За възможните и невъзможни коалици
Ритниците на Цветанов във всички посоки издават истерия
Ималите власт също са виновни
Безнаказано погазване на Коституцията показва липса на обществени рефлекси
Не вярвайте на същите на никаква цена
Наближават изборите есента на 2011 и политическите баталии започват да се повтарят. Включително сценките с предварително обречените вотове към правителството.
Единствено се разбира, че едни грешници теглят надолу в казана другите.
Причините са ясни, колкото и във вицовете, но цинични-власт и пари, които си вървят май винаги заедно.
Започва битка за повлияване върху обществените нагласи.
Заради удобният за всички мит за ДС се напомнят разработки, псевдоними, сложни взаимовръзки, познанства и дори случайно попадане в кадър.
Естествено, най- активни са управляващите.
Най-вероятно и те си заформят вътрешна битка за лидерство. Или поизлъскват позавехващият рейтинг.
Какъвто и да е мотивът, страх има, защото герберските текмета се раздават във всички посоки.
Най- близко стоящите са ударени първи.
Такива като „Атака” и РЗС високомерието дори не ги вкарва в сметките.
Синята коалиция се скъса да показва готовност да се съчетае с ГЕРБ, но силиците им са толкова, че безспорните фаворити отказват да съгрешат с политически мъртвец.
Може би за това Цветан Цветанов буквално вряза плесница през лицето на Иван Костов и най-верния му паж Атанасов[1], като изнесе известната схема за първоначалното назначаване на бизнесмени и олигарси.
Сегашният вътрешен министър напомни, че правителството на ОДС:
- е създало такива като убитите международни контрабандисти Иван Тодоров- Доктора и Поли Пантев;
- на службите от този период е било поръчано да ги създава и пази;
- съществена роля в случая имал известният генерал, приземен придобит псевдоним Атанас Атанасов;
- същият нагло слагал чадъри над хора като П. Пантев и дори посещавал лично местопроизшествия, когато те се оказвали застрашени;
- с мълчаливото съгласие от правителството на Иван Костов всички като Георги Илиев, Илия Павлов и др. избелили бизнеса си и се прехвърлили в легалната сфера.
Колегите им от БСП били не по-малки маскари, като спорели помежду си колко добри момчета са Маргините, а в останалото време поемали ангажименти към еманципирали се от костовата опека босове и се намесвали в тяхните взаимоотношения.
Въобще става нещо твърде странно.
Ако ГЕРБ и нейните водачи бяха изпопадали от небето, то поведението им щеше да е оправдано.
Иначе такова паническо ритане във всички посоки може да се обясни с някаква истерия, но сигурно и тя си има обяснение.
Рейтингтът на ГЕРБ се срива, въпреки рязането на ленти.
Учудващо е, че не беше довършен, след като се разбра, че правителството се е поставило умишлено във властта на външни сили.
Сега не е ясно дали Цветанов говори от свое име, дали от името на Шефа си или пък тези сили не са отключили политическата логорея за някакви си свои цели.
Заради поведението на Цветанов в бъдеще ГЕРБ няма да може да разчита на подкрепа от Синята коалиция, освен ако тази политическата боя не се прегрупира и обзаведе с нови лидери. Може би за това се реанимира проекта Софиянски? Към този проект вероятно ще плъзнат и амбициите на някои търпеливо чакащи своя час.
Ако това се случи, то ГЕРБ ще се затвърди окончателно като заложник в определяното като дясно пространство.
В БСП също отдавна знаят генезиса на ГЕРБ и лидерите му.
Някои от тях дори прокламираха за обща тенденция още на предишните избори през 2009.
Специално Бойко Борисов не може да не е благодарен на Румен Петков, който като вътрешен министър укрепи лично преданите му в МВР кадри. Също като предварителна договорка прозвуча умишлено грубото изхвърляне на господин генералния секретар в най- подходящ момент на политическата сергия.
Румен Петков и кръгът, към който принадлежи със сигурност знаят кой и как роди ГЕРБ, грижливо подбира и развива през годините нейни кадри.
Тогава нещата се коренят в онова, което пропълзя като отровна мъгла от Уикилийкс.
Те американците са си го казали ясно.
Казва го и Цветанов: „Всеки сигнал и информация освен на българско ниво ние споделяме и заедно реализираме с евро-атлантическите партньори”.
Всъщност, ако приемем като даденост, че целият политически театър е битка за власт и пари, то те не могат да бъдат видимо достигнати като ресурс без помоща на външните фактори.
И още нещо много важно и опасно казва г-н Цветанов: „Всички в оперативните служби знаеха за какво ставаше въпрос, но никой не смееше да вземе отношение”. Причините се коренели в това, че за реална борба срещу тежката организирана престъпност служителите на МВР нямали политическата подкрепа от най-висшето ръководство на държавното управление.
Със сигурност Цветанов е прав, когато казва, че говоренето за морал и за искреност трябва да става от коректни позиции.
Всъщност къде бяха висшите кадри на ГЕРБ, които едва сега желаят да демонстрират воля да се борят с престъпността и корупцията.
След Иван Костов дойде правителството на горешо приемания точно от ръководството на ГЕРБ като все още български цар господин Сакскобургготски.
Не случайно той покани за главен секретар на МВР персонално обгрижващият го Бойко Борисов за главен секретар на МВР, а Цветанов за негов първи помощник.
Какъв по-голям знак за политическо доверие.
Първата професионална фигура в МВР лично свързана с премиера!
Учудващо, но на носителите на извършителите на най-престъпни деяния от предходното управление нищо не започна да им се случва.
Дори не се заговори.
Иначе главният секретар и хора с най- високи пагони, включително Цветанов, се веха по всевъзможни поводи на произшествия, арести и др. рейтингови събития с ефективност, пораждаща повече шеги.
Дали пък някой по примера на Атанасов не е ходил да замита следи?
Ето и още едно признание - какви ли грешки не прави човек?
„Ние всъщност бяхме зрители на един сценарий”- твърди Цветанов.
Сега, от дистанция на времето добавя, че той е реализиран от бившата ДС и всички тези, на които им хареса да бъдат актьори. Припомням, че обикновенно в нормалните държави зрителите с власт ги наричат по друг начин. И им търсят не само политическа отговорност.
От многото говорене личи и тревога за бъдещето, което кара управляващите сами да се опитат да си конструират партньори.
Видимо първата цел на вицепремиера е да вбие клин в Синята коалиция, като накара СДС да повярва, че „щеше да постигне по-голям резултат, ако беше участвал самостоятелно” и склони в бъдещи коалиции да пожертва Костов.
За да бъде потопен окончателно командриския кораб, следва приветствен салют към евентуални партньори и сигурни врагове на Костов.
Той бил виновен и за сегашното състояние на МВР, защото „махна най-успешния си министър Богомил Бонев”.
Времето изличи много спомени за разни далавери. Сигурното е, че Бонев си има партия и спонсори.
Кумът му Георги Гергов е вече не само спонсор на БСП, но и ръководен фактор в нея. Освен него и поне още двама добри позиционирани играчи ще прегърнат всяка идея за пазене на статуквото.
Ех, че голяма коалиция се очертава.
Да поразсъждаваме кой има интерес от това.
Нейно пр. г-жа посланик на САЩ Нанси Макълдауни през 2008 г. съумява да организира информационната работа на посолството и да даде оценки за политическите перспективи на Борисов, по това време столичен кмет, и на партията му.
Определен като почти сигурен следващ министър-председател на България, видимо е старанието да се внуши, че трябва да му се прощава всичко, дори, че „някакви слухове го свързват с организираната престъпност”.
Шлифованата дипломатка и екипа й оценяват съчетаването на фактори, които определят принос към американските интереси:
- Борисов експлоатира копнежа на избирателите за силен лидер;
- за реализиране на неговите претенции допринася провала на управлението на Станишев и неговата трипартийна коалиция;
- претендентът Борисов притежава засилен хъс ясно и последователно да култивира американско и европейско одобрение, с което цели да подсили собствената си легитимност;
- тези негови качества ще позволят на САЩ да насочват „него, както и неговата партия ГЕРБ”.
Тази убеденост е подсилена с лично получената декларация от бъдещият претендент, че „българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя какво трябва да направи”.
Както и готовност да покани чужди експерти за всяко министерство, за да подпомага и контролира работата му.
При всичко това човек трудно би устоял да се запита дали страната ни, за която става въпрос, има Конституция.
Но нямаме все още обществен рефлекс и осъзнати граждани.
За Иван Костов и заинтересованите да крепят статуквото това не е особено важно.
По-силен е страхът им от каквато и да е промяна, която да застраши тяхната недосегаемост и постави съдебен въпрос за награбеното.
Ето защо той неистово отрича всичко казано от Цветанов, като дори го обвинява, че повтаря клеветите на организираната престъпност.
Дори Командирът се опита да принизи разменените обвинения до обичаен политически конфликт заради снетото доверие от Синята коалиция лично към Цветанов[2].
Всъщност общата цел е да забравим миналото. И да повярваме на същите.
На тях.
_________________
[1] Георгиева, Бл., Цветанов: Петков удари Маргините заради Маджо, Ат. Атанасов пазеше Поли Пантев, Костов направи Доктора, в- к „24 часа”, 08.06.2011
