/Поглед.инфо/ Освен като човек на Анкара, Лютви Местан се позиционира в много по-опасно качество - той всъщност се оказва "спящ" ислямист и прикрит привърженик на тероризма, когато терорът служи на определени цели. С други думи, като лидер на ДПС, той не е бил непримирим противник на тероризма. Като лидер на една основна политическа сила в страна, която ченува в ЕС и НАТО, той не е бил готов за безкомпромисна схватка с тероризма.
Такъв прочит на позицията му по руско-турския конфликт, след свалянето на руския самолет, никак не е лишен от основания. Доводи за такива изводи - колкото щещ.
Да, Турция участва в оглавяваната от САЩ антитерористична коалиция в Сирия, но вече се е наложило мнението, че това участие е само параван, зад който тя прави точно обратното - подпомага терористите в Сирия. Според западните оценки това тя го прави, за да не допусне кюрдска автономия на собствената си територята. А също, за да се утвърди като нова регионална сила, за което й трябват терористични групировки, воюващи срещу сирийския президент Асад. При всички случаи мотивите не я оправдават дори в очите на съюзниците й.
Така, например, наскоро на посещение в Москва бе френският военен министър Дрион, комуто бяха представени факти за прехвърлянето от Турция в северна Сирия на въоръжени лица за попълване на редиците на терористите. Париж и досега не е отрекъл тези факти.
Пак наскоро, германският вестник "Зюддойче цайтунг" писа, че по най-скромни данни в Турция има около 1000 привърженици на терористичната групировка "Ислямска държава"(ИД). Местните медии пък, позовавйки се на тайните служби, пишат за 4300 последователи на ИД. Това е написано във вестник не на Русия, а на Германия, натовски сюзник на Турция. Изданието твърди още, че на местния терен сирийските кюрди воюват успешно срещу ИД, но Турция нанася въздушни удари срещу тях много по-често, отколкото срещу ИД.
"Зюддойче цайтунг" прави и други констатации. Анкара пречи на борбата срещу ИД, тя още не е закрила границата си със Сирия и по някои данни на турска територия се лекуват ранени лица на ИД. Освен това Турция не може да разсее съмненията, че въоръжава ислямистите, а разкрилите това журналисти бяха обвинени в шпионаж.
Ето какво пише за Турция и изданието American Thinker, което няма как да бъде заподозряно в русофилство, съдейки по заглавието му: "Южна Турция фактически е сигурно място за подготовка на терористите сунити, за складиране на оръжие, укриване на ислямистки бойци и складиране на контрабанден нефт. Вероломните турци насочват тълпите от бежанци мюсюлмани на запад в Европа, а джихадистите, оръжието и нефтодоларите - на юг, в Сирия и Ирак".
Ветеранът на американската разследваща журналистика Сиймър Хърш разкри, че доскоро висшето военно ръководство на САЩ, во главе с тогавашния шеф на Съвета на началник-щабовете ген. Мартин Демпси, тайно от президента Барак Обама е подкрепяло сирийския предидент Башар Асад, защото е разбирало, че без него в Сирия ще стане още по-лошо, отколкото в Ирак и Либия. Впоследствие Обама отстрани генерал Демпси. Но журналистът уточнява, че Демпси и колегите му са озадачени от продължаващата подкрепа на Обама за турския президент, защото има доказателства от разведката, че Реджеп Ердоган тихомълком подкрепя джихадистите.
Лютви Местан не е ли знаел всичко това, още повече че подобни факти циркулираха в медийното пространство отпреди свалянето на руския самолет? Естествено, че е знаел. Но, въпреки това, подкрепи Анкара, която свали самолет на държава, воюваща с тероризма в Сирия. Това обаче означава, че той подкрепя не просто политиката на Турция. Това означа, че той застава зад турската подкрепа за тероризма. Това означава, че Местан е склонен да подкрепя терористични действия, ако те служат на определни цели - в случая на целите на Турция срещу самоопределението на кюрдското малцинство и за превръщането й в нова регионална сила. А това означава, че Местан има двоен стандарт за теоризма, че в определни случаи го оправдава.
Това би трябвало да е недопустимо за значим политик от една европейска държава. И Местан би трябвало да е политически труп. Но ето, че има среди у нас, които напират да съживят този труп. И очакват Местан да оглави нова партия на турското малцинство. При такъв лидер, обаче, тази партия няма ли да бъде протерористична? Утре тя няма ли да набира джихадисти след българсите турци, както се случва в някои бивши югорепбулики, пък и не само там? При такъв лидер тя няма ли да е заплаха за националния и европейския интерес? Нормално ли е българската държава и българското общество да допуснат съживяването и легитимирането на този труп?
