С наближаването на изборите за поредното Народно събрание българският политик се променя неузнаваемо. Излиза от традиционната си самовглъбеност, изразяваща се в лениво мърморене от трибуната и то главно в петъчните дни за парламентарен контрол, чести пътувания по външни /разбирай чужбина/ дестинации и др. подобни тегоби, които суверенът им е стоварил услужливо на крехките плещи.

В оставащите дни ще очакваме да видим все по-демонстративна грижа за хората, за обществото и държавата, пътувания само към местата, откъдето е изгряла звездата на милите ни избранници /и пак се чака да изгрее/, любезни разговори със случайни /разбирай обикновенни/ хорица и т.н.

Даже може да се намерят и поводи за лечебни гладувания.

Хич не се учудвайте, ако видите мастит политик или политичка да се разчеква дори в усмивки и шпагати. Просто хората си вършат това, на което ги учи опита. Е, разбира се и школовката в традиционните политически централи, отгледали тези юнаци.

Ежедневно ни заливат с какво ли не.

Досега управляващите виняха опозицията, участвала в предходни управления, за лошото наследство. Сега все по-виновни ще стават само и единствено онези, които са на власт. Нищо, че Те, критикуващите, също са били преди тях. А някои са и помагали да дойдат тези.

Постепенно от общата вина, стоварвана върху ГЕРБ, тежестта ще бъде прехвърлена единствено върху мерените с педите на Берлускони плещи на Бойко Борисов. Справка - неотмиваемата виновност на всички предходни партийни лидери и премиери!

Е, поради неговите рефлекси, възпитани не от вчера, със сигурност ще има опити да го отнесе още някой, но все пак и от тази партия ще трябва да се пазят остатъци, та да дойде следващото управление напълно освежено. Не очаквайте обаче то да бъде еднопартийно. ГЕРБ и лидерите му за това бяха „поканени” да споделят радостта от управлението - да има забрава за предните поразии.

Всичко, що е дошло на жълтите павета веднъж, няма ни най-малко намерение да си тръгне и да гази калта по иначе така любимите провинции. Засега само вървят тренировки, целящи летящ старт за предстоящата кампания с нови умения - как да се привлича вниманието на ненавистния и несигурен електорат.

Даже в някои документи започват да го оглеждат като „индивид”. Така им се струва по-убедително. Някак по- персонално ангажиращо звучи.

Естествено, това става с непрекъсната демонстрация на голяма, нарастваща загриженост за него, индивида-електорална единица. Как да бъде топлен, да си сготви най-евтинко, да си светне вечер в стаичката и да си гледа телевизора, откъдето му се плезят познати до втръсване от последните двадесет и три години потребители на неговата овча воля.

Да де, ама и топлото, и светлото, че и телевизора работят на ток, с електрика.

А тя пари струва.

Да обясняваш как ще зауправляваш, как ще тръгне икономиката, ще потекат инвестиции, ще отворят врати предприятия и фирми, ще започне масово канене на българите да престанат да бъдат диви, неработещи и бедни.

Просто няма кой да вярва вече в чудеса.

Коледа и Нова година идват и си отиват.

Масов мор и световен свършек, предречен от инките не настъпи.

Значи най-лесно е да го хванеш за гърлото бъдещия избирател, да му навиеш вратлето в правилната посока и да му викнеш колкото се може по-силно в недоверчиво почесваното ухо:

- Ей, аз за тебе съм се загрижил, бе. А ти какво зяпаш. Аре гласувай.

За да спре да се почесва, за да почне да вярва и толкова да повярва, че масово и неудържимо да хукне, даже без да дотяга твърде с въпроси в салоните за агитация, а направо към изборните урни, му трябва урок.

Какво добро нещо е демокрацията!?

- На ви сега, дами и господа, иначе невярващи, ама на, референдум ви готвим. И вашият глас искаме да чуем. И не, както ни обвинявате, че ви търсим само от избори на избори, ами сега си кажете.

Зима, киша, суша, ама щете не щете, разбрали или не, тръгвайте да кажете мнението си:

- Искате или не ядрена енергетика?

То не беше подгряване, не беше чудо.

Подписки се учредяваха, интервюта се даваха, спорове се водиха, колкото за няколко нови партии и поне две-три коалиции.

То те си и станаха, де.

И не стига, че господа депутатите, сиреч народните избранници се гъбаркат с хората, ами се опитаха и революционен опит да продават.

Навън….

А на руснаците обещания, а на американците уверения.

Ама май ни едните, ни другите вярват.

Покрай тия мурафети пък българският кабинет чака да получи овации.

Дори и извикване на бис.

„Да, ама не”- както казваше оня раздемократизирал се в началните години на уж прехода врял и кипял журналист.

И за какво ни карат да си губим времето?

То не, че има какво друго да правим.

Празниците в неработещата ни държава ни съсипват. Страшно нещо са празниците, свършване нямат. Ще рече, че празник идва от това, че човек е „празен”, така стои и нищо не прави.

А и няма какво.

Просто безобидно си зяпа.

Ракията и виното са на привършване.

За останките от коледното прасе да не говорим /добре, че не се научихме по американски на пуйки, че още на Васильовден ще сме викнали на гладно/.

- Абе, господа политици, що ни правите на луди, бе? Та вие сте си го решили. Или толкова ставате, че не помните какви сте ги крънкали преди година, гласували в комисии, обсъждали, събирали мнения и т.н., и пак гласували, вече пред камерите на ТВ-то.

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Народното събрание реши, че приема Стратегия за национална сигурност на Република България.

Решението е от 25 февруари, 2011 г.

И сега, минала, не минала година, те ти ново допитване.

- Ами оти ручахме жабетата?- ще запитат шопите.

Или още по- лошо:

- Абе, що ви хрантутиме тия, сите?

Иначе много грамотничко сте си го написали: „Политиката на Република България в сферата на сигурността се изгражда върху ценностите на демокрацията, на национална култура, права на човека и гражданина, на равните възможности за развитие на личността, Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност”.

Е, тия думички не ще да са ваши: взаимоизгодно сътрудничество, стабилност, благоденствие, стабилизиране на междудържавните отношения, сигурност на гражданина, национални интереси, ефективно управление, изграждане на по-стабилна и демократична държава и т.н. и т. н.

И още: „Реализирането на стратегията за национална сигурност ще гарантира правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина и обществото, ще запази суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, ще защити конституционно установения ред и демократичните ценности и ще предпази населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи”.

При този водопад от обещания сте го заковали: Действието на стратегията е с времеви хоризонт 2020 г.

Сред гласуваните от вас общи положения сами сте писали: обвързаност и зависимост между сигурността, основните права и свободи на гражданите; диалог и разширено партниране; доверие; национален консенсус; откритост, прозрачност и отговорност; ефективност и ефикасност.

Га че ли не ви познаваме?

Даже сте говорили за национални интереси: сред жизненоважните отново банално леещите се: „правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата; запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията; преодоляване на негативните демографски процеси, диспропорции в развитието на регионите; изграждане на социално- икономическа среда, осигуряваща условия за развитие…”.

Най ви се е усладило обаче да каканижете по темата „гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини; запазване високо качество на околната среда и природните ресурси”…, и други такива.

Сами сте го написали, никой не ви е виновен: ”Сериозен проблем за международната сигурност са страните със слаба държавност, които не са способни да гарантират сигурността, правата и свободите на своите граждани, да управляват обществените отношения и да изпълняват международните си задължения”.

То вие не изпълнявате вътрешните си задължения, ние пък да искаме международните.

Вашата управленска или енергийна Голгота започва от друго място.

Според цитираната Стратегия „Реализирането на стратегически международни транспортни и енергийни проекти повишава степента на определеност на средата за Сигурност…. Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност…. Задълбочава се зависимостта на държавите от жизненоважни ресурси – енергийни, водни, суровинни и хранителни….; Сред основните положителни фактори за вътрешната сигурност са утвърждаването на ролята на демократичните институции и процедури, функциониращата пазарна икономика и финансовата стабилност, социално-икономическата стабилност и прогрес…; Високата зависимост от енергийни ресурси създава уязвимост в икономически и политически план…; Проектите за диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на енергийни ресурси имат отражение върху геополитическата обстановка на Балканите и в Европа и директна проекция върху националната сигурност на Република България…; Състоянието на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура, недостигът на публични финансови средства и неефективното им управление влияят негативно върху националната сигурност”.

Като сте стигнали до общите положения в политиката за сигурност, пак сте се напънали: „чрез създаване на необходимите условия и предпоставки за гарантиране на националните интереси, ограничаване на рисковете и заплахите…; Предприемане на действия за създаване на среда за привличане на инвестиции…”.

Много специално място сте отделили на Политиката за енергийна сигурност: „Стабилността на енергетиката като постоянен процес по предоставяне на жизнено необходими обществени услуги за функциониране на обществото като цяло… заема съществено място в осигуряването на националната сигурност. Подобряването на енергийната сигурност като елемент от националната сигурност е дългосрочен процес, изискващ инвестиции и устойчива държавна политика.

Република България е заинтересувана от изграждането на обща енергийна политика на ЕС.

Тя подкрепя:

- реализирането на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки;

- изграждането и поддържането на междусистемни връзки с мрежите на

съседни държави;

- разширяване капацитета на газови хранилища;

- развитието на международните енергийни проекти в рамките на „Южен коридор“, на първо място сред които проектът НАБУКО и международния енергиен проект „Южен поток“….

И сега конкретно на въпроса за Референдума.

„Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Изграждането на нови мощности се подкрепя институционално предвид това, че е перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет…

Кратко, точно и ясно!

Вие сте го писали, брисали и гласували.

Или не си признавате авторството?

Нали и в Народното събрание сте постигнали консенсус?

И така сте го записали?

Запазили сте в този, изглежда забравен от вас вече документ, разбира се и място за семейно-клановите интереси, свързани с неизменно повишаващите се цени, които ни гарантирате с енергията от ВЕИ.

Там има за още много батковци и каки: Енергийната сигурност на страната и повишаването на качеството на околната среда зависят от реализирането на политиката на Република България за увеличаване на дела в енергопроизводството на възобновяеми и алтернативни енергийни източници и заместването на електрическата енергия с природен газ.

Тази дъвка вече е дъвкана, господа политици - претенденти да ви вярваме, че може да сте алтернатива на себе си и на натрупваните през годините поредица от управленски и политически грешки.

Не ни вкарвайте във филмите, в които неуспешно играете.

Като мине референдума, от какво ще се откажете.

От Стратегията за сигурност ли?

Или от вота на народа?

Абе, просто толкова си можете.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели