/Поглед.инфо/ Панически спешният ход на Росен Плевнелиев да издаде указ за назначаване на членовете на ЦИК на своя глава е една глупава постъпка. Не знам дали на президента му е хрумнало, дали му е подсказано, или му е наредено, но всъщност кашата я забърка той.

Не мога да знам как е прочел закона. Друг е въпросът, че и законът беше приет в последния момент. Но такъв начин на разпределение на мандатите в ЦИК, какъвто определи президентът, просто е нелогичен.

Не знам какъв е бил замисълът на Бойко Борисов след кафето с Лютви Местан да заиграе с квотите в ЦИК, но той в типичния си стил сменя в движение играта. В крайна сметка Бойко ще се измъкне, защото неговите хора са безкритични към него.

Не оспорвам, че ГЕРБ има право на най-голям брой мандати, защото винаги такова е било правилото – партията, която е спечелила най-много гласове, да има най-много представители. Но от тук нататък приравняването на квотите на ДПС с партии, които в момента са извън парламента, дори на база резултата на изборите за Европейски парламент, е нелогично.

Сега можем да гадаем каква е била целта. Възможно е целта да е да се блокира законът, за да се проведат изборите по закона Фидосова. В този случай средствата, които са приложени, може и да са оправдани – законът не е доизпълнен, днес не може да има избори по него. От друга страна България не може да остане без представители в Европейския парламент, може би това е и обяснението на хода на ДПС с компромиса да се откаже от третия си мандат. Тълкуванията, че поведението на ДПС е знак към БСП, предупреждение, че могат и без нея, прилича на театрален жест, защото е лишен от логика. ДПС няма да рискува стабилността на правителството и няма да оттегли подкрепата си за кабинета, тъй като е в мнозинство в коалиция с БСП. ДПС по никакъв начин няма намерение да се сближава с ГЕРБ. Там пропастта между съотношението на двете партии се запазва.

Тази тема с постовете в ЦИК беше преекспонирана в публичното пространство, за да се отклони вниманието от глупавата постъпка на президента. Очевидно е, че Бойко Борисов и президентът играят в общото поле на интереса и това продължава от самото начало на мандата на Росен Плевнелиев. По никакъв начин той не можа да се еманципира и да се докаже, да се заяви като президент. Всичко това бие по авторитета на институциите, но и намалява доверието изобщо в изборния процес. Дали се води някакъв предварителна артилерийска подготовка за последващи оправдания и обяснения след като излезе изборният резултата, аз не се наемам да прогнозирам. Истинските цели все още не са разгадани. Но рано или късно ще стане ясно за какво е било всичко.

Печеливш в тази ситуация няма. Резултатът е допълнителната ерозия в изборния процес и доверието в изборния закон, което и без това не беше особено високо. Това, което се случи в указа на президента, още повече удари по авторитета на закона. Фактически ДПС е губещият, защото получава по-малко мандати в ЦИК. Ако е било битка на някаква накърнена чест или достойнство, Бойко Борисов за пореден път би искал да покаже мускули, рискувайки да се провалят изборите, това трябва да се обясни по някакъв начин.

Наслушахме се на свободни интерпретации и на политически аргументи. Бройката не е важна. Всяко едно число може да се разпредели пропорционално в зависимост от принципа. Както в момента ние какъвто и закон да приемем за изборна бариера за ЕП, ние ще сме затиснати от това, че сме малка държава. Избираме малък брой евродепутати – 17 и това число определя и бариерата, и разпределението на мандатите. Така че каквото да се заложи за общия брой на членовете на ЦИК то може да се разпредели, има си математически формули. Слушах някъде коментар, на Цецка Цачева или на някой друг, добре че не помня, че ако в следващия парламент са повече или по-малко партиите, тая методика не работи. Това не е вярно – всеки математик ще го каже.

----------

Юрий Асланов, социолог, директор на агенция АФИС.

БГНЕС