/Поглед.инфо/ В Украйна вчерашният ден (14 октомври) беше изпълнен със събития. Това не бяха събитията, които занимаваха вниманието ни през последните месеци в Донецката народна република (ДНР) и в Луганската народна република (ЛНР), не бяха кървави убийства на мирното население от страна на нацгвардията и преданите на киевската хунта въоръжени сили (не че последните и в тези дни не нарушават примирието със спорадичен артилерийски обстрел). Но това, което се случи вчера, е показателно за периода от идването на хунтата на власт до днес, и същевременно може би негова кулминационна точка в политическо отношение. Защото ако някой е имал съмнения за курса, който киевските власти и техните привърженици са поели, то вчера картите бяха сложени на масата и маската на придържане към европейските ценности падна. Какво се случи вчера в Украйна?

14 октомври - денят на образуването на Украинската въстаническа армия (укр. Українська повстанська армія, УПА) – вече ще бъде празнуван като официален празник (Денят на защитника на Украйна). Тук е мястото да разясним какво всъщност е УПА, за да си дадем сметка какво означава това решение на правителството.

Анализът ни започва от предисторията и историята на УПА. На 12 септември 1939 г. (малко преди падането на Варшава) на специално съвещание във влака на Хитлер се обсъждат въпросите по отношение на Полша и етническото украинско население на страната. Според плановете на Хитлер, на границата със СССР трябва да бъдат създадени буферни държави между Азия и Запада – лоялните на Третия райх Украйна и Литва. Въз основа на указанията на министъра на външните работи на Райха, фон Рибентроп, на началника на Абвера (организация, осъществяваща военно разузнаване и контраразузнаване) Вилхелм Франц Канарис е дадено следното указание: „да организира въстание с помощта на украинските организации, работещи с Вас и имащи същите цели, а именно унищожаването на поляците и евреите”. Под „украински организации” се има предвид Организацията на украинските националисти (ОУН). През ноември 1939 г. около 400 украински националисти започват „обучението си” в лагерите на Абвера. Краковското поделение на ОУН се оглавява от небезизвестния Степан Бандера. Опитите на Бандера да организира въстание на територията на СССР, които не са съгласувани с нацистите, се натъкват на сериозни пречки – негови съконспиратори биват заловени от съветското разузнаване на няколко пъти. На 10 февруари 1940 г. Бандера създава свой ръководен орган в рамките на ОУН. Планира въстание за средата на май месец 1940 г. на територията на Украинската ССР, но съветското НКВД (аналог на министерството на вътрешните работи) успява да попречи на плановете му. Макар и да изглежда като националноосвободително въстание срещу съветската власт, представена като „окупационна”, подготвяната от ОУН акция цели създаването на самостоятелна Украинска държава от фашистки тип, на принципа „Украйна за украинците”. Т.е. ако за Хитлер най-висша е арийската раса, то за бандеровците на върха на пирамидата са украинците, а останалите било етноси, било раси, са по-нисши. И както вече споменахме, и за Хитлер, и за Бандера евреите и поляците заемат едни и същи места в техните „пирамиди” – най-ниските.

Близостта на ОУН с нацистка Германия се афишира и публично. В Акта за провъзгласяване на украинската държавност от 30 юни 1941 г. се посочва: „Украинската национална революционна армия се създава на украинска земя, ще се бори и по-нататък съвместно със съюзническата немска армия срещу московската окупация за Суверенна Украинска държава и за нов световен ред”. След като на 22 юни 1941 г. Германия напада СССР, ОУН започва да формира отряди на т. нар. „украинска милиция” на територията на окупираните от Вермахта Украинска и Беларуска ССР. На 25 юни 1941 г. Я. Стецко в своето отчетно писмо до Степан Бандера пише: „ще създадем милиция, която да помага при разчистването на евреите”. Именно отрядите на украинската милиция стават основната съставна част при формирането на Украинската въстаническа армия (УПА от украинското ѝ название). УПА обаче не само си поставя за задача борбата със съветската власт, евреите и поляците, но и с немците, ако последните започнат да се изтощават от войната, т.е. бившите съюзници, чийто мироглед споделят (расова теория, избиване на „различните”, краен национализъм), могат да се окажат ненужни в един момент, а дори и излишни. УПА има само една цел – независима и етнически чиста Украйна, постигната на всяка цена. Отношението към съюзниците хитлеристи се изразява много точно в заключителния документ от „военната конференция на бандеровското ОУН” от декември 1942 г.: „в това време, когато на изток все още стоят милионни болшевишки армии, всяка наша въоръжена акция срещу немците би била в помощ на Сталин”. След обрата на войната при Сталинград антинемските настроения се засилват без обаче да стихват и антисъветските. През юни 1943 г. в УПА по примера на немските въоръжени сили са създадени военно-полева жандармерия (нещо като военна полиция, следяща за безпрекословното подчинение и идеологически „правилното” мислене на войниците) и служба за сигурност. През септември 1943 г. започва масовата „доброволно-принудителна” мобилизация на мъжкото население в районите под контрола на УПА (това означава в общи линии следното: идват у вас някакви съмнителни и въоръжени субекти и те питат: „Искаш ли да воюваш за славата на Украйна срещу враговете на Украйна?”; казваш „да” – доброволно влизаш в УПА, казваш „не” – принудително влизаш в УПА; няма вариант, при който да не влезеш в УПА. Нещо много сходно беше и сегашната мобилизация за войната срещу ДНР и ЛНР, а нацгвардията действаше като военно-полева жандармерия. Това само показва, че киевската хунта е много добре запозната с организацията и дейността на УПА, която е и неин идеен вдъхновител). Освен борбата със съветските партизани и редовни военни сили, както и с немците – бивши съюзници, УПА се концентира и върху своята дейност по етническо прочистване (нещо, което и киевската хунта провеждаше няколкото последни месеца в ДНР и ЛНР). Първите поделения на УПА се появяват в югоизточните региони на Полша в началото на 1944 г. Започва изграждането на структури на организацията на място. УПА през лятото на 1945 г. започва активните си мероприятия по етническо прочистване на териториите, в които се е настанила – изгаряне на полските села и избиването на мирното население (а какво правеше нацгвардията в Донецк и Луганск?!). Полските милиция и сили за сигурност, поради началния етап на своето формиране, не са способни да противодействат ефективно на УПА, действаща на тяхна територия. Чак през април 1947 г. оперативната група „Висла” на полските сили за сигурност успява да сложи край на безчинствата на УПА.

Отношението на УПА към мирното население е изключително жестоко. Съгласно заповедите на един от видните командири на УПА предалите се съветски военнослужещи биват избивани. Учителите, сътрудниците на съветската власт в селските стопанства, органите на реда, служителите на железопътния транспорт, ватманите и др. биват обесвани публично. През 1944-1945 г. в Лвовска област са убити 16 учители, във Волынска – 16, в Тернополска – 127. В Ровенска област са изгорени до основи 50 училища. Избивани са семействата на онези, които са станали доброволци в Червената армия, както и на онези, които просто не желаят да се присъединят към УПА. Мирното население бива избивано и за „по-скромни” простъпки – оказване на помощ на ранен червеноармеец, даване на зърно за фронта и др. При ликвидирането на тези групи от населението се прилага и инструкция, задължителна за всички членове на УПА: „в хода на ликвидирането на посочените лица да не се проявява милост нито към възрастните членове на семействата им, нито към децата”. Киевската хунта и нацгвардията показаха в последните месеци, че са добре запознати с тази инструкция и са готови да я следват неотклонно.

След това кратко (или не чак толкова) въведение в същността на УПА, да се върнем към вчерашните събития. Същата тази организация, провеждала етнически чистки преди повече от 70 години, но и идеен вдъхновител на днешните фашистки и нацистки формирования в Украйна, които за съжаление управляват страната, беше призната за национален символ, а лидерите ѝ - за герои. Над т.нар. „майдан” отново се веят червено-черните знамена (на УПА), а понятието „национализъм” в съвременната му трактовка (на фашизираните формирования, влизащи в състава на Десния сектор примерно) става синоним на „патриотизъм”. На митингите, организирани в Одеса, Киев и Харков, фанатизирани привърженици на чистата украинска нация скандират името на военния престъпник Степан Бандера – техния кумир. Краят на митингите е поставен с факелни шествия в духа на нацистка Германия от 30-те години. Изглежда обаче, че събралото се множество или не е чело учебник по история, или извънредно се е постарало над изучаването на някакъв „особен” такъв. Това, че УПА (заедно с немците) е изгаряла живи хиляди хора, други е разстрелвала, трети е обесвала, разрушавала е училища, домове, а и цели села – всичко това изглежда не е направило впечатление на участващите в митингите или (и което е по-лошото) им е направило силно положително впечатление. За тях геноцидът не е просто нещо нормално – той е желан!

„Днес сме се събрали тук, за да си припомним, за да отдадем чест на воините на УПА и на хората, които днес отдават животите си, борейки се за по-добрата съдба на Украйна” – казва участник в шествието.

В челните редици на шествието крачат и бойците от батальона „Азов”, който стана печално известен с особената жестокост, която прояви към мирното население в ДНР и ЛНР. Лайтмотивът в митингите е „Русия като враг”. За всичко бива обвинявана тя, като ѝ се приписват всички онези пороци, които са се приписвали и на съветската власт – за днешните бандеровци обстановката през тези 70 години не се е променила особено и те все още смятат, че войната е и трябва да бъде винаги срещу Русия. За тях е без значение защо и как се е стигнало до гражданска война – виновна е Русия. И нейните врагове са приятели на бандеровците. Опростенческо, непочиващо на реалностите мислене, граничещо с идиотизъм – нещо, което беше системно демонстрирано от украинския политически елит, от украинските националисти и от Запада през последните месеци – това с особена яснота може да се наблюдава на тези митинги. Мисленето на украинските националисти (а може би по-точно би било да ги наречем „нацисти”) винаги стига до противостоянието с Русия. Дори да е измислено, а не реално.

„Ние никога няма да унищожим този агресор и затова имаме един път: да унищожим Москва. Затова и живеем, затова сме се появили на този свят, за да унищожим Москва. Не просто да унищожим московците по нашите земи, а черната дупка в европейската безопасност, която трябва да бъде изтрита от картата на света” – казва Ирина Фарион – депутат във Върховната Рада на Украйна от партията „Свобода”.

И така, едно време бандеровците са ползвали подкрепата на Хитлер, а сега имат тази на Меркел (и на Обама, разбира се); преди 70 години са избивали мирно население, правят го и сега; лозунгите („Слава на Украйна! Слава на героите!”, макар че ако героите са ти банда военни престъпници, чието единствено занимание е провеждането на геноцид и то основно срещу мирното население...), знамената (червено-черни), символите (тризъбец) не са се променили през годините.

Една напаст за човечеството, която е разбита малко след края на Втората световна война, вчера получи признанието си под формата на официален държавен празник. Слаба историческа памет и силно политическо късогледство – така стигнахме дотук и по-лошото е, че продължаваме в същата посока. Какво ни чака, ако не се опомним (европейците като цяло, но още по важното поне за мен – ние българите)?!