/Поглед.инфо/ По украинския конфликт я докарахме дотам, че на практика външната ни политика подкрепя тероризма на украинските власти. Дотам я докараха също САЩ и Евросъюза. Абсурдът, цинизмът и ценностната импотентност на българската и изобщо на западната позиция по Донбас блесна с все сила в съпоставката на два случая от миналата седмица.

Първият случай не е от Украйна, а от друг конфликтен район - Близкия изток. Там бе подпалена палестинска къща и в пламъците й загина 18-месечно момче ( родителите и по-голямото му братче оцеляха, но берат душа в израелски болници). Палежът бе извършен от ултрадесни еврейски заселници.

Това обаче не попречи на израелския премиер Бенямин Нетаняху да осъди деянието като "ужасяващо, отвратително престъпление" и най-вече като "терористична атака във всяко едно отношение." "Това нападение срещу цивилни лица не е нищо друго освен варварски акт на тероризъм", такава пък бе официалната реакция на израелската армия. Впрочем като цяло политическият елит на Израел осъди - и то много остро - престъплението, предприети са и действия за залавянето на убийците, макар те да са евреи.

Не закъсня и реакцията на Вашингтон, който също осъди убийството на детето и подкрепи принципната позиция на израелските власти. Американският президент Обама също окачестви престъплението като "ужасен терористичен" акт и настоя извършителите да бъдат наказани. Възмущение изразиха Съветът за сигурност на ООН и Евросъюзът.

А сега преминаваме към втория случай - и той вече е от украинския конфликт. На 29 юли, или два дни преди трагедията с палестинското семейство представителят на Световната здравна организация (СЗО) Тарик Язаревич обяви броя на децата жертви от началото на конфликта: "Към 24 юли са били убити най-малко 68 деца и 183 са били ранени". Той каза това пред руската агенция ТАСС.

Малко по-късно от самия район на конфликта бяха оповестени други числа - 72 деца загинали и над 300 ранени. Тя бяха обявени от Яна Чепикова, обществената пълномощничка ( омбудсман ) на провъзгласената Донецка народна република ( ДНР ) . Тя впрочем разкри също, че 47 деца още живеят в бомбени убежища и не могат да се отърсят от психологическия стрес поради постоянните обстрели на украинските силоваци.

Между другото, нито разкритието на Язаревич, нито на Чепикова попаднаха във водещите западни медии. Търсачката в Гугъл показва, че данните на Язаревич са намерили място единствено в италианския сайт - www.lantidiplomatico.it - какво вярно антинаименование за световната дипломация и политика! От кумова срама тези медии биха могли да разпространят по подобаващ начин поне изявлението на представителя на организацията от системата на ООН. Всъщност това мълчание за пореден пък показва колко мръсна е информационната война в украинския конфликт. Тя е дисквалифицирала журналистиката до нивото на метачка на различията и алтернативното мнение. Макар че някои ще каже, че същите оценки могат да се лепнат и за журналистика на противниковата страна.

Да се върнем обаче към съпоставката между двата случая. Най-напред да уточним понятието тероризъм. Явлението не е от вчера, то има различни прояви и определения, давани от историци, политици, учени, експерти. Именно покрай израелско-палестинския конфликт и последвалия ислямски тероризъм последните десетилетия се наложи формулировката, че тероризмът представляват действия, насочени към причиняване на смърт или телесни повреди на цивилните лица, а не на воюващите страни. За Вашингтон например тероризмът е предумишлено и политически мотивирано насилие, извършвано срещу мирно население. При това насилие, целящо да погребе колкото се може повече невинни хора, които изобщо не са били заплаха и причина за каквито и да било враждебни действия. Заради близо 3 хилядите жертви от 11 септември 2001 година Щатите (пък и не само те) имаха пълно основание за такава формулировка.

Затова с пълно основание Обама е окачествил убийството на палестинчето като "ужасен терористичен" акт - невръстното момче няма как да е било причина за враждебни действия. Шок и възмущение изрази и Евросъюзаът.

Но защо вече пети ден нито от Белия дом, нито от Брюксел, нито президентството или от външното министерството в София няма реакция на новината за 68-те или 70-те убити деца в Донбас? Да не би за всички тях избиването на толкова деца не е тероризъм? В Донбас имаме държавен тероризъм - украинската армия целенасочено и умишлено обстрелва жилищни райони и граждански цели. Резултатът е 3 684 убити мирни граждани от общо 6 829 загинали, а също 3000 безследно изчезнали. Ранените са над 17 000 души. Те не се стреляли срещу украински военни или пък срещу суверенитета и териториалната цялост на страната, обаче са убивани. Но за София, Вашингтон и Брюксел това очевидно не е тероризъм.

През всичките тези месеци от началото на конфликта има многократни съобщенията за убити, ранени или осакатени деца поради обстрелите срещу жилищни райони. Да сте чули Обама да е окачествил като "ужасен терористичен акт" убийството поне на едно донбаско дете? Да сте чули Брюксел да се е възмутил от съобщенията, че при поредния обстрел са загинали или ранени две, три или повече деца. Или София да е реагирала остро, когато е била огласявана поредната обща бройка на децата жертви в конфликта - 10, 15, 20, 25 деца. Цели 68 пъти ( или 72) Обама , Барозу, Аштън, а след тях Туск и Юнкер, плюс нашите Плевнелиев и Митов са се правили на слепи и глухи за детската гибел от държавния тероризъм на Украйна. Всеки случай не видяхме тяхна реакция на осъждане, възмущение или поне разграничаване от Киев.

И сега какви изводи да си правим за политиката и ценностите на Запада като цяло и на България в частност? По принцип децата са си деца и не би трябвало да ги делим по един или друг признак. В случая обаче САЩ и ЕС кощунствено делят децата по показателя жертви. Някои деца жертви са ни много свидни, докато други - кучета ги яли. Те не заслужават състраданието на цивилизования Запад и свободна България, не заслужават техните убийци да бъдат осъдени, нито пък да се вземат мерки, за да не продължават престъпленията срещу тях.

Има и друго - ясно е, че извършителят на умишлено убийство дори на едно дете е за пъкъла. За Запада обаче излиза, че убийството на едно дете е по-зверско и по-опасно от изтребването на 68 или 7 2 деца. За Вашингтон смъртта на едно дете е вече система, а на 68-7 2 деца - чиста случайност. Числото 1 е нещо много по-значимо от далеч по-големите величини като 68 или 7 2 . Изглежда в Украйна западната и софийската политика преформатират в обратен ред закона за количествените натрупвания и качествените изменения - явно измененията настъпват само при много ниски количества.

В крайна сметка колко още деца в Донбас трябва да загинат или да бъдат осакатени ( 100, 1000, 2000 ) , за да им светне във Вашингтон, Брюксел и София, че Киев извършва тероризъм и престъпления. Украинският президент Петро Порошенко нарича операция в Донбас антитерористична, нарича също опълченците терористи, но всъщност терористът не ли точно той? Опълчението е проруско, в него може да има пияници, престъпници и какви ли не още там, само че то не избива деца, възрастни и мирни жители. Това го правят въоръжените сили, чийто главнокомандващ е именно ПоТрошенко - не е грешка, след като армията му е потрошила толкова детски и съдби на невинни хора.

И тук няма как людете с по-дълъг бекграунд да не си припомнят какво са чели, чули и видяли за генерал Пиночет. Първата половина на 70-те години хунтаджията изтреби хиляди леви и демократично настроени чилийци. По онова време Белият дом бе обитаван от президента демократ Джими Картър, който бе обявил, че ще утвърждава човешките права надлъж и нашир по земното кълбо. Само че администрацията му не осъди Пиночет, напротив подкрепяше го. И там за него са казвали следното: "Той несъмнено е куче, само че е наше куче".

Изглежда нещо подобно се получава и с Киев. Фактите показват, че той е терорист. Във Вашингтон обаче сигурно се успокояват, че е наш терорист. Докато опълченците, може и да не изтребват и осакатяват деца и невинни, но си остават терористи, защото просто не са наши, искат да говорят по руски и не желаят да живеят в несигурността на сврълибералния пазар.

И виждате ли разликата между Нетаняху и Порошенко? Израелският премиер направо изригна срещу своите сънародници, убили палестинското дете. Да сте чули Потрошенко да е изригнал срещу силоваците при съобщение за гибелта поне на едно дете?

Конкретно за България е принципно важно следното: ако президентът ни, премиерът ни, външният ни министър или който и да е друг от управлението премълчат за 68-70-те убити деца, ако не покажат, че поне се разграничават от силовите действия на Киев, в обществеността ни ще остане и без това затвърждаващо се убеждение, че София подкрепя държавния тероризъм на Киев.

И понеже София надали ще го направи, без да пита посолството на САЩ, а пък играта на САЩ е да не обвиняват Киев в каквото и да е било, най-вероятно отново ще имаме премълчаване. Най-вероятно ще се мълчи и при следващите случаи на убити деца. Но тогава вече едва ли нещо ще разубеди българина, че външната политика на страната му, а и на Запада наистина подкрепят държавният тероризъм на Киев. А пък позицията на България в подкрепа на Минските споразумения ще звучи като ала бала.