Бившият либийски диктатор Моамар Кадафи имал намерението да се обяви за крал или император веднага след като постигнел победа над бунтовниците. Самата държава трябвало да се превърне в кралство. Тези намерения са отразени в документ, открит от новата власт в офиса на бившия министър-председател Багдади Махмуди.
Новината е оповестена от британския вестник „Дейли телеграф”. Самият документ, който датира от 15 юли 2011 г., е съставен от осем точки, които представляват цялостно предложение за разрешаването на кризата в тогавашната джамахирия. В него в най-общи линии е очертана поетапната промяна на системата на управление на страната, базираща се върху пълна мобилизация на либийските племена.
Документът трябвало да бъде оповестен в момента, когато Кадафи предложи прекратяване на огъня и приемане на предложението на Африканския съюз да разрешаване на кризата в Либия. Именно тогава Кадафи е планирал премахването на принципите на народовластие и официалното възприемане на трибализма като основен управленски принцип. На върха на бъдещата либийска племенна държава е трябвало да застанат Кадафи и членовете на неговото семейство. В същото време това ново устройство щяло да позволи на диктатора да предаде впоследствие властта на един от неговите седем синове.
В самия документ е отбелязано: „В подходящ момент племенните вождове и старейшините, които заемат елитни позиции в държавата, трябва да се съберат, да поздравят и да провъзгласят Кадафи за крал или император.”
Според някои анализатори принципите на народовластието, заложени в концепцията за джамахирията, са антагонистични на монархическата форма на управление, която Кадафи е бил склонен да възприеме. Паралелно с това през 1999 г. либийският полковник се титулува „крал на кралете в Африка”, за да увеличи своето влияние на черния континент.
Тези подробности повдигат завесата около детайлите на заявените от Кадафи и най-вече от неговия син - „реформатор”, Сейф ал ислям, бъдещи „демократични” промени в страната. Формално джамахирийската диктатура е трябвало да бъде заменена с монархическо-трибалистична диктатура.
От друга страна, този факт доказва, че самият либийски тиранин вече не вярва в истинността на своята измислена теория за „третия път”, базирана върху недомислиците в „Зелената книга”.