/Поглед.инфо/ Издислав. Това не е припев от песен, смешка от социалните мрежи или братът на Десислав според „новия морал”. Онзи уродливият дето обръща на обратно всички морални ценности и истини. Това е диагноза. Еманация на неграмотността, на културната деградация и безсилието на образователната система.
Преходът от „Тигре, тигре” до Издислав – еволюцията като дееволция, или как Радката пиратка победи. Варварите нахлуха и си устроиха оргия насред амвона на хилядолетна култура, а Издислав възседна трона. Диагноза на развитието на идното поколение. А последните данни го потвърждават. Оказва се, че образованието у нас далеч не дава равен старт на българските деца спрямо връстниците им в останалите държави от ЕС. Освен това все повече деца у нас дори не завършват училище, а 70% от безработните са именно неграмотни и с ниско образование.
Оповестено тези дни изследване на PISA показа, че 41,5% от българските ученици на 15-16 години са функционално неграмотни по четене. На практика това означава, че една солидна част от децата в гимназиалния курс на обучение у нас не са способни да осмислят това, което са прочели, и още повече - не са способни да го разберат. Проблеми при средношколците се виждат дори в основни предмети като математиката и природните науки – там функционално неграмотните е съответно - 42% и 37,9%.
В четенето и в математиката българските ученици са с най-лошия резултат сред връстниците си в ЕС. В Общността единствено Румъния е след нас, и то само в природните науки. За сравнение процентът във Виетнам е едва 6, а за Финландия - 8,1%. По определени критерии за грамотност пред нас са дори Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. В изследването участват половин милион ученици от общо 72 държави, във възрастовата категория 15-16 години.
Същевременно, разликата в резултатите на децата от най-бедни семейства у нас и тези от заможните е 124 точки в четенето (40 точки се равняват на знания и умения, които се придобиват за една учебна година), което означава, че социално слабите деца изостават спрямо връстниците си с над 3 години. По-голяма част от изоставащите деца са социално слаби - 59%. Следователно, у нас не може да се говори за равен старт, равни права и равни възможности в образованието, спрямо другите страни от ЕС. Оказва се обаче, че и децата на заможни и образовани родители изостават –17% от тях са с много ниски резултати. А това вече е сигнал за влошена образователна среда.
Броят на изцяло неграмотните също нараства - до 15,1%. А отлично представилите се деветокласници, са едва 2,9%, при средно са ЕС – 7,8%. Във Финландия те са 14,5%, или пет пъти повече.
Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на МОНМ вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език и имат проблеми при усвояването му.
Друг проблем на българското образование е, че по ранно отпадане от училище ние сме в четвъртата група на най-лошите резултати и най-голямата липса на прогрес, показа мониторинг на ЕК преди 3 месеца. Според него, процентът на хората със затруднения при четене у нас е бил най-високият в ЕС. Отделно, че средно българинът чете по 0,5 книги на година. Интелигентността на нацията също пада драстично. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан.
Още един извод от мониторинга е, че не достигаме средните европейски нива за владеене на чужди езици. А езиковият фундамент както и грамотността се залагат в средното образование. После защо студентите са масово неграмотни. Мнозина от тях всъщност знаят чужд език, но не знаят елементарни правила на българския. Всичко това е сигнал, че средното образование се намира в тежка морална и институционална криза. Кой е виновен?
Образователната система и провежданата политика е в основата за развитието на един сектор и човешкият ресурс, за който той отговаря. България е сред държавите -членки на ЕС, които заделят най-малко пари за образование, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. През последните години страната ни е отделила средно 3,6% от БВП за образование. Докато в развитите държави този процент е 7-8%. Образованието е имало най-голяма тежест в държавните разходи на Естония (16,9% от общите разходи), и Исландия - с 16,7%.
Фактът, че с течение на годините българските младежи стават все по-неграмотни и незаинтересувани от образованието си, пък е сигнал за нивото на образователния процес, в това число учебници и учители. Много ученици се оплакват, че все по-често в учебниците си срещат неясни понятия, тежък научно – бюрократичен стил и сложни теми, които са неразбираеми за тях. Често дори родителите изумяват от сложността на стила на учебниците, а би следвало да са разбираеми от деца. Те объркват не само родители, но и самите учители. А всъщност учебникът трябва да улеснява и помага, не да затруднява усвояването на иначе достъпен материал. Освен това, не може например в пет различни училища да има пет различни учебника по български език, по които се обучават учениците. А ако едно дете смени училището?
От друга страна, сме свидетели на все по-чести конфликти между учители и ученици, и между учители и родители. Тези конфликти нерядко ескалират до криминални проявления. Явно учителите и училището като институция губят своя авторитет, за което вина имат както учители, така и възпитанието на самите деца. Няма ясно дефинирани правила и наказания, които да регулират основните отговорности и задължения както на учениците, така и на учителите, за да не се стига до саморазправа от страна на родителите. Образователната ни система като цяло е сбъркана. Като се започне от учебниците, липсата на достатъчно млади и иновативни учители, орязване на основни фундаментални предмети и липса на свободно избираеми часове, в които да се развиват потенциалните таланти и интереси на децата и да им се дава ориентация за по-късно.
Нерядко липсват и добре подготвени и мотивирани учители. Това е така, защото ниското заплащане в сектора гони мнозина и поради недостига на кадри, изискванията към кандидатите падат. Възнаграждението от своя страна не е мотивиращо, за да се раздаде един учител в името на деца, които дори не си изключват телефоните по време на час. От друга страна това не е професия, а призвание, и ако обичаш децата, ще намериш начин да спечелиш доверието, интереса им и уважението. Квинтесенцията на Просвещението се състои в това да научи човешкото същество да мисли, да търси отговори, да иска да знае, да се самоусъвършенства, и да може с наученото да е полезно на себе си и заобикалящия го свят. И това именно следва да възпитава един добър Учител.
Не можем да виним обаче само образователната система и училището. Защото детето преди да отиде на училище, е семейната среда. Всичко тръгва от семейството и възпитанието, което то дава. Дори учителят да е добър, ако първите 7 години липсват, в училище тези липси ескалират в негативна посока. Насилието върху деца от други деца – както психическо, така и физическо е ежедневие. Липсата на време от страна на родителя не е оправдание. Детето за да стане човек на първо място се нуждае от любов и уважение. Едно дете отглеждано в обич и с добър пример, се научава да прави разлика между добро и зло, да уважава другите, да бъде толерантно. Роля на родителя е и да събудят интерес към знанието, да провокира любопитството за търсене, разбиране, жаждата към книгата. Един незаинтересован родител, който се грижи само за физическото благоденствие на детето, без да контролира духовното му развитие, го осакатява.
Днес децата имат последно поколение смартфон, знаят как да стигнат до последно ниво на актуалната към момента компютърна игра, но не знаят български. Имат Фейсбук и позират уверено за селфита, но не могат да напишат 3 смислени изречения. И всичко това се случва пред погледите на родителите. Знаят коя е Гери-Никол, Фики и Гала, но не знаят коя е Гала на Дали, не знаят кой е Иван Методиев, нито гениалният Станислав Стратиев. По-лошото е, че и родителите им не знаят, нито се интересуват. Колкото по-модерни играчките (колата, смартфонът, компютърът, дрехите, мезонетът), толкова по-голяма илюзията за просперитет, докато реално имаме все по-голямо затъпяване, невежество и неграмотност. Мнозина - и ученици и родители, дори денят на Независимостта на България не знаят какво значи и какво се празнува, нито кой е цар Борис III. Но пък знаят кой е Издислав, кои са участниците във ВИП Брадър и текстовете на песните на Галена. Черното е бяло, Христо Ботев е столичен квартал, а Патриарх Евтимий - булевард. Чалгата - апологет на културния гений, тревата е синя, сексът е стока, колата - визитна картичка. В тази криворазбрана еволюция Селинджър би казал „Спете здравата, простаци!”
Да, медийната среда е фактор, но преди това е обществената среда и родителите. А обществото това сме ние и децата са наш продукт. Та вместо само да сочим причините вън от нас, всеки сам потърси своята отговорност в тези процеси. Защото въпреки тази нездрава медийна и обществена среда, въпреки несъвършената образователна система, наши ученици успяват да грабнат златни медали във всевъзможни международни и световни конкурси. Почти всеки месец вече имаме средно по 10 златни медалисти в областта на математиката и информатиката, в сферата на природните науки.
Само преди две седмици бългapcĸитe yчeници oт Coфийcĸaтa мaтeмaтичecĸa гимнaзия oбpaxa мeдaлитe нa Ceдмoтo мeждyнapoднo cъcтeзaниe пo мaтeмaтиĸa WМТС 2016 в Южнa Kopeя. Учениците от 6-ти до 9-ти клас се върнаха с 14 медала, извоювани в надпревара с около 650 ученици, в 75 отбора от 20 държави, сред които САЩ, Китай, Корея, Тайланд, Хонг Конг, Австралия, Сингапур и др. Месец по-рано, през октомври – наши ученици спечелиха 7 медала в Международна олимпиада по астрономия в Смолян. През август пък български отбор с деца от 3-ти до 7-ми клас спечели 11 медала на олимпиада по математика в Сингапур, в надпревара с деца от 15 държави. А през юли наши ученици отново спечелиха 6 медала на олимпиада по математика, в Хонконг. Списъкът е безкраен.
Какво показва това? Че който иска и се труди – дори в тези условия може. Че каквито и да условията, ако има кой да събуди интереса на детето и да му поднесе знанията по интересен начин, то се превръща в бъдещ победител. Победа на духа над обстоятелствата- това е продукт на грижа от страна на родителите и усилие от страна на добри учители. Постиженията на тези деца идват да покажат колко интелигенти и надарени деца ражда България. Постиганото от тях е и най-яркото изобличение на немарливостта на родители и учители. Ако детето ти има перманентно нисък успех, виж дали проблемът не е в теб или в него. Вярно, че не всеки се ражда с ум за математик, но все пак, на първо място е възпитанието и адекватната грижа. Родители които уважават и „чуват” детето си създават силна личност. Учители, които запалват искрата на знанието, създават отличници в живота, или поне възпитават любознателност. А у когото е заложено това семе, сам се стреми към развитие впоследствие. И не всичко опира до пари. В библиотеките има десетки хиляди книги, ако нямаш пари за тях. Интернет предлага не само социални мрежи, но и всевъзможни форми на самоусъвършенстване безплатно, онлайн книги и учебници, курсове по компютърна грамотност и програмиране и какво ли още не. Тонове знание и познание. Стига да искаш да се учиш и да можеш. Но това е усилия и труд. Така че, нека не упрекваме само системата за собствената си безотговорност или мързел. Тя си има своя. Всеки да поеме своята роля в процеса – и обучаващи и обучавани, и нивото ще се вдигне във всеки аспект.
