/Поглед.инфо/ Следва ли разпад?
Безусловно от вчера най-важната тема е резултатът от референдума в Обединеното кралство. И бъдещите промени, които тепърва ще се разгръщат във всевъзможни посоки. Дори не е важно дали системните партии ще се съобразят с мнението на суверена или ще анулират резултата. Важното е, че един процес, който започна с гръцкото OXI, днес премина точката, след която връщане назад просто няма.
Тук е редно да отворим една уж нямаща нищо общо скоба. Тя е обусловена от особения статут на Кралството като член на ЕС. Член с особен статут и отношение към националната си идентичност. Точно там се претвори на практика фридмановият неолиберален модел – чрез Тачъризма в Европа, паралелно с Рейгънизма при презокеанските ни „братя” от 80-те години. Модел, който уж ликвидира идеологиите и постави прагматизма на капитала да доминира над обществото. Модел, довел до сегашното състояние на мнозинството държави и тежкото състояние на гражданите им. Модел, чиито апогей е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП). Модел, родил се от утопията за „края на историята” на Фукуяма.
Защо отворих тази скоба? Защото чрез този референдум фактически почти целият политически елит и системни партии бяха победени от хората в Кралството. Народът в мнозинството си каза „стига”. Когато нещо е изпразнено от съдържание то няма как да ни лъже вечно. Идеологията на патриотичното и националното се върна на сцената. Убеден съм, че само борбата между идеологиите може да роди нещо нормално. Досегашното прикриване зад прагматизма бе една изкуствена маска – маската на уж лявото и на уж демократичното дясно. Тази маска ражда чудовища, пуска чудовищата в двора ни, позволява да ни превземат.
Но все пак да погледнем върху конкретните причини.
Корпоративният договор ТТИП цели да превърне транснационалните корпорации в единствен господар в Европа, да обезсили и после да ликвидира нациите, да направи конституциите ни безполезни. Европейската бюрокрация доказа, че е готова да прегази всичката нормалност, законност и национална идентичност само и само да наложи ТТИП. Но явно на основния едър бизнес в Англия това не му хареса. А става дума за капитал с вековни традиции. Неслучайно кралското семейство застана зад Brexit. Не си правя илюзии, че ако все пак обединена Европа се включи в ТТИП като в един оруелов контракт, то Англия ще остане без поражения. Но едно е те отсега нататък да преговарят сами и да извлекат максимални ползи за страната си, друго е да са част от една командвана от Брюксел и Берлин общност, работеща срещу собственото си бъдеще, готвещa се да се самообезглави.
Друга причина е отношението на Европа към Руската федерация. Не е тайна, че една немалка част от капитала и личните инвестиции на руският бизнес е точно в Англия. Политиката на противопоставяне с Русия, граничеща с подготовка за военна разправа с Русия, носи икономически загуби на Кралството. Излизането от ЕС ще позволи една балансирана политика спрямо Русия и курса на Путин.
Не трябва да се изпуска и темата с бежанците. Обединеното кралство има изградена нелоша политика спрямо имигрантите. И като империя тя не е от вчера. За разлика от налаганата от Меркел, напълно самоубийствена бежанска политика в континента. Англичаните избързват, за да не бъдат повлечени от пагубната политика в Европа, имайки предвид, че все още сме видели само малка част от щетите, които огромната маса бежанци ще нанесат, променяйки лицето на Европа.
И докато Европа задълбочава двете си скорости на движение, Англия реши да излезе в паралелна своя писта. Днес може да има северни потоци едно и две, но южен не разрешават. Знае ли се утре какво може да се заповяда на Кралството. А колко по-добре е да решаваш сам.
Досега Европа радикално се разделяше на брюкселска логика срещу обществените реалности и истината в живота на народите и националните икономики. Европа, вместо да бъде развивана като обединение на суверенни нации, бе смачкана и превърната в бюрократична власт, която в националните държави и техните лидери виждаше по-скоро враг. Но нациите в Европа не желаят да предадат своята идентичност, все повече от тях започват открита борба за своя суверенитет. Обръщат се и към различни форми на икономически протекционизъм, за да съхранят родния си капитал. По логиката „като ще е капитализъм, по добре да е наш капитализъм отколкото техен”. И така се стигна до референдума в Кралството. И до неговия уж изненадващ резултат. Подобни искания обявиха още в първите часове гласове от Франция и Холандия, очаквам от Унгария и Австрия, както и от Гърция, а защо не и от България.
Неадекватните Меркел, Оланд, юнкеровци и брюкселска администрация е време да обърнат внимание на този мощен шамар. Дали реално Кралството ще напусне съюза вече няма значение. Шамарът е оглушителен.
Какви конкретни изводи може да си направим тук?
Предвещанията за апокалипсис и край на света при разпад на ЕС вече нямат сила. Разби се мантрата за невъзможността на съществуването без Съюза. Българите вече могат да дишат спокойно: щом други се осмеляват да градят бъдещето си без оковите на Брюксел, защо да не опитаме и ние? Поне да имаме предвид и такава възможност. Без Борисов всичко свършва, ооо, ужас! Е, щом и без ЕС можем да оцелеем и дори да се развиваме, то и подобната мантра за Господаря сама ще се разпадне в прахта. Референдумът в Обединеното кралство ни освобождава от подобни мантри и клещите на страхливата безпомощност. Обръща ни към нашите собствени интереси. Дава ни смелост и енергия да се преборваме за тях.
Приключи и божественото поклонение пред неолиберализма. Идеологиите тепърва ще възкръснат и който не го разбира това е само в негов ущърб. И то не идеологиите като начин за печелене на избиратели, а като ориентир при правене на реална политика. Защото винаги ще има нужда от политики в полза за мнозинството трудещи се, а не само за елита и капитала.
Вече 6 години в България се натрупва и засилва евроскептицизмът. Но до вчера той бе всячески прикриван. Сега вече и аргументите на евроскептиците ще бъдат включени в обществения дебат. Надявам се равностойно. За да има по-малко дебилска политическа коректност и повече реализъм и отстояване на себе си в европейското семейство.
Г-н Премиерът сега трябва да реши – довчера слушаше началниците, но от утре ще има много различни началници, кой ще слуша? Вече не можем да бъдем йесмени. И за разлика от нас, Англия не вярвам да си навреди сама. Нали няма наивници, които си мислят, как Кралството се е прекарало? Че страна с такава история взима ей така, емоционално такива решения?
Камерън подаде оставка, ред е на Юнкер. Политическата традиция поне на Запад го изисква. Като един от виновниците за сегашното разнебитено състояние на Съюза е редно и Меркел да поеме по този път. Решение има и ако политиците в Европа не го вземат е видно, че гражданите на отделните страни ще го направят.
И понеже споменах един автор няколко пъти. Когато Оруел пише романа си „1984”, той го прави с цел да ни изплаши от тоталитарните режими представени като комунистически. Но от сегашната позиция ясно се вижда, че описаното от Оруел е това, в което днес се опитват да превърнат европейските демократични и цивилизовани общества. „Фашизмът никога не спи”, той бди като последен защитен вариант, когато системата на капитала е застрашена, когато масите станат опасно мнозинство, което използва демокрацията, за да отстоява интересите си. С референдума в Кралството, транснационалният капитал и марионетните правителства в Европа отново се сблъскаха с народа, изпуснаха своята манипулирана демокрация, а народът сам я използва, за да каже своето зашеметяващо „не”.
Ето, вижте сами: над 70% изборна активност, предишният път е била такава през 1992 година, когато са се прощавали с великата Маргарет Тачър. И повече от половината гласували казват категорично своето „не”, казват „КРАЙ, за нас има друго по-добро бъдеще!”
