Водещ: Синдикалните организации призовават да бъде прекратена процедурата за отдаване на концесия на Летище София. Обръщението на синдикатите е до премиера, до финансовия министър и до транспортния министър. Припомням ви, че през май правителството реши да отдаде летището на концесия за период от 35 години. Очакванията на кабинета са нетният ефект за държавата да бъде около милиард и 200 милиона лева. Правителството ще използва част от приходите от концесията за стабилизирането на държавните железници. Защо темата за отдаване на концесия на аеропорта предизвиква толкова противоречиви коментари? Поканили сме Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“. Г-н Василев, смятате ли, че правителството ще се съобрази с протеста на синдикатите, тъй като те наистина заплашват с протест, и ще отмени концесията? Изобщо възможно ли е това?

Васил Василев: Правителството никога няма да се съобрази, ако не бъде принудено да се съобрази. То е взело вече едно решение, то настоява и то крайно упорито, въпреки видимите огромни загуби за държавата и за обществото от това решение, настоява за тази концесия. И единственият начин тя да бъде преустановена процедурата е това, което казват хората, които работят на летището и готовността им да преминат към крайни мерки. Само тогава може да бъдат вразумени тези, които настояват летището да бъде дадено на концесия.

Водещ: Защо обаче така се противят синдикатите, служителите, които работят на аеропорта срещу даването на концесия на летище София? Все пак нали това ще донесе приходи, ще се оздрави БДЖ по този начин?

Васил Василев: Това са измишльотини за лековерни. Тези, които работят на летището, много добре знаят каква е печалбата от летището. Те са направили една много добра сметка, че според концесионните документи правителството щяло да получи някъде милиард лева или нещо такова.

Водещ: Милиард и 100 милиона.

Васил Василев: Да. Едни хипотетични цифри. Ако се съди по сегашните финансови резултати, приходът за следващите 35 години трябва да е два пъти по-голям. Или се губят вече някъде над 2 милиарда и половина лева. Да направим една проста сметка. През 2015 година, миналата година, е имало 4 милиона пътници. Ако те са плащали летищни такси по 20 лева, това означава 80 милиона лева годишно. Или за 35 години това са близо два милиарда и 800 милиона, около 3 милиарда лева само от тези 20-тина лева, тук не слагаме летищни такси, не слагаме кацане на самолетите и излитане, водене и т.н., които също са около 2000. Така че този, който ще вземе летището, ще удари в десетката – този, който предполагам, че е предопределен да вземе летището и който се бори за тази концесия, защото ще вземе една „златна кокошка“. Нашите са безумци, защото те искат да заколят „златната кокошка“, да си направят от нея супа, да се наядат един път и след това да стоим без тези приходи, които получаваме. Този, който вземе летището, ще вдигне незабавно летищните такси. От 20-25 лева те ще станат сигурно на 50 лева, ще вдигне таксите за самолетите и никой няма да се противопостави. Дори да се противопостави, той няма къде да ходи, защото това означава, че ако не ползва летище София, да отиде на летище Пловдив или летище Белград. За международните полети особено, никой няма да плати 100 лева, за да отиде до Белград, ще предпочете да плати тук 50 лева летищна такса и да излети от летище София. Освен това нещастните примери тук с нашите концесии. Вижте катастрофата със „Софийска вода“ – водата се купува от язовир „Искър“ за 2 стотинки и се продава 91 пъти по-скъпо на софиянци. Вижте концесията с „Дънди“, ами концесиите на летищата тук в околните държави, които са дадени, са също пълна катастрофа. Аз мисля, че синдикатите са напълно прави, когато казват, че това е корупционна схема за източване на средства, че е недопустимо летището да отиде в чужди ръце.

Водещ: Според вас ще се стигне ли до протести на служителите на летището?

Васил Василев: Това е един много сложен въпрос. Той зависи от това доколко тази акция не е била предвидена, за да може да се получат някакви дивиденти от правителството, което да им запуши устата по някакъв известен начин и тогава те да млъкнат и да се дръпнат, вече задоволени. Но това, разбира се, не е гарантирано. Те може наистина да водят битка. Аз се чудя на опозицията, на политическата опозиция, която до този момент мълчи. Единствено мисля, че Драгомир Стойнев се обади, че е против тази концесия, но опозицията би могла да предприеме една много силна и значима мярка, ако тя е против концесията. Аз не виждам защо ще я одобрят и причините, поради които те биха я одобрили. Те спокойно могат да кажат на кандидатите за концесия: „вижте какво, ние сме опозиция, предполага се, че един ден ще дойдем на власт. И когато дойдем на власт, ще прекратим тази концесия, тъй като тя е очевидно и напълно в противоречие с обществения интерес“. Така че не знам каква е и тяхната роля. Засега единствената реална стъпка за прекратяване на концесията е това, за което говорят тези синдикати, които работят там.

Ева БРАНИМИРОВА
Фокус