/Поглед.инфо/ От както се появи корона–вирусът солидарността между страните–членки на ЕС, която бе фундаментът на европейското единство, сякаш се изпари. Нещо повече – въпреки перспективата от загубата на още десетки хиляди човешки животи, лидерите на съюза определиха като недопустими помощите от Китай и Русия в борбата срещу Covid-19.
Предложените от ЕК мерки, включително и за обхвата на фонд „Солидарност”, макар и със закъснение, не могат да тушират негативите от очевидния факт, че не бе помогнато своевременно на Италия и Испания в борбата срещу пандемията, а някои едностранни мерки, като тези на Германия за затваряне на границите в разрез с Шенгенското споразумение, обтегнаха отношенията със съседните страни. Въпреки загубата на доверие и сигналите за национален егоизъм, всичко би било поправимо, ако ЕК и Германия не бяха стартирали антикитайска и антируска кампания по повод на оказаната помощ за Италия и други страни с медицинско защитно облекло и екипи от специалисти. Защото от нея неизбежно възниква въпросът, как ще реагират останалите европейски страни–членки и някои балкански страни, които също приеха или се обърнаха за помощ към Китай, на посланията и предупрежденията на тази кампания.
Макар че в доклад на Министерството на отбраната на Германия за състоянието на средата за сигурност се признава, че ЕС и държавите –членки се били оказали „само частично надеждни” в случая да предоставят помощ на съюзническа държава, Берлин и Брюксел залагат на стартиране на политически натиск и идеологическа кампания. В следващите месеци, както в ЕС, така и в НАТО можело да се очакват остри дебати относно поведението на страните–членки към Китай и Русия. Това заплашително послание се съдържа в доклада на германското МО. Върховният представител по външна политика и сигурност на ЕС Жозеф Борел предупреждава, че е в ход „глобална битка” между посланията на двете страни и на Запада, а Китай разпространявал тезата, че „за разлика от САЩ, е напълно отговорен и надежден партньор”. А би трябвало „да се противопоставим на борбата за влияние чрез политика на щедростта”. Значи ли това обаче, че болшенството страни, между които и България, разчитащи на помощ от Китай за доставка на медицински защитни средства и тестове ще трябва да се откажат в името на политическата солидарност?
Убеждението за агресивна посока в следващите послания на Брюксел към Китай и Русия в опит да се въвлекат и останалите страни–членки се засилва от актуалните указания към специалната група „EU East Stratcom”. Тази група беше създадена през 2015 г. за борба с дезинформацията в 7 държави от Източна Европа и Кавказ, както и Русия с годишен бюджет от 3 млн евро. Тя имаше за задача да създава мрежи от журналисти, а за целеви групи на своите „комуникационни материали” бе обявила „младите хора” и „академичните среди”. В изпратената до нея нова позиция във връзка с Covid-19 като „фалшива новина” се класифицират изявления като „ЕС не е готова да осигури спешна помощ, затова трябва да разчитаме на външна помощ, например от Китай.” или „Китай помага на ЕС, докато Брюксел изоставя страните–членки”. Медиите вече поддеха тези примери и ги обявиха за „фалшиви новини”. Пръв реагира италианският «Lа Stampa», че руската помощ била безполезна. Британският „Гардиън” публикува вътрешен документ на Службата по външна политика и сигурност на ЕС, в който се твърди, че руските медии разпространяват фалшиви новини за Covid-19 с цел да изострят още повече кризата в западноевропейските страни. Как това кореспондира обаче с оказаната помощ и какъв интерес би имала Москва от смъртта на хиляди хора, така и не става ясно.
Кой би се радвал на трагедията в Европа и САЩ? Със сигурност не Русия и Китай, което се опитват да внушат някои болни мозъци. В уводната статия на едно от изданията на „Ислямска държава” /al Naba/ четем, че „корона–вирусът е изпратен от Алах за да омаломощи нациите на кръстоносците”. Известни лидери на „Ал Кайда” и представители на „Хайат Тахрир аш Шам” /подкрепяна от Турция в Идлиб/ призовават последователите си да не се отказват от джихад в западните страни. Но няма да е учудващо, ако кризата в Европа съвпадне с нова терористична вълна, защото терористите винаги са използвали слаби моменти на противника си.
„Нойе Цюрихер Цайтунг” също внушава, че „Москва с фалшиви новини за корона–вируса внася несигурност”. Но разбира се, не споменава, че срещу Москва стои медийната продукция на „EU East Stratcom”. Излиза, че различните мнения по борбата с пандемията в ЕС са доказателство за демократични отношения. Различията на мненията в Русия са „подтискане на критиката”. Всичко, което идва от Кремъл е недостоверно, дезинформация. Абсурдна пропаганда във време на общочовешка трагедия, която изостря ненужно отношенията и блокира спешно необходима взаимопомощ. Трябва ли да се злоупотребява с пандемията, отнемаща безброй невинни жертви за да се сее омраза и то по официална поръчка на ЕС?
Американски експерт по сигурността от Enterprise Institut /AEI/ прави „извод”, че Китай можел да използва момента, в който САЩ и другите западни страни са ангажирани с управление на кризата в здравеопазването за да увеличат натиска си върху Тайван или продължат експанзията си в южнокитайско море, което би било провокация спрямо Запада. За да правиш такива дълбокомъдрени „изводи” в момент, когато самият Китай и все повече други страни губят десетки хиляди хора, а на хоризонта се задава икономическо цунами, трябва да си доста деформиран „експерт”.
Друга нестандартна, но по–смислена теза излага политологът Максимилиан Майер: „След края на пандемията ще имаме един променен световен ред и в неговите рамки източноазиатските страни биха могли да назовем „новите глобални сили в здравеопазването”.
Парадоксалното е, че САЩ са в такова състояние на битката със заразата, че самите те ще се нуждаят от помощи. Но самата им политика, например на водене на търговски войни, затормозява борбата срещу Covid-19, например включително доставките на медицински продукти. Затова към момента се предлага премахване макар и само на най–ниските мита за внос от Китай на защитни маски, медицински ръкавици, престилки, стетоскопи и др., но все още 33 други стоки, както и тези с 25% мито остават в зоната на ограниченията. А броят на починалите през следващите 4 месеца се очертава според американски експрети между 38 000 и 162 000. Политика, която надделява над здравия разум.
Последната среща на върха на ЕС на 26 март, проведена по интернет, бе на ръба на провала, защото не бяха преодоляни противоречията между страните. А по ирония на съдбата датата съвпадна с тази на влизането в сила на Шенгенското споразумение преди 25 години. Днес обаче всички страни с изключение на Ирландия са въвели ограничения на границите си. Засегнати са и основните маршрути за товари, включително и на медицинско оборудване и медицински материали.
Северните страни настояваха всяка страна сама да се справя с излизането от кризата, а южните призоваваха за коориднирани действия. Благодарение на натиска на Испания и Италия лидерите на ЕС възложиха на работна група да разработи предложения в срок от 15 дни / а не 3, както ни информира българския премиер/. Германия и Холандия бяха против използването на общи ресурси за излизане от кризата.
Очевидно ЕС е разтърсен не за първи път от недостига не само на едно „антивирусно” средство, което в случая е солидарността. Морално мотивирани ли са политическите действия на един демократичен съюз, отричащи помощ за умиращи хора?
Бившият шеф на Европейския парламент Антонио Тайани говори за „страхлива Европа”: „Ако това продължи така, ЕС ще бъде отвят от корона–вируса”. Разбира се, че г–н Тайани има пълно право на тази емоционална оценка. ЕС няма как да бъде „отвят” от днес за утре, но центробежни тенденции в страни като Италия и Испания се очератават още днес. Италианският премиер Джузепе Конте след противопоставянето си с германския канцлер Ангела Меркел на 26. 03. заяви: «Ако Европа не покаже, че е на висотата на това безпрецедентно предизвикателство, целият европейски проект рискува да изгуби, в очите на собствените ни граждани, основанието си да съществува».Унгария е подложена отново на критики заради антикризисното си законодателство, а западни политици открито заявяват, че такива страни нямат място в ЕС, защото се „отдалечавала от европейските ценности”.
В близък план ЕС трябва или да помогне на страните от периферията или да се свие само в център, загрижен за себе си. Без трансформиране на ЕС в нова интеграционна форма, като държи сметка и за глобалните промени, той действително би бил обречен.
