/Поглед.инфо/ Тезата за неолибералния фашизъм няма да срещнете в нашето медийно и идеологическо пространство. Като периферна страна в този капитализъм при нас имаме много по-голямо промиване на мозъците и няма да чуем нещо, което се споделя от немалко известни имена на Запад. А това е, че всъщност преходът у нас не е просто към формална либерална демокрация, а към капитализъм и то в неговата неолиберална форма на неолиберален фашизъм, и тази теза се поддържа от нарастващо число изследователи на Запад. А в своя работа, озаглавена „Политиката на неолибералния фашизъм“ Хенри Жиру, който е един от най-известните автори, занимаващи се с този проблем, отбелязва, че „всеки век си има свой собствен фашизъм“.[1] Сега го наблюдаваме не в неговата класическа националистическа версия, а в неолибералната му глобализирана форма на подчинение на всеки и всичко на диктатурата на пазара.
В една от класическите дефиниции на фашизма от 1930-те години той се разглежда като открита и терористична диктатура на финансовия капитал. Днес обаче през ХХI век финансовият капитал е неизмеримо по-мощен и подчиняващ на себе си в много по-висока степен всичко, в сравнение с времето на Хитлер, Мусолини и Франко. Известната икономистка Мариана Мацукато отбелязва, че до 1960-те години повечето изследователи не гледат на финансите като „производствената част“ на икономиката. На тях се гледа като инструмент за трансфериране на богатство, но не и за създаване на ново богатство. При измерването на БВП финансите се разглеждат като посредник, уесняващ функционирането на другите отрасли, които са реални създатели на стойността. През 1970-те години, когато ще започне преходът към неолиберален капитализъм обаче нещата се променят. В националните статистики, които дават картината на размерите, структурата и развитието на икономиката при изчисляването на БВП започва да се включва и финансовият сектор. Това съвпада с дерегулацията и глобализацията на финансовия сектор, рязкото увеличаване на неговото влияние върху реалната икономика и свръхакцентирането на ролята на финансите в създаването на богатство. Заговаря се за финансилизацията на икономиките.[2] Днес всяко по-голямо индустриално предприятие присъства непрекъснато на пазара във формата на финансови активи, които се купуват и продават, а тяхната стойност се променя непрекъснато в резултат на най-различни фактори.
Това виждаме от едно изследване, качено на сайта на Ландън скул ъф икономикс (London School of Economics), озаглавено „Финансовите корпорации днес са заличили своите граници с индустриалните“. Там се казва: „Различието между индустриални и финансови корпорации вече не е ясно. И едното и другото са единици на финансовия капитал, организиран около управлението на портфолиото от финансови активи…финансите всъщност са неразделна част от капиталистическата глобализация през последните години…Критично настроените учени и прогресивните политици днес широко възприемат възгледа, че финансите са паразитна и разяждаща сила върху „реалната“ индустриална икономика. Според тази гледна точка „финансилизирането“ е предвестник на упадъка на американския капитализъм – принуждавайки нефинансовите корпорации да приемат „краткосрочна“ перспектива и да се преструктурират по начини, които са нефункционални за дългосрочното икономическо здраве и стабилност.“[3]
Характерно за неолибералния капитализъм е, че не финансовият капитал в националната държава, която играе водеща роля при класическия капитализъм, а глобализирания финансов капитал, излязъл от границите на държавата и подчиняващ се на флуктуациите на световния пазар играе основна роля. За тази цел е създаден съответният технологичен инструмент – системата SWIFT за незабавен превод на всяка единица от този капитал във всяка точка на света, независимо от националните граници и за възможности за извършване на купуване и продажба на финансови активи от всеки от един от основните центрове на капитал – например от Токио да извършваш финансови операции на пазара във Франкфурт. Това, което доминира е световнияят финансов пазар, а държавата има значение преди всичко чрез ролята на глобалния хегемон САЩ и неговата политика на доминиране на този пазар чрез ролята на долара като глобална валута. При това САЩ в резултат на деиндустриализацията по времето на неолибералния капитализъм са страната, в която много по-значима роля има финансовият капитал, действащ на световните пазари. На тези глобални финансови пазари основните играчи са големите корпорации, а не държавите. От 200-та най-големи икономики в света 157 са на корпорации и само 43 на държави.[4] Поведението на компаниите, независимо от това, което произвеждат и продават, се определя от котирането на акциите им на фондовите пазари. Независимо от тяхната дейност, чрез своите акции на финансовите пазари те функционират като финансов капитал.
Двама италиански учени – Андреа Микоки и Флавиа Ди Марио публикуваха през 2014 г. в световно известното издателство Ратлидж своята книга „Фашистката природа на неолиберализма“[5], която предизвиква голяма дискусия за неолибералния фашизъм Според тях неолибералният капитализъм има определени характеристики, които го правят сходен на фашизма, независимо че външно като че ли нямаме някогашната фашистка бруталност и диктатурата се реализира не толкова чрез националната държава, а на първо място чрез глобализирания пазар.
И при неолибералния капитализъм, и при фашизма имаме господство на финансовия капитал, а наред с него още една една фундаментална базисна характеристика – собствеността е в частните ръце на капиталистите, а правителството се намесва, когато частният капитал се проваля. Неолиберализмът просто може да си слага различни маски – авторитарни и демократични – неслучайно кървавият убиец и диктатор Пиночет в Чили е подкрепен и поставен на власт с помощта на либералните борци за „демокрация“ от САЩ, от където му пращат екип от експерти от Чикагския университет, за да прави своите неолиберални експерименти, които след това ще разпространят из целия свят. В същото време това, което излиза напред при неолибералния фашизъм е рязкото засилване на така нар. структурно насилие, както то е изследвано за първи път от норвежкия социолог Йохан Галтунг.[6] За разлика от субектното и политическо насилие, характерни за класическия фашизъм, които може да наказват и убиват много хора, тук формално политически може да няма насилие и убийства директно от страна на държавата, но този който насилва и убива е социалната система и на първо място социално-икономическата система. Тя води до глад и смърт милиони хора. Фактор е за престъпност, самоубийства и убийства, ранна смъртност, бездомничество, скитничесто. Свързана е с неравенство, при което хората с по-ниски доходи умират много по-рано и по-често, имат много по-малко възможности в образованието, здравеопазването, политическата власт. Това насилие е вградено в социалната система и социалната структура на обществото. По време на ковид кризата през последните години множество изследвания показаха, че по-голямата част от умрелите от нея са от по-нискодоходните и бедни слоеве на обществото. Тях не Хитлер, Мусолини или Франко, а системата на неолибералния капитализъм ги е унищожила. Нали тази система превърна и българското общество в най-бързо умиращото и изчезващото на планетата. Неслучайно у нас през последните години възникнаха движения от типа на „Системата ни убива“.
Водеща роля в структурното насилие играе финансовият капитал. При неолибералния капитализъм финансовият капитал се превръща в глобален феномен, бягайки по офшорни зони и данъчни убежица, подчинявайки на себе си всичко, включително и националните държави чрез гигантски лобистки структури. Повечето от държавите в света като икономики са по-малки от най-големите глобални корпорации. Сред стоте най-големи икономики в света 69 са на корпорации, а само 41 са на държави.[7] Затова и корпорациите са с мощ по-голяма от тази на държавите. В своята статия „Неолибералният капитализъм като крайна точка на казино капитализмът“, публикувана в списание „Бърз капитализъм“ канадският професор Анри Жиру показва как подчинявайки изцяло държавата на капитала неолибералният капитализъм приватизира гигантски обществени ресурси, води до това нараставаща част от новопроизведената стойност да отива в ръцете на капитала, а не на труда, увеличава неравенството и намалява дела на средната класа в развитите западни държави.[8]
В друга работа на тази тема – „Неолиберализмът е форма на фашизма“ белгийската юристка Мануела Кадели говори за това, че неолиберализмът е форма на екстремизъм и мачка хората преди всичко с икономически инструменти. „Фашизмът – пише тя – може да бъде дефиниран като подчинение на цялата държава на тоталитарна и нихилистична идеология. Аз твърдя, че неолиберализмът е един от видовете фашизъм, понеже икономиката при него е поставила на подчинение не само правителствата на демократичните страни, но и всеки аспект на нашето мислене.“[9] При него доминира социал-дарвинистко мислене, според което всеки е отговорен за своята съдба и друго не е възможно. Той е единственото възможно общество. Или, както казва Маргарет Тачър през 1985 г., „Няма алтернатива“. „Всичко друго е утопия, ирационалност, регрес.“
За да наложи своята воля идеологически и неолиберализира масовото съзнание, освен традиционните идеологически апарати, свързани с медиите, културата и образователните системи неолибералният капитализъм от 1980-те години насам създава в глобална форма ново равнище на идеологическа обработка – това са неправителствените организации, финансирани в огромното си мнозинство от глобализирания капитал и водещите капиталистически страни, пуснали в действие процеса на глобализация.[10] Към 2015 г. в света са създадени около 10 милиона неправителствени организации, които в една или друга степен са свързани с дейността на около 1.4 млрд. души.[11]
България е типичен примен на страна, в която съществуват хиляди неправителствени организации, финансирани от международния капитал и хегемонната идеологически и икономически страна САЩ, чиито основни фигури са в продължение на повече от три десетилетия всекидневно по телевизионните канали и играят водеща роля по налагане на идеите на неолибералния капитализъм, идеологиите и политиките на партиите и държавите.
Друг известен изследовател на неолибералния фашизъм е американският учен Хенри Жиру.[12] В своята статия „Кошмарът на неолибералния фашизъм“ той говори, че неолиберализмът създава всеобхващащ пазар, ръководен от принципите на приватизацията, дерегулацията, комодификацията и свободното движение на капитали. Това срива профсъюзите, разбива и отслабва социалната държава, води до по-ускорен от всякога възход на богатството на едрите капиталисти и намаляване на доходите на голяма част от наемните работници, свиване на средната класа. Класическият фашизъм упражнява своята диктатура директно, докато неолибералният фашизъм я реализира чрез пазара, печалбата, частния интерес, превръщайки в покупко-продажба всичко и чрез тази своя логика, външно представяна като „свобода“, реализира по-ефективна диктатура от класическия фашизъм.
В книгата за неолибералния фашизъм на двамата италиански изследователи Микоки и Ди Марио се казва, че нелиберализмът има някои типични характеристики, правещи го подобен на това, за което са мечтали фашистките политически движения.[13] При класическия фашизъм против профсъюзите, които трябва да защитават работниците се води борба и те са смачкани и укротени от фашистката държава. При неолибералния капитализъм обаче те са още по-силно ударени от структурното насилие на глобализирания капитал, броят на членската маса в тях е минимизирана и ролята им рязко намалява.
Виждаме как неолибералният капитализъм постигна това, което дори Хитлер не успя – да доведе с политиката на нова студена война и надпревара във въоръжаването до разпад на източноевропейския социализъм и СССР, а човешките и материални загуби са по-големи отколкото загубите на СССР по време на Втората световна война.
Класическият фашизъм унищожава левите партии и политици чрез директното насилие с помощта на държавата, тяхната забрана и ликвидация. Неолибералният фашизъм ги ликвидира с помощта на създадената от него глобализирана пазарна система. В западните държави мощни някога комунистически партии се маргинализираха, а социалдемократическите бяха принудени да се неолиберализират по посока на „третия път“ на Тони Блеър и „новия център“ на Герхард Шрьодер, а във Франция опитите на Франсоа Оланд да вдига данъците доведоха до бягство на капитал от страната, блокиране на тази негова политика и бърз упадък след това на неговата социалистическа партия. В крайна сметка това доведе до криза, разпадни процеси и маргинализация на левите и социалистически партии. Във Франция, където се появява думата „социализъм“ за кандидата на бившата мощна социалистическа партия през 2022 г. гласуваха едва 1.7 % от французите при президентските избори. Значима част от работническата класа и по-голямата част от безработните гласуваха за дясната Марин Льо Пен. Наемните работници, които някога гласуваха за левите сили през последните години в нарастваща степен са привлечени от националистки и популистки партии. В САЩ за републиканците и Тръмп гласуваха голяма част от така нар. „сини якички“ от традиционната работническа партия, а не за демократите и техния кандидат, които традиционно се водят там в лявата част на политическия спектър. Ако в Италия по времето на Мусолини комунисти и социалдемократи са забранени, то по времето на неолибералния капитализъм тяхната ликвидация става чрез създадената социално-икономическа система.
Фашизмът ликвидира директно социалистическите и социалдемократически партии, а неолиберализмът ги унищожава индиректно, неолиберализирайки ги и подчинявайки ги на своята логика на функциониране. Той си слага маската на демокрация и формално изглежда като че ли не е открита диктатура, но на практика имаме неолиберализация на партиите и от дясно и от ляво, които в крайна сметка искат не искат са подчинени на господството на капитала. Ние сме типичен пример на страна, в която формално лява партия въведе плосък данък и минимизира данъка на корпорациите, за сметка на косвените данъци, които се плащат от всички. Аргументът бе е, че само така можем да привличаме чужди инвестиции от чужди корпорации, които искат по-ниски данъци, т.е. държавата открито подчинява своето функциониране на интереса най-богатите по света. Пробемът е, че в повечето страни в масовото съзнание на преразпределителна политика чрез високи данъци върху доходите се гледа негативно и нарастващо количество от населението, а от тук и партиите са срещу нея, страхувайки се, че в условията на неолиберална глобализация това допълнително ще доведе до бягство на капитала в други точки на планетата, където данъците са по-ниски и нормата на печалба по-висока.
Неолиберализмът ограничава свободата до правото на налагаш своя личен интерес и интересите на пазарите. Всъщност неолиберализмът използва своята сила – не пряко като фашизма, но косвено, оформяйки политическата власт чрез своята идеология. Той ви кара да вярвате в така наречения свободен пазар, да се подчинявате на неговите невидими и все по-брутални сили, да се борите с нарастващата несигурност на работното място. Създадена е фалшивата представа за избор, манипулирана от корпоративните медии – може например да избираш между Кока Кола и Пепси кола, между републикаци и демократи, между лейбъристи и консерватори и пр. Този псевдоизбор просто сменя периодично една йерархия с друга йерархия. Както отбелязва Джордж Оруел, промяната е просто смяна на имената на едни господари с други.
[1] GIROUX, HENRY A. THE POLITICS OF NEOLIBERAL FASCISM, IN: HTTPS://WWW.TIKKUN.ORG/THE-POLITICS-OF-NEOLIBERAL-FASCISM, AUGUST 21, 2018
[2] Mazzucato, Mariana. The Value of Everything: Making and Taking in the Global Economy, Penguin Books, 2018, pp. XIV-XV.
[3] Maher, Stephen,Scott Aquanno. The new finance capital has blurred the line between industrial and financial corporations, https://blogs.lse.ac.uk/usappblog/2021/04/03/the-new-finance-capital-has-blurred-the-line-between-industrial-and-financial-corporations/ , April 3, 202 1
[4] Johnson, Jake. At the Heart of Global Woes, 157 of World’s 200 Richest Entities Are Now Corporations, Not Governments, https://www.commondreams.org/news/2018/10/17/heart-global-woes-157-worlds-200-richest-entities-are-now-corporations-not?cd-origin=rss&utm_term=At%20the%20Heart%20of%20Global%20Woes%2C%20157%20of%20World%27s%20200%20Richest%20Entities%20Are%20Now%20Corporations%2C%20Not%20Governments&utm_campaign=Daily%20Newsletter%20-%20During%20Fundraiser%20-%20WITH%20Fundraising%20Message&utm_content=email&utm_source=Act-On+Software&utm_medium=email&cm_mmc=Act-On%20Software-_-email-_-At%20the%20Heart%20of%20Our%20Woes%2C%20Corporations%20More%20Powerful%20Than%20Governments%20%7C%20News%20%2526%20Views-_-At%20the%20Heart%20of%20Global%20Woes%2C%20157%20of%20World%27s%20200%20Richest%20Entities%20Are%20Now%20Corporations%2C%20Not%20Governments, October 17, 2018
[5] Andrea Micocci and Flavia Di Mario. The Fascist Nature of Neoliberalism,Routledge, 2017
[6] Galtung, Johan. Violence, Peace, and Peace Research, In: Journal of Peace Research, 1969, Vol. 6, N 3, pp. 167-191
[7] 69 of the richest 100 entities on the planet are corporations, not governments, figures show, In: https://www.globaljustice.org.uk/news/69-richest-100-entities-planet-are-corporations-not-governments-figures-show/, October 17, 2018
[8] Giroux, Henry. Neoliberal Fascism as the Endpoint of Casino Capitalism, In: Fast Capitalism, 2019, Vol. 16, N 1
CADELLI, MANEULA. NEOLIBERALISM IS A FORM OF FASCISM, IN: HTTPS://RENEGADEINC.COM/NEOLIBERALISM-IS-A-FORM-OF-FASCISM/, 26.07.2019
[10] Srinivas, Nidhi. Against NGOs: A Critical Perspective on Civil Society, Management and Development, N.Y., Cambridge University Press, 2022
[11] Facts and Stats about NGOs Worldwide, In: https://www.standardizations.org/bulletin/?p=841, October 6, 2015
[12] Giroux, Henry A. The Nightmare of Neoliberal Fascism, In: Truthout, https://truthout.org/articles/henry-a-giroux-the-nightmare-of-neoliberal-fascism/, June 10, 2018; Giroux, Henry A. Neoliberal Fascism and the Echoes of History, In: Truthdig, https://www.truthdig.com/articles/neoliberal-fascism-and-the-echoes-of-history/, August 2, 2018
[13] Andrea Micocci and Flavia Di Mario. The Fascist Nature of Neoliberalism,Routledge, 2017
Клуб 24 май
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
