Интервю на Валерия Велева с проф. Георги Фотев

- Можете ли да нарисувате, проф. Фотев, картина на българското общество в началото на 2013 година? Какви сме, накъде отиваме, докога ще се лутаме, имаме ли свой собствен път?

- В демократичните общества, каквото е в нашата страна, се правят систематично измервания на обществените процеси и често ние ставаме пленници на нашата наклонност да разберем какво ни очаква в бъдеще. Смятам това за необходимо. Но когато езикът на цифрите се отнася към социалния свят или към политическото общество, това е съблазнително и много опасно. Защото цифрите изискват дешифриране, което пък предполага продуктивно въображение. С оглед на предстоящите избори е твърде възможно обществото да влезе в спиралата на аритметики, калкулации и спекулации, макар че без това не може, и да избегне големите, важни и сериозни въпроси на развитието ни.

- Формулирайте ги!

- Настъпва времето, в което управляващите ще трябва все по-ясно да покажат и обяснят това, което са реализирали досега, да посочат своите намерения нататък, за да продължат и с вижданията си за съдбата на България. Опозицията пък е призвана да вижда какво не е изпълнено и на основата на това да начертае своята алтернатива. Това аз бих обозначил като политическа аксиоматика - валидно е във всички времена навсякъде. От такава гледна точка ние трябва да поставим на управляващите няколко въпроса, например: какво става с делата на бившите министри, за които в началото на мандата министър-председателят така упорито говореше?

- Намеквате, че обещанието за възмездие, с което Борисов дойде на власт, не е изпълнено?

- Дори не акцентирам върху този момент. Искам да подчертая много сериозен факт – или досега трябва да има наложени наказания, или тези обвинения са били несъстоятелни и за нашето общество е много важно да се престане с произволното наклеветяване на хора. Това е ужасяващо. Това разрушава най-дълбокия фундамент на всяко общество, защото подкопава социалния морал. Другият много важен въпрос пред управляващите е свързан със състоянието на бизнеса. Има много признаци, че нещата в бизнеса не са добре и това е особено тревожно.

- Но имаме нови магистрали и не можете да го отречете, проф. Фотев, че те са предпоставка за икономически подем.

- Премиерът казва, че не се бои от изборите, тъй като ще застане до това, което е направил и то ще бъде неговият отчет. Той има законно право за това. Но точно преди година в интервю с вас аз поставих един много важен въпрос, който като че ли не се разбра от хората - къде отиваме? Това е съдбоносен въпрос, който продължава да стои пред нас като нация. Освен до магистралите, управляващите трябва да застанат и до безработицата, която е подтискащо голяма, до болните, които получават съмнително приемлива здравна помощ, до скръбното българското учителство, до дълбоката метаморфоза в българското общество.

- Управляващите ще ви кажат, че сме в криза, каквато не е имало от Втората световна война насам, а ние в момента сме някакъв остров на стабилност в ЕС.

- Това е честото повтаряне, което е невярно. Не може по такъв безпардонен начин да се говори. Хората все пак не са малоумни. Най-тежката криза /в известен смисъл и неизбежна/ беше в началото на 90-те години – в първите седем години на прехода. Днес икономическата ситуация в страната е тревожна. Кризата у нас се задълбочава на фона на очертаващата се перспектива в Европа. И тук са необходими ясни аргументи - какво може да се направи от управляващите и какво не може да се направи. Ние трябва да искаме да знаем какво ще правим, как ще го правим и докъде ще стигнем. И има един друг голям проблем - объркването на обществото по отношение на ценностите става все по-голямо. Човек вече се страхува да употребява своята разумност.

- Обяснете какво точно влагате в това понятие?

- В един объркан свят, ръководейки се от това да бъдеш разумен, ти може изведнъж да се окажеш абсолютно неадекватен. Има много хора, които се страхуват да употребяват своята разумност и това е много опасно явление. Къде е нашата интелигенция? Къде са всички онези хора, призвани все пак да хвърлят някаква светлинка? Защо се загуби тази интелигенция? Тя изчезна, тя няма какво да каже.

- Всички министри обаче чертаят някакво розово бъдеще, което ни очаква. Дори президентът Плевнелиев видя на хоризонта едни 45 милиарда, които идват към нас.

- Демокрацията има едно предимство, че кара всичките хора да мислят със собствените си глави и да трупат опит. Обществото не може да бъде заблуждавано. Вижте протестите - дали ще бъдат на Орлов мост, дали някъде в Кърджали или на други места, има тътен. Премиерът може да се появи някъде, да даде на някого пари, но дълбоко в обществото нещо се натрупва, някакви подводни течения бушуват. Изглежда, че това е нашата национална характеристика. Защото, за разлика от други южни народи, които са експанзивни, агресивни, излизат и протестират, при нас търпеливостта продължава да учудва Европа.

- Смятате, че това не се забелязва от властта?

- Премиерът, депутатите, министрите имат пари, специално отпуснати за експерти - не да си ги добавят към доходите, а да използват мнението на професионалистите. Чрез тях те трябва да чуят и видят дълбинните процеси в обществото. Има хора, които и без пари ще им кажат, че могат да си спечелят изборите и след няколко месеца да бъдат пометени. Защото в обществото отдолу има напрежение. То си върви, не се изразява, не се казва. Но има някакви странични индикатори. Кой може да предположи, че една учителка по немски език ще отиде една сутрин в училище, ще обърне питието, оставено от нейни колеги и ще буйства пред очите на децата. Ето ви отказът от разумност. В един момент човекът се отказва да употреби разумността си, тя го напуща и тогава стават неща, които може да съборят всичко. Това е форма на протест. Както и заминаването на много българи за чужбина е форма на протест. Тези хора се изнасят, защото казват: тук е неуютно, не може да се оправим. Някои от тях се изнасят, знаейки, че там животът им няма да е по-лесен от тукашния. Но тук те просто не се чувстват добре. Защо си затваряме очите пред тези факти. Кого заблуждаваме с мълчанието си? Те не искат да чуят обясненията, че са безработни, защото има световна криза. Те искат да видят своята перспектива, а тук не я намират. И това е страшно!

- Какво трябва да се случи, за да излезе този тътен, този гняв на повърхността?

- Всяка голяма, истинска криза идва ненадейно, изненадващо. Това е другият превод на Христовото изречение “Аз ще дойда, когато не ме очаквате”. Вие потъвате в грях, аз ще ви изненадам през нощта, когато няма да се вижда. Ако може хората да виждат, да прозират лошото, да го виждат с цялата сериозност, те ще направят така, че то да не ни изненада, да сме подготвени. Някои ще питат защо говоря по такъв начин. Защото като интелектуалец аз съм длъжен да кажа такива неща, които едни могат да ги възприемат като горчиви, като неприятни, а други ще се вслушат в тях. Истинският, големият, мъдрият политик слуша внимателно този, който го критикува, който му казва “тука това не е добре”, на него е благодарен, не на този, който го приспива. Това не могат да го разберат нашите политици. Защо? И вие го знаете - поради суетност, тежка болест, от самозабравяне, от липса на диалогичност. Имаш силни аргументи, имаш власт, вземи спокойно изложи аргументите си, без да се репчиш, без да наричаш опозицията “хайдуци” и да търсиш какво те са направили или не. Това отдавна не важи. Днес ти си на власт, на теб ще се търси сметка. Това е празно мислене, нямаме нужда от това.

- Политиката на рязането на ленти няма ли да има успешен край, няма ли да доведе до успешен край на мандата?

- Рязането на ленти е изживяло времето си. Вашият вестник показа как Тодор Живков реже ленти по същия начин, само че с каскет. Тези работи си вървяха, но това не беше пречка при други, съвсем други условия, изведнъж да му отрежат и на него цялата работа. Който иска да направи нещо значимо за своята страна, няма нужда да прави такива панаири. Това, че хората се стремят да направят нещо важно, да остане тяхното име , трябва да го приемаме като нещо нормално. Най-тежкият въпрос днес обаче се отнася до реформите - трябва да се направи преглед коя от сферите беше реформирана, какво стана с административната реформа, със здравеопазването, защо блокира образованието и пр.?

- Какво не му достигна на Борисов, след като имаше такава подкрепа в обществото?

- Вече трябва да се говори повече за партията ГЕРБ. Вижте, например, отношението към предстоящия референдум. Прозрачно и дори глуповато двуличие на управляващите. В него обаче прозира политическа без-идейност и безпредметност. Ако подобно политическо поведение е “ефективно” ние сме за окайване. Световното общество, ако мога така да се изразя, претърпява безпрецедентна трансформация, при която идеите или фундаменталните знания изместват първостепенната досега важност на капитала и се превръщат в най-важния капитал. В социологията това се нарича “обществото на знанието”, което не е мит или утопични блянове на някакви си учени. Бих желал да си поговорим друг път по тези въпроси, които засягат всеки отделен член на нашето обществото днес.

- И все пак историята няма ли да даде на Борисов по-висока оценка, отколкото тази, която сега му даваме? И след него ще остане Ларгото, ще остане археологията, ще останат тия магистрали, на които се радваме, както навремето римляните са се радвали на своите пътища, които сега изникват пред погледа ни.

- Не.

- Защо?

- Нещата , на които ние се радваме, не са толкова грандиозни. Други хора, в други общества са направили по-грамадни неща, по величествени строежи. Има неща, които са очевидни, няма да ги отричаме или пък да ги подценяваме, но те все още са крайно недостатъчни. Ние трябва да помислим много сериозно за бъдещето на България, да не остане без университети, без образовани млади хора, да се грижим нашият хубав език да не загине, да не се обезличава културата ни. Защото загубването на една такава прекрасна култура, каквато е българската, е загуба на човечеството. Нас Бог ни е надарил с една възможност - тук да сътворим, да направим нещо за света и ние трябва да го направим. Казвам на своите студенти: ако не сте вътрешно свободни, нищо не може да направите. Страна, която не е свободна, нищо не може да направи. Властта може да уплаши човека, но уплашеният човек е препариран. Големият страх сковава. Човек, който се страхува, той потиска собствените си възможности. Свободният човек има достойнство. Това означава, че вярва в себе си. Който вярва в себе си, може да реши и невъзможни въпроси. Може да понесе и големи страдания и мъки, и недоимък. А тук около нас всеки ден някаква измама, някаква лъжа. Хората понасят всичко това, но в един момент подземието почва да боботи.

- Вие смятате, че магистралите не са достатъчен аргумент да се иска втори мандат, така ли?

- Битката за втори мандат е нормална. Но вече има сериозни притеснения за нея. Ако така вървят работите в държавата, ние пак ще се сринем, казвам го ясно и категорично. Преди известно време най-близкият съратник на лидера на ГЕРБ заяви нещо потресаващо по адрес на президента. Аз във вашия вестник съм отправял критични бележки към г-н Плевнелиев, но той е държавен глава, а този висш партиен функционер на ГЕРБ показа дълбока необразованост и абсолютно недопустим тон на говорене, принизявайки българския президент до декоративна личност, която няма власт. Тук аз искам да заява, не на този човек, който прави пореден гаф, а на много други хора, които може би мислят като него: българският президент има огромна власт. Това е най-трудната, най-дълбоката и най-мощната символна власт. Аз съм доволен, че за кратко време, този човек се променя, застава на своето място и гледа с отговорност към своя пост. Това има огромно значение за страната. Ако той запази тона да говори смислени работи, да не прави празни фойерверки, да не се меси там, където наистина не е негова работа, което хората искат, от това има нужда, ще спечели много и той, и страната. Но да се върнем на гафа - той бе замазан по един крайно примитивен начин.

- Това е част от виртуозността на това управление.

- Да, най-големият политически мислител на ХХ век Хана Аренд има такъв термин за политиката - “виртуозност”. Борисов е виртуоз. Показа го и по отношение на издигането на кандидатура за член на конституционния съд, но тогава използва мръсен ход спрямо СДС. Така не се прави. Това затвърждава убеждението, че той или някой зад него умишлено разбива една по една политическите сили, било то “Атака”, било РЗС или СДС, ако това им е политически изгодно.

- А не смятате ли, че и самите партии имат вина за жалкото състояние, в което се намират днес? Защо се спомина СДС точно сега, 23 години след началото на прехода?

- Първата, голямата вълна, която влезе в СДС, бяха хора разнородни - от леви и то много леви, до десни и то много десни (големите и тъпи конспиративни теории за прехода са тема, която бих коментирал друг път). Това беше началото. Много от тях бяха просто против Тодор Живков и против опорочения според тях социализъм, а не против комунизма, който бил “прекрасен идеал”. В същото време там бяха и хора, които са страдали - истински, жестоко, ужасно, на които им е разбит живота, на тях и на техните семейства до девето коляно. Тежките компликации в такова разнородно политическо тяло, наречете го политически кентавър, бяха неизбежни с течение на времето. За съжаление действителните проблеми се подменяха и до ден днешен е така с междуличностни въпроси. СДС е вече окончателно и безвъпросно в миналото. СДС ще остане обаче като един от най-величавите и светли феномени на модерната политическа история на милото ни отечество. Помислете си за миг какво би била България без СДС. Злорадството на “безсмърните” комунисти, които не се афишират като такива, не трябва да занимава смислените хора.

- Много седесари смятат, че Костов е главният виновник за съсипването на СДС, като превърна коалицията в партия, по-късно разцепи партията.

- Не смятам тези поврати за грешки на една или друга личност. Ако искаме да стигаме до корена на нещата, става дума за политически необходимости. Такива дебати обаче изобщо не са се състояли.

В обществото не можа да се намери достатъчно мощен ресурс, с който да се конституира една силна модерна дясна партия. Съдбата на БСП е съвършено друга. Тя още при създаването си се изгражда на дефинирана социална база. Левите са изковали своята солидарност и в последните 20 години наподобяват етническа партия. Вижте какво става в СДС днес - дори вие, журналистите не се интересувате от тях, не ги търсите за коментари. Тези хора нямат нищо общо с наистина историческия СДС. Начело е жалка клика от политически пигмеи, несъстоятелни хора.

- Защо Петър Стоянов отиде при тях?

- Не знам, чудя му се на акъла.

- Вероятно той очакваше именно чрез тях да се върне в политиката.

- Е как ще се върне? Недоумявам . То беше предвидимо, не може да се правят такива грешки. Има една точка, откъдето не могат да се правят такива неща. Няма солидарност в дясната част на политическото общество. Политическите отношения са надперсонални. Това не разбират, не се поучиха. Посвети се на една кауза, на един народ с цялото си сърце и душа, направи нещо позитивно, а голямата политическа сцена е естествено променлива. Ние като че ли навред сме скъсали с доверието един към друг, към институциите. Нещата с доверието са катастрофирали при нас. Където няма доверие, няма признаване на другия. Нали с доверието признаваш другия, че той не е лъжец, не е мошеник, не е мутра, не е такъв, който ще се изменти, който утре ще отиде, ще те изпързаля.

- Тоест ние сме загубили тотално връзките си.

- Това в социологията се нарича разпад на социалната тъкан на обществото.

- Как ще излезем от тая ситуация, много тъжен е разговорът ни?

- Има пътища за избавление. Единият е, когато се мобилизираме като общество и поемем своята отговорност за днешния и за утрешния ден, не за някакво далечно бъдеще. Другото е, като се опре вече до дъното до много дълбока криза, за което се плаща много. Защото когато ние забавихме реформите в началото на прехода, не можаха да разберат и не ни чуха, че всяко забавяне увеличава цената. Затова казах в началото на нашия разговор - че ние можем да пропилеем времето до изборите в някакви аритметики, да видим кой кого ще измами и колко, но след него идва онова време, което вече не слуша разума.

- Имате ли оптимизъм?

- Ние сме длъжни да бъдем отговорни пред себе си и пред тия, които са след нас. Не бива да проявяваме никаква толерантност към тези, които прехвърлят собствената си отговорност към някой друг. Дали ще бъде света, дали Европа, дали ще бъде политическия опонент, дали ще бъде другата институция, без те да преодолеят страха в себе си.

 

Преса