/Поглед.инфо/ Изследване на „Галъп“ тези дни показва, че 6 % от анкетираните в България твърдят, че са ходили вече на протест срещу правителството. Изследване обаче в САЩ още в средата на юни показа, че вече почти всеки пети американец, или около 20 %, са участвали през изминалия месец във вълната от протести там.
България през последната седмица се тресе от протести, но не само у нас е така. Същото е и в съседните Сърбия и Гърция, в САЩ, Канада, Хонконг, много държави в ЕС. „Светът е в пламъци“, написа по този повод наскоро един от известните сайтове.
През последните десет години в света е имало повече бунтове и протести, отколкото когато и да било в предходната история. Същото е и в България – броят на локалните и национални протести през изминалото десетилетие е по-голям от всякога преди това. При това техният брой непрекъснато нараства. Бих добавил, че у нас те са много по-мирни и спокойни, неразрушителни, отколкото протестите на „жълтите жилетки“ или американските антирасисти. Там бяха подпалени и разрушени стотици магазини, сгради, автомобили, ранени и избити десетки хора, разбити и унищожени множество паметници. У нас протестите продължават десетина дни, а във Франция „жълтите жилетки“ беснеят от октомври 2018 г., без управляващите и да помислят да се отказват от властта.
Според БиБиСи няколко са основните причини, стоящи зад протестите, независимо за коя страна става дума: гигантското неравенство, корупцията, която навсякъде пронизва обществата, ограниченията в политическите свободи, климатичните промени. Бих добавил и обобщил, че причина за това е както системната криза на неолибералния капитализъм, съчетаването на здравна, икономическа и политическа кризи, така и възходът на дигиталните технологии, чрез които стотици милиони и милиарди хора непрекъснато са във връзка, могат да се самоорганизират, взаимно убеждават и да реагират на всичко, от което са недоволни. Протестите в една част на света моментално стават известни навсякъде и могат да имат възпламеняващ характер във всяка точка на земното кълбо. Засилващите се геополитически битки са предпоставка за допълнителни външни влияния от всякакъв вид и от различни посоки върху тези протести.
Специални сайтове в интернет дават маркетингови указания за ефективни протести, поради което много неща, които впечатляват в една страна, всъщност са реплика на нещо, което може да се срещне и в много други. Спомнете си момичето, което при протестите у нас през 2013 г. прегръщаше полицай. Типична маркетингова инсценировка за ентусиазиране на тълпите, можем да я срещнем и на други места. За мен, който си спомня как през 1996-1997 г. тълпите у нас крещяха „Кой не скача, е червен“, бе много забавно да гледам на сегашните протести в Сърбия по улиците на редица градове как подскачат протестъри с викове „Кой не скача, той е Вучич!“
През последните 30 години България мина през множество протести, но това, което наблюдаваме, е, че целите и очакванията на хората, участващи в тези протести, са едни, а се получава нещо съвсем друго. През 1989 г. и 1990 г., както и през 1996-1997 г. хиляди хора пееха „Времето е наше“ и очакваха да влязат в небесния „демократичен“ рай, но се оказа, че времето не е тяхно, а на външни геополитически сили и на една малка върхушка от родени в резултат и на техните протести капиталисти. През 2013 г. протестираха така нар. умни и красиви, очаквайки, че смяната на управляващите ще доведе „умни и красиви“ на власт, които ще решат нерешените проблеми. Оказа се обаче, че неравенството нараства, демографският геноцид се задълбочава, а олигархизацията на обществото прави „демокрацията“ съвсем формална, и сега същите тези хора смятат, че ги управляват „мутри“ и „мафия“, които,като бъдат свалени, щял да се „смени моделът“ и да дойдат добри и честни управници, които да им решат проблемите. Цялата реставрация на капитализма така се оказва очаквания и обещания за едно по-богато, справедливо и свободно за всички общество, а се получи нещо съвсем различно.
Но така стоят нещата в една или друга степен и по света, и то не от вчера. Да вземем двете знакови събития на капитализма, чиито годишнини се честваха тези дни – Американската революция (4 юли 1776) и Френската революция (14 юли 1789). И до днес ни обясняват например как с Декларацията за независимост от 4 юли 1776 г. пристигнали свободата и независимостта на САЩ, а реалността, както показват ред изследвания през последните години, е различна. Така нар. американска революция има в основата си стремежа на робовладелците там да запазят своите роби и богатството си на робовладелци. Това добре обясняват в своята книга „Робска нация: Как робството обедини колониите и предизвика американската революция“ Алфред и Рут Блумросен. Същото можем да открием и изследването на Симон Шама. През 1772 г. съдия във Върховния съд в Лондон обявява робството за „омразно“, поради което трябва да се премахне и да бъдат освободени хилядите роби, живеещи по това време във Великобритания. Това решение ужасява робовладелците в британските колонии, които трябва да се подчиняват на британските закони, и става фактор в започналата битка за отделяне на Северна Америка. След това повече от 200 години американците честват това като ден на независимост и свобода, а всъщност реалността е била нещо съвсем различно – битка на робовладелците да запазят робството, което в „освободените“ САЩ продължава доста десетилетия след като е премахнато във Великобритания. „Освобождаването“ е било запазване на робовладелците и много по-дълго робство за техните роби, чиито последствия съществуват и до днес и неслучайно имаме такива огромни протести, в които през последния месец е участвал всеки пети американец.
И във Френската революция се очаква и обяснява, че идва едно, а се получава нещо съвсем друго. И тук идваме до Хегел – знаменитият немски философ, който пръв се опитва да осмисли подобен феномен. Той живее във времето на Френската революция, когато милиони хора и във Франция, и в Германия очакват едно, а се получава нещо съвсем различно. В Германия знаменити философи като Кант, Фихте, Шелинг с радост приветстват революцията във Франция. Хегел, който е едва на 19 години, когато започва Френската революция, даже един ден заедно с по-младия от него Шелинг излизат от Тюбинген с тържествени лица и с плащове, направени като гръцки туники, за да засадят „дърво на свободата“, възкликвайки ентусиазирано три пъти : „Vaterland und Freiheit“ (отечество и свобода). Увлечението на Хегел по Френската революция обаче е съвсем кратко, тъй като той, както и много други хора,вижда как работи ешафодът, как тези, които режат глави, остават също без глави, как идва нов император и реставрация. Милиони са очаквали свобода, братство и равенство, но капитализмът е донесъл нарастващо неравенство, братството е заменено с пазара, а свободата е за едни, но не за други. Затова и десетилетия след това интелектуалците спорят
защо протестите и революциите целят едно,
а се получава нещо съвсем друго
Тази идея заляга и в основата на първия лекционен курс по философия на историята и първото съчинение в тази област на Хегел, където той показва как в историята така се получава, че хората започват протести, бунтове и революции, очаквайки едно, а от това се получава нещо съвсем друго. Това той нарича с категориите „ирония на историята“ и „хитрост на разума“. А не стана ли същото и с нашия така нар. преход към демокрация и „Времето е наше, спете спокойно, деца“? Три десетилетия по-късно това доведе до периферен, неолиберален, клептократски и компрадорски капитализъм, до най-неравното, експлоатирано, демографски изчезващо общество в Европа и масовите нагласи, че живеем в свят на „мафия“ и „мутри“?
Така стигнахме до поредните протести и до поредните искания за оставки и у нас. Какво искат сегашните участници в протестите и какво им обещават политическите партии и лидери?
Да сложат управляващи, които не крадат и са по-професионални. Да дойдат по-добрите? Е, като свалиха Орешарски, дойдоха ли по-добрите? Дали е възможно при сегашната система?
Да премахнат „паралелната държава“? Да има по-добра правосъдна система и да махнат корумпираните? А защо тогава в САЩ – страната, която повече 30 години ни дава указания какво да правим, масово се говори, че собственият им президент е най-корумпираният в историята и че корумпираността му „убива американците“? Нали имат демокрация? Защо имат „най-корумпирания президент“? А къде при неолибералния капитализъм – от САЩ с „дълбоката държава“ до периферна и зависима България – са успели да премахнат корумпираните от управлението? Ако при новия „голям брат“ е така, защо очакваме у нас да е по-различно?
Защо очакваме, че едни или други протести ще ни доведат до по-добро, а не до нещо по-лошо? Да вземем примера от държавата на „големите началници“ на нашите политици. През 2011-2012 г. протестната вълна в САЩ срещу неравенството и 1 % най-богата олигархия, започнала с движението „Окупирай Уолстрийт“, обхвана бързо 600 района и 70 големи града там, придоби и глобален характер. И какъв бе резултатът? Стана даже по-лошо. Неравенството още по-ускорено продължи да нараства, а през последните няколко месеца скоростта на това нарастване е невиждана в историята, правейки света все по-неравновесен и кризисен.
Затова, ако се върна към Хегел, бих казал, че все още продължаваме да живеем в неговия свят на
„ирония на историята“ и „хитрост на разума“
Системната криза на капитализма навсякъде тресе обществата. Досега в повечето случаи протестите водят не до по-добро, а до по-лошо, и това засилва тази системна криза. Тя е свързана с това, че навсякъде системите, в които сме включени, стават все по-неравновесни, все по-нестабилни, а според съвременните теории за неравновесните системи така настъпват точки на бифуркация, в които системата може да деградира и да ни доведе до версии на много по-лошо състояние. Може да ни доведе и ни води до нови видове фашизъм и национализъм. До нови видове войни – космически, кибер, биологически, технологически, климатични, хибридни и какви още не.
Може да тръгне и в по-добра посока на една нова система, служеща на всички хора, а не просто на нови управляващи.
Милиони хора и заинтересовани групи с всякакви мотиви и интереси участват в протести и бунтове, но колкото повече те действат като ирационална тълпа, на практика се получава и ще се получи нещо, което ще удовлетвори само част от тях. Колкото повече рационално се осмисля, че не просто със замяна на „лошите“ управляващи с някакви си по-„добри“, не и със заклинания за не знам какви си законодателни промени, а с осмисляне и премахване на базисните системни характеристики на неолибералния капитализъм можем да постигнем по-добри резултати, толкова по-малка е вероятността за пореден път да станем жертви на хегеловата „ирония на историята“ и „хитрост на разума“.
