Дали защото се задават избори или заради изпълнение на по- дългосрочни проекти, но внушенията от месеци не секват.

Още в началото на ноември 2011, достатъчно време след местните и президентски избори, сериозна група учени и общественици се впусна в напоителни разсъждения за състоянието на политическия елит и партии. Като беше отдадено дължимото на БСП, партията, обявена за майка, родила пъпките на прехода, започна очертаване на всевъзможни конфигурации, проектирани като бъдещи алтернативи за управлението на страната.

Някъде тук изникна сянката на вечната ДПС, първа и свидна рожба на прехода с родилно отделение „Кръгла маса”.

Продължително хвалене беше пренесено към харизма, макар вече засенчвана сериозно от наложителния за оцеляването на Б. Борисов и неговото правителство популизъм.

Както подобава на политически мъдреци, беше отдадено дължимото и на бъдещето, където беше очертана вероятността от бъдещи вътрешнопартийни сътресения.

Не питайте за кои партии, защото тя треската видимо е общозаразна!

Нормална загриженост беше проявена и за бъдещето на сякаш отгледания национализъм, като се напомни, че „Атака” може и да позагуби заради непремерена кресливост и други характерни болести.

Последва още по-мощно внушение за възможно отражение на Арабската пролет и у нас; тревога заради бавното оформяне на лява алтернатива на това(на ГЕРБ) управление и очертаване на перспективата от създаване на мощна бъдеща коалиция, разбира се с възможност тя да бъде родена единствено измежду познатите имена на прехода, продължително и напоително налагани отново.

За подсилване на ефектите от първата вълна внушения последва още по-мощна втора. Възможни са ни повече, ни по-малко от три сценария:

- Налагане на пълзящ авторитаризъм;

- Евентуално рестартиране на ново подобие на ГЕРБ със съчетаните усилия на вътрешни и външни фактори;

- Дву(или повече) партиен модел;

Последва нов изблик на оценки от следващия оратор: Резултатите от местните избори показали, че дори пресметнати заедно, най-влиятелната в ляво БСП(или понятната само на нея КБ) и ГЕРБ не могат да ангажират дори половината избиратели. Логично последва извод, че все повече при избори може да се очаква ефект на задълбочаваща се реполитизация.

Върху така създадената картина можело да повлияе евентуално умело използвано географското позициониране на партиите в местната власт.

Последният докладчик обеща, че в бъдеще е малко вероятно да има хегемония на която и да е партия, поради което била възможна минимум двупартийна система.

Без излишни емоции беше обяснено, че ГЕРБ се явява най-големият работодател в момента, което внуши, че то може безпроблемно да се позиционира в бъдещата управленска йерархия.

Макар „вече да мина пика на всенародната любов”.

Трябвало да се очаква и в бъдеще сегашният премиер Борисов да бъде основен символен капитал на партията.

Тук за БСП бяха очертани един положителен знак- вече има чуваемост за това, което се говори(вероятно в обществото) и един дългогодишен отрицателен проблем - на кадровата селекция(разбирайте какво искате).

ДПС отново беше поласкана като „достатъчно значима”, докато ресурса на дясното беше разложен на пазарната сергия с посочен като най-вероятен купувач ГЕРБ и като резултат очертана бъдеща възможност за формиране на „сериозна формация в дясно и центъра”.

Естествено, в тези формати има посочени ниши и за някои новопоявили се политически субекти, макар водени от познати имена.

С помощта на „гости” от залата внушенията бяхо допълнително украсени.

Въпросът на Васил Тончев от „Сова-Харис” очерта наличието на две основни големи групи в обществото - доволни и недоволни от прехода, като вторите демонстрирали нагласи да подкрепят подмяна в елита.

Отговорът на поставения от проф. Иван Ангелов въпрос очерта важна тенденция - каквото и да става в БСП, с ново или старо ръководство, тя сама не би могла да спечели избори; и проблемната фигура в сегашното правителство е С. Дянков[1].

По този начин беше очертано едно основно политическо внушение:

Алтернативата на сегашното управление са предходните управления.

Успешни или не, те са...

Други няма.

На 15.11.2011 г. последва конференция, на която бе представен проект на Драгомир Константинов, подкрепена с участието на представители на политическите партии „Обединени земеделци”, „Зелените” и Фондация „Зеленика”.

Като основни въпроси още в началото бяха очертани:

- изчезващите традиционни природни ресурси и утежняването на екологията;

- вълната от икономически и бюджетен недостиг;

- промяната на ресурсното направление;

- възможностите за използване на вече депонирани отпадъци;

За сметка на това беше посочено, че може да се очаква постигане на положителни ефекти както следва:

- интегриране на хора от рискови групи в обществото;

- даване на възможнности за периферни и изчезващи общности;

- нови възможности за местните общности;

- поява на положителни резултати в следствие от необходимост от разпространяване на идеята, популяризиране, стимулиране и методическа подкрепа.

- възможности за усвояване на евросредства;

- подобряване на екологията;

- осигуряване освен на чисто бъдеще за България и оптимална алтернативност на енергийните производства.

Като погрешно и опасно беше очертано:

- заключването на големи енергийни решения за дълги периоди;

- липсата на търсене на алтернативи в „зелената енергия”;

- липсата в последните 20 години на ясни политики и финансиране за подобни проекти;

- фатално закъсняване на България в това отношение[2].

На 13.03.2012 отново Институтът за политически и правни изследвания организира двучасова конференция с участието на проф. Г. Карасимеонов, проф. Петър- Емил Митев, доц. А. Тодоров и доц. Огнян Минчев. Обявената тема и цел на конференцията беше: „Има ли опасност за демокрацията в България”?

Като откри конференцията, проф. Карасимеонов заяви, че демокрацията е крехка политическа система, която нерядко се оказва ликвидирана от тоталитарните и автократични режими. Понякога се наблюдавали и процеси на регрес вътре в самата нея. Като пример беше дадена конституционната промяна в Унгария от последните месеци и нейните ефекти.

В нашата страна като тревожен показател беше посочено, че Народното събрание е на опашката по обществено доверие, както и висящият въпрос за засегнати основни права и свободи.

Като заплахи бяха очертани:

- нарушаване принципите за разделение на властите;

- елиминиране по същество на Народното събрание;

- даване приоритет на изпълнителната власт;

- изместване на постоянните комисии в НС от временните;

- ненормалност в отношенията между власт и опозиция;

- оказване на натиск върху съдебната власт;

- прекомерно концентриране на политическавласт в управляващите;

- доминация на партии от лидерски тип, в които липсва вътрешна демокрация, демократични структури и без обществено влияние;

- неуважение правото на глас;

- нарушена независимост на медиите, липса на обективност и подчиняване на пазарни принципи;

- липса на демократични традиции;

- преобладаващи предпочитания за силен лидер пред демократични принципи и институции.

Проф. Петър- Емил Митев изложи констатация, че може да има заплаха за демокрацията. Като подкрепа за това си твърдение той посочи критиките, отправени към България в последния евродоклад, който ни критикува за липсата на прозрачност при избори, ръста на престъпността и влиянието на олигархичните групировки.

Доц. Огнян Минчев също категорично заяви, че има опасност за демокрацията.

Доц. А. Тодоров напомни, че няма вечна система, като подчерта, че в случая демокрацията може да бъде застрашена от прекомерното заиграване с:

- ниските страсти;

- невежеството;

- подсилване на плебейската омраза към елитите;

- патерналисткия стил на говорене и поведение;

- консуматорските страсти;

- възбуждане на масови страхове от типа на очертани или не толкова ясни опасности, като даде примери- шистовия газ, генно- модифицираните организми(ГМО) и свободите(напр. в Интернет).

В правото си на отговор по допълнително очертали се въпроси се предложи изключване от историята и литературата на патетично- националните елементи.

На 22 март, 2012 г. в залата на БТА се проведе конференция под надслов „Зелените движения и зелените партии в България”, в която основните участници бяха Радосвета Кръстанова от НБУ и Андрей Ковачев, съпредседател на ПП „Зелените”.

В изложението на водещият и участниците се очерта мнението, че зелените партии не са могли да се реализират като влиятелни и значими, макар да са поставяли важни и значими проблеми като тези за търсенето и експлоатация на шистовия газ, за неразпространение на ГМО и др.

В представеното изследване на Радосвета Кръстанова бяха очертани целите на изследването: поглед отвън и отвъртре на зелените партии и движения, като се съхрани основният акцент- индивидът като фактор на политически промени.

При това в изложението търсенето на обяснения за липсата на значими политически успехи на зелените партии и движения бяха очертани:

- липсата на предлагане на нови масови ценности;

- непредлагането на пътища за постигане на ново ниво и качество на живот;

- тясната социална база;

- слабата разпознаваемост и подкрепа;

- прекомерното формализиране.

Като положителни техни страни и успехи бяха очертани:

- факта, че първи са издигнали искания за корекции на тоталитарната власт;

- предпоставянето и правенето на публични политики.

На тази основа беше очертана необходимостта от налагане и утвърждаване на неолибералния модел като политическо поведение и ролята на правата на индивида, които да доминират на тези над обществото.

Като обща линия участниците очертаха безусловно нагласите да работят за разширяване влиянието и възможностите на Зеленото движение с неговото прерастване към Зелена партия. Лидерът Андрей Ковачев очерта вижданията си за перспективите, като припомни, че може да се очаква вече познатите играчи(например „ченгетата”) да продължат да пречат на Зелените. Изрази опасения, че тези играчи ще продължат, по традиция, да се мъчат да овладяват, а когато не успяват, ще търсят възможности за създаване на алтернативи на зелените движения и партии.

Като възможност за противопоставяне той обоснова виждане, че откритостта и усилване процеса на изграждането на граждансните позициите на гражданското общество ще направят невъзможни усилията на техните противници.

С гордост той припомни успехите на своите съратници в акциите им срещу Козлодуй и Белене, като сподели успехите на тактиките за създаване и използване на „бойни групи”.

Като особено значим факто за изграждането на дейтвено гражданско общество той посочи журналистите и сподели, че съвсем заслужено те са обърнали внимание върху необходимосттта от диалог с тях, инвестирали са в „зеленото” им обучение и така са постигнали ефект.

Едновременно сподели своите и на съпартийците си опасения:

- Не знаем как да променим системата. СМИ се контролират. Те не са вече свободни. Изборите се купуват. Няма никаква сигурност.

Петко Ковачев от „Института за зелена политика” опонира на вижданията, че еколозите, зелените движения и партии могат да успеят без гражданска подкрепа.

Не особено убедително той посочи, че единствено от правителствата на прехода това на Филип Димитров излиза некорумпирано от властта.

На 02 април, 2012 г. в пресклуба на БТА се състоя конференция на Форум „Политически дебати” под надслов „Зелен растеж и устойчиво развитие: Приоритети за България” с водещ Деница Гаджева от Центъра за изследване на демокрацията.

Сред приоритетните за дискусията се очертаха въпросите за екологията- качеството на въздуха, околната среда, които непрекъснато са замърсявани.

В детайли беше посочено, че въздухът се замърсява от прахови частици, диоксид и др.

Според докладчика това става, защото в България липсват традиции в съблюдаването на европейските директиви, които сме заинтересовани да решим.

Праховите частици надвишават значително тези средни норми за ЕС, което поражда проблеми с дихателната система, сърцето, затруднява дишането, отключва астмата. Най- много принос за замърсяването на въздуха според докладващата има от сухопътния транспорт и лошото качество на пътищата. Посочени бяха разпространените и високи количества на въглеродния оксид, серния диоксид, амоняка, използваните в селското стопанство азотни оксиди, тежките метали, които имат особено вреден ефект, като чрез храните навлизат в тялото, кръвта и вътрешните органи, които увреждат.

Според доклада големите производствени мощности следва да отстъпят на екологични мерки, като се гарантира устойчиво развитие, инвестиции в човешки капитал, производство на образовани хора.

Посочено беше, че сега разчитаме повече на евтина работна ръка, на евтини ток и привличане на външни инвестиции за тяхна сметка, като 22% от младите хора в България не учат и не работят, като е вероятно този процент е да е много повече.

Те са и най- засегнати от кризата.

Необходими са целенасочени програми за заетост и обучение. Ние сме най- бедната страна в ЕС, с незначителен дял от общия вътрешен продукт за ЕС. Проблемно е и ограничаването на човешката мобилност заради недостъпност.

С това беше сякаш завършен, макар в ненапълно представена форма процесът за провеждане на определени внушения и въвеждане на нагласи за търсене на нова парадигма на обществените отношения.

Всъщност, това не е процес, характерен само и единствено за България.

Наскоро руският режисьор Андрей Кончаловский обяви, че смята, че на Русия не й достигат буржоазни ценности, макар с това да се опита да обясни избора си да гласува за Владимир Путин на последните президентски избори.

Сред очакваните ценности и ползи от този избор Кончаловски изброява:

- потребността от силен лидер;

- вертикална власт;

Преодоляване на:

- възприемане финансовия успех на другите като лична заплаха;

- стесняване кръга на отношения;

- шуробаджанащина;

- пълната липса на ангажираност и отговорност;

- недостатъчната готовност и възприемчивост за демокрация;

- масовите проблеми като корупция; повсеместни кражби; липса на гарантирани права, неефективна полиция; липса на сигурност и гаранции срещу престъпността и др.

Ако не бъде създадена правова държава, режисьорът прогнозира взрив, зараждащ се в активния процес на социализация, на консолидиране и самоорганизиране на гражданите[3].

Всъщност, заявеното в синтезиран вид очертава един закономерен резултат, като се имат предвид формираните нагласи в руското общество.

Според едно изследване на общественото мнение, чиито резултати публикува сп. Форбс(Forbes) и отнасящо се до посткомунистическа Русия едва 8 % от анкетираните считат страната си за демократична. За повечето от тях демокрацията продължава да бъде несбъдната мечта[4].

Тези нагласи, провокирани или естествено породени се използват особено успешно от губещите влияние политически партии.

Лидерът на ДСБ Иван Костов подложи динена кора на новия президент Росен Плевнелиев, когато след заседание на партийното ръководство от 6 февруари той предложи държавният глава да свика Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди въпросите на енергийната сигурност на страната и да ги постави в центъра на вниманието на всички отговорни за българската политика институции.

Според Костов това щяло да има силно въздействие върху външната и вътрешната ни политика, които да засилят енергийната независимост като съществена част от националната сигурност на страната. Бившият премиер изтъкна намаляването на доставките на газ с близо 30% от страна на Русия, както и скока на цената му на световните борси заради повишеното потребление.

На всички стана ясно, че той цели основно да спечели(за себе си) дивиденти в икономически и политически план.

Самият Плевнелиев нееднократно е заявявал като свой приоритет енергийната сигурност на страната.

Подчерта го във встъпителната си реч, заяви го и на държавния секретар Хилари Клинтън, като заяви, че „В българската енергийна политика е нужен нов подход - прагматичен, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация.

Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.”

Тези свои нагласи той е посочил, че ще бъдат развити и в бъдещата Национална програма за развитие 2020.

Въпреки това остава заплахата Костов да иска да продължи традицията на тесния формат от партийни лидери, заинтересовани министри и шефове на тайни служби, приватизационни сделки. В тяхно име той и сега се смята, че търси подкрепа, като настоява за проучвания за шистов газ.

Действията на лидера на ДСБ обаче показват, че едва ли ще спре подмолното рушене на всичко, което пречи на личното оцеляване на облажилите се в тази мътилка и неискащи да пуснат кокала[5].

Видимо българския политически елит не е склонен да се поучи дори от горчивия опит на съвсем близки страни.

Преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг и свързаните с това антикризисни мерки достигнаха до инфарктна фаза.

Продължават пазарлъците за детайлите и поемането на политически ангажименти в дългосрочен план. Гърция трябва да извърши болезнени реформи, да поеме и изпълни определени тежки ангажименти.

Те ще отнемат придобивки, засягащи материалния и социалния статус на широки слоеве от населението и изразяващи се в:

- Намаление с 22% на минималната заплата, която в момента е 751 евро на месец;

- Замразяване на всички заплати, включително минималната работна заплата;

- Преразглеждане на пенсионното законодателство и намаление на пенсиите в основни сектори;

- Намаление на заетите в държавния сектор и т.н.

Допълнително Гърция набелязва и мерки, които ще увеличат социалния натиск върху досега считани за стабилни групи:

- Премахване на безсрочните назначения в държавните фирми и банки;

- Намаление на държавните субсидии за общественото осигуряване;

- Преразглеждане специалното заплащане на заетите в правораздаването, лекари, дипломати, полиция и военни;

- Продажба на пакети акции в държавни сектори;

- Ограничаване на данъчните облекчения и опрощаване;

- Преструктуриране на данъчните служби;

- Рекапитализация на банки и др.

Вследствие от тези мерки се очакват бюджетни икономии в размер на 3,3 млрд. евро, или 1,5% от БВП.

Иначе Гърция също като България е засегната от засилената емиграция на квалифицирани младежи и хора на средна възраст[6].

Макар да се намира отдавна в ситуация, в която Гърция едва сега е изпаднала, България с нейното популистко правителство не си и помисля да обсъжда и правежда каквито и да било мерки.

Още по- лошо!

Опозиционните партии не са склонни да влязат в открит двубой с управляващите, защото са несигурни в себе си не са наясно с кого ще им се наложи в бъдеще да се коалират, за да се възпроизведат за пореден път във властта.

От своя страна ГЕРБ поникой начин не може да промени политиката си, защото става жертва на набъбващото множество политически партизани, популизма и скритите договорки.

Тя ще продължи поне толкова да бъде и заложник на външни фактори, на които ще разчита в оставащите месеци на власт, както и за запазване на някакво прилично политическо участие в бъдеще.

Ето поради тези причини искренността в говоренето на особено загрижените за националните цели и интереси, за права и граждански свободи може да бъде подложено на заслужено съмнение.

Не са малко онези, които в желанието си да обслужат определена политическа линия, са склонни да впрегнат познанието за користна цел.

Проф. В. Проданов в един свой доклад сочи за методите за конструиране на чуството за опасност, за страх и несигурност в масовото съзнание[7].

Нещо такова се случва и сега.

А кои ще бъдат заинтересовани да провеждат и използват тези целенасочени мерки сега със сигурност скоро ще проличи.

____________________

1. Вж. БТА- конференция на Института за политически и правни изследвания, участват проф. Г. Карасимеонов, проф. Петор- Емил Митев, доц. А. Тодоров, доц. Ж. Георгиев, 3 ноември, 2011 г.

2.Конференция на тема „Зелени алтернативи”, пресклуб БТА, 15.11.2011

3.Андрей Кончаловский: "Мы - феодальная страна, которая ищет сильного лидера", http://www.inopressa.ru/article/05mar2012/corriere/feod.html

4.Kenneth Rapoza, For Most Russians, Democracy Still A Pipe Dream, http://www.forbes.com/sites/kenrapoza/2012/03/19/for-most-russians-democracy-still-a-pipe-dream/

5.Иван Тропанкев, Командирски кроежи, Лидерът на ДСБ се опитва да вкара президента в капана на Октопода, 08.02.2012, http://www.monitor.bg/article?id=325554

6.Ашиков, Д., Защо гори Атина? , 20.02.2012; http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1236279

7.Вж. Проданов, В., Социалното конструиране на сигурността в съвременните общества, Сб. под редакцията на доц. Хр. Георгиев, Научно- практическа конференция „Стратегии и политики за сигурност”, НБУ, С., 2010, с. 5- 17