/Поглед.инфо/ Позволявам си да кажа и аз мнението си по повод заминаването в изгнание на испанския монарх Хуан Карлос I.

В периода, когато държавен глава на Испания беше Хуан Карлос бях два мандата дипломат в посолството ни в Мадрид. След стартиралия демократичен преход едно от първите решения на външния министър Марселино Ореха беше Испания да има пълни дипломатически отношения с всички европейски страни и още през 1977г. бяха възстановени със СССР и бившите социалистически страни, включително България. Започнаха да се развиват форсирано двустранните дипломатически отношения между България и Испания - държавни и правителствени визити, визити на външните министри, последвани от визити на парламентарно и кметско ниво, бизнес делегации, докато се стигна до визитите на премиерите Фелипе Гонсалес в България и на държавните глави – крал Хуан Карлос в България и президентът Георги Първанов – в Испания /две визити/. Официалните отношения се градяха на взаимно доверие и уважение, които се отразиха и на гражданите, испанци и българи.

Сн.1: Крал Хуан Карлос, Крал Фелипе ; Сн-2:Крал Хуан Карлос и Жоржета Пехливанова

Участвала съм с делегации и съм се срещала и разговаряла няколко пъти с краля Хуан Карлос, което е чест за мен. Кралят правеше силно впечатление с непринудено и естествено държание, което не те сковава от сана му. С това си качество той спечели много леви политици за приятели и до днес. Личните минали прегрешения на крал Хуан Карлос и трудното време в семейството му на днешната преклонна възраст - 82 години са оставили горчивина и са затворена страница за съпругата му, очарователната Доня София. Кралят премина през тежки здравословни проблеми, 2012-2014, и абдикира по собствено желание през 2014 г. в полза на сина си Фелипе VI. А за „саудитската афера“ досега никой испански съд не е възбуждал дело срещу монарха, така че зачитам презумпцията за невиновност.

Най-важното, което трябва да се каже е , че 40-години като държавен глава кралят Хуан Карлос е бил демократ, а не диктатор. Той е този, който след смъртта на диктатора Франко отваря границите, за да се приберат испанските изгнаници -политици и интелигенция, той отвори вратите на испанските затвори, от където излязоха политически затворници и се включиха в новата испанска политика.

В съзнанието ми завинаги ще остане един исторически момент от новата испанска политика - официалното откриване на първите демократични Кортеси на 13 юли 1977г.:

„Централната врата на Кортесите се отваря само тогава, когато кралят присъства официално в парламента. Откриването на парламентарния период на Кортесите е зрелищен акт. 959 камбанни звънци оповестяват официалния акт. Депутатите заемат местата си в огромната зала. Кралят, премиерът Адолфо Суарес и Долорес Ибарури бяха във фокуса на общественото внимание и журналистическия интерес. За първи път Общите Кортеси ще се председателстват от двамата депутати-ветерани, комунистите Долорес Ибарури–Ла Пасионария и поетът Рафаел Алберти. Ла Пасионария влезе в тържествената пленарна зала придружена от проф. Антонио Ернандес Хил. Всички очакваха испанския крал Хуан Карлос и кралица София. Телевизионните камери проследяваха целия път и срещи на появилата се за първи път след пристигането й от Москва Ибарури, „Орлицата на Испания“. Първата й среща беше с победителя на изборите – министър-председателя Адолфо Суарес. Следва ръкуване протоколни любезности, пожелания за успех. След минута кралят Хуан Карлос в кулоарите също се упъти към Ла Пасионария. Телевизионните камери фиксираха историческия момент, когато гордата Долорес се опитва с поклон уважително да поздрави монарха. Смутен, кралят леко повдига за лактите Долорес Ибарури.: „Моля Ви, недейте за Бога, Вие сте легендата на Испания, аз се прекланям пред Вашия живот-борба!“. Ла Пасионариа отговори ясно: „Не, Ваше Величество, защото без Вас нямаше да доживея и видя свободна Испания...“

На другия ден испанският печат бе залян от коментари - добронамерени и злъчни“ /книгата ми „По вълните на дипломацията“, 2000г./

Испанската монархия в нейната многовековна история е преминала през много бурни етапи на мир, войни и завоевания, на възходи и падения. Имала е монарси великани, миротворци, но и жестоки тирани, войнолюбци. Крале, които са градили и други, които са рушили. Монарси, които са откривали и завладявали нови земи, печелили са войни и са владели цели континенти и други, които са ги загубвали. Испания има и монарси покровители на изкуствата и други, които са ги анатемосвали... Бурбонската династия е най-жилавата в историята на Испания. Третата й реставрация започва с крал Хуан Карлос I, на 22 ноември 1975г.

Кралският дворец, манастир, пантеон “Ел Ескориал”, едно от седемте чудеса на света, е строен 20 години от най-могъщия испански владетел, Филип II, кралят, за който испанците казват, че „дори и слънцето застава мирно пред него“. Той изрича своята прочута фраза: „Ел Ескориал ще бъде рай за Господ на земята и колиба за мен“. Библиотеката, базиликата, залите на прочутите битки и кралският пантеон са мълчалив свидетел за величието и падението през вековете...

Лопе де Вега/1562-1635/, бароковият писател през испанския златен век, най-плодовитият писател в испанската и световна литература, /3000 сонета, 7 романа, стотици комедии.../ в пиесата си “El mejor alcalde, el rey“,1620г. заклеймява завинаги краля: “Няма да ти отива да носиш златната кралска корона, ако нямаш мирни помисли”.

На 3 август 2020г. 82-годишният испански монарх Хуан Карлос I, моторът на испанския мирен преход, напусна завинаги Испания, оставяйки писмо до сина си крал Фелипе VI. В краткото сдържано писмо владетелят съобщава, че е “смирен и спокоен”, но е взел това крайно решение заради “обществения отзвук, който предизвикаха някои минали събития в моя личен живот. Правя го, за да можеш ти да изпълняваш с изискуемо спокойствие висшата ти отговорност.” Писмото завършва: “Аз бях 40 години крал на Испания и през всичките тези години винаги съм искал най-доброто за Испания и за Короната”. Той се сбогува със сина си Фелипе: „С моята вечна преданост. С много обич, твой баща.”

Ежедневникът “Ел Мундо” в уводна статия “Фелипе VI е крал-заложник”: "Изгнанието по политически причини на Хуан Карлос I сякаш го оприличава равностойно на безчестие в очите на голяма част от обществото. Личността, която символизираше Хуан Карлос без съмнение заради историческия му принос в изграждане фундамента на днешния режим на свободи в Испания, бе омаскарена. Сякаш се забрави за неговите заслуги към испанския народ. Започнаха да се свалят портретите му, да се махат статуите му, да се сменят имена на университети и улици, носещи негово име досега. Улицата кънтеше: „Кралят - моторът на демокрацията, Хуан Карлос е напуснал Испания, заминал е в изгнание...“ Да, това е точно, но сякаш се премълчава от тези, които го направиха форсирано... това са тези политици, които 40 години таяха за този вид превратност, едните да върнат диктатурата, а други републиката и по нескрит начин се посветиха, за да го съборят…"

Във в-к ”АВС” бившият външен министър акад. Марселино Ореха сподели своите спомени от първите години на прехода, в които работи като външен министър с краля Хуан Карлос, изтъквайки неговата безспорна заслуга за промяна на облика на Испания на международната сцена, за признаването й от световната общност като страна променила хода си след Франко на демократична държава. Ореха припомня за впечатляващата реч на испанския крал във Вашингтон пред Конглеса на САЩ.

По испанската национална телевизия социалистът Фелипе Гонсалес, който 13 години бе премиер на Испания, изтъкна, че „като държавен глава през 40 годишния демократичен вървеж на Испания неговата роля бе огромна от политическа и държавническа гледна точка, за да тръгне колесницата на испанския мирен преход след смъртта на Франко. И това не бива да се забравя и с лека ръка да се съди Хуан Карлос за неговите лични, семейни и финансови проблеми... Фелипе Г. се обръща към зрителите: “Не заличавайте историческия принос на Дон Хуан Карлос. Нека не съдим предварително, а да проявим респект към презумпцията за невиновност".

54 часа след смъртта на генерал Франко, на 22 ноември 1975 г. Хуан Карлос става крал на Испания. Два съвета кралят не забрави никога. Единият е на кардинал Таранкон, който на официалната церемония по коронясването му отправи молитвата към Бога:“ Моля Бог от днес до края на дните си да бъдете крал на всички испанци!“ И другият съвет е този на баща му, дон Хуан де Борбон, графът на Барселона: “Ние, Бурбоните почиваме единствено, когато Бог ни повика… Не е имало никога и никога няма да има такава жертва, която да не мога да направя в името на Испания”.

По този повод испанските и световни медии се надпреварват в коментари – добронамерени и не чак толкова със снимков материал, посветен на 40-годишния активен период на един европейски владетел, извършил безкръвен демократичен преход, спечелвайки си прозвището дори „крал на републиканците“ след тежката диктатура на Франко 1939-1975 до смъртта му, ноември 1975г. Кралят е моторът през активните първи години на прехода, когато се изграждаха основите на испанската демокрация, когато без кралска репресия една след друга се завърнаха в Испания левите партии и техни представители, познали изгнанието след Испанската гражданска война - Комунистическата партия с Долорес Ибарури и Сантиаго Карильо, Испанската социалистическа работническа партия с Фелипе Гонсалес, плеада от републиканци, повечето със смъртни присъди, издадени от Франко... От затворите излязоха политически лидери като Марселино Камачо, Аскарате и Николас Редондо и влязоха в испанския парламент. Несигурно време, размирици, митинги, но и мъдри политици, които успяха да укротят страстите и отстранят франковия бункер от властта. Испания влезе и тръгна в демократични релси, самотният „идалго на Пиринеите“, се завърна в Европа и в европейските структури – Европейски съюз и Съвета на Европа, възстановени бяха пълни дипломатически отношения с всички европейски страни и Русия /включително и с България, май 1977г./. Кралят Хуан Карлос караше камиона на прехода в Испания.

На 2 юни 2014г., крал Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, коронован като крал Филип VI. Той запази кралската си титла, която носи 40 години, но бързо мина в сянката на миналото на Испания. Дистанцирането и изчезването на Хуан Карлос от официални церемонии и прояви, на които преди той участваше, се забеляза смущаващо, въпреки, че последните няколко години кралят-баща премина през тежки здравословни проблеми. Особено фрапантно и трудно мотивирано бе отсъствието на крал Хуан Карлос от честване 40-годишнината от неговата прокламация, както и от 40-годишнината от първите демократични избори след Франко. „След абдикацията си Хуан Карлос се превърна в най-ценната китайска порцеланова ваза на държавата“, коментират някои испански медии на 28 юни 2017г., за неговото отсъствие в Кортесите. Не е тайна, че в това дълго 40-годишно царуване, особено през последните години, след 2010г. има полемични случаи, които натежаха на короната. За да абдикира един владетел, се иска и голямо мъжество и Хуан Карлос го прояви. Ако той съзнателно оставаше в сянка за известно време, стана обаче така, че се превърна в постоянно отсъствие от програмата на крал Фелипе, заличавайки изцяло неговата личност и най-вече дългата диря, която той бе оставил след себе си. До такава степен се чувства отстранен Дон Хуан Карлос от чествания на Националния празник, военни паради и откриване парламентарната дейност в Кортесите, включително 40-годишнината от прокламацията му на 22 ноември 2015г., че избухва, “сякаш не бе нормално наследяване баща-син, а смяна на една династия с друга”.

Дон Хуан Карлос търпеливо преглъща горчилката и обидата с философия, но когато на 28 юни 2017г. той не бил поканен от сина си на 40-годишнината от първите демократични избори, които той насрочва през 1977г., насъбралата се мъка изригва на бащата срещу сина. “Бяха поканени дори внуците на Ла Пасионария, а мен, който съм жив още и съм водачът на испанския камион на прехода, ме изключихте от зачитане...“

“Испанската монархия днес е в много голяма опасност. Срещу нея са радикалната левица, която иска да пристъпи към нов прочит на историята на Испания, каталунските сепаратисти и част от испанската десница. Обичайните му поддръжници са Социалистическата партия и Народната партия, но днес те представляват едва 51 процента от гласовете...", обяснява френският историк Беноа Пелистранди в интервю за “Фигаро”.

Испанците са наистина “хуанкарлисти” в почит към краля помирител. Защото Хуан Карлос позволи на Испания да излезе мирно и бързо от франкистката диктатура. Трябваше да се затворят раните от Гражданската война и да се изгради конституционна рамка, в която всички политически сили да намерят място, дори и най-радикалните; комунистите, баските сепаратисти, каталунските националисти, социалистите-републиканци. Хуан Карлос беше човек на синтеза и позволи на всички тези хора да обсъждат заедно и да се роди Конституцията от 1978 година. Той не беше единственият архитект, но улесни реконструкцията на Испания. После, през февруари 1981 г., той беше спасителят, защото част от армията провокира държавен преврат. Хуан Карлос направи телевизионно обръщение в 1:30 часа сутринта, в пълна униформа на бригаден генерал, за да напомни на испанците, че ролята на короната е да защитава институциите. Това беше кулминационната точка на демократичния преход. Кралят върна за рекордно време на испанците, на комунистите включително, демокрацията и свободите, защитавайки ги по време на държавния преврат. Но това му струваше враждебността на крайната десница, а най-вече на ултра десните военни и дори на голяма група монархисти затова че се превърна в защитник на Фелипе Гонсалес и Карильо, заедно с националистите. След опита за държавен преврат фигурата на Хуан Карлос израсна, той стана международен символ на блясъка на Испания -1992: Олимпийските игри в Барселона - целият свят можа да се възхити на една модерна, открита и мирна Испания. Хуан Карлос дълго време се славеше като най-добрият посланик на големите испански компании, позволявайки им да печелят важни международни договори...“

Според последното обществено допитване на в. “Ел Паис”: мнозинството испанци искат Хуан Карлос да остане да живее в Испания. А на въпроса „каква е ролята му по време на прехода“ - отговарят ВАЖНА – 86%.

Френската биографка Лоранс Дебре в прощално писмо до Хуан Карлос I сравнява неговия исторически обрат с този на Чърчил и Де Гол. И прави една тежка прогноза, дано е лош пророк: “Кръгът е затворен: роден сте в изгнание и ще умрете в изгнание…”