/Поглед.инфо/ Интервю за радио "Фокус" с геополитическия анализатор доц. Валентин Вацев
Водещ: В Полша два миротворчески батальона са готови да влязат в Западна Украйна, а от своя страна руският президент многократно натърти, че който се намеси във войната, за да създаде стратегически трудности, ще срещне такъв отговор, какъвто не може да си представи. Въпросите се нареждат сами: предстои ли ескалация, която да обхване и Западна Украйна; прогнозируемо ли е най-вече реалистично ли е директното участие на НАТО в нея; защо съдбата на Западна Украйна се очертава като геополитическото сърце на конфликта Кремъл-НАТО? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Доц. Вацев, затишие пред буря ли вещае мълчанието около съдбата на Западна Украйна?
Валентин Вацев: Може и така да се каже, но по-важно е да се отбележи, както ми се струва, разбира се, на мен, че нито в Кремъл, нито във Вашингтон имат пълна яснота по това, как би могъл да се развие конфликтът по повод земите на Западна Украйна. А всъщност проблемът идва от там, че територията на Западна Украйна или на Източна Полша, както я наричат във Варшава, тази територия е геополитическата сърцевина на конфликта, който ние наблюдаваме. Всъщност лека корекция трябва да направя. Не два батальона – два батальона е малко количество. Около 20 000 души, добре подготвени, мотивирани полски доброволци са готови по команда, разбира се, да влязат, да стъпят на територията на Западна Украйна. Т.е. тук залозите са по-големи, отколкото за две батальонни тактически групи. Залозите са стратегически, тъй като както вече казах, Западна Украйна е геополитическата сърцевина на проблема. За отбелязване е, че нито във Вашингтон са казали нещо напълно ясно и разбираемо, а от една страна се твърди, че още през юли Вашингтон е дал съгласие за участие на Полша във войната в земите на Западна Украйна. От друга страна, това не се потвърждава окончателно. Този въпрос така да се каже е суспендиран, той виси. По същия начин цари неяснота в намеренията и на Кремъл. И нещо ме кара да мисля, разбира се, гледайки съвсем отстрана, защото по този въпрос откъм Кремъл няма никакви утечки на информация, нещо ме кара да мисля, че те в момента именно решават този въпрос. Нека да кажа за трети път – съдбата на Западна Украйна всъщност ще определи развитието на войната в следващата година и дори начина, по който тази война ще завърши.
Водещ: Защо? Защо, доц. Вацев?
Валентин Вацев: Ето това си струва да се обясни. Работата е там, че американският интерес с висока степен на вероятност ще се пренесе от европейския театър на бойни действия към Китай, към Югоизточна Азия и към Китай. Така че аз не очаквам активизация на действията на САЩ в Европа. Или с невисока вероятност, тези действия ще се активизират. Така че много е вероятно САЩ, вместо да се въвлекат непосредствено в конфликта с Европа, САЩ да тръгнат по пътя на натрупване в Европа на американски оръжия и жива сила. Например, напълно е възможно и това зависи, разбира се, от изхода на фаталните, на съдбовните междинни избори за парламент сега през ноември, началото на ноември в САЩ. Т.е. напълно е възможно американските контингенти в Европа просто да бъдат увеличени – това включва и България, разбира се, до количество, което е съпоставимо с броя на войските на Русия на украинска територия, но не повече. Т.е. ние не знаем отсега, ще се ангажират ли САЩ в активни бойни действия или просто ще увеличат своето военно и въоръжено присъствие. А защо съдбата на Западна Украйна ще определи края на войната и облика на света след края на войната – защото трябва да се помни, че САЩ са заинтересувани не само от събитията в Европа, които ние наблюдаваме съвсем отблизо и с безпокойство. САЩ решават своите задачи и в Югоизточна Азия. Така че има глобално противопоставяне. Този, който успее да определи и да преопредели съдбата на Западна Украйна, ще реши въпроса за геополитическите отношения в Европа. Или тотална вестернизация, т.е. американизация на Западна Украйна, а от там – и на цяла Украйна, и тогава вече това е загуба на Русия, на Китай и на Турция, която предстои да стане бъдещ партньор в този двойствен засега съюз, заедно с много други, разбира се, геополитически сили – Иран и т.н. Или ако Русия успее да разгърне силите си и да победи на територията на Западна Украйна, геополитическата игра за Източна и за Централна Европа ще бъде решена в полза на Русия. Като помним, че противостоянието на Русия с Англия специално ще бъде особено твърде принципиално и че Западна Украйна ще е ключов плацдарм в това противостояване, тъй като Англия предстои да разгърне идеята си за Триморието. Апропо, това е същото Триморие, с което българският политически елит се ангажира много ентусиазирано миналата година, това е същата британска идея за британска зона за контрол. И ето как се нареждат картите до края на другата година. Ако Русия успее да постигне победа в Западна Украйна, зависи дали ще се разконсервират такива геополитически чейсове, като Приднестровието, като Закавказието, като Калининград дори, до таджико-афганската граница. Ако Русия не успее да победи в рамките на следващата година на територията на Западна Украйна, ако не успее да преломи, да счупи ситуацията на фронта в сегашната конфигурация и ако не успее да контролира целия югоизток на Украйна, ако не стане под руски контрол, Западът другата година абсолютно категорично, с абсолютна сигурност ще премине към контранастъпление по всички назовани фронтове. Не знам, ние вероятно няма да имаме време да говорим специално за проекцията на тази голяма картина върху Балканите, но Балканите си имат своята съдба и в тази ситуация. Работата е там, че Балканите ще бъдат територия на увеличаване на политическото напрежение. Балканите продължават да бъдат и стават все повече и повече зона на нарастващо съперничество, където против Европейския съюз, имам предвид брюкселския елит на Европейския съюз, а не Германия и Франция, значи на Балканите вече ще си противостоят и вече се забелязва, че си противостоят Европейският съюз, Англия и Англо-саксонският свят. От другата страна се активизират Русия, Китай и Турция. Русия и Китай залагат на Сърбия, Турция залага на Косово и на Босна и разбира се, на Албания. Противниците на Русия, на Китай и на Турция – това е Англо-саксонският свят и техните проекции в Брюксел, залагат на България, на Румъния. Ето това хвърля светлина, между другото, но без да се отклоняваме далече, върху важността на изборите, които предстои да стават тази година в България в началото на октомври и дори на следващите избори, които аз очаквам да бъдат в края на зимата следващата година. България навлиза в период на множество избори, предимно неуспешни, и на управление по пътя на служебно правителство. Значи връщам се отново към Западна Украйна. Западна Украйна е територия, която определя вестернизацията или невестернизацията на цялата украинска територия. Ясно е, че Югоизточна Украйна ще бъде по някакъв начин зона на контрол на Русия, а от там – и на Китай, ясно е, че Централна Украйна – имам предвид киевската зона и прилежащите територии, например Чернигов там, ясно е, че те ще бъдат една малка Украйна, такава неутрална, демилитаризирана и извънблокова територия. Съвсем не е ясно, защото от Кремъл мълчат, особено упорито и много странно според мен мълчат по това какво да правят със Западна Украйна.
Водещ: А защо мълчат, на какво се дължи това мълчание? Не са взели решение или?
Валентин Вацев: Не са. И тук няма никаква тайна всъщност. Събитията в Украйна, които ние наблюдаваме от София, всъщност предизвикват дълбинни противоречия не само в САЩ и в Европейския съюз, но и в Русия. В Русия има стари и напоследък изострени противоречия. Това, разбира се, не са противоречия така, както пишат някои главни опозиционери, това не са противоречията на Путин и Навални, нито пък противоречията между военното и цивилното разузнаване в Москва. Това са противоречията между силите, които са на власт днес. Това е промишленият капитал, промишленият, това е военно-промишленият капитал, и цивилно-промишленият капитал. Това е рублевата зона плюс „Газпром“ до голяма степен. А срещу тях стоят интересите на доларова Русия, интересите на тези елитни групировки, които контролират доларовите потоци, доларовите депа на руска територия. Има две руски икономики. Има рублева икономика, която в момента има надмощие, и доларова икономика, най-грубо казано и някак си учебникарски, но така се разбира по-лесно. Това е противоречие между национално ориентираната и компрадорската буржоазия от друга страна в Русия. Тук изобщо не става дума за личността на Путин, с който ние прекалено много се занимаваме. Русия в момента определя своя път към бъдещето, ще бъде ли държавата политически инструмент за влизане на руските елити в Европа и в цивилизования свят, както те се изразяват, или ще бъде самостоятелна цивилизационна зона със свой клъстер на присъствие на територията на Земята. Т.е. Русия ще участва ли в многополярния свят, който вече се е задал, той се вижда – това е големият проблем на Русия. И те не могат да решат въпроса със Западна Украйна според мен, тъй като засега не са казали нищо определено. Мога много накратко да ви кажа, с две изречения позициите. Едните твърдят, че руските войски трябва да стигнат до полската граница и цялата Украйна да бъде премахната от картата, като след това там се формира някаква друга, малка Украйна, която да бъде независима, извънблокова и неутрална държава, както преди малко ви казах, току-що. И първата концепция предполага навлизане в Западна Украйна и разбира се, жестока разправа с всеки друг от НАТО – Полша имам предвид, който се опита да стъпи с войските си на територията на Западна Украйна. Другата позиция, която според мен е по-плодотворна, но аз гледам абсолютно отстрани, това е разбирането, че Западна Украйна, макар и например град Лвов е основаван от руснаци, но това е Лемберг. Западна Украйна векове наред е била западна територия. Западноукраинското население – т.нар. галичани, те дори не са украинци, те са хора със западна структура на съзнанието. Там католицизмът е много силен. Може би – това е вече мое частно мнение – може би единствената реална, истинска геополитическа грешка на Сталин беше, че той присъедини Западна Украйна към Съветския съюз, когато имаше възможност в края на Втората световна война. Така че тези, които се придържат към тая втора доктрина за съдбата на Западна Украйна в Кремъл, правилно аргументират с това, че Русия има полза, ако се откаже от Западна Украйна, Русия няма нужда от Западна Украйна, тъй като ще струва огромни ресурси, каквито Русия в момента няма, да усвои икономически и да интегрира социално, културно и политически Западна Украйна. От своя страна Полша ще се оправи чудесно със Западна Украйна, като ще се наложи под много твърд начин да преломи политическия украйнизъм и галичанството в Западна Украйна. С други думи, двете концепции като че ли имат общи точки, а всъщност те взаимно се отричат и си противоречат в Кремъл. За мен това е обяснението защо в Кремъл не са казали абсолютно нищо. Между другото, дори Дугин, за който напоследък стана дума в друг контекст, има една програмна статия, в която пише, че това е въпрос, който няма открито решение и трябва да се решава по закрит път в Кремъл. Руската концепция по въпроса за Западна Украйна още не се е проявила пред очите на света.
Водещ: Доц. Вацев, а тази готовност на 20-те хиляди доброволци в Полша да влязат в Западна Украйна прогнозира ли и съответно показва ли реалистично директно участие на НАТО във войната?
Валентин Вацев: Честно казано, не знам. Това зависи от съотношението на силите във Вашингтон. Днес в ръководството на САЩ и на целия еднополярен свят се борят две групи. Едната група е на привържениците на деескалацията на Джейк Съливан и на самия президент Байдън, доколкото разбира за какво става дума, е съгласен с групата на Съливан в Съвета за национална сигурност в Белия дом, че по-добре е да не се създават поводи за решително въвличане на силите на НАТО по открит начин в този конфликт. Срещу тях стои Аспенската група начело с Блинкен – това е държавният секретар на САЩ, който твърди, че колкото може по-рано САЩ и НАТО, разбира се, чрез НАТО трябва да се включи по открит начин, по очевиден начин в американския политически и аналитичен печат тази дилема се обсъжда открито. Забележете – за разлика от Русия, където дилемата е почти същата, но не е прието да се говори открито за нея. Това е спецификата на руската политическа култура, разбира се. В САЩ единият от двата лагера – това са привържениците на деескалацията, твърди, че Полша все още няма окончателен картбланш, за да стъпи на западноукраинска територия. Другият лагер, аспенци – Аспен, това е Аспенският политически институт, там има много влиятелни фигури, от тяхно име говори най-често Блинкен, разбира се – те твърдят, че крайно време е да не се робува на формализми и че САЩ трябва да се ангажират директно с войната в Украйна, още повече, че всъщност геополитическата сърцевина на тази война, главният геополитически залог за САЩ в тази война е на европейска територия. Противниците им, привържениците на деескалацията – Байдън и Съливан да кажем, твърдят, че по-интересните, по-важните и всъщност съдбовните неща за бъдещето на САЩ се случват около Тайван. И ако бих бил американски анализатор, аз бих твърдял същото. Според мен те са по-прави. Съдбата на еднополярния свят ще се решава още другата година на китайска и югоизточно-тихоокеанска територия. Така че САЩ не са окончателно готови с решението по въпроса да се инсталират ли директно в тази война чрез открито присъствие, или само да увеличават военното си присъствие в други страни, например България.
Водещ: И сега тук е логичен въпросът, доц. Вацев, тези две концепции, които съществуват очевидно и в кремълското ръководство, и във вашингтонския естаблишмънт, как влияят върху дневния ред на българската политика?
Валентин Вацев: Ох, българските анализатори, ако приемем, че има такива – имам предвид хора, които професионално са се заровили в проблематиката и не робуват на никаква пропаганда, защото отклонявайки се за секунда, трябва да ви кажа, че в нашата ситуация днес, която се е създала в последния месец, между анализ и пропаганда няма нищо общо. Лошото е, че българските медии, българските политици, българските хора на културата са потънали до шия и по-нагоре в обикновени пропагандни битки. Аз уважавам, разбира се, пропагандата, но ние сме в ситуация, в която пропагандата пречи на анализа. В България обаче, тъй като това са обективни закони, те не могат да бъдат заобиколени, обективната ситуация налага своите императиви. Значи дневният ред на България пред очите ни, политическият дневен ред на България пред очите ни се промени от класиката ляво или дясно, или нещо от рода на ляво-дясно, временно, както се опитаха да го правят миналата година, дневният ред вече е геополитически. Политическият дневен ред на България вече е геополитически, което означава, че веднага след изборите „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и ГЕРБ ще бъдат много авторитетно посъветвани да спрат да занимават обществото със своите персонални и групови интелектуални и морални различия, а да направят, съвместно да поставят основата на едно заедно създадено евроатлантическо управление на България. Геополитическият дневен ред на България се казва много просто, много просто е да се артикулира – това е евроатлантически курс на България, от сорта на Демократическата партия на САЩ, или неевроатлантически път на България, което означава ангажимент по-скоро с промените, които предстоят да се случат на междинните избори в САЩ, където всички очакват, не само аз, а всички в САЩ очакват да победят републиканците. А това вече е качествено нов тип ангажимент със съдбата на Балканите, на Източна Европа и на света. Т.е. българският геополитически дневен ред се наложи, който не го разбира, дори и той е длъжен да го приеме. Той може да се артикулира съвсем кратко – евроатлантическа власт в България от военен тип или умерен евроатлантизъм от миротворен тип, с опазване на България на една здравословна дистанция от конфликта, от сърцевината на конфликта.
Водещ: Каква е разликата между двата типа?
Валентин Вацев: Едните ще бъдат много доволни България да участва във войната заедно с всички страни от НАТО, разбира се, по волята на Аспенската група, която в момента работи в Държавния департамент в САЩ. Това е лагерът, който се бори за директен ангажимент на САЩ във войната, на директно участие на силите на НАТО на украинска територия. Няма значение какво е казал Путин, че не е съгласен, той ще трябва да преглътне това. И разбира се, обявяване на война на Русия заедно с всички страни от НАТО по модела на онази обявена символична война на български депутати от Втората световна война, когато България обявява символична война на САЩ и на Великобритания. Това е единият път.
Водещ: В резултат на което обаче се бомбардира София.
Валентин Вацев: О, да, аз се надявах да не се сетите за това, но наистина това също е част от печалната историческа истина. В резултат на символичната война на България срещу САЩ и Великобритания… Апропо, цар Борис ІІІ тогава се знае, че е казал, разгневен на Лулчев – „Аз разбирам защо са толкова глупави, че обявяват война, но защо ръкопляскат след това, не мога да разбера“, защото те са отворили войната с ръкопляскане, те са смятали, че са направили много голям геополитически удар. Както и да е, вие сте права, аз се надявах да мога да го прескоча и този момент, но с вас това не става. Вие напомнихте, че България е бомбардирана тежко в резултат на тази ужким символична война. Общо взето, досега очертах единия лагер – това са мераклиите за директно въвличане на България с военно присъствие, ако може, на украинска територия. Ако на българска територия има една дивизиона тактическа група от американски войски, в състава да има поне една българска батальонна тактическа група, която да стъпи на украинска земя, да убива руснаци и руснаците да убиват българи – тук също има нещо много символично, за да може да се сложи край на българската политическа болест, русофилията. Когато българи и руснаци започнат да се избиват взаимно, това ще бъде надгробната плоча, както вярват тези геополитици в България, това ще бъде надгробната плоча на българската русофилия. Друг е въпросът в какво вярвам аз.
Водещ: Тук отново ще ви прекъсна с едно историческо напомняне, доц. Вацев – през Първата световна война това се случва в Добруджа, обаче не довежда до русофобия.
Валентин Вацев: Не довежда до нищо особено и не променя нито театъра на бойните действия, нито до мащабни промени в психологическите нагласи на тогавашното българско общество. Тук сте права, аз съм съгласен с вашата историческа справка. Така или иначе, мераклиите за директно обявяване на война от България на Русия и ако може, най-добре българската батальонна тактическа група да избива руснаци на украинска територия – има хора, които се борят за това и вярват в това, това е едната позиция, това е единият лагер. Другите твърдят, че България, разбира се, запазвайки своите лоялни отношения с Брюксел и с НАТО, и със САЩ, разбира се, че България би трябвало да се опази от директно ангажиране с войната. Т.е. втората група български политици и анализатори, ако приемем, че има такива, те биха били съгласни по-скоро с Байдън и с Джак Съливан и с тази част на Съвета за национална сигурност – това е много важен орган на Белия дом, които твърдят, че войната не трябва да се ескалира, а по-скоро най-добре и най-геополитически и стратегически вярно би било да се замрази украинският конфликт, за да може американският интелектуален и военен ресурс да се отмести на изток, около тайванската проблематика. Българските противоположни политически мнения общо взето съвпадат, но не нарочно, някак си така случайно се получава това, съвпадат с различията, които непрекъснато се проектират върху американската политика от битката на елитите днес във Вашингтон. Едните биха искали България да не участва директно в тази война, другите биха дали пари България да участва, да стъпи български ботуш на украинска територия, да стъпи български ботуш върху гърба на убития руснак. Това ще бъде голяма победа за българските русофоби. Другата позиция, както вече ви казах, тя е за запазване на лоялно отношение с воюващите, със САЩ, с ръководството на НАТО и с Европейския съюз, но стоене встрани от този конфликт, тъй като това не е българска война. Най-кратко казано, тяхната позиция е, че тази война не е българска война, от тази война България няма да получи нищо, а може да получи само ядове, ако стигне до там. Общо взето тези две становища ще се проектират в българското съзнание в предстоящия месец-два.
Водещ: Т.е. те ще бъдат като ехо от кампанията?
Валентин Вацев: Това е именно ехо, да.
Водещ: И нещо много важно, тази разпра – не бих искала да употребя грозната дума „истерия“, но не знам защо ми дойде внезапно – около газовите доставки, тя свързана ли е именно с концепциите за Западна Украйна?
Валентин Вацев: Не, директно не е свързана, но това е удобен повод за българските привърженици на първата концепция – български ботуш на украинска територия, да покажат още веднъж колко са предани на западния господар. Това е българско самостоятелно домашно, кухненско политическо творчество. Казвам така, защото днес във Вашингтон никой пет пари не дава, никой няма време, сили, настроение и готовност да се интересува от този проблем. Това е чисто български проблем, в който определени хитреещи фактори се опитват да вкарат България. Този въпрос има просто решение, но някой е решил да зацикли, да си скубе косите и да скубе своите коси и косите на публиката, която го слуша, за да се наложи. Това е начинът, по който част от българския политически елит разбира своята необходима политическа активност в настоящия момент. Но това е българско политическо творчество.
Водещ: Вие направихте една прогноза – че след изборите в 48-я парламент три партии ще бъдат по някакъв начин подтикнати да направят правителство – ГЕРБ, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Валентин Вацев: Да. И може би, разбира се, и БСП, на ръководството на която партия вече й е безразлично в каква коалиция ще бъде, стига да е на власт.
Цоня Събчева
