/Поглед.инфо/ Губещите останаха победители, а печелившите не станаха първи
Евроизборите 2019 се оказват най-куриозните - приличат на пъзел, сглобен погрешно. Големите губещи остават лидери, а големите победители не стават лидери. Освен това на този вот бе регистрирана най-високата избирателна активност, откакто се провеждат избори за Европарламент - 51,5 на сто. Само че този положителен сам по себе си факт доведе до още по-голямо раздробяване на Европа. По-високата активност отиде при тези, които все пак не изкачиха политическия Олимп, а и са на противоположни полюси - либералите, десните популисти и "Зелените". Тоест тя отиде за "политическото разпарчетосване", а не за консолидация, за повече съгласие, а не съгласие, за по-мъчително, а не по-безболезнено вземане на решения.
Всъщност големият въпрос след този вот е до какво доведе той - до разбалансиране или нов баланс в Европа? Еднозначен отговор засега няма, най-вероятно той ще се оформи след месеци, в хода на самия политически процес.
Новият баланс показва, че евроелекторатът все по-малко вярва на досегашните фаворити, макар те да остават лидери. Най-ощетена е Европейската народна партия (ЕНП), която губи цели 44 мандата и ще може да разчита на 180 мандата. Резултатът прилича на наказателен вот срещу ЕНП. Сходно е положението и с втората политическа сила - Партията на европейските социалисти (ПЕС), която губи 38 места и ще има 148 мандата. Така лидерите ще имат общо 332 мандата и губят досегашното си мнозинство от 401, което им позволяваше да командват парада както в Европарламента, така и донякъде на политическата сцена в Европа. Сегашният "наказателен резултат" е доста под 376-те мандата, необходими за одобряването на новия председател на Еврокомисията.
На първо място сред победителите, които обаче няма да изместят лидерите, са точно техните противници - десните популисти и евроскептиците. Фракцията "Европа на нациите и свободата", в която влиза Марин льо Пен, е с най-висок брой нови мандати - 22. Сега тя ще има 59 евродепутати. Избирателят даде 16 повече мандата и на "Европа за свобода и пряка демокрация", в която участва Партията "Брекзит" на Найджъл Фарадж и "Алтернатива за Германия". Тази пък формация ще има 57 мандата. А сумарният брой на двете сили ги прави третия по сила политически блок в Европарламента - 116 мандата. Партията на Марин льо Пен вече призова за формирането именно на такъв блок.
Парламентарната група "Алианс на либералите и демократите" (АЛДЕ) увеличи броя на своите мандати с 11 до 79 депутати и ще има повече места от двете формации на популистите поотделно. А ако към тях се добавят и депутатите от партията на френския президент Еманюел Макрон "Република, напред", то либералите могат да разчитат на 107 места. С този показател обаче те не могат да задминат прекия си съперник и ще останат четвъртата сила в Европарламента.
С 18 нови депутата до общо 70 засилва присъствието си групата на "Зелените" - Европейски свободен алианс. Този успех е сигнал към Брюксел, че трябва да вкара проблемите на климата в челната тройка приоритети, наравно с печалбите на корпорации/банки и социалната справедливост.
Очертаващото се трето място за популистите предполага разнобой. Те са твърдо решени да променят "правилата на играта" в Евросъюза - да засилят ролята на националните правителства и орежат прекомерните пълномощия на Брюксел, да отслабят диктата на Европарламента и на Европейската централна банка, да се сложи край на либералната политика на ЕС по отношение на мигрантите, ЛГБТ и други малцинства, да отстояват християнската същност на Европа и традиционното семейство.
На първо време разнобоят ще се почувства в избирането на нов председател на Еврокомисията.
Най-вероятно повечето парламентарни фракции като ЕНП, ПЕС, АЛДЕ (eвентуално и "Зелените") ще се обединят срещу популистите. Техният сбор ще им осигури мнозинство. Това ще е нов баланс в Европарламента.
Но ако различията между тях надделеят, ще имаме разбалансиране на Европа.
