомби със закъснител. Политическото напрежение само ще раздухва тези проблеми и ще наелектризира противоположните лагери до степен, отвъд която няма връщане.

Американската мечта е просто утопия, а ежедневните сблъсъци и конфликти в САЩ са доказателство. Ако най-негативните прогнози за кризата се сбъднат, въобще не е изключено напрежението да ескалира във втора гражданска война. При предишната разделението между Юга и Севера беше далеч по-малко. Дори това да не се случи, в САЩ са взели превес сложни процеси, които все повече ще разделят американското общество и ще правят съществуването на държавата в този й вид невъзможно. Каквото и да се случи, последствията ще се усетят в цял свят и особено в Европа, която от 70 години е твърде зависима от САЩ. Процесите в ядрото на една империя винаги повлияват на периферията.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели