Според българските медии, които с видим интерес следят проявите на новите- стари политически играчи Първанов излязъл с критики към модела ни на "парламентарна република"/1/.
Като модел била показала немалко дефекти.
Няма начин да не мисли, а още по- малко да не говори така експрезидентът и екс- председателят на БСП, който в добавка е и „първо поколение социалист”.
Добре са поработили ПР- ите и анализаторите от екипа.
Плюсове- има два мандата президентстване, говори тежко, разпознаваем... Партията- крепост, която трябва да бъде превзета е готова, заедно с предателите, които вече загряват на място с нетърпение.
Минуси?
Всичко друго на заден план.
Председател на БСП- оценка липсва.
Изпълнено решение за съставяне на правителство на БСП в съучастие с Николай Добрев се капитализира по схемата жертви- герои.
Последният тръгнал си без време от живота не може да обяснява, а първият се героизира.
Спасил, ни повече ни по- малко гражданския мир.
Ама, че такъв граждански мир няма как да бъде застрашаван, нито в парламентарна, нито в президентска Република никой не отворя и дума. Иначе някой не ще да си е свършил работата.
Избор на пореден председател- съвсем по сценарий и с договорка.
Да, ама като „пораснаше пилци”…
Историята, и на БСП, се пише от днес за утре.
За отишлия си преждевременно- представителна зала- да се помни.
За останалите- власт.
Сега намеците за ревизия на модела не се свързва с партия, където юздите са изпуснати, а с личности.
Битка за лидерско място?!
Заявката на фона на карта, с нацъфтели червени знаменца с надпис АБВ.
Предстои битка за евродепутати. На първо място на един, после, ако може, още и още.
А като се оваканти мястото „горе”, тогава ще видим.
Предалите веднъж предават и в бъдеще!
Депутати, посланици, дипломати, областни управители, министри не се става току- така.
Битка си трябва за властта. Тя и само тя носи ползи.
А битка за хората, за решаване на проблемите, за спасяване на държава?
Ами да я води който иска.
Важно е да има място за антуражите- на един, на друг, на трети…
Не лидер, председател.
До лидер в съвременна България никой не е дорасъл.
Държавното управление може и да се смени, но кой да ни смени управниците?
За това също не става въпрос.
„Те”, които ни се самопредлагат, от вчера, от преди, те и само те може да бъдат алтернатива. Никой друг.
Ивайло Калфин, Румен Петков и Емил Кало….
След тях и другите знайни и незнайни.
Къде, бе юнаци?
Десет и повече години около „първото поколение социалист” и „президент на всички българи” си е пълен комфорт.
Около властта пърхат богати, здрави и красиви. Материалното ги обединява.
Какви идеи, какви политики, какви решения?
Важно е да ги избират, преизбират… И така, до края на света.
Е, чак че света няма да се свърши, няма, но България е на път.
Други са виновни- Пеевски например.
Или отношенията Станишев - Борисов.
Но всички станаха възможни именно с вас.
А сега, вместо да се договарят, както са го правили винаги, се дърлят!
Ако престанат и започнат да се договарят, то атаките ще спрат. И заедно ще можете, пак май?
Че то, господа, от години политика и управление у нас, заради вас, се прави така, с противопоставяне, с отричане, със задкулисие, а не с конкуриране на идеи, на политики.
Най- сетне с управление.
За последното трябва капацитет, все пак!
Иначе срещите с днешните обикновенни хора, потенциални утрешни измамени за пореден път избиратели си вървят по правилата- в монологичен режим и в критично сегашно и бъдеще обещаващо време.
Обещава се „пълна прозрачност”, „коалиционни принципи”, „политическа отговорност”, „демографски решения”, „икономическо планиране, образование, здравеопазване, работещи държавни институции”, „диалог с гражданите и политическите партии”...
Все неща, които в няколко буквените формати никой никога не е правил, не може да направи, което не пречи за пореден път да обещава.
И всичките тези неща на фона и на гърба на историята.
Над бюрото Левски, Раковски, под масата… знаете какво.
До красните днешни ликове знаменца, обгръщащи България.
В по- ранен вариант- плакат, изграждащ имидж с включени в него 6800(шест хиляди и осемстотин) лица…
Със сигурност- жертва на наивност.
Май повече приличат на костница. На невинно паднали в борбата с българските политици.
Накрая няколко въпроса към вечно готовите за власт.
Нямате ли свян?
Не ви ли омръзна да ни заблуждавате?
Кога сте държали на открит диалог, с граждани или в партия?
Не смятате ли, че ставахте председатели, президенти, депутати, предатели и други там всякакви не както трябва?
Смятате ли, че ако се сменя моделът на държавата, само и единствено вие можете и трябва?
Не смятате ли, че е по- добре в рамките на парламентарна република да включим действителния национален потенциал и да се изтеглим от блатото, вместо да експериментираме отново до следващото разочарование?
Не смятате ли, че президентска власт може да се окаже твърде опасно оръжие?
И накрая една препоръка- припомнете си колко структури и личности напуснаха левицата завинаги!
Заради задкулисните и безпринципни договорки.
За сметка на които искате да се осигурите и възпроизведете отново.
