Страхотно нещо е комуникацията. Но за този, който я владее, има достъп до средствата, които му осигуряват възможност да представи себе си.

Днес в България няма тоталитарно управление, където връзката „власт- население” да е блокирана, но владеенето на СМИ, на капитали с не съвсем ясен произход в известна степен може да изкриви тази връзка. Показателно за вероятността това да се случва е голямата честота на внушенията за мъдростта и възможностите на властимащите. Същевременно за социалните и политически конфликти се избягва да се говори, като всичко случващо се опростява и изолира от останалите проблеми в максимална степен.

Всеизвестно е, че иначе всеки конфликт се възприема като „болест на системата”. Вместо това да се лекува и разрешава като по лесно ни се предлага друго решение, при което в политиката дълговременните проекти се подкрепят от кратковременни. И докато мащабните, стандартни решения, са по- рационални, то новите, кратковременни решения ни се предлагат в емоционална опаковка и с повече символика.

В това няма нищо ново.

Цивилизацията по традиция се самоидентифицира с помощта на „митопроизвеждащата машина”. Днес това се усилвя от възможностите на средства за масова комуникация и въздействие. В условията на новата глобална система не се цели създаване и запазване на единен тип култура, а посредством множеството предлагани възможности и текстове се налага и разпространява такава от мозаечен тип. По този способ се налагат и новите политически проекти- модели.

Всъщност, както в миналото, така и сега, се извършвала замяната на един въздействащ текст с друг, но днес бързината налага много по- бързо нови „жреци”. Тук заслужава напомняне, че за появата и реализацията на националсоциализма също се залага на не особено богат речник, изпъстрен с воля за движение, за действие- Storm(буря) се съдържа в определението на щурмовите отряди; Angrif(атака) става името на вестникът на гьобелсовата пропаганда и т.н. Всичко това е умело примесвано с онова, което масовото население иска да чуе(1).

По тази схема от края на 90- те години на ХХ в. в нашата, а и в други страни се извършват едни и същи действия. Когато властта на едни или други утвърдени партийни играчи се оказва застрашена, се намира начин да бъде запуснат пореден спасителен проект, предлагащ привидно нещо ново, добро и рационално.

Когато устоите на държавата и държавността в края на 80- те и началото на 90- те са поставени под въпрос, бе пуснат в ход проект за политически и икономически реформи, гарантиращ в дългосрочен план основните играчи, имали позиции в тоталитарната държава Като компромис се допуска коптирането към този процес и на нови такива, но при условията на стриктен подбор и реподбор. Когато с натрупване на грешки едно или друго правителство, излъчено при тези условия се налага да си тръгне, то това се извършва пак по същия начин.

Поради това, пявата на всякакви случайни играчи, поне на този етап, изглежда изключена, като за това за сега имат грижата както вътрешните, така и външни фактори. Показват го всевъзможните опити на повярвали си кандидати за лидери, правили видими и като правило неуспешни усилия да нарушат статуквото.

Кандидати за власт винаги е имало и ще има.

Но планираното формиране на устойчиви и заменящи се един с друг основни политически проекти ще продължи, докато окончателно утвърди новата, определена дълго да управлява прослойка; осигури й достатъчно широка подкрепа и гаранции, че няма да бъде търсена отговорност.

Доста ни се струпа на българите в последните години.

Наричани от едни преход, от други промяна, от трети просто демокрация, чието начало е някаква дата на някакъв вътрешнопартиен форум на тогавашната БКП, генерирал вътрешнопартийни промени по инициатива на група съзаклятници. Други са склонни да виждат дълбоки конспирации, в които участват, за пореден път, значими световни играчи, които според собствени интереси преподреждат света. Вероятно истината е някъде по средата. По- важното от всичко това дали ние, гражданите, си вадим съответните поуки. И ще имаме ли възможност някога да получим справедливо участие в собствените си съдбини.

Поредното правителство, това на ГЕРБ, дойде според повечето анализатори в резултат на наказателен вот, насочен срещу традиционните партии, техните грешки и неспособност.

Първите претендиращи да са представители на някакъв незнайно как родило се дисидентско движение окапаха твърде рано. На тяхно място се появиха странни субекти, които обещаваха планини от блага и неспирно възходяща в развитието си демокрация. Постепенно се видя, че през всичкото това време сме били лъгани доста умело от сдружила се вътре в себе си монолитна група тарикати, разпределили и играещи роли според случая. Оказа се, че в единственото, което остана от идеологиите и програмите на множеството партии, скривани зад почти идентични пропагандни клишета по схемата „за” и „анти”, няма нищо съдържателно. И не защото философиите се изчерпаха, а защото съвсем други са целите на онези, които се ползват от тях.

Всъщност, основният предмет на конфликтите между основните играчи са две вечни неща- властта и парите. Едва след като си отгледа многото богаташи, лъжеполитици и откровенни бандити, които се прегърнаха, а българинът реши да търси измежду тяхна алтернатива.

И заживя с надеждата, че някой чутовен юнак най- сетне ще го оправи.

Поредните проблеми и сътресения показаха, че поредните подхранвали ни с надежда нямат нито умения, нито реално желание да ни оправят.

Старите играчи усетиха необходимостта от активизиране, зачертаха потребността от нови избори, а с тях поредните надежди, за чиято реализация, естествено, предлагат единствено себе си. Знаейки за силното недоверие, което продължават да предизвикват трескаво затърсиха и нови формули, през които да успеят да се възпроизведат за пореден път в подялбата на властта.

Сега научихме, че добре известни общественици, бизнесмени и спортисти поставят основите на Гражданско Движение за Реална Демокрация – ГОРД. Участниците в събитието гръмко заявиха, че не приемат досегашните политики на контролирана демокрация и направиха заявка за участието си в политическия живот и управлението на страната, Целите, които новосформираното сдружение си поставя- защита на основните демократични ценности, застрашени от страна на сегашната политическа класа- са повече от достойни.

Най- подробно намеренията на новосдружените бяха огласени в декларация- възвание за подкрепа, в която се приканват нови желаещи да успеят, като отделят лично време, средствата и усилията за установяването на реална демокрация в България. Сред имената, подкрепили инициативата личат тези на ген. Ангел Стефанов; доц. Антоанета Христова; Борис Карпузов; проф. Валери Стефанов; Валерий Найденов; Ванушка Чернева; Венцислав Дучев; Виктория Славкова; Георги Пандев; Георги Славчев; Георги Чапкънов – Чапа; Даниел Капсъзов; Данчо Джигов; Димитър Шумналиев; д-р Стамен Илиев ; Евгени Попов; Емил Найденов; Емил Панков; Иван Георгиев; Иван Кочев; Иван Палчев; Йордан Ангелов; Камен Стефанов; Кирил Христов; Красимир Гайдаров; Красимира Стойчева-Найденова; Крум Савов; Любен Дилов; Любо Ганев; Люсиен Велчев; Майя Занкова; Марио Константинов; Мартин Зафиров; Мартин Захариев; Мартин Христов; Миглена Ангелова; Михаил Михайлов; Нено Михалев; Николай Зафиров; Огнян Христович; Петър Петров; Поли Карастоянова; Ралио Ралчев; Румен Ралчев; проф. Светослав Иванов; Слави Бинев; Слави Георгиев; Ген. Стоян Андреев; Тихомир Чернев; Чавдар Чернев; Явор Цаков(2).

Още с появата си новото движение предизвика съмнения и атаки.

В публикуваният списък на учредителите или подкрепилите движението има доста познати и знакови имена, при това някои свързвани с не един и два политически или икономически проекти. Такава безпринципна многопластовост и традиционно наложилите се в последните години не особено хигиенични отношения в политиката правят възможен не един сценарий в бъдеще. Възприеманият като основоположник на идеята за новото движение ГОРД сегашен евродепутат Слави Бинев определи премиера Бойко Борисов като „продукт на цялата политическа система, от която нашето поколение бе излъгано“ и заяви готовност да бъде опозиция на цялата политическа класа. С това сякаш претендира да се извиси до нивото на битката с онези, които са на власт. За някои политици, разпознати в списъка с членовете на ГОРД евродепутатът обясни, че те са хора, успели „на някакви предишни поприща, а не дошли в политиката да се изхранват”. Всъщност, мнозина припомнят, че примери на подобни проекти, преминали през масови движения в най- новата българска история имаме много – НДСВ, ГЕРБ, Д- 21 на Татяна Дончева, напоследък АБВ на Първанов и още много други. Евродепутатът Бинев по този повод побърза да коментира, че политическата класа няма как да бъде променена от хора, които са я създали(3).

Видимо поредните кандидати да донесат надежда за промяна на българскитеграждани няма да бъдат пощадени от обвинения.

Незабавно се започна припомняне за миналото на Слави Бинев. Прави впечатление също, че в новата формация се събират доскоро враждуващи субекти, но по стара традиция е възможно конфликтът помежду им да е решен в името на общата изгода.

Сред богатата палитра от имена личат хора, свързани както с БКП и ДКМС, съветвали президенти, давали експертни мнения на различни политически формации, така с ДПС, „Атака“, с неуспели кандидати за президент като Меглена Кунева и др.

Ако не цели евтина реклама, един конфликт вече започна. Случайно или не, дни преди изявите на Бинев и сподвижници в Шумен бивши членове на ДПС обявиха учредяване на ново Гражданско обединение за реформи в държавата(ГОРД) регистрирано като неправителствена организация, в която участие имат представители на областите Шумен, Русе, Ловеч, Силистра, Търговище и Варна. Председател на сдружението стана избираната вече като кмет Сание Сютлю в русенското село Иваново, Русенско, чиито е адвокатът от Ловеч Александър Маринов. Последният съвсем недвусмислено веднага спусна мост към бъдещето, като заяви, че единственият политик, който покрива техните представи за управление, е Меглена Кунева. Като в евтините филмови продукции, където героят и ръкоплясканията вървят ръка за ръка, тя по едната чиста случайност се намери в Шумен, където обяви намерение да прави политическа партия.

Що се отнася до Слави Бинев, доскоро той беше повече известен като човек от сивия, но доста оспорван терен, на който се състезаваха силовите групировки. Отначало налагащи се със заплахи и насилие за надмощие, те всъщност постепенно осигуриха необяснимо висок жизнен стандарт и влияние за своите лидери. От същите не без помощта на политици и държавници се нароиха фирми, банки, застрахователни, строителни компании и др., върху които легна тежестта на управление на не едно производство, на не една носеща известност и огромни печалби дейност.

Произлязъл от тези среди, през 2007 г. бившият спортист, акционе в R – System Holding АД, което включва над 100 дружества, които контролираха развлекателния бизнес, охранителните фирми, инвестициите, строителството и собственик на налагащи чалга- култура заведения Слави Бинев беше избран за евродепутат от листата на Атака. Заради всичко това в онези години той лично на няколко пъти стана жертва на гангстерската война, разгаряла се между борци и каратисти с различна цикличност. В началото на 90- те години известният състезател по таекуон- до е сред учредителите на асоциация „Защита“, в която участват прокурори и общественици. Тази инициатива от повечето се възприема като предявяващ претенции конкурент на основно охранителните фирми, създавани по това време от борците. Дали заради това, или друго, но през ноември 1993 г. група, включваща следващият председател на федерацията по борба Димитър Джамов, Красимир и Николай Маринови (Маргините), Димата „Руснака” и Пело Стоев отвличат Бинев от спортен комплекс „Дескрим” и след побой го изоставят. Междувременно неизвестен и до сега извършител разстрелва председателя на инициативата „Защита”, доц. Цветанов. На доста по- късен етап в любимото заведение на бъдещия евродепутат БИАД става сблъсък между него и шефа на борческата ВИС Георги Илиев. Малко преди да заяви намерение за участие в активната политика, през 2007 г. Слави Бинев бе обявен за архонт в римокатолическа църква, като служебните ритуали са изпълнени с участието на старозагорския митрополит Галактион. Самата наша църква оспорва това право на българския владика, докато римокатолическата премълча. След огласяването името на владиката сред доказаните сътрудници на бившата ДС, освен архонтирането, което докара нов конфликт в българската църква(4), вероятно ще се появят нови инсинуации.

Над стоте подкрепили новоучреденото движение ГОРД бизнесмени, писатели, дипломати, спортисти, журналисти и други подписаха и огласиха декларация – възвание и обявиха предстоящото повсеместно откриване на собствени клубове в страната(5). Съдържанието на самото възвание е повече от показателно и амбициозно. То декларира готовността на учредителите на движението, нарекли се „свободни, горди и отговорни български граждани... да обединят усилията на българите за постигането на достойния живот, който заслужават” Има доза заявка за готовност за саможертва от страна на неискащите да се задоволят „само с успехите в личния си и професионалния живот, защото те нямат стойност, когато народът, културата и вярата ни са застрашени от унищожение”. Като алтернатива на”подменената демокрация” се предлага „общество, водено от разума и интелекта”, където държавата „инвестира във всеобщото благоденствие на гражданите, водени от традиционните морални ценности - Бог, отечество, семейство, вяра, уважение и приемственост”. За да се осъществи всичко това, се предлага „нов обществен договор, сключен между модерната държава и гражданите, който да замени безочливата „политическа класа, която се самопроизвежда и самоназначава във властта вече над 20 години чрез една пародийна форма на демокрация”.

Като виждат в себе си за алтернатива за политиката и властта в страната, инициаторите на ГОРД сочат, че са „хора с различни професии и таланти, интелектуалци, бизнесмени и спортисти – които с личния си пример доказват, че силният...е благороден, че богатият.. може и трябва да е щедър, че мъдрият... разбира, защото прощава... вярващи, че не могат да бъдат щастливи сред нещастни, богати сред бедни, здрави сред болни..., докато ...простият учи на ум, суетният на чест, а престъпникът - на законност”.

Те предлагат и програма как да бъдат постигнати поставените цели:

- Край на „мълчаливия страх пред властта”;

- Проява на последователна гражданска активност;

- обединяването на усилията на гордите българи за създаването на България на гражданите, на духовността и просперитета;

- слагане край на „безмилостно изоставените поколения на нашите бащи и майки в зоната на мизерията и на ръба на оцеляването”;

- възраждане на една „горда и смела България, която дава справедлив шанс на всички свои граждани и подкрепя стремежа им към щастие и успех” посредством „подкрепа на българското предприемачество, науката, спорта и културата”;

- посредством реализиране на „идеята за гражданско общество, което не се владее от страха, лицемерието и примирението”, функциониращо в рамките на „парламентарната демокрация”.

Всичко това ГОРД декларира, че ще постига без да „търгува с интереси и продава влияние..., посредством честна политика... със законни средства..., като отстоява „националните приоритети”, които включват сплотена нация, излязла от демографската катастрофа и наредила се сред най-успелите европейски народи”. Като изобилства с множество емоционални елементи и препратки, възванието приключва с призив за включване „към всички, които споделят заявените тук ценности и са готови да застанат зад изречените думи” (6).

Видими са амбициите на евродепутатът Слави Бинев да докаже правото на живот и необходимост от налагания с негова помощ проект, макар и за сметка на отрицанието.

„В световен план всички политически идологии са изчерпани и са заменени от новата политическа доктрина, наречена жизнен стандарт... премиерския пост е мениджърска длъжност и освен академична подготовка, изисква и успешна практика, различна от това да разтриваш ушите на Тодор Живков или да преподаваш история на БКП. Човек може да направи друг богат или успешен, само ако и той е такъв и ако е залагал в бизнеса си свои средства, идеи и време, а не играе от свое име за чужда сметка... Също така, човек може да отстоява националните интереси, само ако се е изправил срещу проблемите... Мисля, че в политиката е крайно време да влязат хора, които са решили своите проблеми за да има някакво доказателство, че могат да претендират да решат и нашите, а не хора анонимни решили да се изхранват с политика“, пише той(7).

Като му опонира, лидерката на Гражданско обединение за реформи в държавата – ГОРД Сание Сютлю твърди остро и недвусмислено: „Нашата борба не е просто да сменим едни мутри и изедници с други… Смисълът е да изчистим себе си от хора двулични, меркантилни, които робуват на парите, на Златния телец. Ние нямаме нито техните пари, нито техните властови ресурси, имаме само свободната си воля и глас. Искаме да изчистим себе си от престъпното мълчание и бездействие, което осигурява и на днес властимащите възможността да ни крадат всячески, като за последно” (8).

Иначе Слави Бинев съвсем не отскоро не само дава заявка, но и участва в доста разнородни политически инициативи. От едно негово интервю става ясно, че заедно с председателят на "Гражданския съюз на бойните изкуства“ Л. Българанов не са само сред инициаторите за създаване на Съюза “Защита“, а предлагат услугите си и при учредяването на първия СДС, от който проект бързо се разочароват, защото „новите демократи“ се страхуват от името “бойни“...

Може и от това да се се страхували, но може и от друго?

Именно със СДС се свързва използването на силови структури при атаките с политически цели срещу Народното събрание и при други поводи. В „Защита” пък са членували депутатът Иван Палчев, станалият по- късно шеф на Военна прокуратура ген. Лилко Йоцов и др(9).

Чудесно е, че в изтощената ни страна все още има ресурс за появата на нови политически инициативи. Проблемното е, че в почти всички познати случаи в основата им стоят користни цели и по същество липсва каквато и да е възможност те да бъдат алтернатива, особено що се касае до правенето на национална политика и управление.

Всъщност твърде интересно е отношението на традиционните играчи на политическата сцена по отношението на различните нови проекти.

Синята коалиция, претендираща за водеща в дясното пространство все повече губи за сметка на засилващите се лидерски и други вътрешни конфликти. Там макар да се признава приносът на едни или други участници в миналото, то сегашните битки имат съвсем други стойности, за да допускат емоции. Центристкият проект НДСВ, обслужил еднакво добре сини и червени, на практика не съществува. ДПС няма изгледи и интерес да излезе от досегашната си роля.

В лявото пространство предстоят доста тежки битиа, които е възможно да въвлекат БСП и прикачените към нея чрез пъпкуване сателити в драматични сблъсъци. Еманципиралите се от години леви формации като „Марксистка платформа”, БРПК, различните БКП-та отнеха доста от енергията на Столетницата да се бори с тях.

Все още липсва увереност в действията на новопоявилата се „Българска левица”, създадена по инициатива на Илия Божинов и Иван Генов, която бързо получи международна легитимация през членство в Европейската лява партия. Там получи подкрепа и създаването в навечерието на местните и президентски избори- 2011 г. на нов коалиционен проект на Левите обединени сили, който проект не е лишен от възможности за бъдещето. Включеното в този проект Национално движение за спасение на Отечеството има опит с успешно участие в политиката, макар да извлича своите горчиви поуки от миналите заблуди, когато застава в основата на формации, подарили „Атака” на Волен Сидеров. Всичките тези резерви дават шанс за ползотворни партньорства в политическото пространство от ляво до центъра.

Особено близки могат да бъдат позициите с тези на бързо набиращото скорост Национално движение за спасение на България.

Ако БСП продължи да се губи във вътрешните си проблеми и да претендира неоснователно за водещи позиции в лявото, рискува да отключи патологичен процес с необратими последици. Пак в това пространство се очертава още една битка за социалдемократическото наследство, където присвоеното от БСП и малката партийка, собственост на Георги Анастасов не са достатъчни. От това пространство не малко откъсна Йордан Нихризов, като го подари на Синята коалиция. ПП „Обединена Социалдемокрация” демонстрира достатъчно възможности за самостоятелно участие в политическия живот на последните местни избори, което вероятно ще засили амбициите й. В последните години все повече от представителите на интелигенцията завявяват желание за включване в обществения диалог и политика. Въобще по тези оси перспективите могат да бъдат изключително силни, стига да се намери положителна воля и се замени духът на непрекъснатите и безсмислени битки.

Тук патриотизмът, свързан с традициите, приемствеността и грижата за националните интереси не може да бъде монопол. А и до сега никой не е пречил на субекти от иначе старателно периодично прекрояваното политическото пространство да демонстрират активност и влияние по всички вектори на политическата география. Но явно воля има за всичко друго, не и за това.

След казаното се налагат изводи. За пореден път ни се внушава, че демокрацията се явява най- доброто, което трябва да подкрепяме и развиваме. В това пространство има достатъчно ресурс, който идва, за наше добро и за да ни помогне. Така искат всички, които са „постигнали нещо” и „знаят какво искат”. Вероятно на нашата собствена досетливост ще бъде оставено да разберем, че вярваме или не, държавата и властта ще ни накарат да приемем и насила онова, което трябва.

Безспорно е вярно, че се задава необходимост от промяна в политическата обстановка, а вероятно и система главно заради натрупването на множество грешки. Несигурността на основните политически партии и коалиции, нежеланието на традиционно претедниращите да владеят монополно върховете в тях и да се договарят от името на своите избиратели активизира и засилва апетитите на немалко позабравени, но добре известни играчи. В тези условия все по- вероятно е общността на интересите на елита да родят още по- уникални политически проекти от тези, които ни бяха поднасяни през годините. Иначе част от прокламираните неща от новите кандидати за слава са верни. Но освен това, което се говори, е важно кой и кога говори.

Вярно е например, че да се искат високи знания от участниците в политиката или управлението няма традиция. Но няма традиция основно в страни като нашата. През всичките тези години се топим не само демографски. Тук се изгуби традицията да се изисква доказана подготвеност и пригодност за заемане на обществени и властови позиции. Лидерите на стават такива по естествен начин, а ни се налагат и назначават. В тези условия и под прикритие на острата политическа конфронтация новият елит извърши маса поразии, да не кажем престъпления. Нямаме също традиционни корени в многопартийното, демократично управление. Многовековната ни история, с която заслужено се гордеем, е изпъстрена с доказателства, че българският народ е твърде простодушен, склонен да доверява правата и свободите си другиму. Това се схваща доста добре от групите бърбовковци, които лесно и популистки се самоналагат в общественото съзнание като поредни спасители. И често идват на власт лесно и безкръвно. За сега! Но нищо не би им струвало заради парите и властта, ресурсите, към които винаги се стремят, да масовизират отново страха и насилието, да застрашат с гражданската война, да си послужат с отстъпване на суверенитет и външна намеса.

Литература:

1. Вж. Почепцов, Г.Г., Психологические войны, М., 2008, „Ваклер”

2. Общественици, бизнесмени и спортисти заедно в ГОРД, 09.02.2012, http://obshtestven.pogled.info/news/29834/Obshtestvenitsi-biznesmeni-i-sportisti-zaedno-v-GORD.

3. Бинев: Бойко е продукт на системата, 9 февруари 2012, http://novinite.bg/articles/5833/Binev-Bojko-e-produkt-na-sistemata, dariknews.bg

4. Слави Бинев прави партия на мутрите, ГОРД събира люспите на ДПС и "Атака", целува се и с Кунева, vsekiden.com ~ неделя, 5 февруари 2012, http://www.vsekiden.com/111186/slavi-binev-pravi-partiya-na-mutrite/

5. Общественици, бизнесмени и спортисти заедно в ГОРД, 09 Февруари 2012, София /КРОСС/http://www.cross.bg/1281471

6. Достойни и горди българи за реална демокрация, Новинар, 09 февруари, 2012, http://novinar.bg/index.php?act=news&act1=det&mater=MzgzMTs0Ng==

7. Вж. Юлиана Ончева, Дартс нюз;

8. 9 февруари 2012, http://www.eurochicago.com/2012/02/slavi-binev-dublira-abreviaturata-gord-2/

9. http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=464&aid=10944

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели