/Поглед.инфо/ През 2013 г. не някой ляв идеолог или марксист, а американският президент Барак Обама произнесе реч, в която нарече неравенството „водещият въпрос на нашето времеи изтъкна, че „няколко десетки индивиди контролират толкова богатство, колкото по-бедната половина на човечеството“. Констатира го, но беше напълно безпомощен да направи каквото и да е по въпроса. Нищо, че бе президент на най-могъщата страна в света. Не можа, защото няколко десетките индивиди, държащи в ръцете си това богатство бяха очевидно много по-мощни от него. Нищо, че от сутрин до вечер у нас вече три десетилетия разни хора ни обясняват каква „демокрация“ била Америка и как „ще я стигнем Америка“ с нашия „преход към демокрация“.

Да, но американските учени не смятат така. През 2014 г. двама професори в САЩ публикуваха изследване на американската система на управление и стигнаха до заключението, че независимо от това, че тя се нарича „демокрация“ реално това е олигархия. Това ни връща към отдавна известното разделение в политическите науки между формална и реална демокрация. При формалната демокрация външно имаме избори и различни партии, но на практика тя обслужва интересите на тези, които концентрират в себе си икономическата власт. Формалната демокрация е благовидната маска на съвсем различни олигархични реалности, с която идеологически се заблуждава населението, че властта е негова. Такова е и заключението на проф. Мартин Джиленс от Принстънския университет и на проф. Бенджамин Пейдж от Норсуестърн университет в САЩ, чието изследване привлече вниманието на медиите и на много хора по света.

В началото на номинациите за президент в САЩ преди година Бърни Сандърс заяви, че „не е убеден, че милиардерите трябва да съществуват“. И си го получи, милиардерите не го допуснаха за пореден път да бъде кандидат на Демократическата партия за президент. Очевидно нямаше правилното поведение, за да бъдат те убедени, че той трябва да съществува като президент. И съвсем естествено, тяхното мнение се оказа по-меродавно. Нито кандидат за президент като Сандърс, нито вече избран президент като Обама може да промени нещата. Олигархията с чувалите пари е по-силна от тях. Тя иска този, който я харесва и е готов да й служи.

В САЩ има 788 милиардера и всеки, който им се противопостави най-вероятно ще загуби. Интересите им обаче от гледна точка на съотношението национално-глобално се различават. Има олигарси, които печелят преди всичко в Америка и зависят от политиката вътре в страната, но има и такива, които са силно глобалистки ориентирани. Това разделение намери отражение и в изборите. Трима от милиардерите – Доналд Тръмп, Майкъл Блумберт и Тойм Стайър участваха в изборите като на финалната права отиде Тръмп срещу Байдън, чийто син, използвайки политическата власт на баща си бе забогатял с десетки милиони в Украйна и Китай.

Нека да се опитаме да видим през призмата на изследването на двамата американски професори битката между Байдън и Тръмп, която както се разбра тези дни от последната проява на Тръмп в публичното прастранство ще продължава. Видяни от тази гледна точка техните отношения израз на демокрация ли са или олигархична битка за власт? Кои са олигархиите, които стоят зад единия и другия и водят битки помежду си? От една страна това са капиталисти, печелещи преди всичко в рамките на националната държава, главно в добивната сфера, хазарта, военната промишленост и пр., а от друга страна са капиталисти-глобалисти като стоящите начело на глобалните дигитални монополи и глобалния финансов каппитал. Това от своя страна раздели и наемните работници – по-ниско платени американски работници в съответните услуги и компании, които бяха за Тръмп срещу по-високо платени от новите дигитални услуги, които действат в глобалното дигитално пространство. Тръмп намали данъците на тези, които искат да бъдат на национална територия и направи всичко възможно да прогони чуждите, особено китайските компании от САЩ. В заформилата се битка временно спечелиха глобалистите, благодарение на по-мощната олигархична подкрепа за Байдън.

Нека да видим по-конкретно какво стоеше зад единия и другия в неолибералната склеролизирала американска политическа система, в която пазарът подчинява на себе си политиката, създавайки илюзията за избор и за демокрация, зад които се крие корпоративна, картелна и олигархическа власт. Защото, независимо дали се водиш демократ или републиканец, политическите решения са подчинени на пазарните субекти и можеш да спечелиш политическата власт, ако си се подчинил на властта на съответните пазарни субекти.

Каква беше олигархията, която застана зад Байдън?

Байдън още преди изборите бе известен със своя мрачен рекорд на човек, свързван с войните на САЩ по света и момче за поръчки на банковия капитал. Той стана изразител на интересите на печелещата от глобализма олигархия и горната средна подоходно класа на Америка, която в голямото си мнозинство работеше за глобализирания капитал. Самият той и синът му Хънтър Байдън пълнеха джобовете си с печалби от чужбина – в Украйна и Китай.

За разлика от Бърни Сандърс, който се обяви против милиардерите, Джо Байдън знаеше, че няма политическо бъдеще, ако лакейски не ги похвали. „Не мисля, че 500 милиардера са причина, ние да се тревожим“, обясни той. „Хората на върха не са лоши момчета“. Каза това и спечели огромната финансова мощ на „хората на върха“. Не един и двама, а цели 230 милиардера с удоволствие му платиха с парите си кампанията. Около 25 % от американските милиардери финансираха кампанията на Байдън, докато само 14 % застанаха зад Тръмп. Там, където се струпаха повече милиардери, дойде и победата на изборите

Основната част от неговите спонсори бяха представители на финансовия капитал. Около 33 % от подкрепилите го с парите си милиардери бяха от финансовата сфера. Финансовият капитал се нуждаеше от неолибералния глобализъм на Байдън, тъй като е максимално глобализиран и разчита на глобалното господство на долара и доверието към американската финансова система.

Именно защото Байдън бе кандидатът на глобалисткия финансов капитал неслучайно Джордж Сорос яростно го защитаваше. През 2020 г. Джордж Сорос даде на Демократическата партия за изборите за президент общо 28.3 млн. долара.

На второ място сред спонсорите, които с парите си спечелиха победата на Байтън бяха милиардерите, свързани с технологичните гиганти. Те съставляваха около 25 % от олигархичната върхушка, застанала зад него.Байдън подкрепяше и залагаше на Силициевата долина. Зад него стояха милиардерите, начело на технологичните гиганти. Демонстративно се дистанцираха от неговия опонент Тръмп, особено след атаката срещу Капитолия, когато дори го отрязаха от своите платформи. Те бяха печелившите от Ковид кризата, натрупаха трилиони, изсмуквайки богатство от глобалните пазари. Неслучайно Байдън непрекъснато призовава към локдаун, заради пандемията. От това печелят дигиталните монополи, тъй като в тези условия техният бизнес процъфтява. Към същото призовава и Бил Гейтс, който е една от водещите фигури на групичката, нарастването на чието богатство се ускори в резултат на пандемията.

На трето място сред подкрепилите Байдън бяха милиардерите, свързани с медиите и развлеченията – около 10 % от всички. От гледна точка на господството в идеологическите апарати, облъчващи масите, те играха важна роля за победата му.

Каква беше олигархията, която застана зад Тръмп?

Това бе преобладаващо национално ориентираната олигархия от петролната индустрия, военната индустрия, строителството. Неслучайно още като спечели своя първи мандат Тръмп отиде в Саудитска Арабия и сключи най-голямата военна сделка в човешката история за около 110 милиарда долара. Тропна по масата и поиска от натовските си съюзници да дават повече за оръжие, купувано от американските оръжейни компании. Измъкна от джоба на бедните българи няколко милиарда за оръжие, което още го няма. Дори съвсем в края на мандата си Тръмп се опита да накара банките да дават заеми на производители на оръжие и на петролни компании.

Тъй като се обяви против емигрантите и за завръщане на американската индустрия в страната с това той привлече на своя страна и наемните работници от нискодоходните групи, които се чувстват губещи от емигрантите и от износа на производството.

Общо 133 супербогати донори или 14 % от американските милиардери стояха с големите си пари зад кампанията на Тръмп през 2020 г. Свързани с недвижима собственост, енергетика, финанси. Сред тях бяха газовият милиардер Келси Лии Уорън, телекомуникационният магнат Кени Троут, дарил 1.5 млн., трима милиардери, собственици на казина И още много такива.

В края на краищата в битката на двата лагера от олигарси спечелиха глобалистите. Именно техните доходи с огромни темпове нарастваха през последните месеци. Те спечелиха стотици пъти повече париотколкото бяха дали за подкрепата на Тръмп и Байдън. С това и темповете на нарастване на неравенството в САЩ се засилиха, увеличавайки на практика противоречията, които експлоатираше Тръмп, защитавайки националното производство и националната олигархия. С това и кризата на неолибералния капитализъм, породил битката на тези две олигархии не отслабна. Глобалистките претенции вече породиха военни действия и ще раждат войни. Средната класа на Америка ще продължи да се топи. Засилват се най-различни противоречия, които тепърва ще тресат Америка и светът. Кризата ще предизвиква неравновесия, при които малки събития, може да доведат до големи промени. Властта на олигархиите, биещи се за повече милиарди все по-трудно ще може да се крие зад либералната маска, наречена „демокрацията“.

Клуб 24 май

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели