/Поглед.инфо/ И това доживяхме - един от най-отявлените гурута на неолиберализма у нас да се вайка за дередежето на бедните. В интервю за "Труд" шефът на УС на ИПИ Красен Станчев развива тезата, че бедните в България плащат тока на богатите. Причината - несвободен пазар, при който субсидираната цена е еднакво ниска, независимо от потреблението. Така 20% от домакинствата ползват 80% от тока на същите ниски цени. Може и да е прав от гледна точка на един вид логика. Само че като сме се завайкали за бедните, нека не подхождаме така избирателно. Защото същите тези бедни всъщност плащат за всичко, не само за тока на богатите. Има голяма разлика в това един да взима примерно 4000 лв. заплата, друг - 400 лв., но и двамата да купуват хляб, който се облага еднакво с 20% ДДС. Ами останалите стоки и услуги? Е, кой кого субсидира с цените и ДДС, г-н Станчев?
Ако наистина ви гложди съвестта, би трябвало да признаете и голямата несправедливост, която години наред яростно защитавате - за плоския данък. Защото приказките, че всички са равни пред закона, следователно е справедливо да бъдат равно облагани, са за наивници. Сега на този с 4000 лв. държавата му взима 400 лв. ДОД, на другия - 40 лв., но при една по-справедлива скала първият ще се бръкне двойно и пак ще разполага с достатъчно средства за преживяване, а у втория ще остават няколко лева в повече, независимо че отново ще трябва да кара с мизерен доход.
Ами корпоративният налог? Има ли държава в света, при която делът от данъци за бизнеса да е по-малък от този на физическите лица и да намалява с всяка година, и то при наличието на една и съща данъчна ставка от 10%?
Няма такава.
Но да се върнем на тока. Смешен плач! Защото препоръката на Станчев за пълна либерализация на пазара всъщност е скрит апел за ново подпомагане на богатите. Опитът показва, че крайният потребител при нея е и най-потърпевш. Практиката просто опровергава пропагандата и става точно обратното - цените нагоре, а качеството надолу. Печели само частникът.
Дума
