/Поглед.инфо/ Ирина Бокова е шансът за България, за ООН и за света. Пиша не за първи път за Бокова, откакто е кандидат за генерален секретар на ООН, но този път ще предложа на читателя един друг прочит и една друга гледна точка към Ирина Бокова. Ще открехна един прозорец, през призмата на културната дипломация и идейната връзка с български светила, утвърдени в Париж – проф. Юлия Кръстева и проф. Цветан Тодоров. Познавам качествата на Ирина и съм убедена, че и като генерален секретар на ООН тя ще остане вярна на каузата на мира, за развитие на отношенията с всички държави, посветена изцялона световната дипломация. Редно е да отбележа, че единици са българските политици от кройката на Ирина Бокова, които без да се смущават могат да говорят свободно на пет езика и знаят КАКВО да говорят за политика и за култура. Още по-малко са онези, които могат да седнат на пианото като нея и да изсвирят “Лунна светлина” на Дебюси.

Влиянието на Париж

Да, Париж е най-силната магия и притегателна сила, в която от векове се върти световната политика, наука и култура. Нямаше да бъдат велики нито Пикасо, нито Дали, нито Бунюел, ако не бяха „скитали“ по Големите парижки булеварди, из Латинския квартал или при букинистите на Сена. За да станеш известен художник, трябва да си посетил Лувара и да си се докоснал до ръцете на Роден, да си усетил атмосферата на Монмартр. А ако си артист и търсиш признание, задължително е да си преживял емоцията от Молиерова творба в „Комеди Франсез“. А ако си певец, за да ти е отворена вратата за концерти, трябва да си получил благословията на парижката публика в “Олимрия” или в Гранд Опера. Затова в “търбуха на Париж”, по думите на гениалния Емил Зола, се стичат от цял свят писатели, художници, артисти, които надграждат своя талант.

Българската интелигенция също е осъзнала, че за да получи признание и диплома за талант трябва да мине през Париж. Големи български имена са се докосвали до френската столица - писателите Елисавета Багряна, Михаил Арнудов, Лъчезар Станчев и Асен Разцветников, художниците Илия Бешков, Ненко Балкански, Преслав Кършовски и Цветана Мицева, Янко Анастасов, скулпторката Васка Емануилова, историкът Иван Орманджиев, режисьорите Кръстьо Мирски и Христо Христов и т.н. Много българи художници, музиканти, балетисти и певци остават да творят повече от 20 години в Париж. В науката също специализират в Париж наши професори и академици.

В този пъстър свят Ирина Бокова е потопена вече 10 години. Когато през 2005г. Ирина Бокова заминава като български посланик в Париж, навярно не е предполагала, че Париж може да повлияе така силно на нейното надграждане като световен политик. Съдбата й отрежда да носи един тежък кръст по един благороден начин - не само да общува с целия световен елит, но и да се опита да съхрани от високата си позиция това, което човешката цивилизация през хилядолетия е сътворила, да съхрани делата, които световните творци са завещали за поколенията – паметници, литература, скулптори, рисунки, барелефи, легенди... По думите на френския президент “ЮНЕСКО днес е моралната съвест на човечеството!”

В системата на ООН има посланици на добра воля, известни личности, които със своя талант и положение в обществото подкрепят и популяризират дейността на Организацията. Сред известните имена в ЮНЕСКО са Монсерат Кабайе, Клаудия Кардинале, Пиер Карден... Пласидо Доминго е носител на званието “Артист в името на мира”, заедно с руските цигулар Владимир Спиваков и маестро Валери Гергиев, бразилският китарист и певец Жилберто Жил, португалската актриса и певица Мария де Медейрош, канадската поп-певица Селин Дион, британската певица Сара Брайтман и др.

Ирина Бокова пътува постоянно, сменя континенти и часови пояси за участие на важни срещи, конференции, симпозиуми, а понякога й се налага да поема рисковани пътувания в конфликтни зони. В нейната ежедневна програма се редуват срещи с държавни глави, крале и кралици, с премиери, с артистични величия и кинозвезди, с аристократи и учени. Акцент при посещенията си в деликатни райони, разкъсвани от конфликти и социална нестабилност, е докосването до проблемите на бедните и страдащи, болни и бездомни деца в Африка и Азия. Ирина не се страхува да посети фавелите в Латинска Америка, руините в Багдад, Палмира, Тимбукту, палатковите имигрантски лагери на сирийската граница...

Франция високо оценява дейността на Бокова, удостоявайки я с най-високото държавно френско отличие “Командор на Почетния легион“ /“Сommandeur de la Légion d’honneur“/. На въпроса на френски журналист, че „много световни наблюдатели и медии твърдят, че Вие, госпожо Бокова, сте днес най-известната в света българската личност. Какво чувство Ви обладава при този коментар?“ Тя отговаря: “Това е голяма чест за мен, но има толкова много личности родени в България, които са със световна известност като Силви Вартан, проф. Цветан Тодоров, проф. Юлия Кръстева... Аз се чувствам много поласкана и ще отговоря така, както г-н Бан Ки-мун отговоря, когато често му казват, че той е най-известният кореец в света. Той отговаря, че не иска да застава пред групата Psy, чиито хит “ Gangnam Style” и тя е с планетарна слава. Нещата се променят бързо, важното е да изпълниш мисията си, за която си призван възможно най-добре.”

На церемонията по откриването на ноемврийската юбилейна сесия на ЮНЕСКО, Ирина Бокова започна с думите: “Светът преживява бурни времена. Виждаме, престъпления срещу човечеството, извършени в името на екстремни идеологии. Виждаме преследвани малцинства и замлъкнали журналисти. Виждаме разрушено и ограбено културно наследство в Сирия и Ирак. Виждаме културно прочистване за отслабване на обществата и подкопаване на мира. Виждаме нарастващи хуманитарна и бежански кризи и оказване на натиск върху обществата. В тази картина има една червена нишка - радикалният екстремизъм и насилието. Няма само една причина за възникване на тази картина. Нито пък има една-единствена траектория, която да води една млада жена или мъж към екстремистко насилие. Това, което знаем е, че не е достатъчна само твърда власт, за да се ограничи тази заплаха. Трябва мека сила... И тази мека сила срещу радикалния екстремизъм и насилието е образованието.”

Ирина Боковаприлага най-сложната дипломация -мирът да се изгради в умовете на хората чрез образование, наука, култура, комуникации и взаимен обмен и сътрудничество. Това верую споделят и други двама наши учени проф. Цветан Тодоров и проф. Юлия Кръстева.Тези двама българи, които днес са сред светилата в хуманитарната наука, живеят и творят в Париж десетилетия и ги сравняват на университетския подиум с Умберто Еко и Ноам Чомски.

Професор Юлия Кръстева е френско-български изследовател, психоаналитик, лингвист, семиотик, философ и феминист. Тя е професор в Парижкия университет Дени Дидро, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където дели професорско кресло по семиология с Умберто Еко от години. Професор е също в Университета в Торонто, член е на Британската академия и т.н. Носител е на ордена на Почетния легион, 1997г. и на Холберговата награда в Норвегия, еквивалент на Нобеловата награда за хуманитарни науки. Наричат я “най-красивият ум на България във Франция”, жената, която унищожава предразсъдъците, единственият наш мислител, чийто трудове се изучават в абсолютно всички хуманитарни дисциплини в западните университети. Като философ Ю.Кръстева споделя профеското кресло с Умберто Еко, с когото са дългогодишни приятели, както и с проф.Ноам Чомски, за когото казва, че е „най-големият пророк за политическите кризи в света“. Проф. Юлия Кръстева е фактор в историята на изкуството, на литературата, психологията, философията, киното и политиката, автор е на 30 книги. Интересно е да отбележа, че като член на френската делегация проф. Кръстева идва в България през зимата на 1989г., заедно с френския президент Франсоа Митеран и участва на прословутата „Закуска на Митеран с 12-те българи-дисиденти“ във Френското посолство в София.

Проф. Юлия Кръстева дава своето мнение за Ирина Бокова: “Ирина Бокова, която беше посланик на България в Париж и днес е генерален директор на ЮНЕСКО, принадлежи към генерацията от политици мъже и жени от Източна Европа, която се кали в тежкия процес на установяване на демокрацията след падането на Берлинската стена. Тя зачита културното и религиозно разнообразие, както в своята собствена страна, където живеят заедно източно-православни християни, атеисти, евреи и мюсюлмани, така и в целия свят. Тази жена, убеден демократ, която е опитен дипломат и с политическа кариера се зае да решава международните конфликти в дух на толерантност, хуманизъм и диалог, за многополюсно управление (на света б.а.) ... и затова ми се иска първата жена начело на ЮНЕСКО да бъде и първата жена начело на ООН.”

Световноизвестният философ, културолог, лингвист, семиотик, литературен критик и изтъкнат интелектуалец проф. Цветан Тодоров работи в сферата на критиката, философията, изкуството, политиката и литературата. Книгите му са преведени на 25 езика. Като характер е затворен и го наричат „мълчаливият господин“.

През 2008г. получава от краля на Испания престижната награда за социални науки “Принцът на Астурия”. По настояване на проф. Тодоров по време на церемонията биват издигнати два флага - българският и френският. Неговият коментар за причината е: “Аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен, защото аз съм българин, но и французин. 24 години живях в България и 45г. живея във Франция. Интелектуалният ми труд е почти изцяло на френски. Но съм много повлиян от детството си, от първите двадесет години и поради това никога няма да се дистанцирам от България. Аз съм l’homme depayse, както казват на френски. Аз съм човек, който еизраснал в една страна, а живее в друга. За да ме разберат по-добре , казвам, че аз съм излязъл от България, но България не може да излезе от мен...”

Проф. Тодоров споделя същото верую, както Бокова:“Демокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието. Днес тоталитарни режими не съществуват в Европа, но въпреки това демокрацията има врагове. Особено опасно е убеждението, че във всичко сме прави, че притежаваме истината и можем да отидем навсякъде по света и да я налагаме в името на доброто на каквито и да било други хора с каквито и да било средства. Насилието при налагане на демократичните идеали разрушава демократичния дух. В политиката средствата имат по-голяма тежест от целите. Ако средствата не са приемливи, целите никога няма да бъдат постигнати… Демокрацията има вътрешни врагове и това е манипулацията на хората и превръщането им в тълпа. Месианството - обещанието на земен рай в духа на традиция от 16 век е също враг на демокрацията. Преборването с вътрешните врагове няма да стане с революция, технологии, а с образование и възпитание.“

Следатентатите от ноември 2015г., в Париж, проф. Тодоров прави своя прозорлив анализ и посочва една от основните причини, които допринесоха за появата на крайния фанатизъм и младиш хора да станат екстремисти, срещу което Ирина Бокова също се бори:“Имигрантите в Париж, често на тях им е отнета всякаква култура. Родителите им заемат във френското общество една много ниска социална позиция. А децата, родени във Франция, не познават нито културата на новата си родина, нито онази, в която са израснали родителите им... Те са празни отвътре. Но тъй като хората не могат да живеят без някакъв културен код, те създават банди, улични групи, в които е изграден някакъв код за поведение. Той им служи като заместител на културата, докато в действителност е резултат от едно обезкултуряване. А обезкултуряването е огромна опасност. Тя води до загрубяване, тя прави така, че хората изпадат извън всякакви обществени връзки, с изключение на ония на тяхната малка група. Ето защо е нужно да се прави всичко възможно, за да могат те да възприемат културата на обществото, в което живеят.” и апелът му е: „Образование, образование и пак образование.“